Дивите места в България разпалват фантазията на туристите

В продължение на 15 години Оля Стоянова и Живко Джагов кръстосват страната, за да „колекционират” диви места.

Оля Стоянова с излезлия наскоро на книжния пазар „Пътеводител на дивите места”

Колкото и да се ровите в туристическите справочници, няма да откриете нищо за тях. А ще ви е трудно да ги намерите сами, без предварителна информация, защото са в най-отдалечените и непристъпни кътчета на българската природа. Тези райски оазиси насред урбанизирания ни свят не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство и приключенски дух. До тях ни отвежда наскоро появилият се „Пътеводител на дивите места” на България.
Недокоснатите от човешка ръка кътчета са вдъхновили двама българи да създадат специален пътеводител, посветен на тях. В продължение на 15 години журналистката Оля Стоянова и съпругът й, фотографът Живко Джагов, кръстосват надлъж и шир страната, пътуват на автостоп, спят на палатка, катерят непристъпни скали, спускат се в дълбоки пещери, отсядат в забравени от времето села… И всичко това, за да „колекционират” диви местности и да преживеят една неповторима тръпка, която сега споделят с нас. „България не е само Рилският манастир, средновековната крепост Царевец или Черноморието ни. Дълго време за туризма ни се говореше само с шаблони, но е достатъчно да тръгнеш по някой черен път и започват незабравимите срещи, новите истории” – разказва Оля и добавя:

Тези райски оазиси насред урбанизирания ни свят не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство.

„Всъщност, най-хубавото на тези места е не толкова че излизаш извън картата, на която те дори не са посочени, колкото срещите с обикновените хора, автентичният им бит. Мисля, че точно такива места ни помагат да избягаме от ежедневието. Малко разместват слоевете, позволяват ни да видим света от по-различен ъгъл. За много от тези местности хората почти нищо не знаят. Колко хора у нас например подозират, че до село Байлово, което е на 20 км от София, има чудно красиво тракийско светилище с бигорни пещери, в които са изобразени огромни слънчеви дискове – около стотина на брой! Според една версия те представляват древна астрономическа обсерватория с календар на фазите на луната, според друга - пещерите са имали ритуално предназначение. Освен това, в някои от тях преди години е имало рисунки с гуано /екскременти от прилеп /. За тези рисунки се смята, че са от 3 хил. години пр.н.е. Дотам няма дори пътека. Аз примерно харесвам карстовото плато при Карлуково, което у нас се свързва най-често с местната психиатрична болница . Но всъщност целият район е осеян с над 300 картирани пещери. Има скални халки, има мостове, кули. Природата там е проявила невероятно въображение. Човек може да прекара дни, губейки се в този район. Интересното е, че срещу Пещерния дом се намира психиатричната лечебница – сградите са от двете страни на река Искър. Имаме приятели пещерняци, които се кълнат, че им се случила следната история. На път от една пещера към другата, вървели облечени в кални дрехи, понесли със себе си съответния реквизит – карабинери, седалки, въжета и пр. Пещерняците минали покрай болницата и махнали за поздрав на веселите й обитатели, които по това време си почивали на двора. А те, като ги видели така преоблечени, на път към подземното царство, завъртели ръце: „Вие сте луди!” и им обърнали гръб.”

Според Оля Стоянова точно тези места ни помагат да избягаме от ежедневието.

Откриването на дивите кътчета на България е истинско приключение, изпълнено с изненади и интересни срещи. Как откривате тези места, как стигате до тях?
„Преди 15 години беше доста по-сложно – разказва Оля. – Сега има интернет и хората вече ги оценяват и споделят. Но преди 15 години се ориентирахме благодарение на наши проучвания или на приятели, които са посетили някоя пещера, ходели са да се катерят другаде по скали и т.н. Примерно така открихме местността Боженски Урвич – там има един масив, който става за катерене. Всъщност, това е най-близкото място за катерене на пясъчник край София. България има такова разнообразие, че само малко да излезеш от пътя и попадаш на красиво, недокоснато от времето място.”

Дивите места в България не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство и приключенски дух.

