Археолози откриха царска гробница от епохата на етруските в Италия

Царска гробница от епохата на етруските бе открита по време на разкопки в централната част на Италия, съобщи агенция АНСА, цитирана от БТА.

На обекта Таркиния, който е сред най-богатите на находки от епохата на етруските в областта Лацио, има десетки гробници. Изследователите обаче едва наскоро получиха разрешение да направят разкопки в т.нар. Гробница на царицата.

Гробницата датира от средата на 7 в. пр. Христа. Смята се, че там е извършено царско погребение, макар че не са намерени тленни останки.

Изследователите, открили гробницата, заявиха, че са попаднали на рисунки и декорации, които са характерни за други култури, съществували през епохата на етруските. Това показва, че градът е имал далеч по-големи връзки с външния свят, отколкото се предполагаше досега.

Археолозите смятат, че царската гробница е създадена от чуждестранни архитекти и художници, което свидетелства за солидната мрежа от контакти и търговски връзки с други цивилизации. Некрополът на обекта Таркиния включва около 6000 гроба, издялани в скалите, но е известен най-вече със своите близо 200 гробници, украсени с фрески в стила на ранното изкуство на етруските или в древногръцки стил. Некрополът е в списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 2004 г.

Татул – Светилището на Орфей

Татул – Светилището на Орфей - След направените разкопки светилището
при с. Татул за съвсем кратък период от време се превърна от слабо
позната за археолозите местност в изключително популярна туристическа
дестинация, славеща се с гръмкото име “Гробницата на Орфей”.
След направените разкопки светилището при с. Татул за съвсем кратък
период от време се превърна от слабо позната за археолозите местност в
изключително популярна туристическа дестинация, славеща се с гръмкото
име “Гробницата на Орфей”.

Със затоплянето на времето и настъпилите почивни празнични дни броят
на туристите, които се насочват към Светилището на Орфей в с. Татул,
се увеличи значително. Посетилите вече археологическия комплекс
Перперикон, който представлява голямо мегалитно селище, не отминаха
тракийското селище в с. Татул. Някои пък, дошли първо в Татул,
планираха посещение на Перперикон.

През ваканционните дни на миналия месец, както и през уикендите,
автомобили от всички краища на България обградиха паркинга пред
тракийското светилище. Това сподели екскурзоводът на комплекса г-н
Гюнер. Многото посещенията от най-различни места на страната се дължи
на това, че в продължение на три хилядолетия Кърджалийският край е бил
и продължава да бъде люлка на различни цивилизации и култури.



След направените разкопки светилището при с. Татул за съвсем кратък
период от време се превърна от слабо позната за археолозите местност в
изключително популярна туристическа дестинация, славеща се с гръмкото
име “Гробницата на Орфей”. По данни на екскурзовода на светилището,
през последните празници посетителите на комплекса са били между 500 и
1000 души.



Татул - Светилището на Орфей, се намира в община Момчилград, област
Кърджали. В местността Каменна глава при с. Татул, намираща се на 14
км от Момчилград, е разкрито селище, което се приписва на Орфей. То е
едно от десетките тракийски светилища на територията на област
Кърджали, свързани с почитане на божества. Това са места, където са
извършвани обреди, свързани с определени годишни времена и
по-специално имащи връзка с плодородието и земеделието, със
скотовъдството и здравето на хората.

Край с. Татул, върху извисяващите се пирамидални скали, е издълбана
монументална гробница, до която се стига по изсечени стъпала и
площадки. Единият от гробовете е издълбан на върха на скалата, а
другият - върху южната страна, над която има ниша с полукуполна форма.
Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо
се от осем стъпала.



По време на посещението ни станахме свидетели на закачлив спор между
посетителите на гробницата. Едни от посетителите твърдяха, че гробът е
тесен и не би побрал човек. Мъжът, твърдящ обратното, беше много
убеден, че това не е вярно. За да докаже, че не греши, той беше готов
да легне в него. След като видя, че съмненията още се прочитат по
очите на посетителите, той уверено се изкачи на върха на скалата и
легна в издълбания там гроб. Ние естествено не пропуснахме момента и
го снимахме легнал в гроба. Щастлив, че е доказал твърдението, той
позволяваше на желаещите да го снимат.



Татул е и средище за наблюдение на Слънцето

Върху една от площадките, водеща към гробницата, има кръгъл олтар.
Доказано е, че тук древните хора са извършвали астрономически
наблюдения. Татул освен светилище за принасяне на жертви на древните
тракийски божества е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза
на Слънцето в определени дни от годината. По предположение на учени,
култовият комплекс край с. Татул е тракийското светилище на античен
храм от IV хилядолетие пр. Хр. И се счита за един от най-големите
монолитни паметници в Европа.

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна
крепост. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището,
не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени
стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен
“саркофаг”, чиято дължина е точно 170 см и около който има улей.
Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от
положената в саркофага жертва.



Тракийският комплекс Татул е уникален паметник - и като история, и
като архитектура, и като строителство. Сгушеното селце в Източните
Родопи беше напълно непознато допреди две-три години. Разкопките,
които провеждат проф. Николай Овчаров и сътрудниците му, превърнаха с.
Татул в сензация. Родопите са култова планина, владенията на
тракийския певец Орфей. Смята се, че при Татул се намира гробът на
легендарния Орфей - какво по-голямо предизвикателство, за да посетим
мястото?!

24 May 2010, Monday
СЕЙДЖАН АЛИ  КЪРДЖАЛИ

Откриха древен саркофаг на маите

   

Археолози откриха древен саркофаг на цивилизацията на маите, който е на възраст близо 1000 години. Това е станало близо до границата на Гватемала в древния град на маите Тонин.

В саркофага са намерени останките на жена, която според учените е заемала високо място в йерархията на своя народ. Археолозите се надяват, че новите данни ще позволят да бъде хвърлена светлина върху причините за упадъка на цивилизацията на маите.

Според най-популярната хипотеза, през XV век. от новата ера съседният народ на толтеките е завоювал този на маите, без обаче до днес да могат да бъдат обяснени причините за това. Има обаче и учени, които предполагат, че причина за отмирането на цивилизацията на маите са климатичните изменения.

hicomm.bg

Дезодорант на 17 века изровиха край Мездра

Враца е била старата столица на тракийското племе трибали

Райна Тошева

Нарцис търси планината на тракийските владетели край Враца, Жоро намери тъкачен стан на 6300 години при Мездра, а Сергей изрови оттам дезодорант на 17 века. Така фамилиарно се отнасят към тримата археолози във Врачанско, защото сензационните им открития в последните няколко години ги направиха популярни почти като фолк звезди. Стигна се дотам, че артефактите, които излизат от разкопаните земни пластове, помпат по-силно самочувствието на местните, отколкото съвременното им битие.
"Ние сме били голяма работа!", чуди се народът, който май взе да разбира от археология повече, отколкото от футбол.
Това лято ст.н.с. д-р Нарцис Торбов от Врачанския исторически музей продължи разкопките си край прохода "Вратцата", известен досега като природен феномен и истинско предизвикателство за алпинистите да катерят страховитите отвесни скали. Оказа се, че до "Вратцата", откъдето идва името на Враца, е разположена зле проучената доскоро местност Градище, която буквално е нагнетена с история. От две години насам Нарцис Торбов опровергава съшитата с бели конци теория на историци, които искали да се докарат на руснаците, че Вратица е славянско селище. Това, което намира Торбов под пластовете цивилизация, които спят под сипеите при Лудото езеро, се приближава до хипотезата му, че Враца е най-старата столица на трибалите. През четвърти век преди Христа там е живяло тракийското племе, а династическият му център е бил разположен в прохода "Вратцата" - все по-убеден е Нарцис Торбов.
При разкопките това лято екипът му откри изгубената римска крепост "Валве", за която съобщава известният в древността историк Прокопий Кесарийски. Старинните хроники и новите находки показват, че укреплението е било построено край прохода "Вратцата" да охранява медните мини в планината. Археолозите извадиха и оловна пломба с печата на император Юстиниян от VI век, с която са пломбирани много ценни товари от столицата Константинопол. На обратната страна на пломбата личи образът на богинята на победата Нике.
Конкуренти на Нарцис Торбов по изравяне на сензации са археолозите Георги Ганецовски от врачанския музей и ст.н.с. д-р Сергей Торбатов от археологическия институт с музей към БАН. Уникалните им находки през сезона доказаха, че крепостта "Калето" край Мездра е не само важен кръстопът на Северозапада, но и религиозен център от праисторическата епоха до края на римското владичество по нашите земи. В "Калето" са наслоени култури от каменно-медната епоха, което ще рече от петото хилядолетие преди Христа, от траките - VII-VI век пр. Христа, от римско време - II-IV век, от византийския период - V-VI век, до Българското Средновековие - IХ-ХI век.
Пръв през лятото започна проучванията си Сергей Торбатов, според когото "Калето" е най-добре запазената римска крепост в българските земи. Става дума за запазени градежи от втори век на височина повече от пет метра, каквито у нас няма, а в Европа се броят на пръсти. От "Калето" са извадени сребърни и бронзови монети от времето на императорите Валериан Първи, Гордиан Трети и Карала. Тук за пет години са намерени монети от всички известни на науката номинали от римската епоха. В истински хит на археологическото лято обаче се превърна дезодорантът, който е на 17 века. Това е миниатюрен бронзов съд, в който са поставяни източни благовония. Реликварият е снабден с лостче за разбъркването им и отвори, през които излиза ароматът. "Ретро дезодорантът е уникален за музейните ни колекции" - категоричен е откривателят му Сергей Торбатов.
Археологът Георги Ганецовски като специалист по праистория обаче надцака Торбатов с находката си в своя терен на "Калето". От дълбочина 3 метра той извади тъкачен стан на 6300 години. Примитивната конструкция за изработване на първите платове преди 63 века е от вертикален тип с каменни тежести. Нишката се промушвала в дупки, издълбани в тежестите. Така древните са майсторили тъканите си.
Компания на тази любопитна находка прави отлично запазена глинена пещ и каменна плоча, която се нагрявала до 800 градуса. Върху нея е изпичан хляб като в подниците, познати ни от бита на българите през средните векове и Възраждането.
Според археолога Георги Ганецовски това е неповторим шанс след повече от 6 хилядолетия да надникнем в едно жилище от времето на късния халколит. В него е избухнал стихиен пожар и обитателите му са били принудени да бягат панически, като са изоставили цялата си покъщнина и инвентар. Преди дни в жилището е намерен великолепен образец на праисторическа керамика от времето преди да бъде изобретено грънчарското колело. Това е глинено гърне, което макар че е моделирано с ръце, има изключително фини 5-милиметрови стени. То е украсено с врязани мотиви и спираловидни релефни форми.
Новооткритото праисторическо жилище е до "Светилището на тура", което бе сензацията на археологическото лято миналата година. Тогава сред остатъци от пепел, въглени, натрошена керамика и животински кости бяха намерени два черепа с огромни рога на турове - дивите предшественици на бика и бивола. Това светилище е на 6200 години и се намира до жилището в самия център на "Калето".
Георги Ганецовски удължава разкопките си с намерение да стигне половин метър по-дълбоко и да намери допълнения към свещеното място - скулптурно изображение на Богинята Майка или още бичи рога, които са символ на Слънцето и мъжкото начало.

Богата архитектурна декорация откриха в Никополис ад Иструм !..

Агенция "Фокус"

Велико Търново. При проучването на една от големите обществени сгради в Никополис ад Иструм, разположена в западната част на форума (площада) на римския град е открита изключително богата архитектурна декорация, украсявала вътрешните стени на едно от помещенията. Това заяви н.с. д-р Павлина Владкова, ръководител на разкопките. То е с размери 5 х 5 м и заема югозападната част на постройката. При разкопките студентите попадат на дебел пласт от натрошени мраморни облицовъчни плочи, които през първи строителен период на сградата – след 70-те години на ІІ до средата на ІІІ в., са били монтирани върху стените. Елементите от украса и огромното количество мрамор дават основание да се приеме, че залата от пода до тавана е била с „мраморни стени”. Елементите макар и фрагментирани дават възможност да се установи, че чрез мраморната облицовка се е целяла прилика на помещението с фасадата на сграда. Плочите са плоски от едната страна - тази, която е залепвана към стената, която е била измазана равно и прецизно с хоросан. На някои от облицовките по страничните ръбове се откриват отвори, пробити със свредел, чрез които, посредством железни и оловни скоби, са съединявани отделните детайли. Лицевата страна на мраморните облицовки е релефно оформена. В най-долната част на стените са били разположени паната, които представят бази. Над тях са следвали колоните, увенчани с капители в коринтски стил. Многобройни са детайлите, върху които се откриват релефи от акантови листа. Над тях мраморните плочи са оформяли зъборед, имитиращ архитравите на представителни обществени сгради. Най-голямо е количеството на мраморите с канелюри. По този начин вероятно се е целяло въздействие върху посещаващите стаята и то е било много силно. Посетителите все едно са заставали пред храмова постройка. Самите плочи са с различна дебелина в зависимост от това върху коя част от стените са били монтирани – долна, средна или горна. Най-тънките са дебели 1,0 см, а някои достигат до 3,5 см. Мраморите са с различен цвят – бял, жълтеникав и такъв със сини жилки. Изследване за произхода на мрамора ще бъде направено от специалисти, образците са подготвени и след края на археологическия сезон ще бъде предвижена процедурата за изпращането на проби в Минногеоложкия институт. Първото впечатление обаче е за мрамор, внос от гръцките острови, но категорично това предположение ще бъде потвърдено или отхвърлено едва след анализите на фрагментите от различини мраморни плочи.
Най-важният въпрос, на който се търси отговор, е какво е било предназначението на въпросната стая. На този етап е проучена само част от сградата, към която тя принадлежи. Но археологическите и епиграфските данни (само през този сезон вече са открити 4 надписа, очакват се и нови) дават основание да се приеме, че тя е свързана с жреческа колегия, която се е грижела за организирането и честването на култа към Кибела. Както беше съобщено още в началото на археологическия сезон, култът към тази богиня от източен произход е бил доста популярен в Никополис ад Иструм. За съжаление много са малко историческите и археологическите данни, които дават информация как са протичали ритуалите при отбелязване на нейните празници. От един надпис, открит в града още в началото на миналия век, е известно, че са били поставяни специални трапези, където вероятно са правени възлеяния и различни приношения. От друг се разбира, че честванията се правят чрез оргиастични мистерии, придружавани със звън на медни чинели и съпровод на тъпани и флейти. Още по-малко, за да не кажем, че изобщо липсва, е информацията за жреците, които организират тържествата, както и за сградите, където те са подготвяли честванията, вероятно събирали даровете и средствата и провеждали различни тайни ритуали, на които са присъствали само посветените. Кибела, наричана още „Великата майка на боговете”, е фригийска богиня, покровителка на земята, възраждащата се природа и плодородието. Обикновено се изобразява с корона на главата, седнала на трон между два лъва или в колесница с впряг от лъвове. Култът към нея прониква в съвременните български земи по време на гръцката колонизация по бреговете на Черно море. Преди два сезона в Балчик беше открит храм на богинята, съществувал близо 7 века. По-късно култът се разпространил в някои от големите провинциални римски градове като Марцианопол и Сердика, но най-много епиграфски данни за честването й и за нейни жреци и почитатели са намерени в Никополис ад Иструм. Причината са многобройните малоазийски преселници, заселили се в града след средата на II в., както и войници от източните провинции, които след отбиване на редовната си служба са останали в провинция Долна Мизия и са се заселили за постоянно в близост до града, в границите на неговата административна територия.
Проучваната в Никополис ад Иструм сграда е с големи размери и се намира на едно от централните места в града. Смятам, че във въпросната стая, толкова богато и скъпо украсена, са били извършвани посвещавания в тайнствата на култа към богинята и там са допускани само хора с определен статут в жреческата колегия.
През следващите две седмици разкопките в сградата ще продължат с цел нейното цялостно разкриване, както ще продължи и разкопаването на по-раната постройка, разположена под основите на описаната и чиято площ вече надхвърля 500 кв. м.

