В търсене на корените или как да опознаем Родопите

България се простира на една педя земя, а е толкова разнообразна и красива! Да вземем Родопите. Дори и онези, които дълго са бродили сред красивите ридове на планината, не спират да се изненадват от нея. Такъв е случаят с Гавраил Гавраилов и Александър Караджов. Двамата заклети пътешественици и любители на дивата природа решават да споделят видяното и преживяното по време на дългите им странствания в този райски кът. Така на пазара се появи книгата „Родопи – в търсене на корените”. Четиво, изпъстрено с великолепни снимки, което е на път да се утвърди като безценен пътеводител на хора, любопитни и с приключенски дух.

Гавраил Гавраилов

За да опознаеш тази магнетична планина обаче, е добре да кривнеш от добре асфалтираните пътища и познатите маршрути и да се заредиш с повече любопитство и… търпение. Защото истинските богатства на Родопите се крият в отдалечените села и махали, пропити с усещане за безвремие, в трудно достъпните, но пък изключително живописни местности и най-вече в срещите с възрастните обитатели на планината, съхранили мъдростта на вековете. Но за да стигнеш до тях, ще трябва доста да бродиш по планинските пътеки. Добре е преди това да се заредиш с информация – чрез интернет, карти, пътеводители… В това отношение новата книга за Родопите може да се окаже безценно помагало. „Тази планина ми е изключително близка на сърцето. Не само, защото имам своите родопски корени, но и заради нейната магия и невероятните й хора!” – споделя един от авторите на книгата – Гавраил Гавраилов.Екстремни приключения сред природата, представяне на тракийското и римското наследство, маршрути до средновековни крепости, нови атракции и къщи за гости, но най-вече – разкази за малко познати кътчета от планината… Всичко това е поднесено по един увлекателен начин, затова книгата се чете на един дъх. Да не говорим за уникалните авторски снимки на именити наши фотографи. От пътеводителя научаваме още, че Родопите са рай за чревоугодниците, но и за любителите на хубавото вино. Посочени са адресите на изби в района на Южните Родопи, като Огняново, Виноградец, Устина, Брестовица...
„В книгата има тема, свързана с виното и хляба, където разказваме не само за винения туризъм, но и за символиката на виното и хляба в християнската традиция, разпространена в Родопите – казва Гавраил. – Застъпили сме и развитието на новите т.нар. „хлебни къщи” в планината. Това са културни средища, подобни на читалищата, в които хората се събират и изпълняват ритуал по замесване на хляба, изпичането и споделянето му с другите. В Смолян вече има такава „хлебна къща”, предстои откриването на подобни къщи и в Чепеларе и на други места в Родопите. Много интересна тема, която сме застъпили в изданието, е свързана с овчарството и неговите символи. Навремето планината е била огласяна от стотици чанове. В наши дни обаче все по-малко хора отглеждат животни. А символите, с които свързваме Родопите, са каба гайдата, чевермето, киселото мляко, чановете – всичко това е било естествена част от живота на овчарите и на хората, населявали планината. Ще ми се обаче тези символи в наши дни да не са само една туристическа атракция.”
Разлиствайки симпатичното издание научаваме например откъде идва името на именития родопски курорт Пампорово и какво означава на родопски диалект думичката „пампор”. Освен това в края му авторите са поместили кратък българо-родопски речник с думи, поговорки и изрази, които са все още част от ежедневния език на възрастните обитатели на планината.
„Когато туристът се опита да общува с тях е трудно да ги разбере- обяснява Гавраил. А ние искаме да провокираме любопитството на читателите, да ги накараме да разпитват местните за техните обичаи , да общуват с тях… Защото е много важно човек да не губи любопитството си, както и способността да разговаря „очи в очи” с хората, да научава интересни неща за Родопите и то не докато се рови в интернет , а чрез непосредствения контакт с жителите на малките села, от които има какво да научи” – каза в заключение Гавраил Гавраилов.
Снимки: Меркурий Комерс 97 – Добрич
bnr.bg
http://avtotravel-bg.blogspot.com/

Добре дошли в Арбанаси

Едва ли е необходимо да се прави специално социологическо проучване, за да знаем какво искат най-често хората, когато имат време за почивка. Това, естествено, е чиста природа със свеж и по възможност лечебен въздух, интересни места за разглеждане и опознаване на родната ни история, а защо не и мъничко лукс, дори и когато става въпрос за селски туризъм. Да не забравяме – и пълна с вкусни изненади местна кухня. Е, има такова място в България, което съчетава всички подобни мечти на туриста – Арбанаси.

