Как да преоткрием Шопен в Майорка..

Майорка не се слави с целогодишно хубавото време, но пък е идеална дестинация за бягство за уикенда през зимата. През януари тук цъфтят бадемовите дървета, може да избирате между 200 луксозни хотела, където да отседнете, да се шляете по широките крайбрежни алеи и да вкусите от традиционните "тапас".

Веднъж след като Коледа и Нова Година окончателно останат зад гърба ни, приповдигнатото настроение внезапно ще се изпари. Идва студеният януари, а мислите ни ще ни отведат към места, където може да се насладим на поне малко повече слънце. В такива моменти, докато разглеждаме снимки в интернет, изобразяващи синьо небе, плажове с палми и камили, носещи шапката на Дядо Коледа, може би трябва да си припопним историята за една прекрасна зимна ваканция от близкото минало.

През 1838 г. 28-годишния полски композитор Фредерик Шопен пристига на испанския бряг на Майорка, надявайки се да прекара романтична ваканция с френската авторка Амандин Дюпен, по известна като Жорж Санд. Както всички нас те искали да заменят сивите облаци на севера с топлина, романтика и стимулиращи гледки.

„Слънце през целия ден, всички са облечени с летни дрехи“, пише Шопен в своя дневник. Придружен от двете деца на Санд, те се установили в в прекрасна вила и се отдали на разходки и разглеждане на забележителности, докато чакали пияното на Шопен да пристигне от Париж.

За съжаление идилията не продължила. Времето се променило, Шопен получил диагноза, че е болен от туберкулоза, а местните жители се опълчили срещу неортодоксалната двойка, отказваща да ходи на църква. Те били буквално прогонени от вилата им край столицата Палма и се оттеглили в манастир в град Валдемоса, където прекарали следващите осем седмици.

Независимо от всичко това, пребиваването на двойката в Майорка провокирало креативността на двамата творци. Шопен завършил някои от най-известните си творби, а Санд приключва книгата си – забавен портрет на острова и размишления върху това защо обичаме да пътуваме.

Тази година се навършват 200 години от рождението на великия композитор, а Валдемоса ще е атрактивно място за туристите дошли на обиколка на острова.

Дали си заслужава да последваме Шопен и Санд в Майорка?

Отговорът на този въпрос зависи от това дали наистина държите на горещина и гаранция за непрекъснато слънце. В такъв случай не бива да ходите никъде край Европа или северна Африка между ноември и март. От друга страна Майорка остава топ дестинация за уикенд през зимата. Можете да изберете измежду 200 четири или петзвездни хотели и е чудесно място за няколко дневна разходка и похапване на „тапас“ - независимо от това дали е дъждовно или слънчево.

Експерти препоръчват посещение през януари или началото на февруари, когато всички 4 милиона бадемови дървета на острова са разцъфтели.

Широките алеи за разходка, многото художествени галерии, модернистичната архитектура и уютните барове, заедно с дългата шест мили велосипедна алея край морето, правят столицата Палма идеално място за разпускане от стреса.

Business Post

Видео:Балконинг в Испания

Море, горещи емоции, удоволствия - това е лятото! Понякога обаче доброто настроение и алкохолът в кръвта водят до странни идеи за забавление. Някои от тях могат да бъдат и крайно опасни. В стремежа си да покачат своя адреналин и да изпитат върховно чувство, младежите по морските курорти са готови на всичко, дори да се поразходят по ръба на живота и смъртта - не в преносен, а в пряк смисъл!

Хотелските балкони в Испания изглежда са много опасно място. Линейки на бърза помощ сноват из курортите Майорка и Ибиса по няколко пъти на седмица по подадени сигнали за паднали през парапетите туристи. Причината е хитът на сезона - така нареченият балконинг!

Става въпрос за скокове от балкон на хотелска стая в басейн. Екстремното изживяване се е превърнало в бум сред туристите в Испания. Явлението се наблюдава от няколко години, но в последно време то е прераснало в истинско бедствие.

Висенс Торес, туристически агент:
- За туристическа дестинация като нашата, с 12 милиона посетители, не е нормално или в идеалния вариант не би трябвало да има инциденти, понякога обаче те са неизбежни!

Сценарият почти винаги е един и същ. Туристите, най-често британци или германци, решават да докажат своята храброст, обикновено след употребата на алкохол или наркотици. Те се хващат на бас и скачат от един балкон на друг или в басейн. Заниманието обикновено се случва на втория, третия или четвъртия етаж на даден хотел.

Вместо да се превърнат в Тарзан, ентусиастите често завършват своя скок с тежки контузии. Властите на архипелага, който включва островите Майорка, Менорка и Ибиса, съобщават, че 30 туристи са пострадали след скок от балкон в последните месеци. Както се казва първо ихо, а после тихо! По-добре умерени удоволствия, отколкото летене с фатален край!
Автор: Андреа Драганова

Spain - 20.08.2010 @ Yahoo! Video

Spain - 20.08.2010 @ Yahoo! Video

бнт / Бг Таймс

Нов вид спорт за туристите - балконинг (скачане от балкон)

Туристи скачат от балкони в Испания

Нов вид спорт, при който се скача от балкон на балкон или от терасата направо в басейна на хотела, набира популярност сред туристите на Балеарските острови. От началото на годината четирима чужденци са загинали, а 30 други са ранени, докато са практикували "балконинг", съобщават испански медии.

Повечето пострадали при това опасно развлечение са британци на възраст между 18 и 25 години, а също така германци и холандци. Обикновено "балконингът" е предхождан от поемане на солидно количество алкохол или употреба на наркотици, когато смелостта се превръща в безотговорност. Тогава жадните за "подвизи" се хващат на бас, че могат да скочат от един балкон на друг или от балкона в басейна.

Практически всяка седмица в болници на Балеарските острови постъпват по няколко души, които не са успели да улучат съседния балкон или басейна. Това явление се наблюдава от няколко години, но в последно време то прерасна в бедствие, обясняват местни хора.

Засега управите на хотелите не могат да намерят начин да предотвратяват тази лудост и единственото, което им идва на ум, е да настаняват младите хора на ниски етажи.

Българският пенсионер може да почива една седмица в Испания с три средни пенсии

Автор: Наталия Ганчовска

© Снимка: lkt.lg.ua

Българският пенсионер може да почива една седмица в Испания с три средни пенсии. Това е възможно с програмата "Европейски туризъм за възрастни". От нея вече са се възползвали 1500 души на възраст над 55 години, като целта е броят им да се удвои за следващия туристически сезон.

Министър на икономиката и туризма Трайчо Трайков и държавният секретар за туризма на Испания Жоан Мескида Ферандо подписаха споразумение за сътрудничество.

/bnr.bg

На стоп през Франция и Испания..

На стоп през Франция и Испания

 

Мирела Заричинова 

Когато Барселона те чака в края на магистралата

Как за два дни три момичета разгледаха 1200 км от две от най-красивите
държави в Европа през прозорците на седем случайни автомобила със
седем симпатични шофьори, на които просто им се говореше.

През дългата досадна зима в София решихме, че е крайно време да
попътуваме малко и идеята за Париж през пролетта трайно се настани в
главите ни. Оказа се обаче, че нискотарифните авиокомпании не оперират
дестинацията София-Париж. Затова в един мрачен ден през декември
отидохме с малкото си спестени пари да купим билети до Брюксел.
Отиването беше евтино, но връщането за след около седмица излизаше
почти като с обикновена компания. В нечия глава изникна гениалната
идея да проверим полетите Барселона-София и се оказа, че те са страшно
евтини, точно 10 дни след полета София-Брюксел. И решението моментално
беше взето – отиваме до Брюксел, взимаме евтин бус до Париж и после
стигаме на стоп до Барселона, която... не би трябвало да е толкова пък
далеч.

Четири месеца по-късно стоим на метроспирката на парижкото предградие
Витри и се ровим в огромна пътна карта, опитвайки се да разберем как
да излезем от Париж. Слънцето пече неумолимо, въпреки че е едва 7
сутринта. Тъй като сме само три момичета, имаме железни правила за
двата дни стоп, които ни предстоят – носим само 6 сандвича и бутилка
вода, за да не ни тежи, лягаме рано предишната нощ, ставаме рано,
обличаме широки безформени дрехи и никой не спи по време на стопа. До
края успяваме да ги нарушим всичките. Но и рисковете изглеждат много
по-безобидни на пътя, когато се сблъскваш с тях, отколкото, докато си
ги представяш в някой тесен софийски апартамент. Въпреки че занапред
ни чакат и отчайващи моменти, път назад няма. Трябва да си вземем
самолета за София, а влаковете във Франция са прекалено скъпи, особено
ако билетите се купуват в последния момент. С автобуси никой не
пътува. Така че просто се примиряваме, защото нямаме план „Б”.

В крайна сметка взимаме метрото до спирка Антони. Слизаме на спирка,
на която няма нито един човек. Излизаме от гарата и виждаме самотен
мъж, който се суети около автомобила си. Французин на средна възраст.
Питаме го къде е магистралата. Казваме му, че отиваме към Бордо и той
се плесва по челото. Много било далеч. Луди ли сме били. Три момичета.
След няколко поучителни констатации все пак ни насочва. Следват 2-3
километра пеш.

Френска баба

Така и не стигаме магистрала, но след консултация в крайпътния
"Макдоналд’с" решаваме да стопираме просто на пътя. Никой не спира.
Минава може би половин час и ни взима французойка на около 70 години.
Казва, че ще ни изкара на магистралата. Шофира по средата между две
платна и колите около нас не спират да натискат клаксоните. Оставя ни
между двете платна. По средата на голяма магистрала. От двете ни
страни хвърчат коли. Чакаме, докато става напълно безопасно за
пресичане. Следват още 20-ина минути висене, без никой да спре. Звънва
ми телефонът. Обръщам се и пак чувам набиващи спирачки зад гърба си.

Арабски хаос
След минута летим по магистралата с някакъв мъж от арабски произход. В
колата си слуша арабска електронна музика, но ни закарва до една
бензиностанция в Орлеан. Двеста километра по-близо до целта. Жена му и
децата му живеят там, той работи в Париж, но вечерта ще пътува за
Бордо, където е крайната ни точка за днес и има къде да останем да
спим. Казва, че можем да му звъннем, ако заседнем някъде по пътя.
Очарована от току-що изникналия план „Б”, аз изскачам бързо от колата
и левият ми крак се озовава под гумата, десният още е в колата. Той
дава малко напред. Аз крещя от болка, гумата е върху крака ми.
Момичетата си мислят, че се шегувам. Извиквам да му кажат на френски
да мине назад, защото само аз не говоря езика. Двете в един глас
изкрещяват на чист български: „Назад”. Той се стряска, но разбира
какво е станало и най-сетне кракът ми е свободен. Това е първият и
последен опасен момент от нашия стоп и за него сама съм си виновна.

Есемес с номера на опасността

След 5 минути сме в бензиностанцията. Пием по едно кафе и излизаме на
изхода към магистралата. Спира огромен тир с финландска регистрация.
Записваме му номера и се качваме. Пращаме номера на приятели да знаят,
ако нещо се случи. Тираджията обаче се оказва безопасен и просто много
му се говори, освен това пътува за Бордо. Моли ни да се събуем. В
началото ни се струва странно, но после си даваме сметка, че това е
неговата къща. В предната част, зад шофьора, има едно двуетажно легло.
Наоколо са разпръснати кафе-машина, печка, хладилник, дрехи. Така и не
разбираме името му, но е от Косово, живее във Финландия, всяка седмица
пътува до Южна Испания и продава пластмасови части. Най-сетне някой
говори английски.

Чудим се как да стартираме разговор и се сещаме, че има много известни
финландски групи, които правят тежък рок. Казваме: „О, Финландия е
много известна със своя метъл”, а той отговаря: „Да, наистина… и с
желязото също.” Докато всички се заливаме от смях от недоразумението,
телефонът му не спира да звъни. Оказва се, че днес рожден ден имат
майка му, сестра му и дъщеря му. Учудваме се, че има дъщеря, изглежда
много млад. Той казва, че има три. И трите от различни майки. Все
финландки. Докато си говорим, той отбива от магистралата и продължава
по националния път. Разликата между двете е, че на първото се плаща
такса. Така е и в Испания. Повечето шофьори, които ни взимат, избягват
магистралите.

През прозореца се нижат малки френски селца, огромни жълти поляни,
реки, около които пасат крави, а миризмата на люляци и рози успява да
проникне дори и в нашия тир.

Спирка „Бордо

Стигаме Бордо към 9 ч, къпем се, вечеряме и в 11 ч вече се разхождаме
с цяла група български студенти. Градът ми прилича на Париж, повече от
самия Париж – тесни улички, много цветя, старинни сгради и най-важното
– тук има французи за разлика от столицата, където са рядкост.

Разделяме се към 2 ч и се разбираме да се чакаме в 6.30 на другата
сутрин. Един приятел иска да ни покаже Атлантическия океан, преди да
продължим към Барселона.

Франция между Средиземно море и Атлантика

Колата криволичи по малкия път. Във всички села, през които минаваме,
няма светофари, а кръгово движение, чиито изходи и стрелки са много
неясни. Вече сме съвсем близо до океана. Опитваме да спим, но не
става. Спираме в някакво село и отиваме да закусим в една пекарна –
„При Хенри и Беатрис”. Възрастна французойка, вероятно Беатрис,
майчински ни завива кроасаните в салфетка. Ядем отпред и зяпаме.
Безумно красиво е навсякъде. Мисля си колко много неща изпускат хората
като просто летят със самолет от точка А до точка Б. След 15 минути
сме на океана, слънцето скоро е изгряло, наоколо няма никой. Плажът
изглежда девствен и чист. Обещаваме си да се върнем, но сега трябва да
бързаме към крайната цел.


Оставят ни на границата, която всъщност е просто една табела близо до
баския град Ирун. Българите си пазаруват цигари. Рязко цените са
паднали и петте евро за кутия са се превърнали в три. В далечината се
виждат Пиренеите. А стопът ни продължава.

При баските

От магистралата ни взима колумбиец. Живее при баските от 20 години. Не
говори нищо освен испански. Казвам му, че много обичам Испания, за да
почна разговор. Той казва, че не я обича. Харесвал само Ел Паис Баско.
Давам си сметка, че сме навлезли в район, в който темата е деликатна и
преди още да съм го осъзнала, той ни оставя край някакво баско село.
Оказваме се в безизходица. От една страна, на магистралата няма къде
да застанем, защото няма нещо като островче или поляна зад нас, а
колите хвърчат и е опасно. От друга страна, долу в селото Донезтебе
пък не минават никакви коли. Да тръгнем нагоре по магистралата
изглежда съвсем опасно, решаваме да вървим зад парапета, но в един
момент се оказва, че той не води до никъде и ние сме над някаква
пропаст. Времето почва да се разваля, натрупват се черни облаци, в
Пиренеите сме...

Един тир почти ни отнася и вече е решено. Слизаме долу в селото.
Отваряме кутията с бисквити и сандвичите и се подготвяме за дълго
чакане. Никой не спира. Имам чувството, че минават часове. И времето
става все по-гадно. Вече се чудим дали да не отидем да питаме къде
може да спим в селото, но решаваме да тръгнем пеш, пък докъдето
стигнем. Наливаме си вода от някаква крайпътна чешмичка и вкиснати
тръгваме напред. Ходим много малко и ни спира някакъв възрастен човек.
Пътува към Тафая. Той е баск и говори само испански и баски. А говори
много. Обяснява ми за историята на баските, за езика и културата им,
за обичаите. Виждам се в чудо, защото не разбирам всички думи, които
ползва, и вадя речника си. Така, когато стигнем до нещо неясно, той
спелува, аз намирам и продължаваме да говорим.

В един момент спира колата на магистралата и почва да ми говори бързо
и нервно. Не го разбирам. Решавам, че иска да слезем, но той ме спира
и ми прави знак за пари. Пред нас се плаща таксата. Решавам, че иска
пари, и почвам да си ровя в портмонето. Той казва да спра. Излиза от
колата, вади своето и плаща. Оказва се, че просто не е можел да го
извади от задния си джоб, докато е в колата. Опитът ми да му дам
някакви пари е посрещнат с категорично неодобрение. ”Ние, баските,
когато поканим някого в колата си, все едно го каним у дома. Никога не
бих си позволил да взема пари от госта си. Ние, баските, когато ходим
да пием в някое заведение, плаща само единият от нас. При следващото
питие плаща следващият.” Вие, баските, сте супер, мисля си аз, докато
ровя в речника за поредната непозната дума. А той вече ми обяснява за
прочутото аспержи в региона.

Българи в средата на нищото

Оставя ни на едно кръгово кръстовище. Казва ни къде да застанем и си
тръгва. За кратко време ни спират 15 коли. Но никой не е в нашата
посока. Питаме следващата жена, която спира и пак не е в нашата
посока, къде всъщност трябва да чакаме. Тя започва да ни обяснява нещо
на неразбираем испански, питам я дали знае английски. При което тя
казва: „Приличаш ми на българка.” Изпадаме в еуфория, тя ни показва
къде да чакаме и си продължава в нейната посока. В момента, в който
вдигаме палци, ни спира една жена. Като цяло стопът в Испания върви
много по-добре от Франция.

Нашата испанка ни оставя на поредната бензиностанция. Оттам ни взима
тираджията, който щеше да ни отнесе на магистралата по-рано същия ден.
Той вече е съвсем типичен. Бял потник, татуирана котвичка и женско име
на рамото, неприличен език. Холандец, но живее в Аликанте. Пренася
цветя и има среща в Сарагоса. Когато стигаме там, завалява дъжд. Няма
как да продължим. Вече е 6, а имаме запазен хостел за същата вечер в
Барселона. Оставят ни в индустриалната зона на Сарагоса, намираме
автобусна спирка и докато се чудим накъде да ходим, някакъв автобус
спира. Отива към автогарата. Говоря с шофьора и хората почват да ми
обясняват, да ръкомахат и да сочат. В Испания всеки иска да ти
помогне. Слизаме на спирката при гарата, преследвани от указанията на
другите пътници. Отвън някакъв човек вижда самарите ни, почти ни хваща
под ръка, води ни до мястото за пресичане и пак сочи към сградата на
автогарата.

Следващият автобус е след 3 часа. Сядаме в кафетерията на гарата,
съсипани от път. Пиша съобщение на една приятелка, че всичко е наред,
и набързо споменавам какво ми се е случило през последната седмица. За
2 дни 2 държави (да ме прощават баските), 1200 км. И куп спомени от
места, през които никога не бих минала, ако планирам екскурзията си с
туристическа агенция, такси от летището, запазен хотел с включена
закуска и организирано пътуване по някоя река с корабче. Все пак на
гарата в Сарагоса, аз още не мога да осъзная колко важно и пречистващо
е това пътуване. Знам само, че сега всичко, което трябва да направя, е
да се кача на автобуса за любимия ми град Барселона, който ме чака там
някъде – в края на магистралата.

В Барселона Господ не бърза за никъде!

Жанина Драгостинова  

Гол мъж се разхожда по крайбрежна алея. Снимки: авторката

„Господ не бърза за никъде, а той е моят клиент!” – така отвърнал каталунският архитект Антони Гауди, когато го попитали кога смята да завърши катедралата „Фамилия Саграда”, чието изграждане е трябвало да приключи през 1910 г., но и до днес не му се вижда краят, като най-оптимистичните прогнози са, че това ще се случи през 2026 г. – 140 години от началото на строежа и 100 години след смъртта на архитекта. Че времето в Барселона има свой, своеобразен ход, различен от обичайния ритъм на големите градове, се забелязва от пръв поглед. Тук всичко сякаш става бавно и полека от ранна утрин до късен следобед и се усилва на бързи обороти след девет вечерта. За да притихне отново на другата сутрин в блажен сън след нощната изнемога.

За разлика от Всевишния обаче на туриста му е дадено време и то най-вече, за да не му стига. Туристът бърза, сменя превозни средства, тича, щура се, върти глава, кокори очи, иска да погълне и попие града наведнъж. Туристът разполага най-много с два-три дена, за да обиколи всичко, наречено „забележителност”, да го разпарчетоса в снимки и запамети в своята си мъничка „вечност”. Явно туристът е от онези творения, които Бог е създавал без особено старание и с отпадъчни материали, но пък без него светът би бил доста по-скучен.

„Момчета, къде тук може да се вечеря?” – питам двама случайно минаващи младежи, които съвсем не случайно разговарят на български. В следващите два дена ще чувам родният език да се провира между смесицата от испано-немски-английски доста често. Докато накрая ще спра да се стряскам от познатото звучене и ще почна да го приемам почти като част от Барселона. „Зависи с какви пари разполагате – отвръщат момчетата и ме оглеждат изучаващо. – Ако сте на разходка, ей там е „Саламанката” – сочат те към зелени светлини на някакво заведение, намиращо се на новото пристанище „Олимпик” – 30-40 евро на човек ще ви обръснат, но си заслужава. Пък ако сте по работа…” Момчетата изглежда делят българите в Барселона на „дошли на разходка” и „по работа”. Вторите все още са повече. Аз също ги оглеждам и се опитвам да ги сложа в някое познато чекмедже – студенти или търсещи си късмета. Което често е едно и също.

Творението на Гауди “Фамилия Саграда”. Снимки: авторката

Да минеш просто ей така покрай „Саламанката”, за да огледаш, се оказва невъзможно. Мощна и енергична мургава леля те хваща за ръката и любезно ти сочи маса. Любезността й е такава, че не търпи противоречие. Към девет вечерта келнерите все още са повече от посетителите. Към единадесет в огромното заведение, състоящо се от три салона, вече няма свободна маса и келнерите тичат като на състезание, ловко взимайки завоите и сръчно носейки в ръце табли с различни риби и ястия с морски дарове. Рибите са съвсем пресни и келнерите държат да ти го покажат, като току ти тикнат под носа някое животно, което в унес отваря уста или пък рак, който не ще да спре да мърда с щипките си.

През едно заведение се разиграват същите сцени. И там е пълно, и там се поглъщат риби в несметни количества със скоростта на олимпийски спринт. Между двете се е настанило малко, китно ресторантче. Бели покривки, грейнали чаши, лъскави прибори, блестящ порцелан, живи рози. На входа стоят двама внушителни господа с бели смокинги. Бяла тишина. Заведението е празно. Никой. Дали пък вътре не вечеря Господ, небързащ заникъде? Ясно е едно – който се надява единствено на божията помощ, не завърта голяма печалба. А на какъв принцип туристът избира едно заведение и пренебрегва друго, вероятно ще си остане света тайна. Що се отнася до цените в най-скъпия рибен ресторант на новото пристанище на Барселона, те се оказват доста по-ниски от миналогодишните на българското Черноморие. Барабар с виното. Което също спада към тайните на нашето съвремие – как така в един от най-разкошните европейски градове е по-евтино, отколкото из българските морски курорти?

В Барселона трудно може да се употребят изрази като „зората пукна” или „нощта се спусна”. Тук се случва точно обратното – нощта пуква с неописуем шум и разкош, за да бъде постепенно удавена от настъпващия ден.

Някъде към девет вечерта пред един от луксозните хотели на крайбрежната ивица се извива змията на мерцедеси металик. От всяка кола слизат дами със засукани рокли и мъже във фракове. Потъват в хотела. Какво ще празнуват, те си знаят. Час по-късно дълга към 200 метра отсечка от една от улиците в квартала над пристанището започва да се изпълва с тинейджъри. Не знам откъде изникват, пролазват като плъхоци от дупките си. За разлика от котките, които нощем са сиви, младежите на Барселона са цветни, издокарани са в типичната дискотечна мода. По тротоарите се събира такова множество, че действително и игла да хвърлиш, ще се забие в някой 14-годишен дългалак, само дето няма да се забележи, тъй като металните предмети са част от украсата на множеството. Младите хора стоят, пият бира или безалкохолни, пушат и говорят на мнооого висок глас.

