Целебен извор бълбука в манастира „Света Марина”

Целебен извор бълбука в манастира „Света Марина” край русенското село Каран Върбовка.
Поклонници от всички краища на страната прииждат към светата обител, за да пият от лековитата вода и да отдъхнат сред живописната природа на Поломието. Чести гости тук са и вярващи от Румъния, Турция и другите балкански страни, привлечени от преданията за изцелени хора.
Манастирът се намира на около 50 км от областния център Русе и на 20 км от градчето Две могили. Разположен е сред красива вечнозелена гора близо до коритото на река Черни Лом. Няколко монаси посрещат туристите и им разказват увлекателни легенди за това докоснато от Бога кътче на България.С едно предание започва и историята на манастира. Преди много години мястото било земеделска земя на мюсюлманин от селото. Той бил много нещастен, защото момченцето му се родило сляпо. В деня на света Марина ­ 17 юли, човекът взел със себе си на нивата и дванадесетгодишния си син. Оставил го в единия край и отишъл да работи, а когато се върнал с изненада забелязал, че на същото място от земните недра е бликнала вода. Не повярвал на очите си – винаги тъжното му дете сега радостно пляскало с ръце в изворчето. От целебната течност то прогледнало, а щастливият татко подарил нивата на християните за построяването на манастир, в който болните да идват и да се лекуват.Мълвата за прогледналото сляпо момче бързо се разнесла и хората от близо и далеч започнали да прииждат и да пълнят в съдове целебната вода. Отначало християните заградили изворчето с плет, за да го предпазят от домашните животни. После вдигнали на същото място православен храм и го нарекли на света Марина.
Днес изворчето, което се намира точно в средата на манастирската църква, е заградено с осмоъгълен парапет и има три вратички. За да не се получава стълпотворение около него, водата е изведена навън и тече от четири декоративни чучура. Вярва се, че тя помага при очни и бъбречни заболявания.В историческа справка за манастира, написана от един от обитателите му архимандрит Вениамин, са описани и други чудеса, станали на святото място. Съобщава се за излекуван човек, ухапан от бясно куче, а през 60-те години на миналия век силната вяра и лечебната вода помогнали на ням човек да проговори. Описани са и още случаи на излекувани от бъбречни болести хора, на страдащи от базедова болест, фарингит и др. При изследване на водата е доказано, че тя е слабо минерализирана и е подходяща за пиене от всички.„Легендата разказва също, че на това място е имало манастир още по време на Второто българско царство, но той бил опожарен до основи при падането на България под турско робство. На останки от него са се натъквали трактористи и иманяри, но никой не е проучвал зидовете, макар че вероятно биха се разкрили интересни находки и надписи”, обяснява игуменът на манастира архимандрит Емилиян.Близо до светата обител минава т.нар. Шишманов път, а хайдушкото скривалище винаги е било много интересно за туристите. То е открито на около 300 м северно от църквата и представлява стая от около 6 кв. м с височина 1,70 м, до която се стига по тунел.
Monitor

Няма коментари:


Hotels,Holidays,Tickets...