Зам.-председателят на Българската федерация по спелеология Алексей Жалов пред радио „Фокус” – Смолян за проучванията в Албания и предстоящата пещерна експедиция в Смолян
Фокус: Г-н Жалов, връщате се от една много интересна експедиция, бихте ли разказали какви са резултатите от нея?
Алексей Жалов: Това е една от поредицата пещерно-етноложки експедиции, които провеждаме в Голо Бърдо, с амбициозната цел, заедно с проучването на пещерите да съберем фолклорен материал, да обрисуваме бита, нравите, културата и песенния фолклор на хората, които населяват Голо Бърдо, част, от които се самоопределят като етнически българи. Тази година ние продължихме тези проучвания, като в резултат на предишните вече е готова за печат първата част от материалите, събрани в резултат на тригодишни изследвания за българите в Голо Бърдо, Албания. До края на годината допускам, че ще излезе. Неин автор е Веселка Тончева от Института за фолклор при БАН. Тази години ние пребивавахме в рамките на няколко дни в село Голямо Острени и проучихме няколко малки пещери. Проучвахме пещерата Пещник, която изследвахме през 2004 г. с клуб „Хелектик” – София. Бяхме проучили 40 м от нея, като се натъкнахме на сифон. Тази година се оказа, че сифонът е пресъхнал. Това водно препятствие го няма и пещерняците от клуб „Мездра” проникнаха отзад и проучиха нови 150 м части от галерията, като вече пещерата достигна дължина до 190 м, нещо, което не е кой знае колко голямо, но фактически е най-дългата пещера в Голо Бърдо, която сме проучвали засега. Проучихме още няколко малки обекта, след което успоредно с нашите проучвания работи етноложката група.
Фокус: Колко българи живеят в Голо Бърдо?
Алексей Жалов: Според различните източници броят е различен, но практиката и науката показват, че има 20 села, които са населени със славяно-езични народи. Не казвам българи, защото някои от тях не се самоопределят като такива, въпреки че науката още спори по тези въпроси и не е категорична. В община Остени, в която работихме, само там броят на населението е 4 200 души. В едната община Требище, също бройката е толкова, така че може да се каже, че в тези две общини има около 9 000 души. За общия брой на живеещите в Голо Бърдо не мога да съм категоричен, но искам да подчертая, че вследствие на много сериозни миграционни процеси, които са от началото на 90-те години, много от селата там са обезлюдени, като типични примери в това отношение е село Стеблино, където е имало над 300 населени къщи, а сега живеят не повече от десет фамилии. Съседното село Кления е идентичен случай. Село Геновец, където е и една от малкото църкви в района, която в последните няколко години се възстановява, е абсолютно обезлюдено. Хората от Голо Бърдо са концентрирани в големите албански градове, даже в Тирана има цели махали от изселници от Голо Бърдо, какъвто е така наречения ”Попски хълм”. В Дураш също има обособени такива махали от изселници. Въобще тези процеси са доста интензивни, като причините за изселването, са свързани основно с липса на препитание, лоша инфраструктура и т.н.
Фокус: Те запазили ли са българския фолклор, какво установихте?
Алексей Жалов: Категорично. Учудващото е даже и това, че те добре помнят своят корен. Един от най-големите християнски празници - Гергьовден се празнува. Той може би е един от най-големите празници за тях. Разбира се, на Великден се боядисват яйца и т.н. Това се прави от хора, които са мюсюлмани. Не са забравили откъде идват, но проблемът с идентичността в момента е много сериозен. Проблемът е много сериозен, защото майчиният език не се изучава никъде и фактически само вкъщи е единственият начин той да се предава устно от родители на деца. Тези, които живеят в Голо Бърдо, са хората, които могат непосредствено да предадат това знание на своите деца, но когато хората отидат в големите градове и се потопят в морето на албаноговорящите, тогава езикът започва да се губи. В училищата не се изучава майчин език, а освен това официално албанската държава не признава наличието на българско национално малцинство. Този проблем е актуален и се полагат усилия през последните години, основно от Дружеството за просперитет на Голо Бърдо, което формално е дружество на българите в Албания. Правят се усилия да се построи български колеж в Тирана, като една от възможностите е на ниво столица, където са концентрирани доста голяма част от хората от Голо Бърдо и не само, част, от които се определят като българи, да имат възможност да изучават българския език. Езикът е най-големият белег за национална идентичност.
Фокус: Г-н Жалов, как приключи експедицията и в албанската пещера Май арапит?
Алексей Жалов: Там се проведоха две последователни експедиции. Първата експедиция завърши на 8 август, като екипът, който беше тази година международен, ние успяхме там да привлечем колеги от Гърция, Албания, Унгария, Франция. Там работихме по един проект, който беше частично финансиран от европейската Федерация по спелеология. Екипът съумя да проучи нови части в пещерата, около 1 км и половина. Картографираха се стари части на пещерата. В резултат на това нещо нейната дължина достигна 2 километра и половина и 277 метра е разликата между най-ниската част и най-високата точка. На 10 август замина сборна група, организирана от пещерен клуб ”София”, в която участваха пещерняци от Стара Загора. Те продължиха проучванията във височина. В края на пещерата има вертикални участъци нагоре, като комини. Те са преодолими само с класическо катерене. Те се изкачиха между 62-65 метра. Пещерата нарасна, като вече тя е 305 метра. Тя става най-възходящата пещера в Албания и на Балканския полуостров. Експедицията е много успешна. Отварят се нови хоризонти нататък. Проучването не е приключило. Искам да подчертая, че просто е изключително трудно проучването на пещери, които се развиват нагоре. Там може да има 1000-метрова пещера. Вече кроим планове за мегаекспедиция, за да продължим проучванията,
Фокус: Г-н Жалов, на 14 септември Ви предстои експедиция в пещерата ”Голубовица”. Потвърждава ли се датата и как върви подготовката?
Алексей Жалов: Тази година малко закъсняхме с подготовката, освен това събитията тук малко стесниха финансовите параметри. Финансовият ресурс за нейното провеждане можем да го осигурим, така че провеждането не е под въпрос. Традиционно ще участват колегите от Плевен, начело с Орлин Колов, който беше първият човек, който премина сифона в „Голубовица” и пещерняци и водолази от Пловдив, Бургас и водолазите от клуб „Мурсалица”-Смолян. Очакват се около 12 души, пещерняци и водолази да участват в експедицията. Миналата година достигнахме навътре от входа на 1 км и 666 метра, където това нещо беше картографирано. Екипът се натъкна на втори сифон, направи се едно проучвателно гмуркане в него, но не можа да бъде преминат. Първа задача и основна е сега да се продължи проучването и да се концентрират усилията, вторият сифон да бъде гмурнат и да се види има ли нещо след него. Очакванията са за голяма пещера. Трудно е да се прогнозира, но най-оптимистичните очаквания са, тя да бъде около 6-7 километра, но това е на теория, на практика може да се сблъскаме с непреодолими трудности, стеснения. Също така беше открита една странична галерия, влизано е в началните й части, като очакванията са там също да продължи пещерата, като това ще се разбере накрая на експедицията. Остават да бъдат проучени и някои други обекти, като миналата година част от миналогодишната експедиция проникна в един пещерен извор близо до Бориково и там се преодоля първия сифон от 30 м и се натъкна на втори, така че ще се направи и там опит да се продължат проучванията. Ако нещата са нормални, ще продължи да се проучва карстовият извор „Хубча”. Това е предварителният план, надявам се, че ще успеем да го изпълним. За резултати ще говорим на 13 септември, когато експедицията ще приключи.
Здравко БЕШЕНДЖДИЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар