За каква почивка мечтаят всички?

Кой ли не си мечтае за две седмици отпуска, прекарани край морето?
 От всички възможни места за почивка, хората винаги предпочитат варианта за отпуска на морския бряг.
Учени са опитали да разберат защо това е така и са анкетирали 2750 човека на възраст от 8 до 80 години. Оказало се, че почти всички, независимо от възрастта, предпочитат да прекарват повече време на плажа, отколкото където и да било другаде.

Именно звукът на вълните и соленият мирис на море навяват в главите ни положителни мисли и ни карат да се чувстваме щастливи.
Това обяснява и д-р Матю Уайт от Европейския център за околната среда и човешкото здраве. Той твърди, че в съзнанието на човека почивка край морето означава нещо наистина хубаво, към което да се стреми през цялата година.
Друг фактор е, че рекламните и туристическите агенции винаги представят морските почивки по невероятно привлекателен и изкушаващ начин.
В това обаче няма нищо лошо, тъй като позитивните мисли и чувството за щастие само ни помагат да бъдем по-здрави и по-малко стресирани.
А вашето мнение какво е? Мечтаете ли и вие за слънце, пясък и море и къде възнамерявате да прекарате лятната си отпуска?

http://www.edna.bg/svobodno-vreme/pochivka/za-kakva-pochivka-mechtaiat-vsichki-4626402

Фотопис-един ден в Кърджали..

Кърджали (на турски: Kırcaali, на гръцки: Κάρντζαλι) е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали.
Населението на град Кърджали към февруари 2011 година е 43 880.

Кърджали е разположен в сърцето на Източно-родопския планински масив, на двата бряга на древната река Арда. Градът се намира на 259 км. от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейския транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Република Гърция ще стане само 57 км.

Остров Св. Иван край Созопол се превръща в малкия Ерусалим

Отварят мраморната кутия с църковен ритуал пред комисия от археолози и журналисти

3,30 ч. 28 юли 2010 г. Екипът на археолога проф. Казимир Попконстантинов прави както всеки ден от една седмица насам проучванията си в манастира на остров Свети Иван край Созопол. Съсредоточил се е върху центъра на олтара на някогашната църква, носела името на Йоан Предтеча, когато ненадейно попада на уникална находка. Древен реликварий, изработен от мрамор. Каменното ковчеже е изключително изящна ръчна изработка. Прилича по форма на античен саркофаг. Капакът му е запечатан с червен хоросан. По характерната изработка и елементите на реликвария археолозите веднага различават типичните белези за края на IV, началото на V век.

Дъхът на всички спира...
Какво крие реликварият?
Въпреки огромното любопитство, обзело археолозите, никой не смее да свали червената глина и да отвори мраморната кутия. Но и без да го прави, проф. Попконстантинов е убеден: непокътнатият реликварий 100% съдържа мощи. И то мощите на самия Предтеча.
За броени минути новината обиколи вчера България. Потвърди ли се, Созопол ще се превърне в малък Ерусалим. Хиляди поклонници от цял свят ще се стекат да видят святата реликва, категорични са експертите.
Проф. Казимир Попконстантинов прави извода, че е открил тленни останки на Кръстителя от факта, че мраморното ковчеже е било вградено именно в центъра на олтара на църква, носеща името на свети Йоан. Днес от църквата са останали само руини.
В късния следобед вчера археологът лично транспортира с моторна лодка мощехранителницата до Созопол. Той заяви, че реликварият ще бъде предаден на отговорно пазене в археологическия музей в Созопол. Там най-вероятно находката ще има специална денонощна охрана. Реликвата ще остане в музея до края на седмицата. Тогава се очаква да пристигне специална комисия от археолози, в присъствието на която ще бъде извършено разпечатването на мраморната кутия. Това ще стане заедно с религиозна церемония, както изисква канонът.
Според археолозите манастирът "Свети Йоан Предтеча" и църквата, които са съществували на созополския остров Свети Иван, са били сред най-големите православни центрове.
Разкопките на острова продължават вече трета година. До момента там са разкрити основите на два манастирски храма и на отделна сграда, използвана за монашески жилища. Археолозите са се натъкнали на истинска средновековна печатница за книги, която е функционирала от 1263 до 1629 г. "Миналата година открихме бронзови щемпели, с които е правена украсата върху кожените подвързии на книгите", заяви проф. Попконстантинов. Процъфтяващото духовно средище замира през 1629 г., когато островът е нападнат от казахски пирати и никога след това не е реставриран.

Елена Димитрова

standartnews

Островите не потъват, а растат от климатичното затопляне..

Всеизвестно е, че климатичните промени водят до повишаване на нивото на Световния океан, а следователно- островите са заплашени от потъване. До момента той е нараснал със 120 мм.

Изследване на Университета Оуклънд и Комисията за приложни геолого-географски изследвания на Фиджи (SOPAC) обаче установи изненадващ феномен в Тихия океан.

От изследваните през последните 60 години 27 острова, само четири са намалели, а останалите или са останали същите, или са се увеличили, съобщава New Scientist.

Вероятна причина за това е кораловият фундамент на тези острови, който ерозира „поддържайки" острова над водата. Цунамитата и ураганите пък носят нови наноси, които увеличават размерите на островите.

Така например след урагана Бебе през 1972 г. островната държава Тувалу, Полинезия, която е само на 5 м надморска височина, „пораснала" с 10%. А Кирибати- разположена на 33 коралови острова, вече има 30% по-голяма територия.

Парк „Централен Балкан" става европейска защитена територия !

Заместник-министър Евдокия Манева ще участва в официалната церемония за връчване на Европейска диплома за защитена територия на националния парк "Централен Балкан".

Връчването ще се състои в актовата зала на Национална Априловска гимназия в Габрово. Решението за удостояване на парка с Европейска диплома за защитени територии е взето на 21 октомври миналата година с резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа. Националният парк "Централен Балкан" е първата българска защитена територия, която получава това престижно отличие.

Европейската диплома за защитени територии e международна награда, връчвана от 1965 г., с която се удостояват защитени територии със специална европейска значимост за опазването на биологичното, геоложкото и ландшафтно разнообразие.

Тя е отличие, което оценява не само качествата на природното наследство, а и ефективността на защитата и системата на управление.

Ефектът от отличието е "поставянето" на защитената територия под патронажа на Съвета на Европа за пет години. Удостоени с това отличие към момента са 70 защитени територии, разположени в 26 европейски страни.

Източник: bTV

Турция ни краде руснаците?

Руските туристи вече ще почиват без визи в Турция.

Това ще стане възможно, ако през май бъде подписано двустранно споразумение за премахване на визовия режим между Русия и Турция, предаде Анадолската агенция.

Така в момент на криза комшиите ще привлекат братушките в курортите си. Руснаците са надеждата на повечето туристически дестинации за спасение на сезона.

Танците на карнавала в Рио де Жанейро привлякоха десетки хиляди туристи

В Рио де Жанейро започна най-известният карнавал в света. Близо 4000 танцьори, възпитаници на 12 от най-добрите школи по самба преминаха по прочутия самбадром пред очите на близо 70 души. Участниците в карнавала показаха уменията си докато танцуваха на специално изработени платформи, а за представянията им бяха оценявани от около 40-те съдии.

Съревнованията са и в други категории освен за най-добри танци, а именно за най-оригинални костюми и музика. Карнавалът в Рио де Жанейро се провежда от 1858 г. и е най-значимото събитие в Бразилия, което засенчва дори празниците, свързани с посрещането на Нова година. Ежегодно събитието привлича между половин и един милион туристи от цял свят. Сред гостите на карнавала този път имаше и редица знаменитости като поп-иконата Мадона. За сигурността на посетителите се грижеха около 10 хиляди служители на реда. Прочутият Самбодром е дълъг около 900 метра и се намира в центъра на града.

Село Долно Луково – пътуване към миналото

В Долно Луково сякаш времето е спряло.


Автор: Румяна Цветкова

 
Далеч на юг, досами границата ни с Гърция, в пазвите на Източните Родопи се е скътало малко приказно село. Сякаш някоя вълшебница е размахала пръчицата си над него и времето е спряло, а старите каменни къщи са изпаднали в дълбока дрямка. По тесните улички на Долно Луково рядко можеш да срещнеш някой случаен минувач. Местните хора са много дружелюбни и истински се радват на всеки гост, решил да посети селцето им. Въпреки че живеят бедно, те на драго сърце ще го нагостят с вкусни, домашни ястия, приготвени с продукти, които сами отглеждат. Долно Луково има богата история. Нейна пазителка е 70-годишната баба Стефана, някогашна учителка по български език и литература. Тя с радост разплита нишките на миналото пред всеки по-любопитен турист. Разказът й започва от времето, когато селото още се разпростирало на левия бряг по течението на река Бяла и наброявало 70 къщи. В далечната 1693 г. то било покосено от чумна епидемия, дошла от Солун. Оцелелите жители, за да се спасят, преминали на другия бряг на реката и там основали ново село с две махали. От старото селище до днес е останал запазен единствено параклисът на мъжкия манастир “Св. Георги”.

Днес Долно Луково прилича на архитектурен резерват. Старите му каменни къщи, покрити с плочи вместо керемиди, са запазени в автентичния им вид. Навремето почти всяко семейство в селото е отглеждало буби, поради което и къщите му са били оформени като бубарски. Ако през Възраждането основен поминък на местните е било пашкулопроизводството, то в наши дни те се занимават с отглеждането на тютюн и сусам. Част от чара на селото е и малката пивница, която заедно със смесения магазин, се помещават в една бяла двуката къща на селския мегдан. Гордост на местните хора обаче е една от най-старите черкви в района – “Св. Св. Константин и Елена”, построена изцяло с дарения. Нейната история разказва баба Стефана:

“През 1806 г. местните жители решават да построят този храм. Мястото е избрано не случайно, защото тук е имало дъбова гора. И тъй като по това време все още не сме имали църковна независимост, хората използвали един османски закон, според който покрит духовен храм не се разваля. Затова те захванали бързо да го изградят, като работели само нощно време, а пред властите казвали, че строят селски обор. По тази причина църквата няма прозорци. За една седмица тя станала готова. За да покажат, че е християнски строежът, хората вградили в стената кръст. Черквата вече е на 203 години и всичко в нея е автентично. Тя е интересна със своите стенописи, които са дело на неизвестни местни зографи. Черквата е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското няма стенописи и икони. Днес то е превърнато в малък музей на селото. Олтарът е направен върху леска. Върху него е изобразено всичко, което ражда земята на Долно Луково – и гроздето, и пашкулите. Притежаваме икони, които са на над 200 години, а иконата на Константин и Елена и на Света Богородица са на повече от 500 години. Те са пренесени от изгорялата черква на старото село. “Св. Св. Константин и Елена” и старата черква на Арбанаси са единствените у нас, в които е рисувано върху глинен грунд. Те са били измазани с червена пръст заедно със слама и след това отгоре е рисувано. Това е и единствената черква, която има кладенец вътре в олтара. 

Църквата няма камбанария. До средата на миналия век дървено клепало, окачено на един от високите дъбове около храма, възвестявало на миряните за молитва. Днес храмът не е действащ. Единствено на храмовия празник на 21 май се отслужва литургия. През 1896 г. жителите на Долно Луково построяват в центъра на селото голяма трикорабна базилика с камбанария.

Снимки: автора

bnr.bg

Феран Адрия спасява испанския туризъм

Суперготвачът Феран Адрия, основател и собственик на знаменития ресторант El Bulli и притежател на титлата най-добър готвач в света, от известно време е зает с още една работа.

Адрия ще помага на властите в Испания да привлекат в страната повече туристи.

Той съвместно с представители на бизнес школата Esade Business School от Барселона и банка La Caixa ще оглави нов комитет под името Tourism Management and Gastronomy School. Знаменитият готвач ще води майсторски класове за обучение на собственици на хотели и ресторанти от Испания в новите течения от света на кулинарията.

За проекта, стартът на който е набелязан за началото на следващата година, испанските власти са отделили 14 млн евро.

В царството на птиците

© Снимка: Венета Николова

С многобройните си планини, гори, защитени зони и биорезервати, населени от сладкопойни, екзотични, хищни и всякакви други видове птици, България е златна мина за „колекционери” на пернати екземпляри.
Може би сте разлиствали албуми, посветени на птиците, съдържащи снимки на великолепни пъстропери екземпляри с подробни описания на техните местообитания и навици. Но срещата „очи в очи” с някой рядък вид е преживяване, което не се забравя лесно! Това твърди всеки, който е имал късмета да се доближи до тези загадъчни и крехки създания, населяващи най-дивите кътчета на българската природа. Оказва се, че България е една от страните на Стария континент с най-много видове птици. Нищо чудно, че у нас пристигат орнитолози от цял свят.

Тези чуждестранни посетители не се интересуват от нашите плажове, ски писти и луксозни хотели, нито от възможностите за нощен живот и други развлечения. Те посещават България с една единствена цел – да наблюдават птици в естествената им среда. Придружени от опитни водачи, орнитолозите се насочват към природни резервати и влажни зони, за да „надникнат”, макар и за миг, в света на хвъркатите. За орнитолозите, които пристигат у нас, любовта към пернатите се е превърнала в неудържима страст, обсебваща свободното им време и…банковата им сметка. Защото подобни специализирани турове са сравнително скъпи и не са за всеки джоб – твърди Павел Симеонов от природозащитната организация Льо Балкан. Затова пък България е златна мина за „колекционери” на пернати екземпляри. Оборудвани с бинокли и скъпа фотографска техника, в джипове или пеш, „навитаците” не щадят сили, време и средства, за да видят някой определен вид, който не са срещали досега. „България разполага с уникално биоразнообразие” – казва Павел Симеонов и добавя:
„В това отношение заемаме едно от първите места в Европа, след Испания. А невероятното богатство на хабитати обяснява защо на нашата територия са регистрирани 426 вида птици. Така че за един 10-дневен тур ние наблюдаваме повече от 200 вида птици! Това е огромно богатство! Коя друга европейска държава може да предложи такова преживяване ?”

Виа понтика – прелетната магистрала на птиците, която свързва Европа и Африка, минава и над България. Трансконтиненталният птичи маршрут прелита над покритите с вековни гори била на Странджа планина и прекосява небето над черноморското ни крайбрежие. Това обяснява и невероятното многообразие от пернати, гнездящи в местните биорезервати и влажни зони. Най-голямата концентрация на прелетни птици ще наблюдавате през есента или напролет край езерата Шабла и Дуранкулак на северното ни крайбрежие. Тогава тръстиковите им брегове потъмняват от стотици хиляди пернати екземпляри. Ятата се издигат грациозно в небето, за да извършат ритуалния си танц, а после се снишават над езерните води и изчезват от погледа. Струва си да запечатате тази магическа картина на лента. Всяка година от тази възможност се възползват хиляди запалени природолюбители от Франция, Дания, Швейцария и Германия. Но най-многобройни са орнитолозите от Великобритания, където живеят над 4,5 милиона т. нар. бърд уочъри. Според Павел Симеонов, който редовно придружава чуждестранните орнитолози по време на странстванията им из България, едно от най-магнетичните места за наблюдение на хвъркати са Източните Родопи. В скалните ниши на планината гнездят колонии от черни щъркели, царски орли и застрашени от изчезване египетски и белоглави лешояди . За тях се грижат от Природозащитния център край град Маджарово, който редовно посреща туристи.
„Ходим и по поречието на река Струма в Кресненското дефиле, близо до старинния град Мелник – добавя Павел Симеонов. – Поради средиземноморското влияние, което прониква по река Струма, там вирее необичайна за географските ни ширини растителност, която привлича такива южни видове като белочелата сврачка, големия маслинов присмехулник и скалната зидарка . Тези видове не се срещат в Западна Европа и затова западните орнитолози са доволни, когато ги видят у нас. Не по-малко интересно за бърд уочърите е българското поречие на река Дунав, където се намира езерото Сребърна, обявено за природен резерват. Там нашата фондация се грижи за единствената в България т.нар. гнездова колония от къдроглави пеликани . Но наред с тях ще видите и различни видове чапли, червеноврати гмурци и др. В биосферните резервати на Стара планина пък се наблюдават реликтни популации като уралската улулица, например, която по принцип се среща на територията на Беларус.”

Малко са дивите кътчета в Европа, където човек може все още да се порадва на природата такава, каквато е била преди столетия. А България с многобройните си планини, гори, защитени зони и биорезервати, населени от сладкопойни, екзотични, хищни и всякакви други видове птици, е уникална в това отношение! Организаторите на орнитологичните турове обаче държат да се спазва т.нар. етика при наблюдение на дивата природа. Защото всеки шум, замърсяване на околната среда или друга необмислена човешка намеса може да прогони завинаги птиците от гнездата им.

Тутракан изгражда крайдунавски парк с европари

Тутракан изгражда крайдунавски парк с европари

Една от общините, които ще реализират проекти по програмата за развитие на селските райони е Тутракан. Над 1,5 млн лева пък ще бъдат вложени за обновяване на населените места.Това включва възстановяването на Крайдунавския парк и ремонт на музея на рибарството и лодкостроенето.

Да имат Крайдунавски парк е дългогодишна мечта на жителите на Тутракан. Някога на това място е имало градина, но тя била унищожена от свлачища и ерозия. Сега брегът е укрепен с диги, а изграждането на парка вече е започнало с пари по програма ФАР.

Сейфидин Мехмед: „Много е хубаво, кея тука, Дунава, корабите минават... Трябва да го съединят – от тука чак до пристанището трябва да го направят."

Антоанета Арсова: „Трябва тук да има и една детска площадка, където децата да играят по спокойно на чист въздух.”

Желанието на хората скоро ще стане факт. Доизграждането на парка ще бъде финансирано по програмата за развитие на селските райони.

Даниела Стелиянова - нач.отдел „Проекти и програми” в община Тутракан: “Надяваме се, че строителството ще започне в едно нормално време пролетта на 2010 година.”

Единственият по цялото поречие на Дунав етнографски музей на рибарството и лодкостроенето е в окаяно състояние. Нуждае се от вътрешен ремонт и също ще бъде обновен.

Петър Бойчев - директор на музея: „Смъкване на мазилката, изолация на влагата и възстановяване, така че да е приветлива сградата за експозиция.”

Работата по проекта започва буквално от утре и трябва да приключи за 2 години. Музеят е сред 100-те национални туристически обекта. Уникалната му сбирка привлича стотици гости от страната и чужбина.

Автор: Маргарита Иванова, Силистра

Старосел – с дъх на вино от земята на Траките

Автор: Венета Николова

В необичайно прохладния есенен предиобяд автобусът с английски туристи лъкатуши по вълнистите извивки на Средна гора, а после бавно поема по тесен асфалтиран път, заобиколен от двете страни с натежали от гроздове лозя. Малко след като първите слънчеви лъчи за деня си прокрадват път сред навъсените облаци, рейсът отминава центъра на планинско селце с бели къщурки и червени покриви, за да паркира пред двора на ансамбъл от възрожденски къщи – точно навреме за откриването на гроздобера в Старосел. За местните лозари и винопроизводители това е най-важният ден в годината, а за туристите – несравнимо преживяване, изпълнено с багрите на есента и… с дъха на руйно вино, носещо уханието на древна земя, пропита с история и легенди. 
 
Хората от Старосел има с какво да се гордеят. Селото се слави с великолепните си вина и със своята история, белязала от хилядолетия това късче плодородна земя, сгушено между гънките на Средна гора. Неизвестното допреди години селце се прочу по света с открития в околностите му внушителен култов комплекс от V век пр. Хр. Учените предполагат, че в него е бил погребан Ситалк – един от най-могъщите тракийски владетели. В района са намерени останки от тракийски скални светилища и могили, някои от които били използвани като гробници-мавзолеи. Край Старосел археолозите попадат и на винарски пособия и съдове, а също и на делви със засъхнало вино. И в това няма нищо чудно! Траките били майстори на правенето на вино. Опияняващият еликсир се използвал по време на религиозните им ритуали и жертвени церемонии. Убедени, че виното е божествена напитка, а пиенето му ги пренася в селенията на боговете, нашите предци превърнали винопроизводството в истинско изкуство и в неотменна част от техния бит и култура. 

