Богато е културното и историческо наследство на страната ни. Най-новото предложение на националния дарителски фонд "13 века България" за включване на нови български обекти в Списъка на световното културно и природно наследство е в него да влязат още няколко наши обекта, сред които и уникалният, при това единствен действащ мъжки скален манастир - Басарбовския.
Всъщност, скалният манастир се нарича "Св. Димитрий Басарбовски". Той се намира в долината на река Русенски Лом, където има и множество други скални обители. Манастирът е разположен на около десет километра от Русе и носи името на близко село.
Според историческите сведения, най-ранните такива за неговото съществуване датират от ХV в. и са почерпени от османски данъчни регистри. В един такъв регистър е открит опис на тимар /поземлено владение/, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като "манастир Басараба". Вече в по-новата история на страната - през 1911 г. в София е основан Комитет за старините към Народния археологически музей, чиято основната задача била да се направи археологическа карта на България. За сътрудник бил привлечен известният археолог - чехът Карел Шкорпил, който има проведени научни експедиции из България през 1887 и 1892 г. През 1912 г. Шкорпил тръгва отново с експедиция по течението на реките Лом и именно тогава посещава и описва Басарбовския манастир.
Според историческите данни, не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за светата обител се грижи бъдещият Смоленски епископ Тихон, а през 1937 г. в него се настанява монах хаджи Хрисант, брат от Преображенския манастир, който започва и неговото обновление. През същата година се създава "Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски". Първото, с което се заема Комитетът, е построяването на една монашеска килия в оградения вече двор на манастира, като килията е осветена на 14 май 1937 г., но просъществувала само до 1940 г., когато била разрушена от наводнение. След наводнението отец Хрисант започнал да събира дарения за манастира и за един месец събрал материали, за да бъдат построени две килии срещу църквата. Те били завършени на 30 август 1940.
Други исторически данни свидетелстват, че за светеца, на когото е посветен манастирът, е писал още Паисий Хилендарски в своята "История славяноболгарская". Свети Димитрий Басарбовски е роден през 1685 г. и живял прост живот на мирянин. След смъртта му мощите му са били пренесени в село Басарбово и били лековити, като помогнали на мнозина. По време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската /днес Патриаршеска/ църква "Св. св. Константин и Елена", където се намират и до днес.
Легенда разказва, че един ден св. Димитрий Басарбовски решил да отиде в близкия до селото манастир и да стане монах. В манастира той прекарал целия си живот. Земният му път завършил между две скали на брега на река Лом. След проливен дъжд, придошлата река го завлякла под пясъците. Светецът се явил на сън на едно сляпо момиче и то посочило къде се намира тялото му. За всеобща изненада, тялото било непокътнато. Местните хора го поставили в селската църква и оттогава започнали да стават много чудеса. След края на първата руско-турска война през 1774 г., руският генерал Салтиков взел мощите на св. Димитър от Басарбово, за да ги пренесе в Русия. Когато стигнал до Букурещ, съветникът му казал да остави тялото като репарация за загубите през войната, генералът се съгласил. В момента мощите на св. Димитър се пазят в сребърен ковчег в Катедралата "Св.Св. Константин и Елена", а светецът се смята за закрилник на Букурещ.
Днес Басарбовският скален манастир е постоянно действащ, добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма икона на светеца, където той е изобразен в цял ръст и около него - десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. В нея са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те са били погребани на манастирското гробище и в помещението на костницата е подредена музейна сбирка.
НДТ по материали от интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар