Град Елена – усетете полъха на българското Възраждане


Разпиляното сред полегатите извивки на Балкана градче разпалва фантазията на туристите със старинната си архитектура и с непреодолимото усещане за непреходност, което се носи по тесните му улички. 

Някога, в незапомнени времена, сред девствените гори на Балкана се извивала обрасла с трънаци пътека, свързваща разпилените из планинските дебри селища. По горския път веднъж преминало сватбено шествие, начело с хванатите за ръка младоженци Елена и Самуил. Ненадейно на мястото на днешния град Елена сватбарите били нападнати от банда свирепи разбойници. Женихът бил жестоко посечен, а невестата намерила смъртта си след като отказала да пристане на главатаря. От скръб по загиналите си рожби, неутешимите родители се преселили тук, сред северните склонове на Стара планина и основали село, което нарекли на трагично загиналата Елена.
Това е легендата за основаването на днешния град Елена. Разпиляното сред полегатите извивки на Балкана градче разпалва фантазията на туристите със старинната си архитектура и с непреодолимото усещане за непреходност, което се носи по тесните му улички. За пръв път за Елена се споменава в документи от XVI век, но се предполага, че селището е възникнало много по-рано. По време на османското владичество бежанци от цялата страна търсят убежище от нашественика сред пазвите на планината, където се намира днешния град Елена. Сред местното население имало и много болярски фамилии, които били прогонени от разположената наблизо старопрестолна столица Велико Търново. Така с течение на вековете разпръснатото сред планинските чукари селище се разраства, превръщайки се в модерен за времето си град. Подобно и на други населени места из страната, Елена има превратна история, изпълнена с моменти на възход и на трагични обрати. За миналото на града научаваме от Ваня Сиракова – уредник на местния музей на Възраждането:

„Елена претърпява няколко пожара. В началото на XIX век градът ни е бил почти унищожен от кърджалиите. По-късно, по време на Руско-турската освободителна война, голяма част от културно-историческото наследство на града е било унищожено. Но до наши дни са съхранени и много ценни архитектурни паметници. Интересното е, че Елена е имал градски облик още в началото на XIX век, т.е. много преди да бъде официално обявен за град. Още тогава улиците му са били застлани с каменна настилка, или т.нар. калдъръм, а жители се радвали на една твърде авангардна за времето придобивка – улично осветление с помощта на петролни фенери. В централната част на Елена била изградена и сложна водопроводна система.”

Към средата на XVIII век Елена се налага като проспериращ занаятчийски център, а местните хора започват да строят масивни къщи с разчупени архитектурни форми. Това е времето на българското Възраждане, когато културата, изкуството и образованието тук преживяват истински разцвет. От тази епоха са и част от съхранените до наши дни къщи на града. Непременно се отбийте в най-старата църква на Елена „Св. Никола”. Предполага се че основите й са били поставени в края на XV век, но в последствие, през 1800 година е била опожарена от кърджалиите. Храмът е възобновен в сегашния му вид 4 години по-късно само за 40 дни със средства на заможни еленчани, тайно и без разрешението на турските власти.

„Храмът съхранява много хубави стенописи и икони – разказва Ваня Сиракова. – Те са уникални като художествена стойност и са смятани за едни от най-ценните, които притежаваме от периода на ранното Възраждане. Църквата е изписана с над 1600 образа. Днес стенописите и самият храм са реставрирани. В съседство до „Св. Никола” се издига и храмът „Успение Богородично” от 1837 г. До Освобождението ни от османско владичество това е било най-големият християнски храм в Северна България. В момента той продължава да е действащ, посещават го и много туристи.”

Особен колорит на възрожденското градче придават старите чешми, от които клокочи бистра, ледена вода. Зад обраслите с бръшлян дувари се крият цветни градини, потънали под сянката на натежали от гроздове асми. Разходката по сенчестите улички на Елена ще ви отведе до един от туристическите символи на града – Даскалоливницата, строена в далечната 1843 г. Става дума за едно от първите т.нар. класни училища у нас, което е изиграло и ролята на първия български педагогически институт за подготовка на учители. Оттам и името „Даскалоливница” т.е. място за леене на даскали. Сградата е съхранена в някогашния си вид и е отворена за посетители. На всеки кръгъл час в Елена отеква камбанният звън от старата 26 метрова часовникова кула. Вече близо 200 години часовникът й отмерва неумолимия ход на времето, белязало с безпогрешния си отпечатък всеки кът от обвеяния с носталгия град./bnr.bg

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.