За Странджа и древните траки

За Странджа казват, че е планина, пълна с мистерии. Разположила е снага между две държави: в Турция – на юг, с най-високия за цяла Странджа връх Махиада (1031 м). Северните и североизточните части са в България. Най-високата точка на българска Странджа е 709 м при връх Голямо градище. Планината е осеяна със следи, оставени от нашите предци. Но кои са тези странни хора, решили точно тук да строят, и то още преди хилядолетия?

© Снимка: bg.wikipedia.org
Резерват Узунбуджак
Странджа едновременно е природен парк, най-голямата защитена територия в България със 116 136 хектара. За парк е обявена през 1995 г. Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия”, „Узунбуджак”, „Витаново”, „Средока” и „Тисовица”. За всяко от местата може да се разказва часове наред, а най-добре е да им посветите самостоятелен маршрут. Защо обаче ги изброяваме тук? Във всеки от резерватите има знакови селища, свързани с тракийски светилища и древни загадъчни практики, които днес са част от материалното и духовно културно наследство. Който за първи път посещава Странджа, може и да се подведе от гледката: ниски хълмове, динамично разчупени от долини, богата растителност със свой, странджански облик. Най-добре е да започнете разходката от Историческия музей в Малко Търново.

© Снимка: bg.wikipedia.org
Археологически и исторически музей в Малко Търново
Що се отнася обаче до света на древните траки, тук нещата стават мащабни. На територията на съвременния град Малко Търново има останки от над петдесет разработени старинни рудника. Траките са били изключително добри рудари, металурзи и майстори в обработката на медни и златни предмети и украси. В античността медта е била също много ценен материал – за воинско снаряжение, различни атрибути. Днес окото на съвременника повече търси блясъка на златото. В Историческия музей на града ще научите много любопитни подробности за връзките на най-старото обработено злато в света от Варненския некропол и траките от Странджа. Директорът на музея Ивелина Иванова ще ви разкаже, че са локализирани трите златни рудника в региона: до Малко Търново, в селата Росен и Зидарово, откъдето е тръгвал скъпоценният метал, за да се превърне в блестящите предмети от Варненския халколитен некропол.

© Снимка: архив
Мишкова нива
Разгледайте експозициите на музея и се пригответе за маршрута до Мишкова нива. Но за целта ще трябва да наемете водач. Светилището се намира само на три километра югозападно от Малко Търново, но в гранична територия. Диаметърът му е около 25 метра, но това не е цялото сложно съоръжение, а само крепидата, т.е. очертанията на фундамента. Монументалният градеж е в три реда блокове от бял тукашен мрамор. Височината е 1.80 метра. Комплексът включва куполна гробница – светилище, укрепена сграда – Villa Rustika – жилище на обслужващите храма, могилен некропол, античен водопровод, крепост и, разбира се, рудник. Култовата сграда е била и гробница на тракийски племенен вожд – жрец и херой. Разкрита е само част от съоръжението, което унаследява още по-старо светилище – долмен, като място за почитане на древен митичен прародител. Гробницата се състои от покрит дромос и кръгла куполна камера. Камерата е място за полагане на знатен вожд. Какво обаче е дромос? Буквално означава път, коридор. Във вярванията на древните траки влизането и излизането от пещери, преминаването през природни феномени – провиралища, било равнозначно на излизане от един и преминаване в нов живот. Дромосът, пътят към вечността, е свързан с представите на някогашните хора за времето и пространството. Входът на съоръжението е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. А иначе разходката до Мишкова нива си заслужава и по други причини: освен автентичната гледка, която с нищо не може да бъде заменена, пътят е приятен и живописен. Може да го изминете с джип – помнете, че мястото се намира зад граничното заграждение. Може и пеша. Траките винаги изграждали своите светилища на места с великолепна панорама.

© Снимка: bg.wikipedia.org
Странджански дъб
Маршрутите из Странджа до древните култови обекти ще ви очароват и с невероятни, запомнящи се пейзажи: букови гори, характерните за Странджа зеленика и другият вечно зелен представител – тисът. Накъдето и да тръгнете, ви очакват изненадващи мигове – типично средиземноморски гледки на дървета, храсти и цветя: колхидски джел, лавро-вишна, мушмула, дървесни лиани. Странджанско вълче лико, странджанско бясно дърво, странджанска боровинка – ще ги срещнете по време на обиколките си, докато над главите ви прелитат черен щъркел, малък лешояд, скален орел, горски бекас, гълъб… седемнадесет гнездящи вида, включени в Червената книга на България. Картината е доста по-богата, тъй като над Странджа преминава и пътят на птиците Виа понтика. През есента и пролетта, когато отлитат и долитат 57 вида мигриращи птици, небето над вас е невероятно.

© Снимка: greencorridors.burgas.bg
Природна забележителност „Каменска бърчина” (Камъка)
На три километра, но северозападно от Малко Търново, е местността Пропада. Там се намират тракийски некропол и 45 надгробни могили, с четири типа градежи. Сред тях има тип, който се среща само тук на територията на България, но и в Европейска Турция. На десет километра от Малко Търново, в посока Царево, пък е местността Каменска бърчина. Бърчина означавало каменно възвишение. Местните хора го наричат Камъка. В тракийската цивилизация камъкът е символ на божествената власт, на трайните и непреходни неща. Явно, че са били доста прави, поне що се отнася за оцелялото и до наши дни светилище с жертвени улеи за възлияния с мед, мляко и вино. Погледът се рее далеч, над земните делнични грижи, болка, суета и измамна радост.

Една от скалите е поредният природен феномен. Наричат я Гъбата, заради удивителната прилика с гъба. Изглежда, сякаш е направена от човешка ръка, но е дело на слънцето, вятъра, водата и времето. Тъкмо с това време е свързано древното тракийско поверие, че който премине през Провиралото – специален процеп в гъбата, ще се избави от болести и беди, ще е щастлив цяла година – до следващото си идване тук. Древните тракийски светилища са само част от богатата на мистика и реалност планина. Докато обикаляте античните обекти, ще ви обгръща тайнството на легендите за еврените – змейовите обиталища, съхранени в названията на местни селища, като Евренозово например. На разказите за митичната египетска богиня Бастет, потърсила убежище в Странджа. Или на приказките за долмените – къщи на странни гиганти, както местните хора си обяснявали огромните струпани каменни блокове, сякаш полагани от великани. Ще слушате предания за съновидения, аязми – свещени извори, за нестинарството – танци върху жарава, оцелели и до днес. Но това са други истории, които отново и отново ще ви водят към Странджа – красивата загадъчна планина, богата на природни и културни феномени./bnr

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.