Подземният град под Ларгото готов до есента!

Проектът ще кандидатства за ЮНЕСКО

Снимка Емил Иванов

Столичният кмет Йорданка Фандъкова разглежда археологическите находки от античния град до метростанцията пред ЦУМ.

Георги Георгиев

22.03.2010

 Проектът за подземен античен град под Ларгото на София ще кандидатства да влезе в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО веднага след като бъде завършен първият му етап през есента. Това каза вчера заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, след като заедно със столичния кмет Йорданка Фандъкова направиха оглед на ценните разкопки около метростанция "Сердика". Според Чобанов столицата ще се сдобие с уникален архитектурен шедьовър който съчетава модерно виждане и археология в самия център на града. Първият етап от античния културно-комуникационен проект "Сердика" ще бъде готов до есента, съобщи Йорданка Фандъкова. След откриването на метростанцията "Св. Неделя" през 2012 г. ще започне вторият етап от проекта. За осъществяването му ще бъдат необходими около 20 млн. лева, които ще бъдат осигурени от европрограми, обясни градоначалникът. Тогава столичани ще могат да се насладят на древен  подземен град с размери над 16 декара. През първия етап ще бъдат свързвани двата подлеза - източният и централният пред ЦУМ, обясни архитектът на проекта Славей Гълъбов. Между сградите на президентството и на Министерския съвет е предвидено изграждането на огромен стъклен купол с размери 22 на 65 метра. Това ще бъде най атрактивната част на целия ансамбъл, обясни Гълъбов. Стъкленият купол ще блесне с художествено осветление през нощта, а под него ще има голяма сцена за концерти. Под купола ще се открие и прекрасна гледка към църквата "Св. Петка". "Ще създадем среда на гражданите да се радват на културните ценности и да се забавляват в древния град", каза проектантът. Преди да започнат разходката по древните улици, софиянци ще имат възможност да разгледат и голям макет, който пресъздава реално как е изглеждал градът в древността.

.

Разкопките продължават до “Св. Неделя”

Приключването на първите два етапа обаче няма да бъдат края на античния град. Архитект Славей Гълъбов поясни, че след 2012 г. може да се изготви и проект за разширяване на античния град до църквата "Св. Неделя" и към Западната порта на "Сердика" на бул. "Дондуков", където в момента археолозите работят по разкриването на голям античен театър. Идеята е да се създаде втори център на града под формата на уникален подземен археологически музей.Зам.-министърът на културата прогнозира ново разширение за разкопки към старинната баня на бул. "Мария Луиза". Там се намирали древните римски терми на София, които ще бъдат "перла в короната" на целия проект.

Откриха нова кула в Перперикон

Екипът на проф. Николай Овчаров намери и стотици късове от мечове и боздугани

СОФИЯ. Нова кула и порта на средновековната цитадела в Перперикон откри екипът на проф. Николай Овчаров.
Кулата е подсилвала отбраната на вътрешния замък и пазела вход, който водел към северната част на крепостта. Портата е била изградена през втората половина на ХIV в. Тя е била напълно опожарена по време на драматичната обсада на Перперикон от турските армии, водени през 1361-62 г. от емира Орхан.
Учените са категорични, че битката е била жестока. Християните до последно са отбранявали здраво укрепената цитадела на Перперикон. Откритите от археолозите стотици късове от натрошени мечове, ятагани, боздугани, копия и стрели свидетелстват за страшната битка преди падането на крепостта.
След влизането на турците в цитаделата, те превърнали в роби оцелелите християнски защитници. Това показват откритите от екипа на проф. Овчаров комплекти окови за ръце и крака. Учените попаднали и на близо 70 християнски кръста от желязо, бронз и сребро, които са били потрошени от нашествениците. Това е бил и краят на християнския Перперикон.
Около 20 години в крепостта е имало гарнизон, след това тя е била изоставена, смятат археолозите. 

Богата архитектурна декорация откриха в Никополис ад Иструм !..

Агенция "Фокус"

Велико Търново. При проучването на една от големите обществени сгради в Никополис ад Иструм, разположена в западната част на форума (площада) на римския град е открита изключително богата архитектурна декорация, украсявала вътрешните стени на едно от помещенията. Това заяви н.с. д-р Павлина Владкова, ръководител на разкопките. То е с размери 5 х 5 м и заема югозападната част на постройката. При разкопките студентите попадат на дебел пласт от натрошени мраморни облицовъчни плочи, които през първи строителен период на сградата – след 70-те години на ІІ до средата на ІІІ в., са били монтирани върху стените. Елементите от украса и огромното количество мрамор дават основание да се приеме, че залата от пода до тавана е била с „мраморни стени”. Елементите макар и фрагментирани дават възможност да се установи, че чрез мраморната облицовка се е целяла прилика на помещението с фасадата на сграда. Плочите са плоски от едната страна - тази, която е залепвана към стената, която е била измазана равно и прецизно с хоросан. На някои от облицовките по страничните ръбове се откриват отвори, пробити със свредел, чрез които, посредством железни и оловни скоби, са съединявани отделните детайли. Лицевата страна на мраморните облицовки е релефно оформена. В най-долната част на стените са били разположени паната, които представят бази. Над тях са следвали колоните, увенчани с капители в коринтски стил. Многобройни са детайлите, върху които се откриват релефи от акантови листа. Над тях мраморните плочи са оформяли зъборед, имитиращ архитравите на представителни обществени сгради. Най-голямо е количеството на мраморите с канелюри. По този начин вероятно се е целяло въздействие върху посещаващите стаята и то е било много силно. Посетителите все едно са заставали пред храмова постройка. Самите плочи са с различна дебелина в зависимост от това върху коя част от стените са били монтирани – долна, средна или горна. Най-тънките са дебели 1,0 см, а някои достигат до 3,5 см. Мраморите са с различен цвят – бял, жълтеникав и такъв със сини жилки. Изследване за произхода на мрамора ще бъде направено от специалисти, образците са подготвени и след края на археологическия сезон ще бъде предвижена процедурата за изпращането на проби в Минногеоложкия институт. Първото впечатление обаче е за мрамор, внос от гръцките острови, но категорично това предположение ще бъде потвърдено или отхвърлено едва след анализите на фрагментите от различини мраморни плочи.
Най-важният въпрос, на който се търси отговор, е какво е било предназначението на въпросната стая. На този етап е проучена само част от сградата, към която тя принадлежи. Но археологическите и епиграфските данни (само през този сезон вече са открити 4 надписа, очакват се и нови) дават основание да се приеме, че тя е свързана с жреческа колегия, която се е грижела за организирането и честването на култа към Кибела. Както беше съобщено още в началото на археологическия сезон, култът към тази богиня от източен произход е бил доста популярен в Никополис ад Иструм. За съжаление много са малко историческите и археологическите данни, които дават информация как са протичали ритуалите при отбелязване на нейните празници. От един надпис, открит в града още в началото на миналия век, е известно, че са били поставяни специални трапези, където вероятно са правени възлеяния и различни приношения. От друг се разбира, че честванията се правят чрез оргиастични мистерии, придружавани със звън на медни чинели и съпровод на тъпани и флейти. Още по-малко, за да не кажем, че изобщо липсва, е информацията за жреците, които организират тържествата, както и за сградите, където те са подготвяли честванията, вероятно събирали даровете и средствата и провеждали различни тайни ритуали, на които са присъствали само посветените. Кибела, наричана още „Великата майка на боговете”, е фригийска богиня, покровителка на земята, възраждащата се природа и плодородието. Обикновено се изобразява с корона на главата, седнала на трон между два лъва или в колесница с впряг от лъвове. Култът към нея прониква в съвременните български земи по време на гръцката колонизация по бреговете на Черно море. Преди два сезона в Балчик беше открит храм на богинята, съществувал близо 7 века. По-късно култът се разпространил в някои от големите провинциални римски градове като Марцианопол и Сердика, но най-много епиграфски данни за честването й и за нейни жреци и почитатели са намерени в Никополис ад Иструм. Причината са многобройните малоазийски преселници, заселили се в града след средата на II в., както и войници от източните провинции, които след отбиване на редовната си служба са останали в провинция Долна Мизия и са се заселили за постоянно в близост до града, в границите на неговата административна територия.
Проучваната в Никополис ад Иструм сграда е с големи размери и се намира на едно от централните места в града. Смятам, че във въпросната стая, толкова богато и скъпо украсена, са били извършвани посвещавания в тайнствата на култа към богинята и там са допускани само хора с определен статут в жреческата колегия.
През следващите две седмици разкопките в сградата ще продължат с цел нейното цялостно разкриване, както ще продължи и разкопаването на по-раната постройка, разположена под основите на описаната и чиято площ вече надхвърля 500 кв. м.

Откриха светилище на нимфи край Велико Търново!...

Археолози откриха светилище на нимфи край Велико Търново !

  Римско светилище, в което са се извършвали ритуали в чест на нимфите разкриха археолози в античния град Никопол ад Иструм край Велико Търново. При разкопките специалистите се натъкнали на широка, 80 - сантиметрова алея с релефна украса. Подобно римско светилище има разкрито и край хасковското село Каснаково. 

На уникално римско светилище се натъкнаха археолози в Никополис ад Иструм край Велико Търново. Специалистите разкрили култовото място случайно, когато ВиК работници изграждали водопровода до близкото село Ресен. “Реагирахме моментално със студентите, които работят на Никополис, и разкрихме алея с ширина на плочите около 80 см, с бордюри от двете страни, която води към една ниска долина, където преминава малко дере и има извор - каза археологът д-р Павлина Владкова.

“Светилищата на нимфи се срещат предимно в Южна България. За това разкритието изненада толкова археолозите - коментира още д-р Владкова - Култът към нимфите е доста разпространен в Тракия. Траките почитат тези божества, те са водни божества. Обикновено техните светилища са около такива водни басейни и около минерални извори.” И тази година в разкопките на античния град се включиха студенти от Великотърновския универстит. Младите археолози ще проучват Никополис ад Иструм до края на лятото.
http://www.ekipnews.com/автотравел