Пернишка кула се килна като Пиза..

ПЕРНИК. Часовниковата кула на Минната дирекция в Перник конкурира посестримата си в Пиза. Надстройката на 70-годишната емблематична сграда се е килнала застрашително напред. Отклонението е видимо с просто око, ако се наблюдава странично фасадата.

От няколко дни местните се заглеждат със страх в старината. Опасяват се, че ако крепежът на кулата е корозирал, тя може да се отчупи и да предизвика трагедия. Според минни инженери, надстойката е добре укрепена и няма как да падне. Те открили, че кулата дори се поклаща със сантиметър - два встрани, но и това не било обезпокоително. Перничани обаче се надяват да бъде назначена проверка за безопасността на постройката, която сега е собственост на енергийния бос Христо Ковачки. Кулата е строена през 1935 г., а часовникът й е система "Бреге". Тя е обявена за паметник на културата./paper.standartnews.com

Анна ГЕОРГИЕВА

Археолози търсят гробницата на Клеопатра

news.bg

Египетски археолози ще извършат нови изследвания през октомври в търсене на гробниците на Клеопатра и любимия й Марк Антоний.

"Една от най-важните проекти е да се намери гроба на Клеопатра, седмият в династията на Птоломей, и този на Марк Антоний.
Тези гробници могат да се намират в град Тапосирис Магна, на 50 км от Александрия," , каза ръководителят на експедицията.

По думите му, статуи на Клеопатра и Марк Антоний, монети с изображение на Клеопатра и голям брой гробници са открити до храма, където двамата може би са погребани.

Пет курортни градчета се включват в битката за приза “Кой е най-добрият град за живеене в България”

За трета поредна година Дарик радиo, DarikNews и в-к „24 часа” дадоха старт на класацията “Кой е най-добрият град за живеене в България”. В “битката” за приза участват 44 града. Интересното е, че сред тях има включени и пет нови. Това са курортните градчета Белоградчик, Созопол, Несебър, Поморие и Каварна.

Всеки от тях привлича голям брой турсти в определен период от годината и поради тази причина може да се смята, че в гласуването ще участват не само жителите на даденото населено място, но и тези, които са изкарали там отпуската си. Именно туристите ще могат да кажат в кой от курортните градове са сядали в най-приятното заведение, къде са пили най-хубавото кафе, къде са имали най-много заведения с безжичен интернет, къде персонала в заведенията се е справил най-професионално с обслужването. Критерийте, по които ще се избира най-добрият за живеене град в България, са общо 44. Разбира се в тях влиза и един от най-важните за турстите – условията в хотелите. От значение ще бъдат броят на указателните табели по улиците, инвестициите в инфраструктурни проекти, екологичното състояние на града. В предишните две години за най-добър град за живеене бе обявена морската столица Варна.
Проучването тази година ще определи още и „Най-добър бизнес град”, „Най-зелен град”, „Най-красив град”, както и „Парти град”. Именно последният приз е този, който вълнува доста от младите хора в България, които се чудят къде да прекарат отпуската или ваканцията си. Кой обаче е успял да покрие най-добре всички кретерии ще стане ясно след 23 октомври когато приключва кампанията.
Ето и списъкът на всички градове, които участват в битката за призовете: Балчик, Белоградчик, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Димитровград, Дупница, Добрич, Каварна, Казанлък, Карволов, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Лом, Мантана, Несебър, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Поморие, Разград, Русе, Сандански, Свищов, Севлиево, Силистра, Сливен, Смолян, Созопол, София, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.

http://turizam.samo.bg/

"Туризмът - тържество на разнообразието" - мотото на Международния ден на туризма..

Международният ден на туризма тази година преминава под мотото "Туризмът - тържество на разнообразието". Идеята е да се акцентира върху най-човешката страна на тази световна индустрия - нейната способност да сближава хората и да укрепва взаимното разбирателство. Една от централните роли в този процес заемат екскурзоводите.

България остава твърде непозната за чуждестранните туристи, макар че се намира в Европа. Това са установили в дългогодишната си практика експертите от Съюза на екскурзоводите в България. Често им се налага да преодоляват натрупани пропагандни клишета - например, че страната ни е изостанала, дива и неплодородна. Но пък точно затова са горди, когато успеят да преобърнат негативните представи.

Освен че трябва да знаят перфектно поне по два чужди езика, да бъдат съобразителни и дипломатични, понякога екскурзоводите трябва да отговарят на най-невероятни въпроси.

Атанас Атанасов, екскурзовод: "На излизане един от туристите ми се извинява на изхода и ми казва - беше отдавна, когато ходих на уроци по вероучение, но можете ли да ми припомните все пак Христос защо е бил разпънат? И тогава трябваше от изхода на катедралата до отворения автобус да му обясня и основите на вярата, но това е в реда на нещата, ние сме свикнали."

За някои от пътуванията, когато самите гости са специалисти, се подготвяме като за изпит, признават екскурзоводите. В други случаи са нужни изключително бързи реакции. Заедно със своите туристи Елка Цветанова е изживяла наводнение в Етъра.

Елка Цветанова, екскурзовод: "Обадих се на полицията да помогне, и когато нещата се успокоиха, почерпих ги по един облак и им изпях песента на Едит Пиаф: "За нищо не съжалявам".

Ролята на гида се оказва още по-значима, като се има предвид, че над 60 на сто от чуждестранните гости не владеят друг език освен родния. Вероятно затова наричат екскурзоводите още дипломати на добра воля.

Автор: Бистра Варнева, Варна

Сигнализират за незаконно строителство в защитена зона “Шабленски езерен комплекс” ..

class.bg

Сигнал за незаконно строителство западно от шабленската Тузла в защитена зона "Шабленски езерен комплекс" е подаден до РИОСВ - Варна, Министерството на околната среда и водите и предоставен на вниманието на Община Шабла, съобщават от Българското дружество за защита на птиците.
Според екоорганизацията, нарушението е установено от техни специалисти по време на редовен мониторинг на птиците в Шабленския езерен комплекс на 17 септември. Засегнатите от строителната дейност имоти са 8, с обща площ 305 декара. Според поставените табели инвеститорът е "Бългериън Пропърти Инвестмънт тръст" АД. От Българското дружество за защита на птиците твърдят, че реализиращият се мащабен проект е разположен в защитена зона от мрежата Натура 2000 Шабленски езерен комплекс. Те поясняват, че теренът обхваща полетата, където през зимата се храни червеногушата гъска – вид, включен в Световния червен списък на изчезващите животни с категорията "Силно застрашен". Запознат съм с конкретния сигнал, но подробностите все още се проучват, защото в администрацията тече задълбочен анализ на документацията по случая, каза кметът на Шабла Красимир Кръстев. Няколко институции успоредно извършват проверки, допълни той.
Инвеститорът е действително фирма "Бългериън Пропърти Инвестмънт тръст" АД и преди години е искал да изгради балнеологичен комплекс. Според все още действащия Териториално - устройствен план (ТУП) това са осем имота, а теренът е част от територия, заложена за отдих и туризъм. (ТУП функционира от десетилетия.) През 2005 г. е подадено искане за изработка на подробен устройствен план (ПУП) за тези имоти. Приложени са и становища от РИОСВ-Варна. ПУП-овете са одобрени от тогава заемащия поста кмет на Шабла Елка Димова през октомври същата година. В последствие се променя и предназначението на земята, която се води земеделска. През 2006 г. са одобрени идейните проекти, на база на които е издадено и разрешително за строеж. За изграждане в отделните имоти тогава са заложени хотелска част, жилищни сгради, търговски център и т. н. Строителна линия за започване на реално строителство е дадена обаче едва през 2008 г. след представени работни проекти. Предвиденият тогава градеж е много по-ограничен от първоначалния обем, каза кметът на Шабла. Така във всеки от имотите се изгражда само по една едноетажна административно-битова сграда и то на площ от 240 до 480 кв. м.
Позицията на Общината в подобни ситуации е категорична, заяви Красимир Кръстев. Администрацията прави всичко възможно да съхрани, опази и предаде непокътнато на бъдещите поколения цялото природно, културно и историческо наследство. Тази цел обслужва и разработващия се Общ устройствен план (ОУП), като така се намалява натискът върху най-уязвимите зони, а именно защитените езерни комплекси, дюните и т.н. Затова смятаме и да намалим легловата база от 25 000 легла, на 7000-7500, поясни кметът. Конкретният сигнал е за строителство, което документално е започнало преди години, когато въпросът за екомрежата Натура 2000 не е бил актуален. Затова сега в Община Шабла се прави ревизия на документацията, за да се опази природата ще бъде направено всичко възможно, категоричен е кметът. Важна подробност е, че все още няма заповед, която да узакони тази територия като защитена по Натура 2000. А според анализа на документите досега строителството западно от шабленската Тузла не е незаконно, обобщи Кръстев. Информацията е на кореспондентът на БГНЕС във Варна.
/БГНЕС/

В Дряновския манастир бе открита новата атракция “Приключенски остров”..

Въжената градина е изградена от членове на туристическото сдружение „Стринава” с финансиране от общината в Дряново.

Средствата за атракциона - малко над 12 000 лева, бяха заложени в програмата за развитие на туризма. Те осигуриха купуването на материалите, а труда по изпълнението му, както и поддръжката, ще бъдат за сметка на дружеството - изпълнител. Общата стойност на съоръжението е близо 14 000 лева. Професионални алпинисти ще придружават любителите на екстремни изживявания. Въжената градина бе готова още през август в частта си за децата. Вече е готово и отделението за възрастни. „Приключенският остров” е изграден на брега между реките Дряновска и Андъка. Системата от въжени „мостове” преминава между дърветата. Те отстоят от земята на 1 до 7 м височина - в зависимост от степента на трудност. Движението по целия участък става със специална екипировка. Детският участък е 12 елемента на 1 до 3 м над земята. Преминаването му отнема от 20 до 30 мин. Основната въжена градина също има два етапа - червен и син, които имат различна трудност. Той също е пригоден за деца и възрастни, които са високи над 1,60 м и включва 20 елемента. Най-високият елемент е на 7 метра над земята. Преминаването отнема между 30 и 45 мин.

Откриването бе насрочено за 22-ри като част от цялостната програма на Община Дряново, посветена на Деня на Независимостта и Европейската седмица на мобилността.
Източник: okolosveta.com

Намериха скелети на мъж и жена в антична Троя

Археолози откриха скелетите на хора в древния град Троя, който се намира в днешна Северозападна Турция. Телата са принадлежали на мъж и жена, които според учените са живели около 1200 г. пр.н.е. Костите били открити в отбранително укрепление във вътрешността на града. Учените се натъкнали още на останки от старинни съдове, за които също е определено, че датират от 1200 г. пр.н.е. Точната възраст на находхите предстои тепърва да бъде изяснена.

Троя е митичният град от Илиада, за който години на ред се смятало, че е литературна измислица. През 1870 г. обаче се оказало, че той е историческа реалност, след като бил открит на турска територия от Хайнрих Шлиман.

Древен Египет: Защо му е на фараона втора лодка?

За какво му е на фараона лодка след смъртта? И то в пустинята? Гатанката става още по-голяма, когато лодките станали две.

При разкопки в Гиза през 1954 г., египтологът Кемал Ал-Малак намерил в подножието на Хеопсовата пирамида ров, в който била заровена голяма дървена лодка с гребла с дължина около 44 метра.

За щастие корабът бил в много плътно затворена каменна камера и останал напълно запазен. Дървото на 4500 хиляди години почти не било поразено от процесите на гниене!

Според учените лодката била едно от най-забележителните открития, намерени след отварянето на гробницата на Тутанкамон.

Експертите умували и стигнали до заключението, че ролята на плавателния съд е ритуална. С лодката душата на фараона трябвало да пристигне в отвъдното, където било мястото му, редом до бога на слънцето Ра.

Това обяснение може би било логично, но ситуацията се усложнила от факта, че на борда на коритото били открити следи от влиянието на вода. По-точно въжетата били мокри.

Това, доказало, че плавателният съд се е използвал по предназначение като плавателно съоръжение.

Обяснението на влагата по въжетата дошло след доста дълго време. Най-вероятно с кораба Хеопс посетил някои важни и свещени места, свързани с ритуала около смъртта.

Независимо от това, че лодката оцеляла като нова през вековете, реконструкцията й изисквала сериозни усилия. Съоръжението било готово за показване чак през 1982 г.

През всички тези години, останал почти неизвестен фактът, че скоро след първата находка археолозите открили през 1957 г. втори плавателен съд, но в друга подземна камера, разположена наблизо.

Другата лодка била в далеч по-лошо състояние от първата. Тя била само купчина от дърво, а специалистите започнали да я изучават през 1992 г. Едва през ноември 2007 г. съоръжението започна да се подготвя за публично показване.

Очаква се лодката да бъде реконструирана напълно и показана за посетители чак през 2011 г.

А за да не чакат туристите толкова дълго, учените решили да покажат лодката на видеокамера от залата, където се намира. Дали туристите са доволни е трудно да се каже. Но е сигурно, че са заинтригувани!

А каква е ролята на съоръженията при погребванито на фараона и защо са две лодките, експертите не са стигнали до единно заключение.

Те изказват предположението, че корабите послужили за транспортирането на тялото на Хеопс по Нил от Мемфис, където е живял, до Пирамидата. Но защо са били две, при условие, че тялото се возело на едната.

Друго заключение на археолозите гласи, че ролята на лодките е само символична. Двете лодки са различни. Възможно е те да служат като транспорт, с който фараонът броди в отвъдното. През деня царят плава с едната, а през нощта я сменя с другата.

Рано или късно гатанката може и да бъде разгадана.

globulnetworx.com

Концерт край Мадарския конник..

Тясна се оказа Голямата мадарска пещера за всички посетители, дошли да видят резервата "Мадара" и да чуят виртуозното изпълнение на световноизвестния български цигулар Минчо Минчев и шуменските филхармоници. Концертът започна с рапсодия "Вардар" на Панчо Владигеров. Под скалите прозвучаха и произведения на Брамс, Брух и Дворжак.

Георги Майсторски - директор на РИМ - Шумен: "Специално Мадара като едно култово средище, като археологически и исторически обект с изключително дълга през вековете история с едно сложно напластяване, смятам, че е едно от магичните места."

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното средновековие. От 1979 година с решение на Комитета за световно културно и природно наследство той е обявен за паметник на ЮНЕСКО. Мадарският конник е един от националните символи на България. Всяка година комплексът се посещава от над 50 хиляди наши и чуждестранни туристи.

Автор: Надежда Сутрева

Учени обявиха, че са открили кога е започнал строежът на Голямата пирамида..

Съвременно изследване претендира, че е установена точната дата на започването на строежа на Голямата пирамида в Гиза, Египет, съобщава статия на Андрю Босон в "Нешънъл джиографик". Според резултатите датата на това събитие е 23.08.2470 година преди новата ера. Проучването, обаче, не е прието безрезервно и към него има някои скептични забележки. То е направено от екип египетски изследователи, които са базирали изчисленията си на историческите наблюдения върху появата на звездата Сотис, известна днес като Сириус.

Всяка година около времето на годишното прииждане на река Нил, Сотис изгрява на ранното утринно небе след дълго отсъствие. "Появата на тази звезда маркира началото на приливния период на Нил" - каза ръководителят на екипа Абдел-Халим Нур Ел-Дин, бивш шеф на египетския Върховен съвет по останките от древността. По думите му "през цялата си история египтяните са започвали строителството на главните си сгради, гробници и храмове в началото на приливния период - благоприятно време, в което водите на Великата река донасят плодородната почва, поддържаща живота на региона".

Допълнителен факт е, че фараоните са стартирали строежа на гробниците при започване на управлението си. Хуфу (Хеопс), фараонът, който се смята за погребан в Голямата пирамида, е дошъл на власт през 2 470 година преди новата ера, казват Ел - Дин и колегите му. Знаейки това, учените сравнили съвременния календар, египетския календар и цикълът на звездата Сотис (Сириус), за да открият точно в кой ден се е показала тя през въпросната година. В резултат те достигнаха до извода, че звездата е наблюдавана от 17 до 19 юли, а приливният период е започнал 35 дни по0късно - на 23-ти август. Тогава, според традицията, е започнал и строежът на пирамидата.

Марк Хемъргрен, астроном от "Адлър планетериъм" в Чикаго, одобри идеята да се проследи движението на Сириус, за да се направи възстановка на годишните приливи на Нил. "Това се случава по едно и също време през всяка слънчева година - поясни той - кореспондира със сезонните изменения и осигурява надеждна фиксирана дата". Той приема и изчисленията на Ел-Дин, извършени въз основа на данни от други учени за изгряването на звездата през вековете, но предупреди, че има и уловка: атмосферните условия могат да окажат силно влияние върху това кога през годината за първи път Сотис ще може да се вижда.

Генералният директор на органа, отговарящ за старините в Гиза, Махмуд Афифи, изрази и известни резерви относно точното определяне на началното година на управлението на Хеопс. Проблемът е, че древноегипетската хронология се пренастройва и започва от нулата в началото на властването на всеки нов фараон. Това силно затруднява съпоставянето на годините от западноевропейския календар с датите на историческите събития в Древен Египет. Нещата стават още по-объркани поради грешките в изброяването и последователността на египетските владетели. Летописците често са имали политически мотив да правят умишлени изменения. Така, например, някои мразени фараони са пропускани, а това би променило датата на идване на власт на всеки следващ фараон. Много учени спорят за датата на възцаряване на Хуфу (Хеопс), като някои я изтеглят до цели 139 години преди определената от екипа на Ел-Дин. В допълнение, каза Афифи, подготовката на строежа сигурно е била много продължителна и може да се е проточила и след края на първата година от управлението на Хуфу.

Афифи припомни, че все още страшно много аспекти около построяването на Голямата пирамида остават забулени в мистерия: "Не знаем, например, защо Хуфу е избрал платото Гиза за своята гробница, след като баща му е погребан в Дашур, на около 30 километра разстояние. Около Голямата пирамида се роят много теории, защото тя е последното оцеляло от древните чудеса на света".

tvevropa.com

Чепеларе и Рибарица – два района с еднакво прекрасни селски къщи за вашата почивка

Единият курорт се намира в Северна България, а другият в южна. Първият е в област Ловеч, а втория в област Смолян. И, ако все още не сте се досетили за кои селища говорим, то под номер едно сме поставили Рибарица, а под номер две Чепеларе. И двата курорта са посещавани от туристи, както през лятото, така и през зимата. Еднакво добри условия можете да откриете както в хотел в Рибарица, така и в хотел в Чепеларе. Интересно обаче е, че прекрасни условия предоставят не само хотелите тук, но и обектите, които привличат туристи от скоро – селските къщи.

Селска къща в Рибарца

Най-хубавата новина за тези, които искат да почиват в селска къща в Рибарица е, че тук можете да откриете не просто поредната такава, а сграда, построена във възрожденски стил, покрита с керемиди и заобиколена от ограда напрвавена от сплетени клони.

Почивката в селска къща в Рибарица

Apture™

ще ви върне към дестките години, ако сте били от хлапетата прекарващи летните ваканции при баба и дядо на село. А, ако не сте имали подобно детство, можете да сте убедени, че ще откриете един напълно нов и различен свят. Големият чардак, подредената и зелена градина, навесът над входната врата – това очарова и кара всеки да се замечтае и да забрави за текущите проблеми и вълнения. Цените са достъпни, а природата завладяваща. Почивката в селска къща в Рибарица без никакви съмнения би могла да се причисли към вълнуващите преживявания, които се помнят цял живот.

Селска къща в Чепеларе

Apture™

Макар че тук става въпрос за град, то намирането на селска къща в Чепеларе не би представлявало проблем. Има доста обекти в покрайнините на града, които привличат туристи през цялата година със своята красива архитектура и модерно обзавеждане. Обстановката наподобява изключително много на типичните селски къщи, които сме свикнали да виждаме в стотиците реклами, които ни заливат отвсякъде. Предимството при наемането на селска къща в Чепеларе се състои най-вече в това, че хем сте в типична селска къща, хем се намирате в град. А културно-историческите обекти, които биха моли да се посетят тук са много повече отколкото предполагате. В града има доста интересни църкви, единствения в Европа Музей по спалеология и разбира се обсерваторията, която се намира на 15 км от курорта на връх Мечи чал.

turizam.samo.bg

Един и същ хотел, а в сайтовете цените са различни

Недоволството ми е насочено като цяло към българските хотелиери, а не конкретно към даден хотел в Цигов чарк, хотел във Велинград, хотел в Чепеларе и т.н. Та значи решаваме аз и съпругата ми да отидем за седмица на почивка в планина. Планината не сме я избрали, защото искаме да отидем навсякъде. Поради тази причина решихме да прегледаме офертите на хотелите в планинските курорти и който си харесаме най-много, той ще е. Персона нон грата за нас бе единствено кой да е хотел в Банско, хотел в Пампорово и хотел Боровец. Не, че не отговарят на изискванията ни, но в тези три курорти категорично не искахме да отсядаме.

И водени от тези принципи, сядаме пред компютъра, пишем в търсачката хотел в Чепеларе, после хотел във Велинград, хотел в Добринище, хотел в Говедарци. Появиха се доста оферти, които успяха да привлекат вниманието ни. Естествено поровихме се доста дълго, за да изберем най-доброто място, а и разбира се да видим цените на всеки хотел в дадения курорт. Неприятно впечатление обаче в първия момент ни направи един хотел в Чепеларе, който присъстваше в доста сайтове. От снимките виждахме, че стаите са добри, коментарите също бяха в негова полза, но в три различни сайта, цените за този хотел в Чепеларе бяха различни. На едно място бе посочена сумата от 30 лв., на друго 40 лв., а на трето 38 лв.

Със същия проблем се сблъскахме и при разглеждането на един малък и симпатичен хотел във Велинград. Там диапазонът на цените бе от 30 лв. до 45 лв. И от всичко това се стига май само до един извод – ако искаш да направиш точна калкулация на бюджета си и да си на 100 % сигурен за цената, която ще ти искат, е най-добре да се обадиш по телефона. В крайна сметка си направихме резервация във Велинград, но не в този хотел във Велинград, който имаше три различни цени в три различни сайта.

Не знам каква е причината за това, но би било добре собствениците на хотелите, без значение дали говорим за морски или планински курорт, да посочват еднакви цени навсякъде, защото сегашното положение дразни.

turizam.samo.bg

Полети за 40 лв. до Париж от догодина..

Резервацията месец по-рано намалява цената 10 пъти

Полети от София до Париж за 39,99 лв. ще станат възможни от 22 май догодина. Това заяви вчера вицепрезидентът на нискотарифната авиокомпания „Уиз Еър” Джон Стивънсън. Тарифата е за еднопосочен полет, като в цената влизат летищни такси, резервация, един ръчен багаж. За сравнение цената с традиционен авиопревозвач струва най-малко 320 лв.

Колкото по-рано се запази място за полет, толкова по-евтино ще струва, обясни той. Най-добре е, ако се направи резервация месец по-рано, защото, колкото повече се скъсява времето до датата на заминаването, толкова по-висока е и цената, обясниха експерти. По думите на Стивънсън българите най-често пътуват до Лондон, като цената на полета започва от 59 лв. Затова и за тази дестинация всеки ден има полети с нискотарифен превозвач. Освен от това колко по-рано е закупен билетът, цената зависи и от избраната дестинация, по кое време на годината ще е полетът.

Нискотарифни не означава нискокачествени полети, а превоз от точка А до точка Б на по-ниска цена, обясниха експерти. Евтините авиокомпании се справят по-добре с кризата, като в отчетите им за първото полугодие на тази година са посочени по–голям брой полети, увеличаване на пасажерите. Нискотарифни компании като „Уиз Еър”, „Райънеър”, „Изиджет” увеличават броя на дестинациите си и купуват нови самолети. Така евтините превозвачи успяват да привлекат повече клиенти от пазара за сметка на традиционните авиокомпании, заяви Стивънсън. По данни на летище София на първо място по превозени пътници е „България Еър”, следвана от нискотарифната „Уиз Еър”, „Луфтханза”, Австрийските авиолинии, като на пето място се класира отново нискобюджетен превозвач – „Изиджет”. Според данните пазарният дял на нискотарифните компании се е увеличил с 50 процента през първите шест месеца на годината спрямо същия период на миналата година. Така те вече заемат близо 27 процента дял спрямо този на останалите традиционни авиопревозвачи. Причината за това е в ниската цена на билетите.

В момента вътрешни полети се извършват от София до Варна и цените на билетите започват от около 10 лева с включени всички летищни такси, а с редовните авиокомпании полетът излиза минимум 170 лв.

Флотът на нискотарифните компании се състои от сравнително нови самолети, които са на възраст 3–4 години. Това е една от предпоставките за по-нисък харч на гориво и съответно по-ниски цени на пътуванията. Също така годишно повечето самолети на евтините превозвачи достигат средна заетост от около 87 процента.

За нискобюджетните авиопревозвачи е хубаво пътниците да са наясно, че се заплаща допълнително такса за багаж. Това е допълнителна тарифа за всяка чанта или куфар, която е с размери над ограничението, което е около 56 на 45 на 25 сантиметра в зависимост от избраната компания. Тя започва от 10 лв. нагоре в зависимост от тежестта на самия багаж. По-големите куфари задължително трябва да се чекират на летището и не могат да минат като ръчен багаж. Различните авиокомпании позволяват различна тежест за багажа, различен от ръчния. Така за всеки килограм отгоре пътниците ще трябва да предвидят по около 10-12 лв. в зависимост от избрания превозвач.

Допълнително се заплаща и за избор на място. В противен случай пътниците се настаняват там, където е свободно. Цените са около 10 лв. Автобусният транспорт, с който се стига от терминала до самолета, също се таксува, като тарифата зависи от летището, от което пътниците излитат или кацат. В повечето евтини компании не се предлагат безплатна храна и прожекции на филми. Бутилките с минерална вода също не са безплатни. Ако се наложи в последния момент да се промени резервацията, се заплаща такса, която е около 59 лв. Също така може да се наложи допълнително да се доплати разликата в цената за полета, с който се сменя.

Прашна буря в Сидней,Австралия днес-23.09.2009 г. !

 

Dust storm turns Sydney orange ! Прашна буря направи Сидней оранжев !










http://www.thesun.co.uk

More:

Huge red dust cloud clogs the Sydney skies !

http://www.independent.co.uk

източник: http://timesbg.blogspot.com

Хижа Ледницата – райско местенце за нощувка в Родопите..

На час и половина път от родопското село Гела се намира едно от най-красивите места, в които можете да нощувате, ако искате да прекарате една или повече вечери в едно от райските кътчета на България. На висок склон, обгърнат от вековни гори, сред красива природа, тишина, спокойствие и чист планински въздух е разположена хижа Ледницата. А, в случай, че ви трябва малко по-точно описание на местността, в която се намира хижа Ледницата, то ориентирът е местност Кикеза. За тези, които не са наясно – в подножието на Мурсалския рид на Западните Родопи в западна посока от село Гела. Надморсакта височина, на която е разположена хижа Ледницата е 1665 метра.

Хижа Ледницата е масивна двуетажна сграда. В нея могат да отседнат за ден, два или колкото си пожелаят максимум 72 човека. Те ще бъдат разпределени в стаи с по две, четири, шест и повече легла. На всеки от етажите има санитарни възли и обща баня. Пределно ясно е, но все пак ще го кажем – сградата на хижа Ледницата е водоснабдена и електрифицирана, а през зимата се отоплява по възможно най-добрият начин – с печки на твърдо гориво. И, ако се чудите къде точно ще хапвате докато сте в хижа Ледницата, то отговорът е, че хижата разполага със сезонен ресторант, има и лавка. На разположение на почиващите са естествено и телевизор, забавни игри, музикални инструменти, библиотека. Местността Кикеза, в която се намира хижа Ледницата предоставя добри условия за спорт и туризъм: през зимата се образуват ски-писти, а през лятото теренът е подходящ за организирането на къмпинги.

Apture™

До хижата се стига от село Гела по почвен път само при сухо време. До хижа Ледницата може да се стигне още и от: село Широка лъка – 1 час по маркирана пътека през село Гела. Асфалтов път /7 км./ свързва село Широка лъка със село Гела. От там до хижата пешеходния преход е 1,30 ч.

Наблизо могат да се посетят пещерата Ледницата /

неблагоустроена/ – на 30 минути от хижата, село Гела – 1,30 ч., село Мугла – 2 ч., връх Широколъшки снежник /2188 м./ – 2 ч., село Широка Лъка – 3 ч.

turizam.samo.bg

Грешките на родните морски курорти..

Месеци преди откриването на зимния туристически сезон и в края на летния, вече са известни и грешките, които допуснаха собствениците на хотелите и атракционите по морето. Проучванията ни показаха от какво са недоволни туристите и в момента въпросът, който вълнува всички е дали собствениците на хотели в Пампорово и вилни селища в Боровец ще им обърнат внимание. Разбира се това се отнася с пълна сила и за всеки собственик на хотел във Велинград, хотел в Говедарци, Банско, Батак и т.н.
Най-общо казано, туристическата индустрия у нас не успява да задоволи нуждите на туристите. Посетителите на родните курорти се оплакват най-често от множеството боклуци и липсата на информация за местните забележителности. Не са достатъчно и предложенията за екскурзии сред природата. Последното е може би най-лесното нещо за отстраняване, тъй като всеки управител на хотел в Боровец или пък на вила в Тетевен би могъл, ако не да организира нещо подобно, то поне да посочи на туристите фирма, която да ги разведе из района.
Българските и чуждестранните туристи са на мнение, че природата около летните курорти не е достатъчно запазена. В същото време значинелна част от туристите, участвали в допитването са готови да платят повече за престой в екологично чист курорт. Това от своя страна би могло да се окаже плюс за тези, които осигуряват нощувки във вила в Добринище или Цигов чарк, тъй като тези места все още не са станали бетонни джунгли.
В доста от допитванията през това лято са участвали и живеещите по Черноморието. Те от своя страна очакват туристическите обекти да подобрят услугите, които предлагат, съоръженията и маркетинга и най-вече да полагат повече усилия за опазване на природата.
За следващия летен сезон, морските общини в България трябва да положат по-големи усилия за подобряване на инфраструктурата и разбира се да контролират масовото строителство.

Статистиката е категорична – селският туризъм в България набира скорост..

Селският туризъм в България набира сериозна скорост и според данните за тази година ръстът е от 20 процента. На първо място обаче трябва да се отбележи, че и условията в този вид туристически обекти се подобряват с всяка изминала година.

Представата за схлупената къщичка на село, в която ще трябва да почиваме, вече отстъпи място на красивата и уютна селска къща в Добринище или Рибарица. Населените места естествено са примерни, тъй като комфортна селска къща може да се открие още и в Чепеларе и Берковица. Предпочитан район за спокойна почивка от този тип са и Северното Черноморие и малките планински селца. Най-силно развитите райони за селски туризъм в България са Централна Стара планина, Пиринско и Родопите. Основният поток от туристи са българите, като чужденците са едва 5 процента.

Собствениците отчитат стопроцентов ръст в настаняването в селски къщи през последните три години. Има дори и информация, че през миналата година търсенето е надвишило предлагането. Това е и причината за появата на нови обекти. Така например вече можете да отсядате в селска къща в Берковица или селска къща в Чепеларе, докато преди години това не бе така. Статистиката показва, че избралите да почиват в селска къща, остават там по около пет последователни дни. Може да се каже, че за мнозина наемането на селска къща в Добринище за почивните дни вече е традиция. Сред най-често наемащите този вид туристически обекти са хората, които имат малки деца. Тук обаче има и едно изискване от страна на туристите – наличието на обособени и обезопасени зони за игра на хлапетата. Това е и причината много от собствениците да създават детски зони, изградени в повечето случаи от естествени материали.

И при този туризъм обаче все още има сериозни проблеми, като най-зле е положението с трагичното състояние на инфраструктурата.

turizam.samo.bg

Порта на 900 години откриха на Трапезица..

Иван Първанов

Снимка www.darik-news.bg

Хълмът Трапезица често е обект на археологически експедиции.

Огромна двукрила порта беше открита при разкопки на историческия хълм Трапезица от екипа на великотърновския археолог доц. Константин Дочев. Откритието заедно с цялата крепостна стена са били изградени през втората половина на 12 век, по времето на ромейския император Мануил I Комнин. Това се потвърждава и от намерените в една ниша 30 монети. От тях 20 са сечени по времето именно на Мануил, две са от времето на Андроник I Комнин и осем са на Исак Втори Ангел. Доказателство пък, че портата е съществувала и се е използвала и през първите години на турското робство, е откритото сребърно акче на султан

Баязид I.

Портата е широка 3,5 м и е приспособена за двукрила врата. През нея миряните са минавали на път за църквата, където са били съхранявани мощите на св. Иван Рилски. Към портата водят стъпала, издълбани направо в скалите.

Освен монети при разкопките са били открити и много военни атрибути - шпори, стрели, както и части от съдове и украшения. Уникален е и един интересен предмет, наподобяващ фигура на шах.

