Средновековната крепост Букелон / Вукелон -с. Маточина

Късноантичната и средновековна крепост Букелон се намира да с. Маточина. През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена.

Две столетия по- късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора - тясна, издължена, с многоъгълна форма. Крепостта е имала два високи етажа и обширно подземие. Жилищните помещения се намирали в правоъгълната кула. Имало е и малък християнски параклис. Над входа на укреплението е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите - М, Н, Л и К. Букелон е най- добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта се намира върху неголямо плато, в чиито склонове се плискат водите на р. Тунджа. Отдалече се вижда високо запазената самотна кула с изронени от времето стени. Това са останките от мощно отбранително съоръжение, издигнато на мястото на по-стара крепостна стена, някога опасвала цялото плато. От древното укрепление днес личат само основите. Начинът на градеж и един монограм, изработен от тухли над входната врата на кулата, показват, че тя е била издигната около ХІІІ в. Строителната техника е чрез редуване на тухлени и каменни пояси. Късното укрепление представлява ансамбъл от масивната кула, свързана с полукръгло уширение на изток. Вътре се е влизало през добре защитена порта. В малкия двор край кулата се виждат следи от полуцилиндрични сводове, закриващи под себе си масивни тухлени стълби. Под тях пък се оформя обемиста цистерна за вода, вкопана в земята. Течността се е черпела от тесен отвор, закриван с голяма каменна плоча. Самата кула е запазена до 10 м. височина и представлява огромна продълговата постройка. Вътрешно е разделена посредством два пиластъра на северно и южно крило. Нагоре чрез масивен каменен свод сградата е разделена на два високи етажа, които от своя страна се делят по на още два етажа посредством дървен гредоред. Общо сега личат един приземен и три междинни етажа. По своята същност късното укрепление е типична жилищно-отбранителна кула, замък, на някаква видна аристократична фамилия от втората половина на ХІІІ – ХІV в.

Най-близка аналогия е замъкът Питион на известния византийски благородник и по-късно император, Йоан Кантакузин. Той се намира в Гърция на 10 км. от Димотика и само преди две години бе възстановен по европейските програми. Днес той е посещаван от много туристи. При успешен подход същият успех би могъл да има и замъкът край с. Маточина. За доброто представяне на този обект могат да се използват няколко изказани в науката исторически хипотези, касаещи вероятно отбелязаните ранни фортификационни съоръжения. Според тях крепостта край с. Маточина се идентифицира със споменатия в историческите извори град Букелон. До него на 9 август 378 г. водените от свирепия Фритигерн готски пълчища разгромяват римските легиони и убиват самия император Валент. По друга идея край Букелон на 14 април 1205 г. става прочутата Одринска битка, в която армиите на цар Калоян нанасят унищожително поражение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяват господаря на Латинската империя Балдуин І Фландърски. Това сражение е доста спорно като местоположение, но няма съмнение, че природните дадености около твърдината при с. Маточина в голяма степен отговарят на данните от средновековните хронисти Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Става дума за отбелязаното наличие на „дълбоки и пресечени места”, както и на заблатени и наситени с вода участъци (до укреплението минава р. Тунджа).

Така или иначе тези средновековни извори могат да се използват в туристическата реклама на обекта, защото го свързват с известни и разпознаваеми исторически събития. Руините край с. Маточина са обявени за „обект от национално значение” през 1968 г. Около 1300-годишнината на България през 1981 г. може би са извършени известни укрепителни дейности. При финансови възможности в бъдеще обаче препоръчвам сериозна реставрация на този обект. Като еталон може да послужи възстановения замък Питион на територията на Гърция. В дадения случай е допустимо пълно възстановяване на замъка, защото има отлична запазеност на повечето детайли, включително на крепостната порта. В жилищно-отбранителната кула е възможно да се реконструират дървените етажи и подходите към тях. Същото се отнася до малкия двор с водохранилището.

След реставрацията крепостните стени задължително трябва да бъдат осветени нощно време. Местността и чудесната съхраненост позволяват тук да се правят импровизации и театрални възстановки на споменатите исторически събития.














































































текст:
bulgariancastles.com

снимки:http://avtotravel-bg.blogspot.com

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.