Днес, повече от 2 хилядолетия по-късно, виното в района на Старосел е все така на почит! В южните извивки на Средна гора, климатът е мек и слънцето е благосклонно към лозята. А тя се отплаща за грижите на хората с богата реколта от сладко, ароматно грозде. Непременно се отбийте в Старосел по време на гроздобера през месец септември. Тогава хората от околията се стичат в местния винарски комплекс за откриването на сезона на беритбата. Гъсто староселско вино се лее в изобилие, а градусът на настроението расте с всяка изминала минута. Кулминацията настъпва с посрещането на берачите. Пременени в пъстри носии, те прекрачват прага на винарския комплекс с обредни хлябове и препълнени със сочни гроздове кошници, украсени с цветни венци. С протяжен припев новодошлите известяват хората за добрата реколта, от която се очаква да се произведе омайно вино. 

Едрите чепки се изсипват в каменно корито и следва най-зрелищният момент – мачкането на гроздето от босоноги девойки в бели премени. А после всеки може да отпие от тазгодишната шира и да се смеси с ликуващата тълпа, като се хване на хорото, виещо се в сложна плетеница насред двора на винарския комплекс. Вече трета година стопаните му успешно развиват т.нар. винен туризъм, повеждайки гостите си по пътя на виното. 

„Това е пътят, по който гроздето минава, за да стане вино – разказва Теодора Тренева, управител на винарския комплекс на Старосел. – Показваме на хората самия процес на производството. Демонстрираме как става бурната ферментация и купажирането на виното, показваме им мястото, където то отлежава и се бутилира. Разбира се най-много време прекарваме в дегустационната зала или Ротондата, както я наричаме. Това е нашата енотека. Намира се на 8 м. под земята и представлява възстановка на разположения наблизо тракийски култов център, с тази разлика, че нашият „храм” е малко по-голям. Създадохме това помещение с идеята да покажем на хората как древните траки са пиели тази свещена напитка. Там пресъздаваме и много интересни тракийски ритуали за гадаене на времето, на урожая, различни религиозни обреди, организираме и сватби.”

През 2009 година над двадесет и четири хиляди гости са посетили Старосел, за да разгледат тракийските храмове и да проследят пътя на виното в местния винен комплекс. Средногорското село посреща и чужденци, предимно от Израел, Гърция, Русия, Великобритания и Германия. Местните хора предлагат конна езда сред извивките на Средна гора, а в спа центъра на винарския комплекс ще ви поглезят с винена терапия за повишаване на тонуса и за гладка като коприна кожа.

„Тази терапия е много полезна за дамите – твърди Теодора Тренева. – Тя определено хидратира кожата и я подмладява. А на мъжете предлагаме т.нар. „мъжка част” на терапията, съчетаваща пиенето на вино и ракия с музика и танци. Защото няма съмнение, че и мъжете имат натрупан стрес, особено от дамите, и се налага по този начин да релаксират. Имаме много хубава дестилерия по модел на някогашните селски казани. По Коледа, когато колим прасенцето и го печем, каним клиентите сами да си варят ракията в нашата дестилерия.”

Зимните курорти свалят цените с 20%

До 20% намаление на цените за предстоящия зимен сезон ще предлагат хотелиери в Пампорово и Чепеларе, съобщиха представители на хотелиерските сдружения в двата ски курорта.

Поевтиняването идва заради кризата и намалелия туристически поток. Намалението на цените на нощувките в хотелите в Чепеларе е около 10% средно, обяснява Съби Маданков, председател на хотелиерското сдружение Мечи Чал. По негови думи допълнителното поевтиняване, което не се отчита в стойностите на нощувките, е прибавянето на нови безплатни екстри към досегашните оферти.

По-голямо намаление в цените се отчита и при пакетните оферти за 3, 5 и 7 дни. От 25 до 100 лева варират цените на нощувките в Чепеларе през зимния период в зависимост от категорията на хотелите и периода на резервираната почивка.

От 15 до 20% е намалението на цените в Пампорово в сравнение с офертите за миналия зимен сезон, заяви председателят на регионална туристическа асоциация "Родопи" Панталей Мемцов.

Записванията на британските туроператори за зимния сезон са по-слаби от очакванията на хотелиерите, но все пак не вещаят драстичен спад на туристическия поток, отчитат от асоциация "Родопи". От курорта очакват записванията да се активизират в последния момент преди началото на сезона. Подобна тенденция за записвания и резервации в последния момент се забелязва и през миналата година, тъй като явно се изчакват обичайните намаления на цените преди сезона, обясняват от курорта.

За компенсиране на прогнозирания спад на туристи от Великобритания, хотелиерите се насочват към привличане на балканския пазар. Очаква се след отпадането на визите за сърби и македонци от 1 януари да се увеличи потокът от туристи от западните ни съседки./monitor.bg

Великобритания застрашена от наводнения и неестествени засушавания

Великобритания е заплашена от наводнения, продължително засушаване и убийствени горещини. Тези и много други бедствия могат да връхлетят Острова в недалечно бъдеще, ако световните лидери не постигнат споразумение за общи действия срещу климатичните промени. Предупреждението беше отправено от британския премиер Гордън Браун на форум в Лондон, който събра представители на най-развитите и на най-бързо развиващите се световни икономики.

Човечеството вече не може да извръща поглед. Заплахата от климатичните промени е навсякъде. Доскоро за най-застрашени бяха сочени бедните страни. Богатите обаче също страдат. Неестествени засушавания и все по-големи наводнения тормозят Великобритания. Необичайната гореща вълна през 2003-та доведе до 35 хиляди смъртни случая в повече.

Британският премиер спомена тревожните факти в реч пред участниците във форума на държавите с най-развита и най-бързо развиваща се икономика. В Лондон те се опитват да сближат позициите си преди решаващата среща в Копенхаген. От нея пък се очаква общ протокол за действия срещу замърсяването и климатичните промени.

Гордън Браун, премиер на Великобритания: "Остават по-малко от 50 дни, за да определим курса за следващите няколко десетилетия. Ние носим голяма отговорност пред целия свят. Ако не постигнем споразумение през следващите месеци, щетите от парниковите емисии ще бъдат необратими."

Това означава, че няма резервен план за спасение на планетата. Решението се налага все по-ясно - икономическите сили не само трябва да намалят вредните си емисии, но и да помогнат на развиващите се страни да изградят чисто производство. Тази цена е окончателна, не подлежи на коментар и може да бъде платена само сега. Докато наличните възможности на планетата не са изчерпани.

Автор: М. Атанасов

Празник на Рилския манастир

Стотици богомолци се стекоха днес в Рилския манастир, за да почетат празника на неговия основател свети Иван Рилски.

Тържествена литургия отслужи Неврокопският митрополит Натанаил в съслужение с игумена на манастира Адрианополския епископ Евлогий и монашеското братство. Светецът е почитан като небесен закрилник на българския народ.

Храмът не успя да побере всички желаещи да се докоснат до чудотворните мощи на светеца. Повечето от тях бяха пристигнали от различни краища на страната, специално за празника.
 
Жена:
- Много хубав празник, най-хубавият празник. Той закриля всички.

Репортер:
- Вие за какво се помолихте?

Жена:
- За здраве на семейството.

Мнозина бяха дошли, за да благодарят на свети Иван Рилски, защото им е помагал в трудни моменти. Като тази жена, която преди 8 години счупила крак.

Жена:
- Сутринта в 5 часа, на 19 октомври свети Иван Рилски ми се яви като икона. И когато протегнах ръце да го прегърна и да му благодаря, той се разсея като мъгла. И оттогава си обещах, че ще идвам винаги, когато ми се отдаде възможност.

Гергин Ропански от Благоевград беше тук със свои близки, за да дарят агне на манастира за здраве.

Гергин Ропански:
- Той е за нас един голям светец, закрилник на българския народ. И затова даваме курбан от сърце.

Потокът от миряни, дошли да почетат паметта на Свети Иван Рилски не спря през целия ден.

http://infocenter.bnt.bg/

Автор: Николай Янев, РТВЦ-Благоевград

Археологически обекти без документи..

Археологическият резерват  Дебелт е единственият български обект, включен в листата на Европейското културно наследство. Липсата на средства за изследвания и консервация обаче превръща езерното пристанище на римската колония Деултум в обект без особено развитие и възможност за експонирането му.

Дебелт е само на 17 км от Бургас – туристи обаче рядко посещават археологическия резерват. Все още, както се казва, обектът остава анонимен, но не и за специалистите.

Д-р Христо Прешленов –  Археологически институт към БАН: "До тук имаме 5 монети във фугите на уличната настилка, която много внимателно и очакванията са да потвърдим работната си хипотеза за времето на изграждането на улицата, по възможност ще осъществим и вкопаване."  

Само строго защитената зона на резервата е 85 декарара, от нея проучени са едва 15. До момента са разкрити могила, скален некропол, терми, храм на импературски култ, средновековна крепост, църква и най-старата митница на Европа. Пари за мащабни разкопки няма. Обектът разчита единствено на подаяния от община Средец, а както се знае бюджетите са крайно свити. Болката на археолозите е, че не могат да кандидатстват и за европейски пари. 

Красимира Костова - директор на общински исторически музей Средец: "Много са причините, но една от причините са - това са нелегитимните актове за собственост - нотариалният акт на Дебелт, според него, той е предоставен за стопанисване на община Средец, но резерватите са изключителна държавна собственост, единствено може да ги стопанисва МК."

Оказва се, че археологически резерват Дебел - Деултум не е изолиран случай. Повечето обекти на културното наследство у нас нямат уточнени граници и актовете за собственост. Ситуация, която сама по себе си заплашва самото наследство.

Тодор Чобанов - зам.-министър на културата: "В момента имаме разкрити около 40 преписки с общини и областни управи за актуване на значими обекти. Вече имаме първите актувани обекти. В този смисъл правим всичко възможно с капацитета на администрацията да решим съществуващия проблем."

От министерството на културата обясниха, че се търсят печеливши модели. Един от тях е в Стратегическия план за развитие на културния туризъм, където съществено място се отделя на публично–частното партньорство. За да се стигне до него обаче, отново трябва да има кадастър на отделните археологиечски резервати и устройствени документи. Заместник-министър Чобанов съобщи, че се водят преговори тези книжа да се изработят с пари от Световната банка.

Автор: Цветелина Атанасова

Баба брани дионисов надпис от туристи и специалисти в църквата в с. Бръшлян, Малкотърновско

с. Бръшлян. Нито туристи, нито специалисти могат да видят Дионисовия надпис, който се намира в олтара на реставрираната църква „Свети Димитър” в с. Бръшлян, Малкотърновско, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

Достъпът до камъка с дионисиевия надпис е препятстван от бабата, която хем отключва храма, когато идват групи, хем не можела да покаже камъка с надписа, защото се намирал в олтара, храмът бил действащ, и тя не била упълномощена да отвори вратите и да повдигне завесите. Студенти и случайни туристи се убедиха, че една от забележителностите на с. Бръшлян в събота или е заключена, а надписът в нея се показва на опърпана книжка с протрита черно-бяла снимка и омазнени страници. Дори и възрастната жена да изпълнява чужди нареждания, както се кълне, абсурдът с този храм остава.

Църквата е паметник на културата с национално значение, реставриран с държавни средства. Надписът е световноизвестен, това е и единственият подобен паметник, който се намира в олтар на църква, пренесен тук вероятно от местността Мишкова нива, където стоят останките на древен култов комплекс.

Недоразумението с църквата в архитектурния резерват Бръшлян, където живеят 35 души, се получава заради това, че след смъртта на бай Киро преди три месеца, който отключваше църквата, съпругата му твърди, че не е упълномощена да показва надписа в олтара, а свещеник няма и само понякога пристига поп от Малко Търново. Присъствието на туристи не склонява бабата, която пази храма, да покаже световноизвестния надпис, който е описан в историческата литература.

По разкази на местни, ако свещеникът не е в

Бръшлян, надписа не успяват да видят дори и специалисти. В храма има също така и капители от колони и той е интересен именно с преливането и наслагването на култури и традиции.
По необяснима за чужденците традиция в българските църкви, манастири и музеи, и в храм „Свети Димитър” в с. Бръшлян снимането е забранено. С уговорки е постигнат компромисът да се снима без светкавици на фотоапаратите, което с любителската техника и мъждивото осветление обезмисля в голяма степен правенето на снимки за спомен – нещо, което е цял ритуал по света.
Забраненото снимане на икони, голяма част от които са от `90-те години на ХХ век, а някои се продават пред храм „Свети Александър Невски” също предизвиква недоумение.
Мястото на надписа е в музея – категорични са при това положение преподавателите от българо-турския летен университет проф. Валерия Фол, Мая Аврамова и други. Така срещу входната такса той ще може да бъде видян от всеки, който поиска, вместо да влиза в безсмислени спорове, които се въртят около това, че бабата хем отключва църквата, след смъртта на съпруга си, хем не е упълномощена да отвори олтара (без да влиза в него), за да го покаже.
По думите на проф. Валерия Фол - това е единственият подобен надпис с дионисиева насоченост в храм. Странджа е планината на Дионис, най-големият театър е във Виза (дн. в турска Странджа) Православната църква заклеймява Дионис и присъствието му в храма се дължи на факта, че местните не са можели да го разчетат, но са знаели, че е нещо свещено, имали са памет към словото, пиетет към буквите. Църквата е реставрирана с държавни пари. Паметникът е световно известен, той е държавна собственост, за него не се изисква специално разрешение, за да се види и всеки специалист има право да види оригинала. Това е културно-историческо наследство, което, за да бъде достъпно, може да се съхранява в музея в Малко Търново. Надписът е публикуван в Корпуса на Георги Михайлов, периодично за него има публикации и нови тълкувания, той е в научно обръщение, резюме за него е издадено на английски език - каза още проф. Валерия Фол.
Църквата е заключена, включително и в събота, когато може да дойдат гости на Бръшлян, за сметка на това обаче кръчмата, която се намира точно срещу храма, е отворена.
Край Бръшлян, чието старо име е Сърмашик, познато от песента „Ясен месец веч изгрява”, е паметната плоча на убития през 1903 година Никола Равашола, един от водачите на Преображенското въстание. Край с. Бръшлян се е намирало старо тракийско светилище, отдавна разрушено.
Денка КАЦАРСКА

Археолози откриха свещено езеро в Египет..

lifestyle.bg

Египетски и френски учени откриха свещено езеро в Египет. То е разположено под 12-метров слой в района на град Танис на 120 километра североизточно от Кайро.

Водоемът е дълъг 15 метра и е широк 12 метра. Той е част от храмов комплекс, издигнат в чест на египетската богиня Мут.

"Това е второто подобно езеро, открито в Танис. Първото беше намерено през 1928 г. То е принадлежало на храм, построен в чест на древен бог - съпруг на богинята Мут", пояснява Захи Хавас, генерален секретар на Висшият съвет за египетски антични ценности.

Град Танис е разположен в делтата на река Нил в Североизточен Египет. Той е основан по времето на управлението на 20-ата династия.

Счита се, че тогава едни от главните божества са били Амон, Мут и нейният син Хонсу - бог на Луната.

Виж материала в lifestyle.bg

Несебър - град паметник на ЮНЕСКО

В листата на световното културно наследство Несебър е единственият град -паметник. Едно от най-старите селища в Европа е основано от траките и наречено Менабрия. По-късно става гръцка колония с името Месембрия. По времето на хан Крум става българско владение, но най-големият си разцвет постига при царуването на Иван-Александър.

Траки, гърци, римляни и българи живеят по тези земи вече хилядолетия. Всяка година археолозите разкриват част от тяхното минало и го превръщат в музеен експонат.

Петя Кияшкина, директор музей „Старинен Несебър”:
- Има едно удивително съчетание на различни паметници от различни исторически епохи. Най-древните останки, открити на акропола са от 2-то хилядолетие преди Христа.

В Несебър има натрупване на исторически пластове. Не само археология, но средновековна и възрожденска архитектура, за щастие добре запазена.

Ст.н.с.Анелия Божкова, Археологически музей БАН:
- Да живеем със съзнанието, че това, което успеем да опазим е за  поколенията след нас, при това не само като национална принадлежност, но и като световна принадлежност.

В Несебър има 10 църкви и само една е действаща. Емблематичната „Св. Стефан”, посторена в началото на 11-ти век, е реставрирана от фондация „Левентис”. Същата фондация ще извърши консервация на още две „Св.арх.Михаил и Гавриил” и „Св.Параскева”

Отец Петър:
- Първият пласт на Несебър е 4 метра под това ниво, на което ние се намираме. Там са и първите паметници -артефакти, където човек се сблъсква с историята.

 Трудно се съчетава обаче историята със съвремието. Ежедневно през стария град преминават около 50 хиляди души. Но общината се е погрижила -има ново пристанище, пропускателен режим, паркинги и улица на занаятите.

Николай Димитров, кмет на Несебър:
- Нашата стратегиия е - ние залагаме на регионален, културен и религиозен туризъм .По нататък ще заложим и на конгресен. Мисля, че само историята ще ни спаси да се измъкнем от кризата.

Който види Несебър веднъж, иска отново да се върне. Да мине пеша по уличките на стария град и да усети историята, която пази спомени от различни времена. Вече 3000 години.

Отец Петър:
- Не знам дали си даваме сметка, че Господ продължава да ни обича, колкото и да го забравяме.

http://infocenter.bnt.bg/

Автор: Весела Петрова

Селският туризъм – единственият, който отчита успехи през 2009 година..

  Тежка година за туристическия отрасъл у нас. Поне това е изречението, което описва положението на туристическия сектор през вече вървящата към края си 2009 година.

Не по този начин обаче би могло да се опише състоянието на селския туризъм в България. Докато до преди няколко години секторът не бе сред най-успешните, то сега нещата се обърнаха на 180 градуса. Оказва се, че интересът към почивката в селска къща в Берковица, селска къща в Добринище или селска къща в Чепеларе се повишава значително. Това разбира се, се отнася и за всяка селска къща в Рибарица и останалите части на страната, където за развитието на селският туризъм през последните години е работено сериозно. Повече от всякога, сега туристите предпочитат вътрешността на страната, за да гостуват на благоустроени селски къщи и малки фамилни хотели, чийто стопани развиват успешен бизнес.

За разлика от средностатистическия турист, който търси удобен хотел на Черноморието и чадър под който да легне, привържениците на активния отдих се насочват към планинските чукари, за да изживеят ваканцията си като незабравимо приключение. По данни на Българската асоциация за алтернативен туризъм /БААТ/ годишно страната ни посреща около 10 хиляди чуждестранни любители на приключенския и селския туризъм.
Причината за този огромен интерес разбира се са природните красоти на България. Пътешествениците кръстосват страната водени от любопитството да опознаят родната природа, а също така и една непозната за тях европейска култура, съхранила вековните си ценности. Статистиката сочи, че приходите за 2009 г. от екологичен, селски и приключенски туризъм, свързан с чуждестранните гости, възлиза на около 13-15 млн. евро. Сумата представлява над 1,5 на сто от постъпленията в българския туризъм. Интересното е, че 30% от тези приходи са резултат от индивидуални пътувания.

Експертите обаче отчитат, че селският и алтернативният туризъм като цяло се крепят най-вече на българския потребител. За това спомага факта, че през изминалите няколко години стана модерно да прекараш уикенда или ваканцията си в къща за гости сред природата. Семействата с малки деца предпочитат да наемат цели вили, разполагащи с детски кът за игра. Фирмите, опериращи на българския пазар, пък все по-често организират своите тийм билдинги на село.
Най-сериозните проблеми пред селския туризъм у нас са свързани с разбитите пътища, недостига на добре подготвени кадри в туризма, слабата реклама и не на последно място безконтролното строителство на нови и нови хотели и комплекси, което сериозно застрашава българската природа.