Малкото селище в Северна България, носещо това име, се намира на скалисто плато на няколко километра от старата ни столица Велико Търново. Една разходка по улиците на Арбанаси ще срещне всеки негов гост със стотината старинни къщи, пазещи зад високите си зидове като домашни храмове духа на времето отпреди няколко века. Дали за кратка съботно-неделна почивка, бърза спирка на път за лятната морска ваканция или пък дълго планирано гостуване в някоя от местните хотелски къщи, всеки един престой в това вдъхновено от природата място оставя незабравими спомени. За да е пълна представата за живота в Арбанаси в далечни и по-близки времена, винаги е добре дошла помощта на професионалния екскурзовод. Главният уредник в Регионалния исторически музей на Велико Търново Соня Петрова казва, че всеки гост на Арбанаси може да намери това, което търси. За някои това е атрактивно място, където човек може да хапне вкусно сред природата под звуците на автентична народна музика и ромона на изворна вода. Други пък идват да видят уникалните църкви и старите къщи, които не се срещат никъде другаде в България. Едно от най-посещаваните места например е Констанцалиевата къща. Г-жа Соня Петрова ни разхожда из този дом, превърнал се в музей на някогашния арбанашки бит:

© Снимка: wikimapia.org

Констанцалиевата къща

В Констанцалиевата къща може да се види материалното благополучие на някогашните богати арбанашки търговци, започва разказа си г-жа Петрова. Макар и собственикът на къщата Атанас Констанцалията да не е бил сред най-заможните, а по-скоро един от средните търговци, тук се придобива представа за това какво състояние са притежавали някога местните жители. Днешните гости могат да разгледат една стая, наречена „стаята на родилката”. В нея майката се отделяла с бебето си за четиридесет дена. Никой не е имал право да влиза при нея, освен бабата, която бабува, помага и се грижи за здравето на родилката, наричана „лехуса”. След като са минавали четиридесет дни от раждането на детето, майката е можела да отиде да се причести в храма и след това да се приобщи към голямото семейство. Посетителите на Констанцалиевата къща могат да видят още кухнята и как се прави хляб, защото цялата технология на приготвяне на арбанашкия хляб е показана в нея. Къщата има още лятна гостна, зимна гостна и трапезария, в която се е хранело цялото семейство. Могат да се видят и специалните халки, на които са висяли деликатеси от месо, произвеждани тук на място. Казват, че на чистия арбанашки въздух то никога не се е разваляло. Винаги било хубаво и свежо, въпреки горещините, защото на границата между първия и втория етаж има изолация от дървени греди и слама. Това спирало студа през зимата, а през лятото мястото било прохладно и приятно за живеене.

© Снимка: imagesfrombulgaria.com

Посетителите на Арбанаси могат да се разходят и до някоя от седемте запазени църкви. Има и два действащи манастира – „Св. Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”. Ето как Соня Петрова описва църквата „Рождество Христово”:

Това е уникален паметник от края на XVI-началото на XVII век. Отличава се с неповторими стенописи. Който е идвал, знае много добре. Църквата е изписана без сантиметър празно пространство със сцени, които не се повтарят никъде или поне рядко се срещат в нашата иконография през този период. „Рождество Христово” е била резиденция на търновските митрополити през XVII век. Това е доказано както от специалистите археолози, така и от самите стенописи, които са в храма, казва г-жа Петрова.

© Снимка: БГНЕС

Потапяйки се в атмосферата на духовното пространство на Арбанаси, тук всеки посетител може да получи онова вътрешно пречистване, което идва от естествената и проста селска среда на местното гостоприемство. Малките частни семейни хотели излъчват уют и усещане за близост. В пролетните вечери ресторантските градини са обгърнати от аромата на люляковите храсти. Не са забравени и любителите на екстремните преживявания. В конната база на Арбанаси има занимания за начинаещи, а тези, които вече са свикнали с язденето, могат да се отправят по някой от петте местни конни маршрута. Конен пикник или пък разходка с файтон също са твърде примамливи преживявания сред природата. За зимните посетители пък има разходка с шейна. Не е изненада, че тук идват групи от Австралия, Нова Зеландия, Северна и Южна Америка. Повечето туристи се връщат отново и отново в този живописен кът от България, за да се потопят в автентичната му атмосфера.

bnr.bg

 

Берковица – сняг, ухание на малини и много романтика ...

Град Берковица е в Северозападна България, само на 23 км от областния център Монтана. От София е на 80 км. Селището е близо до Сърбия, а това е предимство за развитие и на трансграничния туризъм. Разположено е в котловина с 405 м надморска височина, в подножието на Стара планина. Берковица е удобен изходен пункт за много маршрути, един от които е дълъг 700 км и пресича почти цяла България по „гърба” на Стара планина, отвеждайки пътешественика до бреговете на Черно море.

© Снимка: Борис Димитров

Изглед към Берковица от Ашиклар (Алеята на влюбените)

© Снимка: Борис Димитров

Част от Хайдушките водопади

Ако тръгвате от София към Берковица, изберете живописния път през прохода Петрохан. Клисурата е дълга 20 км. Още преди хилядолетия траки и римляни са я ползвали за връзка между Северна и Южна България. Векове наред проходът се наричал Клисурски или Берковски. През 1868 г. се изгражда ново шосе, а в най-високата му точка – на 1410 м, Петър Ангелов от Берковица построява хан. Страноприемницата предлагала отдих, вкусно хапване и възможност да се обменят новини от двете страни на Стара планина. Ханът на Петър бързо се прочул, а за по-накратко пътниците се уговаряли: „Ще спрем на Петрохан”. Правят го и днешните пътешественици. Спират за истинско кисело мляко, което могат да похапнат на място, дори да си отнесат „за после”. Най-нетърпеливите си вземат вече готово, в по-малки или по-големи керамични гърнета или гювечета. По-любопитните предпочитат съвсем топло заквасено мляко, за да го гледат как започва „да зрее” пред очите им. Ей така, през цялото време, Берковският Балкан ще ви изкушава с най-различни изненади. Внимавайте, ако с вас има рибари. Не се хващайте на предварителните уверения, че искат да обходят с вас всички интересни пътеки. Това ще ви отнеме дни. Пътеките са много! Маршрутите – великолепни! Но и реките също: Бързия, Женска река, Шабовица, Голяма река, Къса река, Сливашка бара… Има и Хайдушки водопади с чудни места за отбивка. Усетят ли рибарите бистри води и планинска пъстърва, започват да гледат замечтано и раздвоено: кое по-напред! Впрочем, в главите и на всички останали се въртят подобни мисли. Районът предлага пешеходен, велотуризъм, конна езда. През зимата за скиорите е рай: има зони, където снегът се задържа поне пет месеца.

© Снимка: Борис Димитров

Изглед към Тодорини кукли от пътя към дома за възрастни хора

Нашата цел е Берковица, която ни чака долу, в другия край на прохода. Но това вълшебно място Петрохан не ни пуска. Отбелязваме „на ум”, че наблизо е хижа Петрохан, прекрасен вариант на връщане да се отбием и там, дори да пренощуваме. Защо не да планираме друго идване, когато само на два часа път, по червената маркировка на маршрута, свързващ старопланинския връх Ком с нос Емине на Черно море, можем да изкачим рида на Тодорини кукли. Това е група от четири скални върха в Западна Стара планина, най-високият от които е 1785 м. А какви чудни легенди има за красивата мома Тодора!…

© Снимка: Борис Димитров

Ловния дом на Калето

Но хайде да не се отклоняваме. Тръгнали сме към Берковица. По-скоро – „спускаме се”. И го правим бавно, докато се наслаждаваме на гледките наоколо – те са направо вълшебни! Ако преминавате Петрохан през зимата, все едно сте в снежна приказка! А през пролетта погледът омагьосан броди между цъфналите диви теменуги, алпийската трева, иглолистните и широколистни гори. Разнася се ухание на хвойна… Но очите „поглъщат” прелестта на нежните бели брези, стволовете на ясена, кестена, дъба, бряста, габъра, клена… Берковчани са хора със силно чувство за хумор. Знаете ли, че на буките казват „баба”. Ако ги питате защо, ще се усмихнат хитро: „Ами вижте какви дълголетници са. Като нашите тъщи”… Как да не си дълголетен с този берковски климат! Според специалистите, той се отличава с уникална особеност: тук липсват западни и северозападни ветрове. Въздухът има постоянна средна относителна влажност, изключително благоприятен фактор за лечение на белодробни заболявания. Добавете още едно предимство на района – топлите минерални води. През 1974 г. Берковица е обявена за национален курорт. Наблизо се намира и град Вършец, с богата история в областта на балнеологията и климатолечението.

© Снимка: Борис Димитров

Спускането към Берковица се оказва наистина бавно по шосето, което се вие надолу. Почитателите на културно-кулинарния туризъм не могат да устоят на появяващите се надписи: „сладко, сироп, компоти от боровинки, ягоди, малини, дренки, круши”. Местните хора предлагат домашно приготвени специалитети. Ако пътувате из Берковския край през есента, непрекъснато ще виждате берачи и продавачи на дъхави, пурпурно-алени малини. Можете да си наберете и сами по време на разходка из планината. Но го има и по-лесния вариант: направо да си купите някоя от многобройните кошнички, кошници, щайги или керамични форми, пълни с уханни малини. Керамиката и малините са два от емблематичните символи на Берковица. Някога грънчарите били важна част от занаятчийското съсловие в града, редом с добре организираните еснафи на шивачите, обущарите, кожарите, бакърджиите, килимарите. За някогашната слава на берковските майстори говори фактът, че през 1869 г. в град Калифа, Северна Америка, с първа награда са отличени техни изделия: килим, обработена кожа и плетени вълнени чорапи, с много характерен, внаден в тях розов цвят. През 80-те години на XIX век в Берковица е открита фабрика за малинов сироп, който също носи световно признание – златни и сребърни медали от изложенията в Лондон, Париж и Лиеж.

© Снимка: Борис Димитров

Известната чешма „Малинарката”

Впрочем, казват, че в света има само един паметник, посветен на берачките на малини, и той е в Берковица. През 1967 г. е издигната чешма от розов берковски мрамор. Отстрани, с кошничка в ръка е приседнала фигура на девойката малинарка. Творбата е дело на скулптора Стефан Стоименов и на арх. Костадин Йоцов.

© Снимка: Борис Димитров

Къщата-музей на Иван Вазов, който е живял и работил тук няколко години като мирови съдия

В Берковица се отбийте в музея на патриарха на българската литература Иван Вазов, който е живял тук. Докато слушате как поетът е черпил сюжети от живота на възрожденския град, ще разберете повече за берковския характер и нрави. Вече няма да ви учуди защо с усмивка до уши берковчани казват, че тук времето тече или много бързо, или много бавно. И направо спира само в два случая: когато берете малини или седнете с приятели на чашка малинова ракия, с дълга сладка раздумка. И пак с чувство за хумор, берковчани определят коя е най-важната черта на техния град: че успял да надживее Римската империя. В шегата има доста истина. С античността и времето на траки и римляни са свързани първите названия на селището: Беридизос, Беридева, Кастра Бери… Според едни тълкувания, означава бърза, стремителна победа, а също – победни хълмове. Други търсят връзка с тракийското Бер (бърз, стремителен) като реката Бързия, която тече и до днес, дала името и на близкото село Бързия.

© Снимка: Борис Димитров

Църквата „Свети Николай Чудотворец”

Само на няколко километра е Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий”. Построен през 1240 г., многократно опожаряван и възстановяван, днес той е четвъртият по големина манастир в страната. Наричат го „Духовната перла на Северозападна България”. В самата Берковица се намират църквите „Рождество на Пресвета Богородица” и „Св. Николай Чудотворец”. Часовниковата кула, строена през 1762-64 г., и до днес отмерва със звън хода на времето. Дали бързо или бавно ще премине то в Берковския край за вас, зависи от маршрута, който ще изберете: тихите слънчеви поляни, изкачване на величествените върхове или пък да се зареете в безвремието с парапланер. Във всички случаи Берковският Балкан истински ще ви очарова.
bnr/Автор: Петра Талева

Стягайте багажа и бегом към Рио

 5 причини да заминете веднага за това райско кътче

Рио де Жанейро е едно от най-пъстроцветните кътчета на света, които задължително трябва да посетите. И ако в продължение на десетилетия градът е свързван преди всичко със своя фестивал, то днес Рио се готви да прикове световното внимание с двете най-големи спортни събития в световен мащаб. Ако това не ви е достатъчно, за да си купите билет за Рио, то ето ви още няколко причини от Huffington Post, които ще ви накарат да си съберете багажа и да изчезнете към екзотична Бразилия.
1. Невероятен брой атракции
Първата ви работа, когато пристигнете в Рио де Жанейро, ще е да видите прочутата статуя на Христос, която се извисява над града. Това е задължителна спирка, но не пропускайте и Музея за съвременно изкуство, който е проектиран от най-прочутия бразилски архитект Оскар Ниемейер.
Футуристичната катедрала в града също не е за подминаване. Междувременно в града продължава израждането на редица нови атракции. Световно известният испански архитект Сантяго Калатрава се е заел с изграждането на Музея на утрешния ден. През 2013 г. Рио ще си има и Музей на образа и звука, който ще предлага интересни аудио-визуални проекти

sxc.hu

2. Спортните събития
През 2014 г. Световното първенство по футбол ще се настани удобно насред Рио, а през 2016 г. Олимпийските игри също ще се проведат там. Стотици атлети ще се пренесат в Бразилия, за най-голямото спортно събитие в света. Ако всичко това ви се струва твърде далечно, имаме добра новина - и сега можете да видите достатъчно спортни неща в града.
Стадион Маракана е масивно съоръжение, построено за Световната купа през 1950 г. По-късно то претърпява масивен ремонт, затова не е зле да "хвърлите око” на работата, която е свършена там, както и да разгледате експонатите, разказващи спортната история на Бразилия.
3. Вкусна храна и напитки
Независимо дали търсите нещо за бързо хапване на плажа или обилна вечеря в града, Рио де Жанейро ще ви предложи истинско кулинарно преживяване.
4. Градът, който не спи
Без значение на каква възраст сте и какви са музикалните ви предпочитания, Рио ще ви посрещне топло. Дори и най-обикновените заведения могат да ви зашеметят със страхотни лайв изпълнители. Ако пък сте фенове на дивите партитa, денс клубове също не липсват, а през уикенда осъмването навън ви е напълно гарантирано.
5. Секси плажове
Новите постройки в Рио може да създават нов облик на града, но това, което никога не се променя, са плажовете. Докато събирате багажа, не пропускайте да си сложите бански и си припомнете правилата на плажния волейбол, защото Копакабана ви зове.

Загадките на Родопите

Загадките на Родопите се опитва да разгадае фотографът Красимир Андонов чрез серия от снимки, които показва в софийската галерия Credo Bonum. В изложбата “Скално изсечени паметници” той е селектирал малка част от кадрите, направени от него в продължение на няколко години.
Използвайки играта на светлините и сенките, авторът вижда и ни показва изображения, невидими с просто око в гънките на скалите, в нишите и пещерите. Това могат да бъдат очертания на скалите, изсечени линии или издълбани форми, които сякаш носят скрити послания от дълбините на вековете. Фотографът открива тайнствени знаци в известните светилища на Белинташ, на връх Татул, при с.Ночево, в Дъждовница и Долно Дряново (Западни Родопи), пещерата “Утроба” и светилището “Харман кая”. В известните култови центрове фотографът съзира художествен обект, който се променя в различните сезони и части на деня, излъчвайки всеки път необикновена красота и мистика. Освен поразителния естетически ефект серията му има и принос към знанието за тези находки.

 Снимките представят неизвестни детайли и акценти относно същността на широко познатите култови места. Особено впечатляваща е серията на светилища с трапецовидни ниши и ритуалните ями, свързани с изпълнение на култа към Богинята майка.Показаните кадри са уникални, защото са правени през различни сезони и часови пояси. Заснети са чрез специална технология, усъвършенствана от самия фотограф. Той снима предимно през нощта с фотокамера, която е четири пъти по-чувствителна от човешкото око. За осветление използва насочени фенери и всевъзможни светещи приспособления, с които “рисува” по време на дългите експозиции. Различните цветове на светлината постига с помощта на цветокоригиращи кинофилтри. Впоследствие добавя и дневни кадри към серията.

Всички фотографии са без допълнителна обработка. Красимир Андонов е завършил “Кино- и телевизионно операторско майсторство” в НАТФИЗ. Снима реклами, документални филми и игралния “Отрова за мишки”.От студентските си години е запален по хуманистичната фотография. Негови творби са публикувани в много части на света.Изложбата е част от Месец на фотографията 2012, организиран от Национално сдружение “Фотографска академия”./monitor

Измир е четвъртия най-бързо растящ град в света

Според проучване на института Брукингс град Измир е четвъртия най-бързо растящ град в света. Една от последните придобивки на град Измир е волейболния комплекс „Ататюрк”, построен според международните стандарти.

Според проучване на института Брукингс град Измир е четвъртия най-бързо растящ град в света. Една от последните придобивки на град Измир е волейболния комплекс „Ататюрк”, построен според международните стандарти.

Министърът на транспорта, комуникациите и мореплаването Бинали Йълдъръм откри с церемония волейболния комплекс „Ататюрк”.

Министър Йълдъръм отбеляза „С проектите реализирани през последния период в Измир града започна да буди интерес и на международната арена. Според проучване на института Брукингс град Измир е четвъртия най-бързо растящ град в света. Това е важен успех за Измир”.

Във волейболният комплекс „Ататюрк” има хотел и два корта за плажен волейбол.
ТРТ

За каква почивка мечтаят всички?

Кой ли не си мечтае за две седмици отпуска, прекарани край морето?
 От всички възможни места за почивка, хората винаги предпочитат варианта за отпуска на морския бряг.
Учени са опитали да разберат защо това е така и са анкетирали 2750 човека на възраст от 8 до 80 години. Оказало се, че почти всички, независимо от възрастта, предпочитат да прекарват повече време на плажа, отколкото където и да било другаде.

Именно звукът на вълните и соленият мирис на море навяват в главите ни положителни мисли и ни карат да се чувстваме щастливи.
Това обяснява и д-р Матю Уайт от Европейския център за околната среда и човешкото здраве. Той твърди, че в съзнанието на човека почивка край морето означава нещо наистина хубаво, към което да се стреми през цялата година.
Друг фактор е, че рекламните и туристическите агенции винаги представят морските почивки по невероятно привлекателен и изкушаващ начин.
В това обаче няма нищо лошо, тъй като позитивните мисли и чувството за щастие само ни помагат да бъдем по-здрави и по-малко стресирани.
А вашето мнение какво е? Мечтаете ли и вие за слънце, пясък и море и къде възнамерявате да прекарате лятната си отпуска?

http://www.edna.bg/svobodno-vreme/pochivka/za-kakva-pochivka-mechtaiat-vsichki-4626402

Прелестите на Рим

1,5 милиона – толкова евро влизат всеки ден в касичката на Ватикана.

 Градът държава с право е смятан за сърцето на Рим и цяла Италия. За една година парите се умножават до половин милиард, а извор на тази златна река са музеят и базиликата „Свети Петър”. Таксите „вход”, събрани от туристите, се вливат в папското ковчеже, а престолът на Негово Светейшество неизменно оглавява класацията за най-могъщо седалище на властта в световен план. Присъства постоянно и в топ 10 на най-посещаваните дестинации. Но за да стигнеш папския център, първо трябва да минеш през Рим, а знаем – всички пътища водят натам.
 И ако Ватиканът е сърцето на Апенините, то в Рим са кръвта и вените. Във Вечния град има всичко – величествени катедрали, художници и поети, изкусни любовници и непоправими романтици, политически скандали и дори икономическа криза...

Домовете, разположени в центъра на града, не са прясно боядисани, нито спретнати и чисти. Старите фасади на зданията са потъмнели от автомобилния смог, а мраморът е леко разяден и изглежда крехък като стъкло. Много от статуите и остатъците от колони на катедралитe са пострадали от ерозията, която подсилва усещането за древност.
Често могат да се срещнат разпилени в дворовете на къщите отломки от антични мраморни колони и части от скулптури на известни майсториГрадът, вдъхновил Фелини за киношедьовъра „Сладък живот”, притежава някаква магия, с която привлича посетители вече над 2000 години и със сигурност ще го прави до края на света. Забележителностите са на всеки ъгъл, а опашките за Колизеума, Пантеона и Ватикана биха обезсърчили и най-търпеливия човек. За щастие, компенсации не липсват – първокласната храна, божественото вино и неизбежното подновяване на гардероба ще ви вкарат във филм ала Dolce Vita, но режисурата ще е ваша собствена.Не се изненадвайте, ако докато се любувате на фонтана „Ди Треви” (там е снимана най-популярната сцена от„Сладък живот”), мъж падне на колене и предложи брак на любимата си.
Всеки ден на това магнетично място някой се обяснява в любов и това отдавна се е превърнало в част от атракциите на града. На всяка крачка в Рим ще видите хора, хванати за ръце или впили устни в целувка.Освен „Ди Треви” задължителни спирки за всеки турист са  площадите „Навона” и „Испания”. Първият е изграден върху древен римски стадион и следва формата му – именно там са фонтаните шедьоври на Бернини – на четирите реки и на мавъра са на Пиаца ди Навона. Атмосферата е неповторима – в периферията са разположени многобройните ресторантчета, а в средата са художниците, музикантите и актьорите, които забавляват туристите. Съвсем наблизо е и Сенатът, където от векове се кове италианската политика.Милиони туристи се стичат и на Пиаца ди Спания.
Това място е фокус на повечето модни ревютаМестните го наричат още Испанските стъпала, а освен център на дефилета там е и пазарът на цветя. Туристите сядат за отмора и снимки сред зеленината. Някога дори да похапвали там, но сега е забранено. Глобите за прегрешилите са наистина солени. Поради интензивния поток от туристи тези стъпала периодично се реставрират – последно те са подновени през 1995 г. Попаднат ли на площад „Испания”, пристрастените към шопинга се озовават в рая.
 Защото оттам тръгва прословутата улица Via Condotti, където са луксозните бутици на марки като Gucci, Armani, Dolce&Gabbana, Bvlgari и Dior.В интерес на истината, ако човек иска да разгледа всички римски прелести, ще са му необходими месеци, защото зад всеки завой изкача нещо ново, непознато, неповторимо. Всяко камъче там се ражда със своя история. Ако все още има ъгъл, пейка или фасада на сграда, за които не може да се разкаже нищо, то целунете там любимия си човек и така ще го натоварите със спомени.../Монитор