Заведение в Барселона. Снимки: авторката

На фасадите на околните сгради се виждат спуснати жалузи, изрисувани с графити. Постепенно една след друга железните решетки се вдигат и вътре зейва черната паст на дискотеки. По вратите стоят снажни вардяни, облечени в черно, които преджобват младежите. Не можеш да влезеш с кутия бира, нито пък с цигара. Това е седмичното забавление на децата на крайния квартал – да потръскат глава в транса на музиката, отдадени, слели се в едно цяло, заедно образуващи гигантското тяло на днешния динозавър на масовото забавление.

Тайнствените дискотеки в тази част на квартала, стаили се зад маскировъчните си дрехи на ошарените с графити жалузи, хлопват железните си уста в три часа сутринта. Но това съвсем не е краят. Децата излизат от черните, луминесцентно осветени дупки и на тълпи се понасят към следващата дискотека, която е по-голяма. Намира са на съседното каре от улици. За да стигнат дотам, те минават през строга охрана – наредени полицейски заграждения, така че да се получи лабиринт. И тук има здрави момчета, които охраняват множеството. Децата се нареждат в предълга опашка, която сигурно има стотина метра. Чакат търпеливо. Говорят шумно. Сред тях няма пияни и дрогирани. Или ако е имало, отвели са ги навреме. Покрай опашката минават явно по-хитри техни връстници, които им предлагат кутии с напитки, сигурно купени на магазински цени и продавани сега с надценка. Но като стигнат до входа на дискотеката, младежите пак трябва да са с празни ръце. Всички неспирно пушат и това изглежда да е единствената отрова, на която се подлагат.

Не знам кога и как са приключили с веселбата и как са се прибрали у дома. Сигурно е, че са проспали неделната църковна служба и то в страната, за която казват, че църквата все още има обществено влияние. Техният Господ им е дал събота вечер за пълна самозабрава и това явно им е достатъчно. На сутринта градската служба по чистота безропотно и старателно измете всичко, останало от нощната вакханалия. Барселона сънено се усмихна.

Действието се развива близо до морето, но далече от центъра на града. Барселона е изникнала и се е развила до две реки и с гръб към морето. И днес тузарският квартал е на километри от морето, качен по околните хълмове. Дълго време се е смятало, че край морето се мотае само простолюдието. Преустройството на бившия индустриален квартал започва около 1992 г. – важна година в развитието на Барселона, не само защото тогава градът приютява Олимпиадата, а и защото това е засега последната превратна точка в благоустройването му. Старите фабрики и занемарени жилищни постройки се събарят, издигат се нови блокове и хотели. В момента комбинацията изглежда доста странна, защото съвременните хотели стърчат над стари складове или гаражни помещения. Туристът обикновено предпочита по-лъскавките места, докато това тук все още е проникнато с миризмата на машинно масло.

Нова Барселона расте бавно, като смачква след себе си остатъците от време, напомнящо за запотени работнически мишци. Наричат строителния прелом от 1992 г. и преместването на града към морето „ренесанс”, по подобие на времето от края на XIX век, когато се е развихрило строителството на модерния град. За разлика от днешния „ренесанс” обаче онзи, предишният, носи свой дух, свой стил, направил Барселона незаменим и незабравим град. Сегашното модерно строителство е дело на добри, но униформирани архитекти, които сякаш са се сговорили да превърнат Европа в един единствен град, така че да не познаеш къде си. XXI май набляга повече на изобретенията във виртуалното пространство и все по-малко обръща внимание на реалната гледка през прозореца. Да не говорим, че и последната криза, дошла след строителния бум, си казва тежката дума. До преди нея хората са бързали да си купят жилища, защото се очаквало те да поскъпнат, днес не купуват, защото чакат да поевтинеят. Всичко това естествено забавя хода на обживяването на крайморските квартали. Едва ли е било така обаче по времето на Антони Гауди или иначе казано – през истинския ренесанс на Барселона.

Опашка пред дискотека. Снимки: авторката

„Този е или луд или гений” – казал един от университетските преподавателите за завършващия следването си млад архитект Антони Гауди. И в двете си определения е улучил. Ненапразно Барселона е градът на Гауди, на неговите сгради и тези на неговите ученици. Всички те сякаш са творение на безумството на гения – умопомрачителни, шашкащи, запомнящи се. Гауди е имал късметът да попадне на точното място в точното време и да притежава талант, който е имал нужда само един богат меценат, за да се развихри. През 1878 г. на Световното изложение в Париж тогава 26-годишният Гауди се запознава с текстилния индустриалец Гюел, който оттук нататък ще покровителства творчеството му. За свое добро и благото на Барселона. „Всяко произведение на изкуството трябва да носи изкушение – казвал Гауди. – Ако то изгуби качествата си на изкусител, престава да е произведение на изкуството.” Ако Барселона днес изкушава с нещо, то е с творбите на Гауди.

Хванала се за справочника си като удавник за сламка, обикалям от къща до къща. Нищо, отбелязано в проспекта, не бива да остане непосетено. Останалото извън туристическия гайд се превръща във второстепенна притурка към основния порив. А може би някой отгоре просто се забавлява, като ме наблюдава как прогизнала от дъжда и вкочанена от студения вятър се щурам, за да не изпусна нищо. Пък времето, отредено за посещение на града, немилостно изтича.

Още в детството си Гауди се разболял от ревматизъм, затова вървенето трудно му се отдавало. Разстоянията от един до друг обект преминавал, качен на магаре. Но дори и на магаре, той е знаел къде отива. Да вървиш днес подире му никак не е лесно. „Архитектът – казвал той – е човек със синтетично мислене, който притежава способността да вижда нещата в цялост още преди те да са се появили.” Гауди е имал визия за града, знаел е как да създаде красота и удобството на жителите му. Не знам как се живее в сграда, направена от него, да я гледаш отвън е наслада. На въпроса откъде се учи, Гауди отвръщал: „От дървото. Стъблото носи клоните, клоните носят листата. И всяка негова част расте съвсем хармонично, така, както е поискал Създателят.”

В последните 40 години от живота си Гауди се отдръпнал от светския живот и все повече потъвал в религиозност. Един след друг починали баща му и покровителят му Гюел. Самотен, той се пренесъл да живее в строящата се катедрала „Фамилия Саграда”, която изграждал със собствени средства. Ако във всичките му по-ранни творения действително не може да се отдели безумието от гениалността, то „Фамилия Саграда” е повече безумна отколкото гениална. Знам, че по въпроса се спори. Катедралата  прилича на опит за възстановка на детските мечти на отдавна порасъл мъж. Гауди действително се оказва щастливец, защото Господ му е дал достатъчно време, за да се позабавлява до насита.

На 8 юни 1926 г. архитектът, навярно отказал се от магарето си като превозно средство, е сгазен от първия трамвай в Барселона. Поради бедното му и мърляво облекло никой от насъбралите се файтонджии не искал да го откара до болницата, тъй като го взели за бездомник. Приятели го открили няколко дена по-късно след усилено търсене. Предложили му да го преместят в добро и по-скъпо отделение на болницата, той отказал с думите: „Моето място е сред бедните”. Днес биографите му се съмняват, че действително е произнесъл точно това, отдават ги повече на желанието на гражданите на Барселона да виждат във великия архитект „народен човек”.

Времето на Гауди – на мекотата в извивките, на спокойствието, на мечтанието и вълшебството – си отива, сгазено от техниката на новия, пухтящ с локомотивите си и дрънкащ с трамваите си, електрифициран век. Неговите сгради все повече се доказват като „скъпоценни камъни, инкрустирани в сивотата” на фона на модерната ъгловата архитектура, работеща предимно с метал и стъкло, носеща сякаш повече отчужденост, отколкото близост. Сега, над 80 години по-късно, светът му изглежда като красива антикварен предмет, избутван неумолимо от Starbucks Caffe, Dunkin Donuts и от всички останали глобални вериги за бързо хранене, модерно обличане и безметежно общуване. Ерата Гауди остава туристическа атракция, но отдавна не е начин на живот.

Очаква се през ноември тази година папата да посети Барселона и да обяви великия архитект за светец. Хубаво, но се чудя дали този акт ще докосне по някакъв начин душите на онези деца, които в съботната нощ се напъхват в тъмните складове в крайните квартали, за да изтанцуват и изкрещят мизерията на животеца си.

Закрит пазар, встрани от улица “Ла Рамбла”. На снимката са екзотични плодове, но цените на повечето храни са по-ниски от тези в България. Снимки: авторката

„Tourist go home” пише на една стена в Барселона. Сигурно са прави каталунците да си искат обратно спокойствието. Но кой тогава ще пази духа на Гауди? За някои неща сам Господ не е достатъчен…

Извън представленията за туристи, жителите на Барселона си организират спектакли за собствено самочувствие и с вътрешни цели. Например преди няколко седмици на един от площадите легнали неколцина протестиращи. Голите им тела били напръскани с червена боя – да се разбира „облети в кръв”. Живата картина представлявала протест срещу традиционната испанска борба с бикове. Каталунци не искали вече да се идентифицират с този варварски обичай и искали бикоборството да бъде забранено. Зад привидно природозащитните цели на проявата политолозите съзират скрити мераци, а именно желанието за признаването на Каталуния за най-важната част от Испания. Как това ще се отрази на туристическия бизнес? Не знам. Сигурно е само, че видях на крайбрежната ивица сред разхождащите се туристи да тича чисто гол мъж. Предполага се – с политическа задача.

В Барселона Господ не бърза заникъде… Може би затова градът е велик, защото Господ му е дал правото и му е оставил времето да бъде и такъв… и онакъв… и беден, и богат, и възвишен, и долнопробен, и забързан, и спокоен… Погледнат от самолета, поради правите си улици Барселона изглежда като нарязан на филийки – сякаш за прегледност на намиращия се Горе. Защото как иначе може да се обхване случващото се Долу в Барселона? Че е толкова много!

Авто Травел

Страните, които печелят най-много от туризъм ..

Туризмът е източник на огромни приходи за много страни по света. Кризата  не засегна сектора до катастрофални размери, каквито бяха очакванията на много специалисти.

Според данни на Световната туристическа организация приходите в сектора са регистрирали понижение от едва 8%. Очакванията за идващата година са дори за ръст на туристическия сектор от 1.6 трлн. долара. Ето и страните с най-големи приходи от туризъм.

Австрия - 21.8 млрд. долара

Привлекателността на Алпите е основен източник на огромните приходи от туризъм на тази страна. Изключително развит е зимният туризъм. Доходите от туристическа дейност на Австрия съставляват значителните 9% от БВП.

Турция - 22 млрд. долара

Страната е известна туристическа дестинация, привличаща не само с морския си туризъм. В нея има голям брой исторически и археологични обекти, които допринасят за развитието на туристическата дейност . За периода 2000-2008 година туристическият поток нарасна с 12.5% до 40 млн. туристи. Турция е осма в света по брой на туристите.

Австралия - 24.7 млрд. долара

До континента се стига трудно, но веднъж стигнали там, туристите се влюбват. Страната привлича не само със своите морски възможности, но и с красивата си природа и едно от най-доброто лате в света. Футористичната архитектура, златните плажове и странните животни са част от нещата, които привличат туристите, оставящи близо 25 млрд. долара годишно.

Великобритания - 36 млрд. долара

Всеки уважаващ себе си турист е посещавал Обединеното кралство и конкретно Лондон. Столицата на страната заема второто място сред най-посещаваните градове в света, виждан от около 15 млн. туристи на година. Благодарение на поевтиняването на националната валута, специалистите очакват притокът на туристите догодина да е дори по-голям.

Германия - 40 млрд. долара

Няма как най-голямата европейска страна да не е сред най-посещаваните в света. Туристите са привлечени от красивата архитектура и замъци, желание да пробват немската бира и наденички, да видят прословутата немска педантичност, която се усеща навсякъде. Ежегодно страната е посещавана от близо 25 млн. туристи.

Китай - 40.8 млрд. долара

Безкрайните туристически възможности на страната все още не са напълно развити. Повечето от туристите предпочитат да се запознаят с източната култура, посещавайки големите градове като Пекин и Шанхай. Посещения от близо 50 млн. туристи правят страната четвъртата най-посещавана в света. За сравнение само преди 30 години туристите са били едва 250 000 годишно. Днес те оставят около 40 млрд. долара в страната.

Италия - 45.7 млрд. долара

Благодарение на своята богата история, прекрасната си национална кухня, топлото море и красивите плажове, страната е една от най-предпочитаните европейски дестинации. В страната има около 44 обекта с изключителна важност за световната история, повече от която и да е друга държава. Дори и сицилианската мафия е нещо, което привлича туристите.

Франция - 55.6 млрд. долара 

Каквото и да търсите, във Франция ще откриете. В града на любовта ще се радвате на оживление, а ако търсите уединение, можете да посетите Бургундия. Посещенията на 79 млн. туристи на година прави Франция най-посещаваната страна в света.

Испания - 61.6 млрд. долара

 

На практика безкрайните плажове на страната, я правят европейската страна с най-големи приходи от туризъм. Секторът заема нескромните 12% от БВП на страната. В последните години страната изпревари Италия по брой туристи. Испания също така е богата на исторически и културни обекти, особено градове като Барселона, която е и сред най-предпочитаните от туристите дестинации.

САЩ - 110.1 млрд. долара

Ежегодно на Тайм Скуеър се разхождат по 35 млн. туристи, а в Лас Вегас към игралните автомати подхождат 31 млн. души. Тези неща правят страната недостижим връх по доходи от туризъм.

А къде ли сме ние....

Нашенци луди по Сахара

Българските туристи в Тунис непрекъснато се увеличават, броят им стигна 8500 миналата година. Това заяви Мохамед Бачар, директор на Борда по туризъм на Тунис. Сахара много харесва на българите, защото пустинята е нещо, което им липсва и е една евтина дестинация. Не е необходима виза за българите, освен това Тунис е много близо, обяснява г-н Бачар.

Всички, които посетили щанда им на туристическото изложение, първо питат колко ще струва, после какво ще видят, казва служителка от туниския борд по туризъм.

Великден в Банско само за 90 лева

Записват се за концерт на U2 или за Formula 1 в Истанбул

Имате ли екскурзия до Южна Индия, пита възрастен мъж на щанда на туристическа фирма с 20-годишен опит в организирането на пътувания по света. Отговарят му, че офертата им е за Северна Индия. Бил съм там и в Непал, махва с ръка мъжът и допълва, че сега иска да отиде на юг...

В сивата дъждовна сутрин десетки столичани са избрали туристическата борса "Ваканция и СПА" за своята първа съботна "дестинация". Семейства, млади и стари събират оферти, брошури, каталози с примамливи снимки на красиви и необикновени кътчета от близки и далечни страни. Заглеждат се във фасадите на лъскавите хотели и карти за бъдещи истински или виртуални пътешествия.
Наближават великденски и майски празници и туристическите агенции са изсипали истински рог на изобилието от примамливи маршрути. Най-много и най-евтини са предложенията за почивки и пътувания до близките гръцки острови, Турция, Охрид, Черна гора, Италия...
Травел агенциите се надпреварват с всевъзможни бонуси към тях.
Четиридневна уикенд екскурзия в Истанбул с две нощувки до края на март се предлага по 170 лв., а след това ще струва 200 лева. Към нея има бонус безплатно посещение на "Синята джамия", на град Одрин и застраховка. Тръгва се от София, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Свиленград всеки четвъртък.
Туристическите агенции са уловили и използват все по-предпочитаните от младите пътувания за концерти или спортни състезания по цяла Европа.
250 лева струва екскурзията до Истанбул за състезанията на Формула 1 от 27 до 30 май. 215 лева е цената на екскурзията за концерт на U2 от 3 до 6 септември при по-ранно записване.
Офертите за великденските и майските празници се разграбват като топъл хляб, радват се от бранша. Според желанията - има идеи за по-близки и за по-далечни дестинации. Възкресение Христово може да се отпразнува в Истанбул, Кушадасъ, Солун, Албания и Македония, в Италия и Барселона...
170 лева струва автобусна великденска екскурзия за три дни и две нощи до Солун и Метеора с посещение на празнична великденска литургия. В цената са включени закуски и нощувки, транспорт и застраховки. 310 лева е цената за 4 дни и 3 нощи в Истанбул по Великден. В Малта за празника може да се отиде за 5 дни. Полупансионът струва 1850 лева в единична до 4234 лева за тройна. 857 лева е цената на пет дневната великденска екскурзия до Кипър, при единична стая, малко по-евтино - 767 лева, ако се нощува в стая за двама.
Автобусни екскурзии до адриатическото крайбрежие на Сърбия, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина през май е на цени от 440 лева до 560 лв., ако стаята е единична и с изглед към морето. 395 лева на човек е в двойна стая в 4 звезден СПА хотел за 5 дни автобусна екскурзия по Гергьовден на остров Корфу в Гърция. 195 лв. на човек и 90 лева за дете до 12 години се предлага за 4 дни с 3 нощувки по Гергьовден.
Български курорти също предлагат намалени цени за великденските и майски празници. Изложението има характер на туристическа борса и затова пакетните цени се договарят с туроператорските фирми, обясниха изложители. Две нощувки с 2 закуски и 2 вечери в Боровец струват 139 лева за човек, настанен в двойна стая. Ако нощувките са 4, цената става 259 лв.
На Великден в Самоков цените за две нощувки са между 105 и 125 лв., а за три - 140 до 165 лв. Включени са празничен великденски обяд, боядисване на яйца, сладкиши и куп други изненади.   
Майските празници в Самоков може да излязат 167 лева на човек за пакет от 3 нощувки. Предлагат се празнична вечеря на Гергьовден, разходки с планински водач, безплатни фитнес, басейни, следобедни кафета, закуски, вино и безалкохолни и други екстри.  
Цените за Великден във вилните селища в Боровец за тридневен пакет са между 265 и 310 лева, а за 5-дневния - от 445 до 510 лева.
Празнуване на Великден в Банско може да ни излезе и по 90 лева на човек за три нощувки, закуски, вечери , от които едната празнична.
На борсата и тази година българите можеха от сега да избират близки и далечни почивки и пътувания в сезона и извън сезона. За българските курорти хотелите и агенциите още не бяха готови с пакетните цени за лятото.
Преди 15 години българите избираха екскурзии с автобус до съседните държави, сега се записват за скандинавските страни, Англия, Шотландия. Все повече предпочитат самолет и кораб за далечните пътешествия, обясняват от туристическа агенция. Бразилия и Аржентина, Северна Америка с Източното крайбрежие, Австралия, Южна Африка, Дубай, Япония, Тайланд. Миналата година изключително успешен бил круизът в Аляска с 13-етажен кораб с 3-4 хиляди пасажери. За 20 дни трябва да приготвите 3870 евро. Много мераклии искат да плават по река Нил.

