Бях чувал за нея отдавна и исках да я разгледам, но това ми се удаде едва на 14.11.2009 г. Времето беше слънчево, река Струма - мътна, но спокойна. Както обикновено намирането на развалините се превърна в истинско приключение - лутане по баирите, консултации по телефона с колега, който беше наясно къде се намира. Резултата си заслужаваше, въпреки, че и тук разрухата е на път да унищожи много скоро и този паметник.
1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.
Църквата се намира на 3 км. източно от село Пастух, в местността "Скалето" (наричана още "Градището", "Дукяно", "Пааланката" и "Калугерица"), върху височина с два заоблени върха. На южния връж са запазени останки от крепостен зид. Църквата е построена в поодножието на северния връх. Представлява еднокорабна едноапсидна църква с външни размери 6,50 Х 3,80 м. Изградена през XVI век от ломени камъни, на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Стените са запазени на височина от 1 до 2,70 м. (апсидата).
Йордан Иванов посочва 1557 г. като дата на изписването на църквата въз основа на ктиторския надпис, който е бил запазен при посещението му през 1906 г. Според ктиторския надпис, ктитори на храма са селяни от съседното село Блато, област Кюстендил. Надписът е бил запазен на канарата при развалините на средновековната крепост. Текстът на надписа е публикуван в книгата му "Северна Македония" и част от него гласи :
"'' Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много ...''"
Цялата вътрешност на църквата е била изписана. През 1978 г. (срв.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л.) все още са били съхранени отделни фрагменти от стенописите. Понастоящем от тях не е останало нищо. Църквата е труднодостъпна, изложена на непосредственото действие на природните стихии и силно пострадала от иманярските набези. Тя бавно, но сигурно се руши. Необходими са спешни мерки за запазването и реставрирането и.
2. Литература.
* Йордан Иванов - Северна Македония, София, 1906 г., с.406;
* Константин Иречек] - Княжество България, Пловдив, 1899 г., с.539 и сл.;
* Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св.Богородица" на градището при с.Пастух, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.25
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.585.
bartol.blog.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар