Тесен лъкатушещ път, сгушени в планината селца и махали, тишина, накъсана единствено от ромоленето на речни потоци или пойни птици.Удоволствие, което трудно може да се опише с думи. Това е най-краткото, но най-близкото до истината описание, с което може да се изрази чувството, обхванало всеки поел от Кърджали по маршрута Енчец – Бленика – Дъждовница – Ненково.В продължение на три хилядолетия този край е бил люлка на различни цивилизации и култури. Тук са си дали среща траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци и латини. През средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. И днес личат следи от славното минало на Първото и Второто българско царство. Предполага се, че първите жители на тези места са били траките. През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Макар да установяват своите традиции, език и бит, те взаимстват от културата на местното население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществуването през XI-XIV век на територията на днешния град селище, което има общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия. Поради важното си стратегическо и стопанско значение земите в Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Легенди и материални доказателства говорят, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали, е възпятият от народа Момчил юнак.
Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на османските турци. През 1370 - 1371 година родопчани водят героични битки, за да възпрат завоевателните набези на османлиите, за да запазят челядта, честта и родната си земя. Голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непрестъпните пазви на Родопите, за да стане пазител на българския род и език. Руско-турската освободителна война вдъхва нови надежди за свобода на родопското население. Но несправедливият Берлински договор оставя обширни български земи, в това число и Кърджалийския район под турско владичество. Дългоочакваната свобода идва едва след Балканската война. В памет на героите, загинали за освобождението на Кърджали, признателното население издига внушителен паметник на Освободителите в центъра на града, редом до
паметника на Незнайният войн. Според легендата градът дължи името си на Кърджа Али, който след години на военни подвизи станал проповедник. След смъртта му последователите му основали селище близо до неговия гроб. Гробът е отворен през 20-те години на нашия век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб.
Манастир „Свети Йоан Продром“ /или Свети Йоан Предтеча”/ е бил част от средновековен манастирски комплекс от VI - VII век.
Ограден е с дебела крепостна стена с бойни кули. Реставриран е през 2000 г.
В момента към него проявяват интерес не само историци,
реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина.
Манастирски комплекс „Успение Богородично” е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец Боян Саръев.
Частиците от Кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, намерени на култовия комплекс Перперикон, бяха пренесени с литийно шествие в манастирския комплекс, където се и съхранява до днес.
Много хора свързват думата туризъм с Източните Родопи. Причините за това са, от една страна забележителните природни дадености на региона, от друга гостоприемството на хората, а от трета световно известните археологически обекти като Перпериикон и Татул. Връзката между всички тези елементи на материалната и духовна култура в района, е регионалният исторически музей на гр. Кърджали. Причината за това е фактът, че там се съхранява голяма част от миналото на този край, без познанието за което всеки посетител би се чувствал като чужд. Музеят се намира в близост до центъра на града, до изходния път към гр. Хасково. Сградата е построена в началото на 20-те години на ХХ-ти век, по проект на проф. арх. Померянцев, преподавател в Художествената академия в Санкт Петербург. Както повечето музейни сгради в Българи и тази първоначалното е била създадена за друга цел. Идеята е била там да се помещава медресе (мюсюлманско духовно училище). Поради различните превратности на съдбата, това никога не се случва, но началният замисъл за функцията на сградата налагат нетипични, на пръв поглед, за нашите земи архитектурни решения. Доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли напомнящи архитектура на арабския свят. Поради уникалния си вид, сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Експозицията на музея се състои от три раздела – Археология, Минералогия и Етнология. За всеки един от тях е отделен по един етаж. Един от 100-те национални туристически обекта на България -
Църквата „Свети Георги Победоносец”
Една от атракциите е язовирната стана на Язовир Кърджали която се намира над града и се вижда от центъра и източните квартали. До стената се достига с автомобил и може да се разходите по нея.
