Реквием за летния туризъм


Летният туристически сезон, от който хотелиерите и ресторантьорите в България очакват приходи от 1.5 млрд. евро, е към своя край.

Георги Папакочев за реалната картина на туризма в годината на тежка икономическа рецесия.



За туризма в България е прието да се говори или добро, или нищо. И има защо. Със социалистически размах на фантазията местните „специалисти” очакват до 2020 година туристическият бранш да заеме над 11 на сто от БВП на страната, а в обслужващата го индустрия дотогава да бъдат ангажирани почти половин милион българи. Преди две години държавният глава Първанов заяви в познатия отпреди 20 години стил пред конгреса на инвеститорите в бранша, че „само за последните десет години в туризма – в хотели, ресторанти, къщи, инфраструктура, са инвестирани повече средства, отколкото са приходите от международен туризъм за периода, възлизащи на почти 13 милиарда евро”!



Състоянието на курортите - патетично



Масови ръкопляскания и възгласи в края на този сезон обаче няма и причината не е само рецесията в страната и глобалната икономическа криза, които, отново според очакванията, са редуцирали туристическия поток от чужбина с около 8 на сто това лято. Българите, предпочели да летуват в съседните Гърция и Турция, са около 15 на сто като, според български бизнес-всекидневник, много от тях са разочаровани от „гледките на строежи, мръсните плажове, морска вода и въобще от състоянието на морските курорти като цяло”.

Данните говорят, че още в разгара на сезона редица семейни хотели по Южното Черноморие са разпуснали персонала си и са затворили, и че заетостта на легловата база там е около 20 на сто. Стреснати от непрекъснатите безобразия по морето, много българи, които са основния контингент в индустрията, предпочетоха да отдъхват на планина. Концесионерите на плажове са превърнали дoсега на хората с морето в тежък финансов и чисто човешки тормоз.

Защитеният уж от Конституцията черноморски бряг отдавна е парцелиран на малки частни „феодални” владения, преминаването през които е скъпо платено, а най-често невъзможно. Плажовете отдавна са пример за истинска сегрегация, при която огромната част натъпкани на третата линия туземни туристи гледат злобно неколцината баровци с дебели портфейли, които се търкалят по дебело засенчените шезлонги, а дебеловратите гавази на концесионера са в състояние да пребият до кръв нарушителите.

Българските плажове - пример за сегрегация?

Наглост и оскърбление

Цели плажове, какъвто е Малкият южен плаж до с. Лозенец, бяха трансформирани в истински частни заведения, в които можеш да влезеш само срещу вход и закупени услуги от минимум 50 евро на човек! И всичко това се върши нагло, цинично и оскърбително за елементарното човешко, камо ли туристическо и национално достойнство! При това във време на икономическа рецесия, нарастваща безработица и традиционна бедност на населението!

„Ами, като нямат пари, да не ходят на море!” - биха репликирали собственици, инвеститори и концесионери. И ще бъдат прави, тъй като напук на оптимистичните перспективи за туризма, на своето море българите все повече няма да ходят. За късмет плажовете на южните съседки на страната са по-красиви, по-евтини и по-чисти, а обслужването е с класи по-добро!

Така че за българския туризъм наистина може вече да се говори или само добро, или нищо. Както за...



Автор: Г. Папакочев/Редактор: А. Андреев

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.