Археологически находки край хасковското село Ябълково..

Арехологическото лято е в разгара си. Български археолози намериха изключително ценни златни монети край хасковското село Ябълково от времето на византийския император Василий Втори - Българоубиец. В района на античния римски град Никополис ад Иструм учените се натъкнаха на древни керамични съдове и монети от края на 4 век, които потвърждават присъствие на готски племена. Открит беше и пътят на римските легиони към свещения град Перперикон. В хода на проучването бяха намерени и надписи върху камък от времето на Александър Македонски. По тях учените се надяват да узнаят античното име на древния град.

Античното трасе е било скрито под съвременен горски път. То е било изградено с големи каменни плочи, широко е 3 метра и е свързвало Перперикон с античната магистрала Виа Игнатия от Рим до Константинопол и Близкия Изток.

Проф. Николай Овчаров: „Можем да си представим, че по него са вървели римските легиони, по него са вървели легатите, които са управлявали провинцията, чийто център е бил Перперикон, по него е извозвано златото от най-богатите рудници за злато от античността и средновековието, тези около Перперикон при село Стремци."

Археолозите са открили пътя след подаден от лесничеи сигнал за иманярски изкопи в древна постройка. Тя е с идеално кръгла форма и учените предположили, че това е храм. Оказало се, че сградата е ковашка работилница, която е работила за многобройните кервани към Перперикон. Край нея археолозите са намерили и каменни късове с букви - първите надписи от Перперикон.

Николай Овчаров: „Всичко можем да намерим в тях - като се започне от лапидарни паметници и до нещо, което да ни покаже и ранното име на Перперикон, защото Перперикон е име, което знаем от 12 век нататък."

Предполага се, че първото име на Перперикон е Пергам. В момента надписите се изследват от най-добрите български експерти, като очакванията са по този начин да бъде разгадана още една от тайните на древния град.

Откриха светилище на нимфи край Велико Търново!...

Археолози откриха светилище на нимфи край Велико Търново !

  Римско светилище, в което са се извършвали ритуали в чест на нимфите разкриха археолози в античния град Никопол ад Иструм край Велико Търново. При разкопките специалистите се натъкнали на широка, 80 - сантиметрова алея с релефна украса. Подобно римско светилище има разкрито и край хасковското село Каснаково. 

На уникално римско светилище се натъкнаха археолози в Никополис ад Иструм край Велико Търново. Специалистите разкрили култовото място случайно, когато ВиК работници изграждали водопровода до близкото село Ресен. “Реагирахме моментално със студентите, които работят на Никополис, и разкрихме алея с ширина на плочите около 80 см, с бордюри от двете страни, която води към една ниска долина, където преминава малко дере и има извор - каза археологът д-р Павлина Владкова.

“Светилищата на нимфи се срещат предимно в Южна България. За това разкритието изненада толкова археолозите - коментира още д-р Владкова - Култът към нимфите е доста разпространен в Тракия. Траките почитат тези божества, те са водни божества. Обикновено техните светилища са около такива водни басейни и около минерални извори.” И тази година в разкопките на античния град се включиха студенти от Великотърновския универстит. Младите археолози ще проучват Никополис ад Иструм до края на лятото.
http://www.ekipnews.com/автотравел

Уникално тракийско светилище откриха великотърновски пещерняци..

Уникално за Северна България тракийско светилище са открили спелеолозите от великотърновския пещерен клуб "Дервент", съобщи Евгени Коев.

Пещерняците попаднали на обекта преди броени дни проучвайки карстови образования в поречието на река Дунав.

Евгени Коев не пожела да разкрие къде точно се намира светилището, което включва пещера-утроба сходна с тази край Кърджали, гробници, ниши и жертвен олтар.

Върху скалите има човешки образи, които изглеждат различно, според силата, с която са огрети от слънчевите лъчи.

Комплексът от времето на древните траки е запазен отлично. Намира се в труднодостъпен участък и това вероятно го е спасило досега от набезите на иманяри, предполага Евгени Коев. 

dariknews.bg