Атанас Калинов: Два живописни водопада и редица скални образувания привличат туристи край чепеларското село Орехово !
06 август 2009 | 16:02 | Радио "Фокус"-Смолян
Множество интересни и уникални природни обекти се намират край чепеларското село Орехово - водопади, скални образувания, пещери и други. За тях радио „Фокус” – Смолян разговаря с Атанас Калинов, писател и общественик от Орехово
Фокус: Г-н Калинов, вие като писател често описвате в творбите си природните забележителности, които заобикалят Орехово, тъй като сте родом от това селище. Разкажете ни за тях. Кои природни обекти привличат най-много туристи през лятото?
Атанас Калинов: В пределите на Орехово има два живописни водопада и редица скални образувания, които привличат туристи. Водопадът, който се намира в местността Дуплево, е разположен в скалния пролом на река Орешица. Това е на 400 метра на запад от селото. Водопадът е пълноводен най-вече през пролетта, когато започнат да се топят снеговете, чак до късно лято. Водите му се изливат живописно пред входа на пещерата “Голямата дупка”. Другият водопад е наименуван “Скакалото”. Намира се на 2 км от селото по посока хижа “Персенк”. Стигайки до там, се поема надолу по каньона, където се разкрива уникална гледка към самия водопад. Слизането става трудно, но не и невъзможно, още повече, че си заслужава да се види тази впечатляваща природна забележителност. Напоследък “Скакалото” се посещава от множество туристи, тъй като това е един кът за отдих и почивка. И двата водопада са маркирани в много туристически карти, влизат и към трансграничния екомаршрут село Хвойна – село Орехово – м. Костен камък и се стига чак до град Ставруполис, Гърция. Това е проектиран маршрут с 15-дневен пешеходен преход.
Фокус: В селото има две известни местности – “Костен камък” и “Заград”. Разкажете тяхната история?
Атанас Калинов: Местността “Костен камък” е определена като скален феномен. Разпростира се на 5 декара площ и се намира в дълбок каменен каньон. Това е десният бряг на Койловското дере. Представлява внушителна стена, изваяна от варовикова скала, като че ли насечена от нож. Над този скален масив е избуяла вековна иглолистна гора. Тук също има два водопада, които са по-малки и водите им преминават през ждрелото. Това е един много интересен обект, макар и трудно достъпен. При все това мястото е благоустроено и обезопасено. Над масива е изградена беседка за отдих, преди прехода по маршрута. Местността “Заград”, която също представлява каменен каньон и предизвиква интерес сред туристите, е свързана с едно събитие, при което загива част от населението на Орехово. По време на кърджалийските вълнения, в края на 18 век, много ореховчани със своите семейства са се укрили в намиращата се там пещера “Челевешката дупка”. Единият й вход обаче е бил запушен със слама, която турците запалват и така загиват голяма част от жителите на родопското село. В пещерата преди години е имало интересни образувания - сталактити, сталагмити, които впоследствие обаче са изкъртени от недобросъвестни посетители. Самата пещера не е благоустроена и затова влизането в нея трябва да става с пособия за осветление.
Фокус: Какви други обекти могат да се посетят и видят край Орехово?
Атанас Калинов: Край Орехово има запазен античен път, минаващ по билото на Чернатица в посока юг към Гърция. В района на хижа Персенк са запазени отделни каменни участъци от него. Няма точни данни кога е построен, но се казва Римски път. Вероятно името подсказва, че той е построен по времето на завоеванието на родопските траки от римляните. Това е бил стратегически път, свързващ древния Филипополис с Бяло море. В Орехово има и много обекти, свързани с т. нар. религиозен туризъм, който за в бъдеще ще се развива. В чертите на селото има около 30 свети места (параклиси). Повечето от тях са стари, но възстановени и запазени. Повечето от тях се намират в близката околност на селото и само седем има в самото селище. Всеки един си има своята история. Не по-малък е интересът и към Музейната сбирка, в която са поместени раздели с родословни дървета, историческо минало, етнография и други. Скалата в западния край на селото, наречена Дупнишки камък, е била обитавана още в епохата на неолита - 4000 години преди новата ера. Това показват керамичните останки по хребета на скалата. След това се наблюдава една приемственост в керамиката до Средновековието. Може би ви е известно, че Родопите твърде късно влизат в състава на Българската държава - 157 години след основаването на България. Ние тук сме били византийска провинция, която бива присъединена към България по-късно. Тук липсват антропологични черти от Аспаруховите българи, такива се наблюдават само в Северна България. В Родопите хората са от славянски тип, въпреки че отделни местности носят тракийски наименования.
Велина КАЦАРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар