За Странджа и древните траки

За Странджа казват, че е планина, пълна с мистерии. Разположила е снага между две държави: в Турция – на юг, с най-високия за цяла Странджа връх Махиада (1031 м). Северните и североизточните части са в България. Най-високата точка на българска Странджа е 709 м при връх Голямо градище. Планината е осеяна със следи, оставени от нашите предци. Но кои са тези странни хора, решили точно тук да строят, и то още преди хилядолетия?

© Снимка: bg.wikipedia.org

Резерват Узунбуджак

Странджа едновременно е природен парк, най-голямата защитена територия в България със 116 136 хектара. За парк е обявена през 1995 г. Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия”, „Узунбуджак”, „Витаново”, „Средока” и „Тисовица”. За всяко от местата може да се разказва часове наред, а най-добре е да им посветите самостоятелен маршрут. Защо обаче ги изброяваме тук? Във всеки от резерватите има знакови селища, свързани с тракийски светилища и древни загадъчни практики, които днес са част от материалното и духовно културно наследство. Който за първи път посещава Странджа, може и да се подведе от гледката: ниски хълмове, динамично разчупени от долини, богата растителност със свой, странджански облик. Най-добре е да започнете разходката от Историческия музей в Малко Търново.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Археологически и исторически музей в Малко Търново

Що се отнася обаче до света на древните траки, тук нещата стават мащабни. На територията на съвременния град Малко Търново има останки от над петдесет разработени старинни рудника. Траките са били изключително добри рудари, металурзи и майстори в обработката на медни и златни предмети и украси. В античността медта е била също много ценен материал – за воинско снаряжение, различни атрибути. Днес окото на съвременника повече търси блясъка на златото. В Историческия музей на града ще научите много любопитни подробности за връзките на най-старото обработено злато в света от Варненския некропол и траките от Странджа. Директорът на музея Ивелина Иванова ще ви разкаже, че са локализирани трите златни рудника в региона: до Малко Търново, в селата Росен и Зидарово, откъдето е тръгвал скъпоценният метал, за да се превърне в блестящите предмети от Варненския халколитен некропол.

© Снимка: архив

Мишкова нива

Разгледайте експозициите на музея и се пригответе за маршрута до Мишкова нива. Но за целта ще трябва да наемете водач. Светилището се намира само на три километра югозападно от Малко Търново, но в гранична територия. Диаметърът му е около 25 метра, но това не е цялото сложно съоръжение, а само крепидата, т.е. очертанията на фундамента. Монументалният градеж е в три реда блокове от бял тукашен мрамор. Височината е 1.80 метра. Комплексът включва куполна гробница – светилище, укрепена сграда – Villa Rustika – жилище на обслужващите храма, могилен некропол, античен водопровод, крепост и, разбира се, рудник. Култовата сграда е била и гробница на тракийски племенен вожд – жрец и херой. Разкрита е само част от съоръжението, което унаследява още по-старо светилище – долмен, като място за почитане на древен митичен прародител. Гробницата се състои от покрит дромос и кръгла куполна камера. Камерата е място за полагане на знатен вожд. Какво обаче е дромос? Буквално означава път, коридор. Във вярванията на древните траки влизането и излизането от пещери, преминаването през природни феномени – провиралища, било равнозначно на излизане от един и преминаване в нов живот. Дромосът, пътят към вечността, е свързан с представите на някогашните хора за времето и пространството. Входът на съоръжението е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. А иначе разходката до Мишкова нива си заслужава и по други причини: освен автентичната гледка, която с нищо не може да бъде заменена, пътят е приятен и живописен. Може да го изминете с джип – помнете, че мястото се намира зад граничното заграждение. Може и пеша. Траките винаги изграждали своите светилища на места с великолепна панорама.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Странджански дъб

Маршрутите из Странджа до древните култови обекти ще ви очароват и с невероятни, запомнящи се пейзажи: букови гори, характерните за Странджа зеленика и другият вечно зелен представител – тисът. Накъдето и да тръгнете, ви очакват изненадващи мигове – типично средиземноморски гледки на дървета, храсти и цветя: колхидски джел, лавро-вишна, мушмула, дървесни лиани. Странджанско вълче лико, странджанско бясно дърво, странджанска боровинка – ще ги срещнете по време на обиколките си, докато над главите ви прелитат черен щъркел, малък лешояд, скален орел, горски бекас, гълъб… седемнадесет гнездящи вида, включени в Червената книга на България. Картината е доста по-богата, тъй като над Странджа преминава и пътят на птиците Виа понтика. През есента и пролетта, когато отлитат и долитат 57 вида мигриращи птици, небето над вас е невероятно.

© Снимка: greencorridors.burgas.bg

Природна забележителност „Каменска бърчина” (Камъка)

На три километра, но северозападно от Малко Търново, е местността Пропада. Там се намират тракийски некропол и 45 надгробни могили, с четири типа градежи. Сред тях има тип, който се среща само тук на територията на България, но и в Европейска Турция. На десет километра от Малко Търново, в посока Царево, пък е местността Каменска бърчина. Бърчина означавало каменно възвишение. Местните хора го наричат Камъка. В тракийската цивилизация камъкът е символ на божествената власт, на трайните и непреходни неща. Явно, че са били доста прави, поне що се отнася за оцелялото и до наши дни светилище с жертвени улеи за възлияния с мед, мляко и вино. Погледът се рее далеч, над земните делнични грижи, болка, суета и измамна радост.

Една от скалите е поредният природен феномен. Наричат я Гъбата, заради удивителната прилика с гъба. Изглежда, сякаш е направена от човешка ръка, но е дело на слънцето, вятъра, водата и времето. Тъкмо с това време е свързано древното тракийско поверие, че който премине през Провиралото – специален процеп в гъбата, ще се избави от болести и беди, ще е щастлив цяла година – до следващото си идване тук. Древните тракийски светилища са само част от богатата на мистика и реалност планина. Докато обикаляте античните обекти, ще ви обгръща тайнството на легендите за еврените – змейовите обиталища, съхранени в названията на местни селища, като Евренозово например. На разказите за митичната египетска богиня Бастет, потърсила убежище в Странджа. Или на приказките за долмените – къщи на странни гиганти, както местните хора си обяснявали огромните струпани каменни блокове, сякаш полагани от великани. Ще слушате предания за съновидения, аязми – свещени извори, за нестинарството – танци върху жарава, оцелели и до днес. Но това са други истории, които отново и отново ще ви водят към Странджа – красивата загадъчна планина, богата на природни и културни феномени./bnr

Регионална марка „Странджа” или как се развива селски туризъм по европейски стандарти?

Автор: Венета Николова

„Пътешествие на сетивата” – това е мотото на регионална марка „Странджа”, гарантираща на туристите автентично преживяване сред диплите на една от най-непознатите български планини. До момента около 30 къщи за гости в различни странджански села са носители на знака за качество, отговарящ на европейските стандарти за устойчиво развитие на туризма.

Какво е общото между нестинарските танци, тракийските светилища, цветето зеленика и баницата с лапад? Отговорът е, че всички те могат да бъдат открити заедно на едно единствено място в България – планината Странджа. Разстилащ се като зелен килим в най-югоизточната част на България, планинският масив е все още terra incognita за масовия туризъм. Макар че граничи с пясъчните брегове на презастроеното ни Черноморие, вътрешността на Странджа е съхранила непокътната девствената си красота от агресивното настъпление на багерите и бетона. На територията на планината се разпростира най-обширната защитена територия у нас – Природен парк Странджа, който пък е част от европейската екологична мрежа Натура 2000. Хубавото е, че местното население осъзнава предимствата на щадящия природата туризъм, за разлика от други общности, които в търсене на бързи печалби допуснаха превръщането на някои от най-красивите ни природни местности в строителни площадки. Във вътрешността на Странджа няма да откриете луксозни хотели, казина, голф игрища, бинго зали, молове... Затова пък ще попаднете сред прохладата на широколистни гори, където цари нереална тишина, а погледът ви ще се понесе над протегнатите към хоризонта странджански била с разпръснатите по тях старини къщурки.

Въпреки лошите пътища, това неопитомено кътче от българската природа таи безброй изненади за по-любознателните туристи. Като се започне с чудесните фамилни хотели, които ще откриете и в най-отдалечените гънки на планината. Голяма част от тях отговарят изцяло на европейските стандарти за устойчив туризъм. А това ще рече не само предлагане на домашен уют, вкусни гозби и автентична атмосфера, но и опазване на околната среда, пестене на енергийните ресурси и природата. Тези добри практики се прилагат в 30-ина места за настаняване, носители на регионална марка „Странджа”. Кокетни, добре обзаведени къщи за гости, чиито стопани проявяват грижа към природата, ще откриете в Бродилово, Бръшлян, Граматиково, Малко Търново, Българи и още няколко странджански селца, които заеха достойно място на туристическата карта на България. „Регионалната марка се наложи като разпознаваем знак за качество, който се търси от все повече туристи” – обяснява Мария Патронова от Дирекцията на природния парк. Решите ли да отседнете в една от сертифицираните къщи, може да сте сигурни, че вашите домакини не накърняват околната среда. За целта най-често се използват биоразградими препарати, къщите са санирани, а на покривите им са монтирани соларни панели, осветлението е на фотоклетки, прилага се разделно събиране на отпадъците, водите се използват повторно за поливане на градината и др.

„Във всяка от тези къщи гостите се призовават да подкрепят идеята за устойчиво развитие на туризма и опазването на околната среда – допълва Мария Патронова. - Клиентите любезно се подканват да не си сменят толкова често хавлиите, да ползват течни сапуни, да не изхвърлят отпадъци сред природата... Домакините предоставят и подробна информация за богатствата на природния парк, за маршрутите и възможностите за развлечение в него.”

Но най-важното е отношението към госта. „Стопаните на тези сертифицирани къщи все още не са се комерсиализирали! Никой не гледа на госта си като на „крачещ портфейл”. Защото за странджанеца е въпрос на чест да посрещне клиента както подобава и да го накара да се почувства уютно” – обяснява Мария. Но не само. Едно от изискванията на регионална марка Странджа е възможността гостът да се запознае с местните традиции, история, бит и култура. Затова очаквайте домакините да ви разведат из околностите, където има голям брой паметници от времето на древните траки, или да ви поканят на селски събор с демонстрация на автентични нестинарски танци. Могат да ви разходят с магарешка каручка или да ви предложат да нахраните кокошките в двора. Струва си да опитате и типичните за района специалитети като странджанския зелник например – вид баница с плънка от сирене и яйца с лапад, лобода и друга „зеленина”. Не са за изпускане и организираните специално за туристите седенки в село Бръшлян:

„Селото наброява 50 жители и почти всички участват в местното туристическо сдружение, което с помощта на дирекцията на парка организира тези седенки – разказва Мария Патронова. – Започнахме да ги правим преди 10 години за туристите на немския туроператор ТУИ, които пристигат в Бръшлян от близките морски курорти. От началото на април до края на август те се изнасят по два пъти на ден. Участниците демонстрират как се преде, тъче и плете, пеят се странджански народни песни, гостите се учат да играят нашите хора и пр. Интересът към тях е огромен!”