Кавала чака туристи

Кавала отдавна не е модна дестинация за българите. Там сънародниците ни се чувстват като у дома си, а от всяка улица се чува родна реч. Особено в почивните дни и по празници, когато тумбите с нашенци атакуват белия град, за който по-старите националисти все още бленуват, защото го чувстват като част от мечтата „България на три морета”. Не са малко и романтиците, които кротко обикалят с нагласата, че по стария калдъръм са минавали Ирина и Борис, героите от най-великия български роман – „Тютюн”.
Далеч преди да се стигне до пристанищния град става ясно, че пътят води към място, на което се струпват много българи - още след граничен пункт Илинден колите с БГ номера започват да правят колона. Събота е, а съседите бързат да си напазаруват за седмицата от Гоце Делчев затова има голямо движение в двете посоки. За тези, които не разбират добре европейските цели, това е нагледно изпълнение на едно от изискванията на Шенген – да има свободно движение на стоки и капитали. Разбира се, в съвсем миниатюрни размери и на доста битово балканско ниво. Комшиите си купуват от нас кашкавал, сирене, дори тоалетна хартия, а ние търчим до най-близкото море, защото вече можем да си го позволим. За хората, които все пак са пропуснали да си пият кафето в Кавала през последните десетина години, откакто са отворени границите със съседите, първото усещане е, че се намират в Пловдив Както каза един познат, все едно че разглеждаш Стария град, само дето накрая идва най-хубавото – морето. И наистина, разходката по тесните улици носи успокоение, което е напълно изчезнало в големия град.
Макар в Кавала да има много забележителности, любопитните туристи първо хукват към родната къща и паметника на Мохамед Али. В този случай не става дума за известния боксьор Касиус Клей, решил да приеме исляма под това име през миналия век, а за Мохамед Али паша – валията, управлявал Египет и Судан през първата половина на 19 век. Той се смята за основател на съвременен Египет, а неговата династия управлява арабската държава до 1952 година. Макар да владеел само албански език, той изпраща из цяла Европа млади момчета, които да се обучават за инженери, лекари, икономисти и модерни занаяти. Успява да направи голяма земеделска реформа в Египет, въвежда отглеждането на памука и създава напоителни системи край Нил.
Това е топлата връзка на Кавала с Египет, а за благодарност към родния си град някогашното албанско селянче изгражда на брега над морето имарет, който е най-голямата ислямска постройка в Европа. И досега сградата е собственост на египетската държаваа какво се крие зад дуварите й, разбират само отседналите в хотела, помещаващ се в някогашния приют, където се раздава безплатно храна на бедни и бездомни. Каква ирония, благотворителното заведение да е един от най-скъпите хотели в Европа. От 2004 година сградата е отстъпена на Анна Мисирян за петдесетгодишно ползване, въпреки известно недоволство сред местните, които са искали обектът да се управлява от общината. Това място е сред най-показваните в Кавала. Край него минавате неизбежно, ако сте решили да стигнете до дома на Мохамед Али. По-невнимателните обаче ще пропуснат входа, който може да се познае само до дискретната табелка и врата, която е като вкопано парче стъкло в иначе реновираната старинна постройка, боядисана в сладко ориенталско розово. Ако решите да отидете там през почивните дни около 24 май, трябва да знаете, че за три нощувки в суит Имарет, който е разположен в отоманската градина, ще трябва да платите 4695 лева за двама душиИма и по-евтини предложения, но долната граница е 1200 лева за двойна стая.
Ето такива оферти за незабравими преживявания предлага Кавала, но за събирачите на приятни впечатления и обикновените колекционери на магнити е достатъчно да се изкатерят до върха, за да се снимат пред паметника на известния владетел и да погледат как от родната му къща се вее гръцкото знаме. По старите улици се редуват почти съборени изоставени къщи и нови постройки, издигнати обаче в общия архитектурен стил, който ние наричаме възрожденски. На някои врати висят окачени подкови от синьо стъкло за късмет а други са оковани с вериги и чакат стопаните, които са ги загърбили.
Много гърци вече са уморени от кризата, това се усеща почти навсякъде, макар да не са загубили онази доза чувство за превъзходство, която дразни останалите народи в региона, особено нас. Въпреки това в множеството ресторантчета край морето ви посрещат няколко сервитьора едновременно със заучената усмивка, която вероятно си закачат рано сутрин и смъкват в края на работния ден. Печелят, естествено, най-настоятелните. Ако има в екипа един-двама българи – това е истински бонус, защото ухажването върви на двата езика едновременно. Менюто пък е изписано на три езика - има гръцки, български и турски. Това са основните гости на заведенията в бялата Кавала и затова никой не си прави дори труда да предложи листата на английски.  
Комуникацията върви и на една странна смесица от балкански думи където всеки разбира другия, без да знае езика му. Ако нямате късмета да имате приятел грък, който да направи избора на храна, не се нахвърляйте на месните продукти. Тук край брега рибата е цар в чинията. Обядът за четирима излиза около 60-70 евро, ако се опитат различни морски деликатеси. В нашия случай това бяха два вида риба, калмари, октопод, няколко вида салати, храната поляхме с бира, а доволните собственици ни почерпиха с прекрасен кадаиф. Такива ми ти работи стават в „окъсала” Гърция, където клиентът все още е на почит.
Разходката по крайбрежната улица е абсолютно задължителна след обилния обяд, тук може да се срещнат щастливи български младоженци, които се снимат на фона на остров Тасос, който се вижда в далечината. Риболовните корабчета пък са пълни с работници от Пакистан и някои арабски държави. Щом стане време за молитва към Аллах, те опъват разкъсани кашони вместо килимчета към Мека и се отдават на молитви независимо от зяпачите.
 За да не си тръгнете с празни ръце от Кавала, е добре още в началото да си вземете някои от обичайните за подобни места джунджурийки – за тях може да платите и в левове, а някои от магазинчетата се държат от българи. Изборът на магнити е огромен – от картини с изглед от Кавала, през изображения на икони от Атон и доста смели древногръцки гей сцени. За няколко часа в Кавала това е изборът. Ако разполагате обаче с повече време, непременно трябва да видите и музеите на тютюна и на морето, акведукта Камарес, построен от Сюлейман Великолепни, и древния град Филипи, където всяко лято се провежда фестивал на изкуствата.
Monitor

Фотопис-един ден в Кърджали..

Кърджали (на турски: Kırcaali, на гръцки: Κάρντζαλι) е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали.
Населението на град Кърджали към февруари 2011 година е 43 880.

Кърджали е разположен в сърцето на Източно-родопския планински масив, на двата бряга на древната река Арда. Градът се намира на 259 км. от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейския транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Република Гърция ще стане само 57 км.

Почивката на море излиза с 15% по-скъпа това лято

Пакетите за почивка на нашето Черноморие са с около 10-15 процента по-скъпи от миналогодишните, съобщи bTV. Силният миналогодишен сезон и сериозното търсене за този даде самочувствие на хотелиерите да завишат цените за това лято. 

Оправдание за скока са високите цени на горивата, енергоносителите, храната. Поскъпването обаче не влияе на интереса, коментират хотелиери. Близо 3 милиарда евро е печалбата от туризъм у нас за миналото лято. В хазната са влезли средно по 75 евро от всеки турист.

"Всеки, който търси качествена услуга, трябва да бъде готов да плати цената й, тъй като няма как да има високо качество без да се поддържат добри заплати и високо качество на храната и услугата в съответния хотел", смята Румен Драганов от Институт за анализи в туризма.

Търсенето за започващия сезон подсказва, че и тази година туризмът ни ще отбележи ръст, въпреки по-високите цени. Ако все пак не можете да отделите повече пари от миналата година, съветът на специалистите в туризма е да се насочите към по-непопулярните курорти, да си запазите места за дните от по-слабо активния сезон или да търсите чисто нови хотели, които още се опитват да се наложат на пазара.

Сградите, които ни се усмихват..

Художник върна усмивките на няколко сгради в Русия. Никита Номерц реши да превърне сивите и скучни комунистически стари сгради в платна на позитивното си изкуство. Неговата изложба се нарича „Живата стена” и е разположена върху различни изоставени постройки.
Той е обиколил доста руски градове като във всеки един от тях префасонира различни сгради. Вдъхва им нов живот и ги прави една идея по-весели. Причината да се захване с това си начинание, че иска да зарадва хората и да ги накара да се усмихнат, когато минават покрай някоя от творбите му. Това обяснява младият художник.
Времето, което отделя за рисунките е различно според големината им. Понякога е по-малко и от час. Освен всичко той е кръстил всяка от картините си подобаващо.
"Зъбатият човек"

"Очите на града"

"Часовой"

"Лято във Вайкса"

"Лицата"

"Човекът кула"

"Просто се усмихни"

"Подземният жител"

"Човекът край реката"

"Огън в очите"

"Отвори си очите"

Източник: daily mail