Земен е град! Кричим също е град, Съединение също, Първомай е град, за Мъглиж да не говорим, даже има няколко блока. Град е и Стамболийски, даже е по-голям от Кричим. Шипка отново е град, да не повярваш. Това ви го пиша, защото би било крайно неучтиво от ваша страна да потеглите за някое от гореспоменатите места и да питате местните хора за еди какво си и еди какво си в тяхното “село”. Те са горди с градския си статут и след подобен въпрос веднага ще влезете в графата “надути”. Както един приятел крещи през прозореца след като се напие: “Никой не може да ме върне на село”.

Идеята ми беше за Земен. Той е град, а освен това е с по-особен статут, тъй като в него има и много важна културно-историческа дестинация.

Тръгвате от София в посока Кюстендил. За съжаление ще трябва да отбиете малко преди Черешовата градина на Републиката и да свиете вляво. Табели от главния път от Радомир ще ви насочат точно къде трябва да тръгнете по разклона. Това не е ония разклон. Ония същия, който ви води до забравени села, в които видиотените и алкохолизма сякаш са попили във въздуха и отвсякъде се носи миризмата на кретения. Разклонът за Земен е красив. Минавате през близко натрупани едно до други села, а сега пролетта е в разгара си. Тоест, обещаваме ви цветно пътуване. Ще срещнете имена на села, които окончават по най-шантав начин. Няма го доброто полско окончание, което свършва на “во”. Тук се казват Прибой, Егълница, Поцърненци и т.н. Дори и в имената на плодовитите земи се крие колоритният шопски манталитет. Като се вземе предвид, че тук някъде е и границата със Западните покрайнини и географската граница с Македония, значи нищо не може да спре пътуването ви да бъде повече от разнообразно.

Земен е на около 18 километра от разклона. Градът е дълъг за малкото си население, а от едната му страна се издигат кариери и баритни мини. Трябва да поемете в посока училището, след което продължавате по улица “Манастирска”. На километър от Земен, след рязък ляв завой, пред вас ще изкочат малките дървени врати на манастира. По размери той определено не може да се похвали, че влиза в категорията “голям”. Тъпото, също така е, че не е действащ. В него няма монаси и не се отслужват служби. Сега е част от Националния исторически музей. Тоест, в манастира влизате в музей. Така че се пригответе за плащане на доста пари. Входът е три лева. Оттам нататък започва якото раздаване на петачки.

В началото на двора се намира и църквата. Носи името Свети Йоан Богослов. Тази същата църква представлява един от най-ценните ни религиозни паметници на културата и спокойно може да мери сили дори с Боянската. Датирана е някъде около X – XI век. Стенописите в нея са от средата на XIV век, като и за тук историците предполагат, че те са дело на самобитен художник, останал в анонимност. Няма да срещнете начинът на рисуване характерен за Боянската църква, но сблъсъкът със средновековното християнстяво е толкова силен, че може да ви забие шамар през лицето. Няма златни свещници и обковани в сребро икони. От четирите страни и тавана на сградата струи силна светлина. Далеч сте от представата за тежък мирис на тяман и религиозност изразена в тъмни цветове. Още с прекрачването на прага едва ли не ще се срещнете с някаква форма на ранно християнство. Изключително цветните стенописи и светлината създават впечатление за първите християнски общини, за онези православни храмове, които днес ще срещнете само в Сирия и Йордания. Тежък каменен монолит, издигащ се на около метър от земята, служи за олтар. Иначе самата църква е кръстокуполна. Барабанът отгоре събира сформирани като кръст четири помещения. Този начин на градеж на цървки е характерен за българското средновековие от най-славните му моменти. Като културни и политически достижения. Нямам представа защо не се прави и днес. На стената вляво от вратата ще срещнете и опитите за унищожаване и на този паметник на културата. Интересно е да се каже, че в унищожаване на български православни храмове, много голямо участие са имали и гръцки свещеници.

На много места в страната, за да присвоят църкви и манастири по време на турското робство, те буквално са изръгвали стенописите, за да могат върху тях да изрисуват своите. Между начина на изографисване има много малка разлика, но все пак достатъчна, за да може по-късно да се претендира, че еди кое си и еди кое си е гръцко. На една от стените на църквата ще видите трима светци с изтъркани очи. Единственото, което са постигнали агресорите е да засилят ефекта за нас, късните посетители. Правена е само една рестврация на самата църква през 19 век. Когато барабанът от дясната си страна е започнал да се руши. За всичко друго се предполага, че е автентично. Религиозна борба с времето и историята. Време, което сега цени само големи и пищни паметници и история, която е свързана с твърде голямо продаване на вяра.

Стаите на самия манастир са в ремонт и няма да се учудим, ако скоро се превърне в хотел. Дано поне отдолу да не шибнат една дискотека. Ако сложат им предлагам името й да бъде, ако не “При попа”, то поне “Кентърбъри”. Много хора спечелиха от кич, шо да не и земляните от Земен. Гледката от манастира е панорамна, надолу към селището, така че си вземете широкоъгълните обективи и се пригответе за мащабни снимки.

Самият Земен е повече от красив. В него селският бит далеч не се е загубил. Бабите разкарват по улиците козите си, завързани за каишка, сякаш са кучета. Хората са услужливи. Говорят с едно префънцунено “л”, което смесва в себе си и “у”. Това е диалект, а не остатък от криворазбрана цивилизация. Пълно е с полянки, както около самия град, така и в самия него. Може, като едни братя Стругацки, да си спретнете пикник край реката и да размишлявате за обществено важни и житейски проблеми. Като този за проблема с маслото и трябва ли то да се продава в по-удобни за потребление кутии. Много мразя да го чакам да омекне.

Не знам за вас, но аз обожавам църковно-славянска музика. Настръхва ми кожата, както когато слушам “Аве Мария”. Предлагам ви да си заредите такава на айподите и да останете поне половин час затворени сред стените на църквата, за да можете много по-пълно да почувствате силата и красотата на паметника.

Земенски манастир