Природният феномен Каменните гъби се намира край пътя между Хасково и Кърджали, на около 1 км от село Бели пласт. Местните го наричат Мантаркая.
Представляват естествени скални образувания изваяни от природните сили във формата на гигантски гъби, простиращи се на площ от 30 дка. Те са с височина около 2,5 м, каквато е и приблизително ширината на шапките. Хармоничните пропорции и уникалните багри на скалната формация, създават илюзия за истински гъби. Пънчетата имат розов оттенък заради минерала клоиноптилолит. Шапките пък имат сиво-зелен цвята, като зелените багри се дължат на друг минерал – селадонит. По пънчетата се наблюдават и ситните сивите и черни петна, дължащи се на манганови кокреции.
Гъбите са се оформили преди много време – още през палеогена. Образували са се вследствие на вулканична подводна дейност, когато тук е било дъното на море. След оттеглянето на водата дъждът, слънцето и вятърът са свършили фината работа и са дооформили образуванията в днешния им вид. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.
Цялата местност е обявена за природна забележителност през 1974 г. със заповед на Министерство на околната среда и горите. В защитената зона могат да се наблюдават и интересни видове птици: орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче
Пътепис: Каменни гъби и „подмладена“ вода
Ето един пътепис за Каменните гъби до с. Бели пласт, който участва в конкурс за пътеписи 2010.
Разказва Камелия Мирчева
Селото е малко. Намира се на 17 км. североизточно от град Кърджали. Неговото име е Бели пласт. В селото живеят 360 човека. Още в миналото то е било известно с три неща – с лечебната вода, която е извирала в близост до кариерата за добив на клиноптилолит, с дълголетието на жителите си и с каменните гъби.
На около километър източно от село Бели пласт, край пътя, който свързва Хасково и Кърджали се намира един невероятно красив природен феномен – скални образувания, който наподобяват огромни каменни гъби.
Местните хора наричат това място Мантаркая, а една легенда разказва, че живял някога по тия земи, в крепостта Перперикон, въглищар на име Радул.
Едвам свързвало двата края семейството му и въпреки това много радост имало в дома им. Неговото най-голямо богатство били четирите му дъщери, невиждани хубавици. Като слънце огрявали Радуловите щерки с хубостта и добротата си околността.
Една сутрин момите нарамили ведрата и тръгнали за вода. А водата носели от далечно място, извън крепостните стени, защото сушава била годината и изворите в крепостта не били пълни.
На хълма, зад реката момите видели голяма орда от нашественици. Затичали се те, прибрали се в крепостта и предупредили за опасността. Конниците нападнали крепостта. Битката била жестока и неравна.
Много от мъжете били избити, а жените пленени. Сред пленниците били и четирите дъщери на Радул.
Повели пленничките при водача на ордата. Най-красивите от тях той избирал за себе си, а другите продавал за робини.
Шатрите му били разпънати край сегашното село Бели пласт. Запленен от красотата на момичетата той изпуснал меча си. Грабнала го едната Радулова дъщеря.
Другите жени взели коя какво намери – камъни, дървета и започнали да замерят конниците. Изплашили се конете им, изправили се на задните си крака и ездачите започнали да падат на земята. Втурнали се жените и започнали да ги удрят, след което се затичали към близката гора.
Окопитили се мъжете и хукнали след момите. По заник слънце ги настигнали.
Замахнал един от тях и отсякъл главата на едната сестра и онемял. Главата й, щом се докоснала до земята се превърнала в каменна гъба. Понечили мъжете да хванат и другите три Радулови дъщери, но щом някой се доближал до тях, те се превръщали в гъби.
Уплашили се мъжете и оставили другите пленени жени да си вървят по живо по здраво.
Един от мъжете все пак се престрашил и се опитал да хване една от пленничките, но мигом се превърнал в черна скала. И днес до гъбите може да се види самотната канара, в която казват, че се е превърнал. Местните хора наричат тази скала Каратепе.
Това е легендата, а научното обяснение за образуването на природния феномен е много по-прозаично от нея.
Смята се, че гъбите са се образували от утаени седименти и разтопено стъкло след изригване на вулкан, на място, на което някога преди около 40 000 000 години е било дъното на море.
Когато водата се е отдръпнала ерозията, причинена от вятъра, дъжда и слънцето е оформила скалите и те са заприличали на гъби.
Скалните гъби заемат площ от 3 хектара и са обявени за природна забележителност през 1974 г. Интересното е, че пънчетата им имат розов цвят, а шапчиците зеленикав. Височината им достига до 2,5 – 3 метра, а камъкът от който са образувани е риолитова вулканична туфа.
Розовият цвят се дължи на минерала клиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит.
Природният зеолит, наричан още клиноптилолит, е изключително полезен минерал. Заради граничещите му с вълшебство свойства е обявен за минерал на ХХ век. Но най-качественият клиноптилолит се намера в Източните Родопи в района на гр. Кърджали и те това е един от Божиите дарове за този регион.
На микроскопско ниво минералът формира скелет със структура, наподобяваща пчелна пита. Тази структура му осигурява електрично реактивна повърхност от над 450 кв.м. на грам.
Натоварената с отрицателно електричество повърхност дава възможност клиноптилолитът да привлича и задържа катиони от средата, в която се намира и от своя страна да отделя други.
Поставен във водна среда, клиноптилолитът елиминира всички вредни за човека вещества от нея, включително и радиоактивно замърсяване.
Безкрайно благодатна тема за учените е да изследват защо водата, обработена с клиноптелолит, нормализира кръвното налягане, премахва безсънието, потенето, напрегнатостта.
Жителите на Източните Родопи употребяват йонизирана с клиноптилолит вода от векове и не познават болести като язва, гастрити, колити, проблеми на сърдечно съдовата и нервната система. И още нещо – никой от тях не е чувал за инфаркт или инсулт.
И докато количеството на използваните зеолити в икономиката на дадена страна в света е показател за нейната икономическа мощ, то в България тези минерали намират символично приложение.
Освен всичко останало доказано е че клиноптилолита има силно лечебно въздействие.
Местните хора вярват, че ако се вземе зеолитов камък и вечерта се потопи в съд с вода, то на сутринта водата вече е целебна. Тя се пие след като се прецеди. Вярват, че тя помага за лекуването на ракови заболявания, колити, гастрити, стомашно-чревни разстройства и др.
От древни времена хората тук „подмладяват” водата със зеолитов камък и я пият като лек и за сила на организма.
Смята се, че „подмладената” с камъка вода изхвърля отровите от организма, намалява безпокойството, безсънието и пречиства бъбреците и жлъчката.
Специалисти твърдят, че България е най-богата страна в света на естествени находища на този минерал и всичките са около Кърджали.
Даже цитират мнения на руски и японски специалисти, че село Бели пласт може да изхранва цяла България.
Снимки : http://avtotravel-bg.blogspot.com