"Портата и крепостната стена са направени с изключително майсторство и предвидливи архитектурни и инженерни решения. Изградени са водосборни канавки, като от цялата вътрешна част на стената водата се е стичала в специални събирателни шахти, разположени през 30 м една от друга. До двукрилата порта е направен покрит канал, който при валеж да извежда водата навън", обясни още доц. Константин Дочев.

monitor.bg

Девет олтара свързаха Перперикон с минойците..

Светилището е уникална находка за българските земи

 
Вилдан БАЙРЯМОВА

Снимка Авторът

Археологът Николай Овчаров е категоричен, че скалните олтари на Перперикон са доказателство за връзката му с великата култура на минойците от остров Крит.

Девет олтара за огнени ритуали свързаха Скалния град на траките с критската култура. Находките са от II-I хилядолетие преди Христа, което обхваща периода на къснобронзовата и раннобронзовата епоха. Ценните предмети бяха открити в Перперикон от екипа на археолога Николай Овчаров.

"Ние знаехме за култовата същност на Перперикон, но именно сега излязоха местата, на които са правени самите обреди", каза той. Българският Индиана Джоунс заяви, че откриването на скалните олтари е главното му удовлетворение от тазгодишния археологически сезон край Кърджали. Олтарите представляват грамадни естествени скални късове, обработени отстрани. Те са кръгли или с близки до окръжността форма, дебелината на най-големия е 2 метра, а на останалите - около 1,5 метра. "Няма съмнение, че върху тях са правени огнени ритуали, което ги определя като олтари от типа бомос и ги свързва с великата критска култура. За пръв път в българските земи излиза подобно светилище, площта му е над 12 квадратни километра", каза още археологът.

Тъй като не са разкрити керамични съдове, донесени от остров Крит, археолозите говорят предимно за тракийска култура.

"Гръцкият остров Самотраки се намира само на 80 километра по права линия на юг от Перперикон. За този остров се твърди, че той всъщност е форпостът, през който във второто хилядолетие на Балканите е проникнала критската култура", каза Овчаров. Той припомни, че преди няколко години на Перперикон беше открито и линеарно писмо „А", характерно за минойците. Той бе категоричен, че това е най-голямото на Балканите светилище, предшествало бъдещия Перперикон, както и свидетелство за съществувалия 6000 години живот на това място.

През този археологически сезон са разкрити нови кули на Цитаделата. Заради тях някога Перперикон е имал славата на един от най-мощните градове по българските земи, както и на Балканите.

monitor.bg

БЪЛГАРСКИЯТ ГРАНД КАНЬОН - ТРИГРАДСКО ЖДРЕЛО, ВОДИ ДО ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО..

Все още легенди и бучащата невидима река смразяват кръвта и на най-смелите. Нищо, влязло в Дяволското гърло, не излиза. В опит да изследва страховитата пещера, в която се намира най-големият подземен водопад в Европа, смъртта си намира водолаз от Варна Едва ли е нужно да ви казваме от страниците на вестника, че природата на България е изключително красива и уникална. Не са един и двама изтъкнатите майстори на перото, които са описвали красотите на родината ни и са се дивили на причудливите природни феномени, събрани на толкова малко територия. В днешно време, като че ли позабравихме, че всъщност има с какво да се гордеем. Например не е нужно човек да ходи до далечните презокеански Съединени щати, за да види такъв природен феномен като Гранд каньон, защото и малка България си има своя - това е Триградското ждрело, което се намира в Централни Родопи. Дължината на каньона, който образуват над 300-метровите високи мраморни скали, е 15 км. Виейки се завой след завой по тесния път, където две превозни средства не могат да се разминат, човек се диви на изключителната игра на природата и дори на места има чувството, че това е краят и пътят свършва, защото скалите направо се допират една до друга. И докато от едната страна се издига чак до небето огромна монолитна скала, то от другата страна се чува играта на буйната Триградска река, която тече в дълбините. Самата река и пътят през ждрелото водят до уникалния феномен пещерата Дяволското гърло. Името си пещерата носи не само от формата на своя вход - просто в нея наистина стават от древни времена и до днес дяволски работи, за които разказват множество легенди. Дяволското гърло е пропастна пещера. Докато пред входа й можете да се насладите на звуците на родопската гайда, то влизайки в пастта на рогатия, ви полъхва хлад, който незнайно как прокарва и тръпки по тялото не само от студ, а и мистиката на глъбините. Самата пещера е целогодишно отворена за посещения, като средната температура е около 8 градуса. По изкуствено прокопан тунел започва шеметно спускане надолу, което е съпроводено с гръмовното бучене на водата, докато се стигне до огромна подземна зала, където, според някои, може да се побере цялата катедрала "Св. Александър Невски". След шеметното спускане пък започва стръмното изкачване. Именно тук може да бъде видян и най-големият подземен водопад в Европа - това всъщност е Триградска река, който се спуска от 42 м височина. Грохотът на водата съпровожда всеки посетител и по 150-метровото изкачване нагоре към естествения отвор на Дяволското гърло, откъдето отново, като че ли от нищото, на повърхността се появяват водите на реката. От незапомнени времена местните хора разказват, че нищо, което е влязло в Дяволското гърло, не е излязло от другата страна. Единствено водите на реката се губят в тайнството на подземните недра на Долния свят и само те излизат на Горния свят. Така преди повече от 20-ина години, двама водолази от Варна дошли да изследват непознатите части на Дяволското гърло и да проследят пътя на Триградска река, но единият от тях така и не излязъл на Горния свят. Днес на скалата близо до входа на пещерата може да бъде видяна паметна плоча. Множеството са легендите, които се носят из Родопите за пещерата. Според някои още от времената на траките е преданието, което разказва, че тук са хвърляли вождовете, за да останат безсмъртни. Във всичките изнизали се столетия назад хората вярвали, че именно в Дяволското гърло е входът за другия свят и оттам започва пътят към безсмъртието. В древността, в чест на боговете тук принасяли в жертва най-красивите девойки, за да умилостивят злите сили, разказват още преданията. Сред най-известните легенди е и тази за Орфей. Родопите са наричани още Планината на Орфей. Разказват, че именно тук в Дяволското гърло Орфей се спуснал в царството на Хадес, за да спаси любимата си Евредика. Като доказателство на легендата е и издълбаният образ на певеца. Преданието говори, че Хадес пуснал възлюбената му, но условието било Орфей да не я поглежда, докато излязат отвън. Малко преди да изскочат на Горния свят Орфей не се въздържал и погледнал красавицата Евредика. Така тя завинаги останала в прегръдката на Хадес и неговото царство.

ПРЕДЛАГАТ БАСАРБОВСКИЯ МАНАСТИР В СПИСЪКА НА ЮНЕСКО..

Богато е културното и историческо наследство на страната ни. Най-новото предложение на националния дарителски фонд "13 века България" за включване на нови български обекти в Списъка на световното културно и природно наследство е в него да влязат още няколко наши обекта, сред които и уникалният, при това единствен действащ мъжки скален манастир - Басарбовския.
Всъщност, скалният манастир се нарича "Св. Димитрий Басарбовски". Той се намира в долината на река Русенски Лом, където има и множество други скални обители. Манастирът е разположен на около десет километра от Русе и носи името на близко село.

Според историческите сведения, най-ранните такива за неговото съществуване датират от ХV в. и са почерпени от османски данъчни регистри. В един такъв регистър е открит опис на тимар /поземлено владение/, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като "манастир Басараба". Вече в по-новата история на страната - през 1911 г. в София е основан Комитет за старините към Народния археологически музей, чиято основната задача била да се направи археологическа карта на България. За сътрудник бил привлечен известният археолог - чехът Карел Шкорпил, който има проведени научни експедиции из България през 1887 и 1892 г. През 1912 г. Шкорпил тръгва отново с експедиция по течението на реките Лом и именно тогава посещава и описва Басарбовския манастир.
Според историческите данни, не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за светата обител се грижи бъдещият Смоленски епископ Тихон, а през 1937 г. в него се настанява монах хаджи Хрисант, брат от Преображенския манастир, който започва и неговото обновление. През същата година се създава "Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски". Първото, с което се заема Комитетът, е построяването на една монашеска килия в оградения вече двор на манастира, като килията е осветена на 14 май 1937 г., но просъществувала само до 1940 г., когато била разрушена от наводнение. След наводнението отец Хрисант започнал да събира дарения за манастира и за един месец събрал материали, за да бъдат построени две килии срещу църквата. Те били завършени на 30 август 1940.
Други исторически данни свидетелстват, че за светеца, на когото е посветен манастирът, е писал още Паисий Хилендарски в своята "История славяноболгарская". Свети Димитрий Басарбовски е роден през 1685 г. и живял прост живот на мирянин. След смъртта му мощите му са били пренесени в село Басарбово и били лековити, като помогнали на мнозина. По време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската /днес Патриаршеска/ църква "Св. св. Константин и Елена", където се намират и до днес.
Легенда разказва, че един ден св. Димитрий Басарбовски решил да отиде в близкия до селото манастир и да стане монах. В манастира той прекарал целия си живот. Земният му път завършил между две скали на брега на река Лом. След проливен дъжд, придошлата река го завлякла под пясъците. Светецът се явил на сън на едно сляпо момиче и то посочило къде се намира тялото му. За всеобща изненада, тялото било непокътнато. Местните хора го поставили в селската църква и оттогава започнали да стават много чудеса. След края на първата руско-турска война през 1774 г., руският генерал Салтиков взел мощите на св. Димитър от Басарбово, за да ги пренесе в Русия. Когато стигнал до Букурещ, съветникът му казал да остави тялото като репарация за загубите през войната, генералът се съгласил. В момента мощите на св. Димитър се пазят в сребърен ковчег в Катедралата "Св.Св. Константин и Елена", а светецът се смята за закрилник на Букурещ.
Днес Басарбовският скален манастир е постоянно действащ, добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма икона на светеца, където той е изобразен в цял ръст и около него - десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. В нея са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те са били погребани на манастирското гробище и в помещението на костницата е подредена музейна сбирка.
НДТ по материали от интернет

Археологически уникат седял 30 години в склад на музей..

Абсолютно уникална апликация от тракийска колесница, открита при разкопки край новозагорското село Караново през 70-те години от новозагорския археолог Митьо Кънчев, бе показана на изложба в Мол София днес.

Оттогава до днешни дни апликацията е стояла в складовете на музея, без никой да подозира каква ценност представлява.

За щастие, тази година, археологът Веселин Игнатов, който е направил три от големите открития на тракийски колесници през изминалите години, решава да систематизира и старите експонати в склада на музея.

Тогава рентгенова снимка на ръждясалия метален лист разкрива под корозиралата повърхност уникална декоративна плоча, украсявала тракийска колесница – двуколка.

Находката е датирана от началото на 2 век сл. Хр. и е без аналог в археологическата наука.

Световната археология не разполага с друга подобна апликация на антична кола, комбинация от 3 различни материала – ковано желязо, мед и месинг.

Към апликацията има още две глави на Горгона Медуза и бюст на Херакъл от бронз.

Изработката е с висока художествена стойност.

Откритието става повод за стартирането на проект за реставрацията й и впоследствие – организирането на експозицията.

През декември пък Веселин Игнатов ще покаже макет на самата двуколка, изработен на базата на всичко открито досега.  

dnes.bg

Божествено безмълвие-Манастирският комплекс Свети архангел Михаил

Само на 22 км от Русе се намира Манастирският комплекс Свети архангел Михаил. Ако отдадете скъпоценното си време за почивка на това дивно кътче – духовно средище по време на Второто българско царство, ще видите една българска светиня и ще измиете от душата си светската суетня.

Манастирският комплекс Свети архангел Михаил и природата на парк Русенски Лом сякаш са се слели в едно цяло, съхранило духа на исихастите, живели тук преди векове. Архитектурният резерват включва около 20 средновековни църкви, параклиси и килии, като са открити следи за повече от 300 помещения в многобройните пещери на тукашните скали.

За основател на манастира се смята монахът Йоаким - първият български патриарх на Второто българско царство (XII - XIV век).

Манастирският комплекс Свети архангел Михаил е тясно свързан с българската история и владетели. Негов ктитор е бил цар Иван Асен II (1218-1241 г.). Това се разбира от портрета му в Затрупаната църква, където държи в ръцете си умален модел на храма. Предполага се, че тук е гробът на оттеглилия се през 1280 година цар Георги Тертер I (1280-1292 г). Дарител е бил и цар Иван Александър I (1331-1371 г.), изрисуван заедно с първата си съпруга Теодора на стената на най-запазената църква днес – Света Богородица.

Поради значимостта на живописта в нея манастирът се намира под закрилата на ЮНЕСКО. Исихазмът или безмълвието, проповядвано през XIV век от монасите по тези земи, е мистико-аскетично учение, според което при усилена молитва вярващият може да види излъчваната от Бога нетленна светлина.

По данни на изследователите, близо 80 монаси исихасти са живели в аскетизъм и отшелничество в пещери в скалите на Поломието.

В момента за посещение е отворена единствено църквата Света Богородица, като се очаква консервиране на стенописите в останалите запазени църкви и отварянето им за посещение.

Съветваме ви да се възползвате от все още хубавото време и да посетите манастира, който освен всичко се намира и в Природен резерват Русенски Лом.

Тук природата е по-мощна от няколко ядрени бомби и пролетно време всичко разцъфва и се разлиства за броени дни, споделя с любов Тодор, екскурзовод в комплекса.

И наистина – докато се разхождате по зелените пътеки, над които се извисяват красивите скали, ще дишате свеж въздух и ще чувате единствено птичи гласове, живеещи тук. Многоцветни водни кончета ще прелитат над главите ви, без да се смущават от вас, а сърцето ви ще усеща, че природата сама търси хармония с вас... А когато спрете под плачещата върба в почуда дали не е заваляло въпреки слънцето, ще продължите не само охладени от сълзите й, но и завърнали се към първичната си същност. В този момент едва ли ще се питате що за хора са тези монаси исихастите, избрали за свой дом на земята това чудно място – Поломието, където безмълвието най-сладко разказва за Божието творение.

Тук „острите шумове изчезват и всичко зазвучава по-отчетливо, но не натрапващо се", пише и Стоян Йорданов в книгата си „Скалният масив „Свети архангел Михаил" при село Иваново". Сетивата се изострят, а невидимото присъствие на тайнственото и вечното става почти осезаемо.

Природен парк Русенски Лом сякаш е една малка „планина", сгушена под плодородната Дунавска равнина, където може да чуете песните на 172 вида пернати. Запалените орнитолози идват тук, за да видят редки птици като малкия египетски лешояд, скалния орел и черния щъркел, специално за който е създадена естествена среда. Той е и символът на Природен парк Русенски Лом. Докато се разхождате, може да се натъкнете и на двойка ухажващи се фазани. Ако имате късмет и сте достатъчно тихи, ще се насладите на любовната им игра – ще видите как мъжкарят, това наперено божие творение, използва красотата си, за да буди всеобща възхита...

Текст и снимки: Миглена Ходжева

Разкош и екзотика в Тунис...

В студените дни на зимата всеки от нас повече от всякога мечтае за такова преживяване, което да раздвижи кръвта! Истинско приключение ще преживеете в една изключителна страна, която едновременно съчетава френска изтънченост и арабски разкош – Тунис.

Пиратското минало на африканската страна са превърнали Тунис в една от най-свободните и разкрепостени мюсюлмански държави. Ще ви посрещнат с неподправено гостоприемство, като същевременно ще се насладите на изящен лукс.

Тръгнете ли да се разхождате в старата част на столицата Тунис – Медината –местната атмосфера ще ви плени изведнъж и завинаги. Когато стигнете Източния пазар, не прибързвайте със сувенирите. Тук пазарлъкът е задължителен и ако не се включите в тази игра, само ще изгубите – не само ще платите повече, но и няма да усетите от удоволствието на ловката игра на думи.

Все пак пак, за да не се лутате, типични туниски сувенири са Пустинната роза, която представлява естествено образование от вкаменен пясък с формата на роза; металните и керамичните чинии с мотиви от пустинята, изделията от камилска кожа; шеш – берберският шал, който се увива около главата, и задължително шиша – наргилето.

Нощен живот до сутринта, авантюристични преживявания и истинска почивка ви обещава още Тунис. Особено вълнуващата част от почивката тук е посещението на Туниска вечер, която се провежда във фолклорния център Балун. Програмата предлага ездачески номера, игри с огън и ножове, ориенталски и бедуински танци и забавни номера, в които участва и публиката.

В близост до столицата се намират руините на Картаген – главният съперник на Древен Рим в Западното Средиземноморие. Разходката до него е задължителна за всеки гост на Тунис.

Стъпили в Тунис, търсачите на силни усещания никога не подминават най-голямата пустиня в света – Сахара. Обикновено се организират двудневни пътувания през пустинята с преспиване край някой красив оазисен град. Първата спирка е в Сиди Бу Саид, градът музей, който се намира под открито небе. Ще видите типичните бели къщи със сини покриви и старинни врати, автентични занаяти и традиционен бит. Следва посещение на Ел Джем, където се намира вторият по големина колизеум в света.

През вратата на пустинята – красивия град – оазис Дуз, ще навлезете дълбоко в Сахара. Върху гърба на камили, ще минете през бедуински селища, а с джипове ще прекосите сухото солено езеро Джерид. По пътя за град Габез пък ще се насладите на лунния пейзаж, на който са снимани Междузвездни войни.

Най-популярните курорти в Тунис са в Хамаммет, Сусс, Табарка, Монастир, Махдиа, на островите Джерба и Керкенна. Пустинната перла е Тозур.

За влюбените и романтиците безспорно е остров Керкенна, забранен за автомобили. Тук морето е толкова тихо, че хоризонтът се размива и видима граница между вода и небе не съществува.

Няма начин да не ви допадне и туниската кухня, която достойно може да се мери с нашата по вкус и аромат. Най-големите специалитети, разбира се, се приготвят от риба. Но на тези, които не обичат морската храна, препоръчваме ястията от агнешко и пилешко, в съчетание със сочни зеленчуци. Също като у нас, и тук се пие местна ракия, приготвена от зрели смокини, и вино от сортовете шираз, каберне-совиньон, юни блан и блан дьо блан. Всяка вечеря задължително приключва с наргиле и чаша силно арабско кафе.

travel.bg

Париж разчита на американските туристи..

Париж разчита на американските туристи и на новия закон, който разрешава на повече магазини да работят в неделя, за да увеличи приходите си от туризъм, пострадали от световната финансова криза, информира БТА.
През първата половина на годината френската столица отчита намаляване на потока от чуждестранни туристи с 11,1% спрямо същия период на миналата година, сочат данни, оповестени от Службата по туризма на Париж.
Броят на американците, посетили Париж, които от дълго време са най-голямата група чуждестранни туристи, през миналата година е намалял заради сътресенията в икономиката на САЩ и силното евро.
Туристическият поток от САЩ обаче отново започва да се засилва и през второто тримесечие е нараснал с 1,1 на сто.
Градът разчита на американците, за да запази равнището на приходите от туризъм и за да компенсира намаляването на посетителите от Великобритания, Япония и Китай, посочи Пол Рол, директор на Службата по туризма на Париж.
Икономиката на САЩ навлезе в кризата по-рано и пострада по-тежко от сътресенията във финансовия сектор, но пък се очаква да се възстанови по-скоро, докато икономиките на други страни се забавиха с влизането в кризата, обясни Пол Рол.

източник: травел.бг

Планират нови екопътеки във Варненско..

Изграждането на нови екопътеки с финансиране по проект замислят варненските представители на Черноморска мрежа на неправителствените организации (ЧМНПО), съобщи varna24.bg.
При обединение на организации от най-малко три черноморски държави по проекта ще бъде финансирано маркирането на пътеки в природни паркове.
От Черноморската мрежа вече са набелязали природен парк "Калиакра", където би могъл да бъде един от маршрутите. Разговаряно е и с парковата дирекция, откъдето взели идеята присърце. Екопътеки в последствие могат да се появят и в резерват "Камчия".

Интерес да се обединят за реализацията на проекта вече имало и от други черноморски държави. Освен България в него ще се включат Румъния, Грузия и Украйна.

Принципно съгласие за реазлизацията на екопътеките са дали и от местната екоинспекция. Държавното ведомство няма да се включва в проекта, но трябва да бъде уведомено, тъй като пътеките засягат зони, които са под някакъв вид защита, обясни координаторът на ЧМНПО Ема Гилева.

Природен парк "Калиакра", например, е строг резерват и за да поставим там табела с информация за флората и фауната в местността трябва да искаме разрешение дори от Министерството на околната среда и водите, уточни Гилева.

varna24.bg

Царево с най-големия музей на Южното Черноморие..

Сградата на бившото лятно кино в Царево, която от години стои недостроена, ще бъде преустроена в най-големия общински музей по Южното Черноморие.
С изграждането му ще започне първият етап от оформянето на новия център на града, съобщи burgas24.bg.
В изграждането на музея общината ще вложи над половин милион лева собствени средства. Oчаква се той бъде построен за шест месеца.
Царево е най-големият град на юг от Бургас и в Черноморска Странджа и му приляга да има музей, коментира кметът Петко Арнаудов.
Той изрази надеждата си, че заедно с нестинарството и музея градът може да стане център на културно-историческия туризъм. Кметът акцентира върху това, че дори в криза общината инвестира в култура.

На среща в София проектът е бил подкрепен от министъра за българите в чужбина Божидар Димитров и зам.-министъра на културата Тодор Чобанов.

Арнаудов има обещанието на министър Божидар Димитров за откриването на музея през лятото Царево да получи обратно Синеморското съкровищ.
Уникалното златно съкровище беше открито

Дезодорант на 17 века изровиха край Мездра

Враца е била старата столица на тракийското племе трибали

Райна Тошева

Нарцис търси планината на тракийските владетели край Враца, Жоро намери тъкачен стан на 6300 години при Мездра, а Сергей изрови оттам дезодорант на 17 века. Така фамилиарно се отнасят към тримата археолози във Врачанско, защото сензационните им открития в последните няколко години ги направиха популярни почти като фолк звезди. Стигна се дотам, че артефактите, които излизат от разкопаните земни пластове, помпат по-силно самочувствието на местните, отколкото съвременното им битие.
"Ние сме били голяма работа!", чуди се народът, който май взе да разбира от археология повече, отколкото от футбол.
Това лято ст.н.с. д-р Нарцис Торбов от Врачанския исторически музей продължи разкопките си край прохода "Вратцата", известен досега като природен феномен и истинско предизвикателство за алпинистите да катерят страховитите отвесни скали. Оказа се, че до "Вратцата", откъдето идва името на Враца, е разположена зле проучената доскоро местност Градище, която буквално е нагнетена с история. От две години насам Нарцис Торбов опровергава съшитата с бели конци теория на историци, които искали да се докарат на руснаците, че Вратица е славянско селище. Това, което намира Торбов под пластовете цивилизация, които спят под сипеите при Лудото езеро, се приближава до хипотезата му, че Враца е най-старата столица на трибалите. През четвърти век преди Христа там е живяло тракийското племе, а династическият му център е бил разположен в прохода "Вратцата" - все по-убеден е Нарцис Торбов.
При разкопките това лято екипът му откри изгубената римска крепост "Валве", за която съобщава известният в древността историк Прокопий Кесарийски. Старинните хроники и новите находки показват, че укреплението е било построено край прохода "Вратцата" да охранява медните мини в планината. Археолозите извадиха и оловна пломба с печата на император Юстиниян от VI век, с която са пломбирани много ценни товари от столицата Константинопол. На обратната страна на пломбата личи образът на богинята на победата Нике.
Конкуренти на Нарцис Торбов по изравяне на сензации са археолозите Георги Ганецовски от врачанския музей и ст.н.с. д-р Сергей Торбатов от археологическия институт с музей към БАН. Уникалните им находки през сезона доказаха, че крепостта "Калето" край Мездра е не само важен кръстопът на Северозапада, но и религиозен център от праисторическата епоха до края на римското владичество по нашите земи. В "Калето" са наслоени култури от каменно-медната епоха, което ще рече от петото хилядолетие преди Христа, от траките - VII-VI век пр. Христа, от римско време - II-IV век, от византийския период - V-VI век, до Българското Средновековие - IХ-ХI век.
Пръв през лятото започна проучванията си Сергей Торбатов, според когото "Калето" е най-добре запазената римска крепост в българските земи. Става дума за запазени градежи от втори век на височина повече от пет метра, каквито у нас няма, а в Европа се броят на пръсти. От "Калето" са извадени сребърни и бронзови монети от времето на императорите Валериан Първи, Гордиан Трети и Карала. Тук за пет години са намерени монети от всички известни на науката номинали от римската епоха. В истински хит на археологическото лято обаче се превърна дезодорантът, който е на 17 века. Това е миниатюрен бронзов съд, в който са поставяни източни благовония. Реликварият е снабден с лостче за разбъркването им и отвори, през които излиза ароматът. "Ретро дезодорантът е уникален за музейните ни колекции" - категоричен е откривателят му Сергей Торбатов.
Археологът Георги Ганецовски като специалист по праистория обаче надцака Торбатов с находката си в своя терен на "Калето". От дълбочина 3 метра той извади тъкачен стан на 6300 години. Примитивната конструкция за изработване на първите платове преди 63 века е от вертикален тип с каменни тежести. Нишката се промушвала в дупки, издълбани в тежестите. Така древните са майсторили тъканите си.
Компания на тази любопитна находка прави отлично запазена глинена пещ и каменна плоча, която се нагрявала до 800 градуса. Върху нея е изпичан хляб като в подниците, познати ни от бита на българите през средните векове и Възраждането.
Според археолога Георги Ганецовски това е неповторим шанс след повече от 6 хилядолетия да надникнем в едно жилище от времето на късния халколит. В него е избухнал стихиен пожар и обитателите му са били принудени да бягат панически, като са изоставили цялата си покъщнина и инвентар. Преди дни в жилището е намерен великолепен образец на праисторическа керамика от времето преди да бъде изобретено грънчарското колело. Това е глинено гърне, което макар че е моделирано с ръце, има изключително фини 5-милиметрови стени. То е украсено с врязани мотиви и спираловидни релефни форми.
Новооткритото праисторическо жилище е до "Светилището на тура", което бе сензацията на археологическото лято миналата година. Тогава сред остатъци от пепел, въглени, натрошена керамика и животински кости бяха намерени два черепа с огромни рога на турове - дивите предшественици на бика и бивола. Това светилище е на 6200 години и се намира до жилището в самия център на "Калето".
Георги Ганецовски удължава разкопките си с намерение да стигне половин метър по-дълбоко и да намери допълнения към свещеното място - скулптурно изображение на Богинята Майка или още бичи рога, които са символ на Слънцето и мъжкото начало.

Екопътека дава възможност да се видят карстовите образувания в района на Беляковското плато, Великотърновско

Велико Търново. Туристическата пътека от град Велико Търново през местностите ''Зеленка'' и ''Картала'' до района на ''Преображенския манастир'' е известна от много дълбока древност и търновци винаги са ползвали този маршрут. Това заяви за радио ''Фокус'' – Велико Търново Евгени Коев, секретар на туристическо дружество ''Академик'' и председател на пещерен клуб ''Дервент''. Той допълни, че този маршрут е любим за търновци, а през последните години все повече и за младите хора - учениците и децата, както и за всички хора, които обичат природата. Пътеката предоставя изключителни възможности на всеки един за наслаждаване на прекрасната природа на търновския ''Дервент'' и на карстовите образувания в района на Беляковското плато. Евгени Коев каза, че от местността ''Картала'' водят няколко пътеки, които са насочени към поречието на първото дере, където е и малкият водопад. ''В зависимост откъде се тръгне, маршрутът може да варира от лек и приятен до едно слизане, което може да го определим като малко по-трудно, за което трябва и специална екипировка'', коментира Коев. Той допълни, че ако тези, които са тръгнали по този маршрут и искат да видят водопада, трябва да слязат до неговото подножие. То е значително стръмно и екстремно. След това те трябва да се върнат обратно към туристическата пътека. Пътеката прави една дъга с постепенно изкачване над една от много добре оформените като скален мост местности. Там са и единствените пропастни пещери във Великотърновския район, известни като ''Каучовите дупки''. С подходящ водач и познавач на този район всички, които са тръгнали, могат да стигнат до тези вертикални цепнатини и да видят тези образования. Пътеката води стръмно нагоре и оттам може да се продължи в две направления - или след половината от изкачването, по средата на склона да се поеме надясно по една подсичаща, държаща в хоризонтален план пътека през Люлякова гора, да се мине през новопостроеното параклисче ''Свето Богоявление'' и оттам да се стигне до асвалтовия път и продължавайки към него, да се стигне до Преображенския манастир. Или ако бъдем с познаващ старите пътеки турист, може да се мине по високите части на Беляковското плато. Оттам се разкриват удивителни панорами към търновския ''Дервент'', към Арбанашкото плато и село Беляковец, а в най-високите части дори може да с хвърли поглед към най-високите части на Стара планина.
Вероника ИВАНОВА

“Баба Яга” вози без жилетки и инструкции..

Без спасителни жилетки и предварителен инструктаж возят част от туристически корабчета по крайбрежието, показа проверка на "Монитор". Собствениците им често качват пътници дори и да няма свободни седящи места, а туровете из морето се отлагат само при много силно вълнение.  "Качвайте се! Тръгваме в 19,30 часа", крещи единият от организаторите на екскурзия покрай бреговете на Созопол с кораба "Баба Яга". Туристите се тъпчат по дървените пейки с маси в ресторантската част на лодката, където могат да пият бира. Закъснелите пътници се качват на мостика или пък сядат на палубата пред капитанската кабина. Обикновено се возят средно по 50 туристи, сред които и деца на 3-4-годишна възраст, видя "Монитор".

Единствената причина корабът "Баба Яга" да не тръгне по разписание към остров Св. Иван, е потокът от мераклии да се повозят. На входа туристите не получават нито спасителни жилетки, нито билети, които би трябвало да представляват тяхната застраховка. Парите за воаяжа покрай Созопол, който струва 10 лева за възрастни и 6 лв. за деца, се събират накрая. Пасажерите обаче и тогава не получават хартиени билети.

Пътуването с "Баба Яга" започва без инструктаж как да се реагира при евентуални инциденти. Липсва и информация за местата, покрай които преминава корабчето.  Когато морето е много бурно, вълните мокрят хората на предната пауба, видя "Монитор". Децата, които сядат там, определят пътуването като "возене на люлка гондола".

monitor.bg

Морето ни пълно с лодки илинденки..

Претоварени с хора лодки правят опасни круизи по Черноморското крайбрежие и всеки път рискуват живота на туристите, дошли на лятна почивка.

Всяка лодка за разходка из Варненския залив излиза в морето с повече хора на борда, отколкото може да превозва според разрешителното си. В името на печалбите собствениците на лодки за разходка се опитват да извлекат печалба, като качват повече туристи, отколкото е разрешено. Така капитаните поемат лична отговорност за живота на туристите, защото по закон те отговарят за тях, след като в излязат в морето. Всеки може да откаже да качи повече хора, но не го прави. От страх да не изгубят работата си, професионалистите мълчат пред волята на собственика на плавателния съд.  Това заяви за "Монитор" човек от морските среди, който не пожела да бъде цитиран.

По крайбрежието плават десетки туристически корабчета, някои разиграват в морето пиратски етюди с туристите, други пресъздават исторически моменти, като откриването на нов континент, но всички те качват на борда си повече от пределно допустимия брой хора.

Всички плавателни съдове от крайбрежното плаване преминават всяка година основен преглед. Това обясни за "Монитор" изпълняващият длъжността шеф на Морската администрация във Варна кап. Александър Първанов. По време на техническите прегледи на лодките за разходки инспектори на изпълнителната агенция проверяват всички системи на корабчето, което ще превозва туристи и ще плава по крайбрежието, увери кап. Първанов. Няма средно положение на заключенията - малкият плавателен съд излиза от проверката с печат "годен" или "негоден" за плаване.

В България обаче, увери шефът на Морска администрация, няма плавателен съд за туристически плавания, който да има толкова години плавателен стаж, като добилия печална слава кораб "Илинден", с който загинаха 15 българи. Контролът по претоварването на туристическите кораби се извършва от капитана на кораба, от контролните органи, които правят внезапни проверки, и от корабособственика също. Капитанът има право да откаже да отплава, ако корабът му е претоварен с пътници, категоричен бе Първанов.

Положителното в крайбрежното плаване в България са инструктажите на туристите. Преди качване на борда екипажът дава конкретни насоки как да се държат пътниците при излизане на делфини, как, ако ги изплиска вълна. На специален контрол подлежат спасителните средства, които обаче са предвидени за законния брой пътници, твърди нашият източник.

Интересът към този бизнес набира скорост във Варна. Ако допреди няколко години работеха няколко корабчета, сега техният брой расте всяка година. Цената на двучасово плаване из залива е според предлаганите екстри, но не по-малко от 25 лева на човек.

monitor.bg