Има ли къде да преспи човек в околностите на тези непристъпни, отдалечени от цивилизацията кътчета?
„Преди години, когато за пръв път водихме големия ни син, той беше на 2 месеца, спяхме на палатка – спомня си Оля. – Сега, 14 години по-късно, се питаме „С какъв акъл?”! Когато стана на 3 годинки, пък го взехме с нас на връх Мургаш /1687 м. в Западна Стара планина/! Всъщност, навсякъде сме спали на палатка, даже и без палатка… Сега нещата малко са се променили. Ще ви дам един пример. Полска Скакавица в т.нар. Земенска планина близо до гр. Кюстендил е малко невзрачно село. Но край него от една бигорна скала скача чудно хубав водопад, точно покрай р. Струма. Това село е разпръснато в 18 стари махали, а дали има още живот в тях може да се разбере единствено вечер, когато тук-там, из гънките на планината, започват да светват малки крушки. Над бигорния водопад има четири-пет къщи и за нас беше изненада миналата година, когато разбрахме, че една от тях е станала къща за гости и вече приема посетители.”

За много от тези недокоснати от човешка ръка кътчета не знаем почти нищо.

Персеполис – градът на каменните колони..

Тридесет и един са народите в Персийската империя - световната империя на ахеменидите. Една от най-могъщите и силни империи на древността и сред най-големите държави, познати в световната история. 

Дворецът в столицата й Персеполис имал размерите на седеметажна сграда! Грандиозното стълбище водело до портата на народите, крепена от 12-метрови колони и охранявана от огромни статуи на крилати бикове с човешки глави. А после е залата за прием, ападана – там царят приемал пратениците от близки и далечни земи, носещи скъпи дарове. Следва залата със стоте колони. Пак грамадни колони, опиращи в небето, всяващи страхопочитание и преклонение пред силата на владетеля. Той получил благословията на „всемъдрия господар” Ахурамазда, божеството на слънчевата светлина и пречистващия огън… 

Какви истории разказват изображенията върху камъка, обградил входа на двореца в Персеполис?
Какви тайни крият светилището на Атина и храмът на Аполон в Делфи?
Къде е „пъпът на света” и какво знаем за древната култура Нок в Нигерия?

Златоград (Zlatograd) -авторски снимки

Град Златоград е разположен в Източните Родопи, в най- южната част на България, близо до границата ни с Гърция. Градът има около 9000 жители и отстои на 70 км югоиточно от курорта Пампорово и на 300 км от столицата София. Релефът е планински, като самото градче се разпростира по долината на река Върбица.
В Златоград и селата около него има запазени много църкви, манастири и християнски гробища, свидетелстващи, че тук е живяло предимно българско население.
В градчето се намират много архитектурни и културни паметници от XVIII- XIX век. Тук е запазена най- старата църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 г. Интерес представлява и Стояновата къща с килийното училище в нея от 1832 г. В Златоград е открит и най- старият писмен паметник, открит в Родопите- “Златоградският писмовник” от 1852 г. Най- интересен за туристите е архитектурният резерват, където са запазени много стари родопски къщи със стрехи от едноулучени керемиди и кладенци в дворовете, оградени с дъбови кошове. На хълмовете около селището се намират параклисите “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Илия” и “Св. Константин и Елена”.
На около 3 км от града се намира язовир Златоград- любимо място за феновете на риболова.
Днес Златоград е съвременен град, запазил очарованието и традициите от Българското Възраждане. В града има множество ресторанти, механи и частни хотели и пансиони.

Одрин,Турция / Edirne,Turkey -авторски фотопис

Одрин (Edirne - турски ез. или Αδριανουπολις - гръцки ез.)е град в Тракия, в най – западната част на Турция, близо до границите с Гърция (7км) и България (20км).

Той е столица на провинцията Одрин, а населението на града наброява 128 400 жители (по данни от 2002г.). Когато е основан града се е казвал Адрианополис – в чест на римския император Адриан (и до днес на гръцки се казва Адрианополис).
Одрин се явява входа на Турция за западния свят, това е първата спирка на новодошлите от Европа. Този красив град е известен с множеството джамии с елегантни куполи и минарета, които разкриват гледки от цялата провинция.
Един от най – важните паметници на древността е Селим джамия или джамията Селимийе (името идва от османския султан Селим II) - построена през 1575г. от великия архитект Мимар Синан. Джамията Селимийе - притежава най – високите минарета в Турция – 70,9м и грандиозен купол – по – голям от купола на Св. София в Истанбул. Не само джамии могат да бъдат част от туристическата обиколка.
Историята на града е доста богата. Има и атрактивни дворци – най – видния от тях е „Двореца на империята“ или Одринския дворец – построен е при властването на Мурат II. Забележителните странноприемници също са обект на интерес, като например странноприемниците Рустем Паша и Екмекциоглу Ахмет Паша – построени през XVI век.
Християнското наследство също е оставило своите следи – там се намират две български православни църкви – Св.Георги (от 1880г.) и Св.Св. Константин и Елена (от 1869г.). Ако сте почитатели на музеите също имате голям избор.

Авторски снимки : Avtotravel