Градът на светлината и зеленината, така бих описал Валенсия, ако имах право само на три думи. Пристигнах по тъмно и веднага бях впечатлен от невероятно щедрото улично осветление. Лампите греят като малки слънца не само по основните булеварди, но и по всички улици и паркове, всъщност навсякъде. Скептиците биха ми опонирали, че в сравнение със София всеки европейски град би ми се сторил невероятно осветен. В случая обаче сравнението беше с Берлин, в който бях два дни след отпътуването ми от Валенсия и ми се видя тъмен и мрачен.
Първите впечатления
За да се убедите, че Валенсия е и обгърната от зеленина, е достатъчно дори само да погледнете картата на града. Тя е като разделена на две от огромна зелена ивица. Това е старото корито на река Турия, която след опустошителното наводнение от 1957 г. е пусната по нов маршрут.
Старото легло на реката е превърнато в дълъг десет километра прекрасен парк, който минава през целия град. Освен това Валенсия изобилства и от градинки, майсторски вплетени в урбанистичния пейзаж.
През няколко километра над пресъхналото корито минават мостове. Те са 17, а най-старият - "Серанос", е от 1518 г. На стотици години са още четири. Новите пък са истински шедьоври на архитектурата, като най-впечатляващи са Мостът на цветята, целогодишно украсен със сезонни цветя, и този по проект на архитект Сантяго Калатрава.
Новите забележителности
Именно на Калатрава Валенсия дължи "Града на изкуствата и науките" - най-модерната своя забележителност, която продължава да се развива. В бившата промишлена зона са построени планетариумът (приличащ на око или на тюлен, в зависимост от фантазията), операта, Музеят на науката и най-големият аквариум в Европа, кръстен L'Oceanogrаfic.
В него близо до естествената си среда могат да се видят представители от всички морета и океани по Земята, включително пингвини, белуги, китове, акули, делфини, медузи и т.н. В строеж е и огромен спортно-развлекателен комплекс с отварящ се покрив, в който ще могат да се провеждат тенис турнири и да се организират концерти. Ако се върна към операта, трябва да отбележа, че тя е открита преди две години и бива оприличавана на кораб или на шлем.
Безспорно е обаче, че с площта си от 37 000 кв.м и възможността едновременно представленията да се гледат от 4000 души това е вторият по големина подобен комплекс след този в Сидни (Австралия). Другата голяма местна забележителност е откритият преди по-малко от две години Биопарк, в който на площ от 70 000 кв.м могат да се видят над 4000 животни от повече от 250 вида, за които са създадени условия, максимално близки до естествената им среда.
Град на 2038 години
Разбира се, основаният през 138 година пр.Хр. град е запазил и забележителни старини. Разположената в центъра катедрала например първоначално е била римски храм. Впоследствие мюсюлманите изграждат джамия, докато през XIII век християните започват да градят църква.
Строежът продължава два века и днес в катедралата могат да се открият влияния от готиката, Ренесанса и барока. Според предания тук се намира Свещеният граал, донесен от Йерусалим. Той е поставен в специален олтар в катедралата и може да бъде видян от всеки посетител.
Най-големият в Европа пазар за храни също е във Валенсия. Той води началото си от 1483 г., като през 1928 г. е построена сегашната сграда, която много прилича на софийските централни хали, но е доста по-внушителна. Почитателите на архитектурния стил ар нуво пък задължително трябва да посетят площада около кметството, на който времето сякаш е спряло преди стотина години, а всички сгради са в отлично състояние. Във Валенсия има и изобилие от музеи, най-впечатляващите от които са този на модерното изкуство (в който има творби на Ел Греко, Дали, Пикасо и т.н.), керамиката, историята и т.н.
Стоят си две от портите на разрушената крепост. Любопитното е, че стените са били сринати през XVIII век от самите жители на града, тъй като той се е оказал тесен за експлозивно нарасналото население. По време на Испанската гражданска война след падането на Мадрид столицата на републиката е преместена във Валенсия.
Градът е подложен на тежка обсада от националистите и старите сгради около пристанището са сринати със земята. Това налага този район да се изгради отново и днес той впечатлява с уютните си малки кооперации и огромни булеварди.
Всъщност Валенсия може да се похвали с отлични градски артерии и благодарение на това задръствания просто няма, въпреки че с покрайнините населението е над 1.5 млн. души. Около 12% са емигранти, като не са малко и българите, които могат да бъдат срещнати навсякъде.
Сред атракциите на града е и прекрасната широка плажна ивица, с огромна пешеходна алея, опасана от палми и пълна със заведения. През лятото обаче тук е нетърпима жега, но през декември например средната температура е над 12 градуса по Целзий.
Както в почти цяла Испания, магазините, заведенията и учрежденията имат доста странно за българското разбиране работно време, като между два и пет следобед почти нищо не работи. Изключение правят големите молове, за които прочутата сиеста не съществува.
Бумът на туризма
Независимо че градът е голям, той спокойно може да се обиколи пеша, тъй като основните забележителности са близо една до друга. За улеснение на туристите има и специални автобуси, които минават покрай всички интересни места, но ако се качите, просто няма да усетите атмосферата на града. Любопитно е обаче, че Валенсия се утвърждава като туристически център едва през последните по-малко от десет години.
В края на миналия век градът е предимно земеделски (тук са най-големите площи с портокали и мандарини в Испания) и индустриален. С привличането на домакинството на популярната регата "Американ рейсинг" и кръг от Формула 1 обаче популярността му расте и днес това е третата туристическа дестинация в Испания след Мадрид и Барселона.
Годишно Валенсия посреща над 2 млн. туристи, като най-много са гостите от Англия и Германия. Разбира се, и тук строителните предприемачи са надценили потенциала на индустрията и изникналият съвсем до града нов квартал на брега на морето е заприличал на Слънчев бряг, а стотици апартаменти чакат купувачи. И все пак благодарение на туристите вечер многобройните заведения са пълни целогодишно. На най-голям интерес се радват паелята, морските деликатеси и червеното вино. Между другото, местната бира също не е никак лоша.
Ако всичко казано дотук ви е заинтригувало, остава да отбележа, че с нискобюджетния превозвач "Уизеър" от София до Валенсия се стига за пет часа, като цената на двупосочния билет е около 100 евро с летищните такси, ако той се плати около месец предварително. Дотам редовни полети има и "България ер", но цените са малко по-високи. В самата Валенсия има над 100 хотела, които предлагат отлични условия за всеки джоб и вкус.
dnevnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар