Живот в града на мъртвите !

Погледнати отгоре, построените под формата на къщи семейни гробници, запазени като древноегипетска традиция, изглеждат като град в египетската столица Кайро. В изградения от преходни стаи град има както пазач на гробниците, така и квартален кмет.

Баб ал-Бахр в египетската столица Кайро има град на мъртвите? Но любопитната подробност в този град е, че в него живеят и живи хора. Погледнати отгоре, построените под формата на къщи семейни гробници, запазени като древноегипетска традиция, изглеждат като град. В изградения от преходни стаи град има както пазач на гробниците, така и квартален кмет. Гробниците се строят върху терен, обграден от всички страни със стени, а тялото на покойника се полага в приземния етаж. Населението в града на мъртвите расте с всеки изминал ден, заради което областното управление на Кайро планира да премести живущите оттам. Животът и смъртта са до вас, точно както сълзите и радостта, любовта и тъгата. Всъщност това е поучително място за хората, които живеят така, сякаш никога няма да умрат. Когато стане дума за смърт, без съмнение всеки човек чувства страх. Затова за някои хора гробищата са далечни, а за други - студени места. Но в египетската столица Кайро, напук на всички тези несъвместими положения, мъртвите и живите живеят заедно. Да, прочетохте правилно, в местността Баб ал-Бахр в Кайро има град на мъртвите. Но в града има и живи жители. Животът и смъртта са до вас, точно както сълзите и радостта, любовта и тъгата. Всъщност това е поучително място за хората, които живеят така, сякаш никога няма да умрат. Бедната част от населението на Кайро се принудило да се настани в къщите гробници заради високите наеми в централната част на града и недостига на жилища. В тези къщи няма и помен от страх. За тези хора споделянето на един и същ дом с мъртвец се е превърнало в нещо обикновено. Мнозинството от хората са мюсюлмани, само малка част от живущите в местността са християни.

Погледнати отгоре, построените под формата на къщи семейни гробници, запазени като древноегипетска традиция, изглеждат като град. В изградения от преходни стаи град има както пазач на гробниците, така и квартален кмет. Жителите на Кайро строят тези гробници, за да бъдат заедно и в живота след смъртта с хората, които са обичали приживе. Гробниците се строят върху терен, обграден от всички страни със стени, а тялото на покойника се полага в приземния етаж. В гробницата има две отделни камери за мъжа и жената. Когато почине единият от двамата, го погребват в една от тях в зависимост от желанието му. Каменната врата, която се намира на пода на гробницата, се повдига. Тленните останки на покойника се пренасят по стъпалата и се полагат в гробовете вътре, които наподобяват своеобразни рафтове. С това завършва погребалната церемония. Сред семейните гробници, които, погледнати отвън, приличат на къщи, се намират и древни гробове с историческа стойност.

В миналото населението на Кайро било не повече от 1 млн. души, но вследствие на интензивната миграция през последното столетие то достигнало 17 милиона. Бедната част от населението на Кайро се принудило да се настани в къщите гробници заради високите наеми в централната част на града и недостига на жилища. Неуредиците в политиките за настаняване в Египет, възникнали след войната с Израел, ускорили изселването в “Квартала на гробниците”. Тази цифра се увеличила още повече след голямото земетресение през 1992 г. По време на управлението на втория президент на Египет Джемал Абдулнаср пристигналите от селските райони в града на мъртвите заселници получили жителство. В града живеят около петстотин хиляди души. След мандата на Джемал Абдулнаср къщите гробници са благоустроени, като е прекарана водоснабдителна и канализационна система. За мъртвите в кварталния град се грижи пазач, а за живите е назначен кмет.

Населението в града на мъртвите расте с всеки изминал ден, заради което областното управление на Кайро планира да премести живущите оттам. Новото жилищно настаняване струва и много пари. В построените на различни места в града нови къщи се настаняват бедните семейства. Но това ще отнеме много време. Въпреки всичко бедното население, което няма къде да ходи, продължава да живее в града на мъртвите. За човек, който е имал път до Кайро, е малко трудно да отиде и да се разходи спокойно в града на мъртвите. Хората там се безпокоят от това да ги снимат с фотоапарати и видеокамери, затова демонстрират реакцията си спрямо пристигащите.

 

Да бъдеш дете в къща гробница

Пристигайки в града, най-напред срещаме пазача на гробниците Мухаммед Адил Вахаб. Вахаб споделя, че е роден в къща гробница и живее в една от тях със семейството си. Той организира погребенията на починалите и погребалните церемонии. Сигурно заради факта, че е пазач на гробниците Мухаммед Вахаб смята, че човек не трябва да се бои от смъртта. Той знае, че някой ден и него ще го погребат в една от къщите гробници. Дори изразява задоволство от това, че е близо до починалите си близки.

Бедното население с лоши материални възможности е принудено да живее в едностайните или двустайни къщи гробници. Далийе Хасан, която е дошла от село със съпруга си, е една от тези жителки. Тя живее в едностайно жилище с шестте си деца. Няма друго място, където да се подслонят, но Далийе твърди, че въпреки всичко се примиряват с трудностите. Далийе разказва, че животът в къща гробница оказва голямо въздействие на децата й. “Много е трудно да им се обяснят трудните условия и липсата на възможности”, казва тя. Въпреки че големите хора твърдят, че не се страхуват да живеят в къщи гробници, за децата не е така. Вместо в детски паркове 12-годишният Салих Абдуллах играе с приятелите си между гробниците. Малкият Салих, който споделя, че живее с родителите си и с четиримата си братя, все още не се сеща за смъртта. Той се страхувал само когато в квартала им има погребение. Мехмедали Пойраз, Кайро

http://bg.zaman.com.tr