Таня Киркова

Българите луди по круизи

Екскурзии със самолет излизат колкото с рейс

Круиз мания разтресе родните туристи. Интересът на българите към обиколките по вода многократно се е засилил, твърдят туроператори. Причината е, че през последните една-две години луксозните ваканции по море могат да се купят на изключително изгодна цена. Компаниите предлагат отстъпки за ранни записвания, както и промоции до изчерпване на местата в дадена класа, обясни Ирина Найденова от "Александър тур". Сред хитовите предложения е обиколка на Обединените арабски емирства по вода. Седмичното плаване започва в Дубай и струва около 900 евро, обясни тя. Осем дни из гръцките острови Никонос, Пасмос, Крит, Санторини и турския курорт Кушадасъ излизат 674 евро, като в цената са включени обяд и вечеря в няколко корабни ресторанта, както и разнообразна развлекателна програма всяка вечер. На вятър в косите може да се порадвате дори за Великден. Тридневен круиз в Егейско море от 2 до 5 април излиза от 229 евро на човек. Цената за майските празници е 287 евро.
Намалените цени на самолетните билети са причина стойността на автобусните почивки да се изравни с тази на някои самолетни пътувания, показва справка по щандовете на туристическата борса "Ваканция и СПА" в НДК, която продължава и днес. Почивка в Дубровник с чартърен полет излиза толкова, колкото и с автобус, обясни Благовеста Чифлигарова от "Астрал холидейз". Подобни пакети родните туроператори подготвят и за гръцките острови, до които българите сега пътуват с часове. Евтини оферти със самолет има и за Италия и Испания, твърдят туроператори.
Наталия Малчева

Вести
Отиваш на почивка, дават ти кола
Кола подарък може да получи всеки български турист, избрал да прекара лятната си ваканция в турския хотел "Али бей" в Анталия. През октомври всички гости от България, почивали в комплекса, ще участват в томбола за чисто нова кола "Тойота Ярис", каза Благовеста Чифлигарова от "Астрал холидейз". Цената на едноседмичната почивка започва от 1115 лв. на човек. В нея освен настаняване с предплатена храна и напитки влиза и безплатно ползване на аквапарка към хотела. Всички, които резервират ваканцията си отрано, получават и 17% отстъпка.

Пътуваме по-малко в чужбина
Пътуванията на българи в чужбина през януари са 282 700, или с 16,5 на сто по-малко в сравнение със същия месец на 2009-а, показва статистиката. Посещенията на чужденци у нас са 304 800 и се увеличават с 14,3%. Увеличение на пътуванията на българи в сравнение с януари миналата година е регистрирано към Финландия (с 50%), Португалия (с 36,5%), Македония (5,5%) и Турция (3%). Същевременно намаляват пътуванията към всички останали наблюдавани страни. Близо половината от пътуванията зад граница са с цел командировка. 25,7 на сто са били на почивка, 24,5 - на гости. От страните - членки на ЕС, най-много са посещенията у нас на гръцки граждани - 13%. На следващите места са финландци - 7,8%, румънци - 7,4 на сто, британци - 6,1 на сто, шведи - 4,9%, и французи - 4,8 на сто.

paper.standartnews.com

Феран Адрия спасява испанския туризъм

Суперготвачът Феран Адрия, основател и собственик на знаменития ресторант El Bulli и притежател на титлата най-добър готвач в света, от известно време е зает с още една работа.

Адрия ще помага на властите в Испания да привлекат в страната повече туристи.

Той съвместно с представители на бизнес школата Esade Business School от Барселона и банка La Caixa ще оглави нов комитет под името Tourism Management and Gastronomy School. Знаменитият готвач ще води майсторски класове за обучение на собственици на хотели и ресторанти от Испания в новите течения от света на кулинарията.

За проекта, стартът на който е набелязан за началото на следващата година, испанските власти са отделили 14 млн евро.

Испански плажове затворени заради акули..

Няколко плажа в испанските курорти Виланова и Ла Джелтра, намиращи се в близост до Барселона, бяха временно затворени заради опасност от нападения на акули, информира EFE.

Акулите са били забелязани на около 100 м от брега от плажни спасители. Поради тази причина на плажовете Рибес Робес, Адаро и Сант Джервази веднага е бил издигнат червен флаг, забраняващ на курортистите да влизат във водата. Експерти в барселонския Център по охрана и възстановяване на морската фауна имат свое обяснение за появата на акулите в близост до брега. Те смятат, че морските хищници са или ранени, или страдат от някакво заболяване. От Центъра, съвместно, с общинските власти, са взели решение акулите да не бъдат залавяни, а да им се даде възможност сами да се отплават навътре в морето. /БГНЕС

Барселона / Испания