Показват се публикациите с етикет екопътека. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет екопътека. Показване на всички публикации

За Странджа и древните траки

За Странджа казват, че е планина, пълна с мистерии. Разположила е снага между две държави: в Турция – на юг, с най-високия за цяла Странджа връх Махиада (1031 м). Северните и североизточните части са в България. Най-високата точка на българска Странджа е 709 м при връх Голямо градище. Планината е осеяна със следи, оставени от нашите предци. Но кои са тези странни хора, решили точно тук да строят, и то още преди хилядолетия?

© Снимка: bg.wikipedia.org
Резерват Узунбуджак
Странджа едновременно е природен парк, най-голямата защитена територия в България със 116 136 хектара. За парк е обявена през 1995 г. Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия”, „Узунбуджак”, „Витаново”, „Средока” и „Тисовица”. За всяко от местата може да се разказва часове наред, а най-добре е да им посветите самостоятелен маршрут. Защо обаче ги изброяваме тук? Във всеки от резерватите има знакови селища, свързани с тракийски светилища и древни загадъчни практики, които днес са част от материалното и духовно културно наследство. Който за първи път посещава Странджа, може и да се подведе от гледката: ниски хълмове, динамично разчупени от долини, богата растителност със свой, странджански облик. Най-добре е да започнете разходката от Историческия музей в Малко Търново.

© Снимка: bg.wikipedia.org
Археологически и исторически музей в Малко Търново
Що се отнася обаче до света на древните траки, тук нещата стават мащабни. На територията на съвременния град Малко Търново има останки от над петдесет разработени старинни рудника. Траките са били изключително добри рудари, металурзи и майстори в обработката на медни и златни предмети и украси. В античността медта е била също много ценен материал – за воинско снаряжение, различни атрибути. Днес окото на съвременника повече търси блясъка на златото. В Историческия музей на града ще научите много любопитни подробности за връзките на най-старото обработено злато в света от Варненския некропол и траките от Странджа. Директорът на музея Ивелина Иванова ще ви разкаже, че са локализирани трите златни рудника в региона: до Малко Търново, в селата Росен и Зидарово, откъдето е тръгвал скъпоценният метал, за да се превърне в блестящите предмети от Варненския халколитен некропол.

© Снимка: архив
Мишкова нива
Разгледайте експозициите на музея и се пригответе за маршрута до Мишкова нива. Но за целта ще трябва да наемете водач. Светилището се намира само на три километра югозападно от Малко Търново, но в гранична територия. Диаметърът му е около 25 метра, но това не е цялото сложно съоръжение, а само крепидата, т.е. очертанията на фундамента. Монументалният градеж е в три реда блокове от бял тукашен мрамор. Височината е 1.80 метра. Комплексът включва куполна гробница – светилище, укрепена сграда – Villa Rustika – жилище на обслужващите храма, могилен некропол, античен водопровод, крепост и, разбира се, рудник. Култовата сграда е била и гробница на тракийски племенен вожд – жрец и херой. Разкрита е само част от съоръжението, което унаследява още по-старо светилище – долмен, като място за почитане на древен митичен прародител. Гробницата се състои от покрит дромос и кръгла куполна камера. Камерата е място за полагане на знатен вожд. Какво обаче е дромос? Буквално означава път, коридор. Във вярванията на древните траки влизането и излизането от пещери, преминаването през природни феномени – провиралища, било равнозначно на излизане от един и преминаване в нов живот. Дромосът, пътят към вечността, е свързан с представите на някогашните хора за времето и пространството. Входът на съоръжението е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. А иначе разходката до Мишкова нива си заслужава и по други причини: освен автентичната гледка, която с нищо не може да бъде заменена, пътят е приятен и живописен. Може да го изминете с джип – помнете, че мястото се намира зад граничното заграждение. Може и пеша. Траките винаги изграждали своите светилища на места с великолепна панорама.

© Снимка: bg.wikipedia.org
Странджански дъб
Маршрутите из Странджа до древните култови обекти ще ви очароват и с невероятни, запомнящи се пейзажи: букови гори, характерните за Странджа зеленика и другият вечно зелен представител – тисът. Накъдето и да тръгнете, ви очакват изненадващи мигове – типично средиземноморски гледки на дървета, храсти и цветя: колхидски джел, лавро-вишна, мушмула, дървесни лиани. Странджанско вълче лико, странджанско бясно дърво, странджанска боровинка – ще ги срещнете по време на обиколките си, докато над главите ви прелитат черен щъркел, малък лешояд, скален орел, горски бекас, гълъб… седемнадесет гнездящи вида, включени в Червената книга на България. Картината е доста по-богата, тъй като над Странджа преминава и пътят на птиците Виа понтика. През есента и пролетта, когато отлитат и долитат 57 вида мигриращи птици, небето над вас е невероятно.

© Снимка: greencorridors.burgas.bg
Природна забележителност „Каменска бърчина” (Камъка)
На три километра, но северозападно от Малко Търново, е местността Пропада. Там се намират тракийски некропол и 45 надгробни могили, с четири типа градежи. Сред тях има тип, който се среща само тук на територията на България, но и в Европейска Турция. На десет километра от Малко Търново, в посока Царево, пък е местността Каменска бърчина. Бърчина означавало каменно възвишение. Местните хора го наричат Камъка. В тракийската цивилизация камъкът е символ на божествената власт, на трайните и непреходни неща. Явно, че са били доста прави, поне що се отнася за оцелялото и до наши дни светилище с жертвени улеи за възлияния с мед, мляко и вино. Погледът се рее далеч, над земните делнични грижи, болка, суета и измамна радост.

Една от скалите е поредният природен феномен. Наричат я Гъбата, заради удивителната прилика с гъба. Изглежда, сякаш е направена от човешка ръка, но е дело на слънцето, вятъра, водата и времето. Тъкмо с това време е свързано древното тракийско поверие, че който премине през Провиралото – специален процеп в гъбата, ще се избави от болести и беди, ще е щастлив цяла година – до следващото си идване тук. Древните тракийски светилища са само част от богатата на мистика и реалност планина. Докато обикаляте античните обекти, ще ви обгръща тайнството на легендите за еврените – змейовите обиталища, съхранени в названията на местни селища, като Евренозово например. На разказите за митичната египетска богиня Бастет, потърсила убежище в Странджа. Или на приказките за долмените – къщи на странни гиганти, както местните хора си обяснявали огромните струпани каменни блокове, сякаш полагани от великани. Ще слушате предания за съновидения, аязми – свещени извори, за нестинарството – танци върху жарава, оцелели и до днес. Но това са други истории, които отново и отново ще ви водят към Странджа – красивата загадъчна планина, богата на природни и културни феномени./bnr

Родопите. Свещената планина

Николай Генов и Христо Тодев години наред обикалят родопските пътеки. Николай е известен с неговите пътеписи в Списание 8, книгите, изложбите и филмите му за екзотични места. Христо Тодев  е алпинист от Димитровград и е сред най-добрите познавачи на тази планина. Двамата събират впечатляващите си снимки, гарнирани с увлекателните текстове на спътничката и съавтор на Ники - Румяна Николова, и подредени от дизайнерката Биляна Савова.


Най-добрите снимки ще бъдат представени в изложба пред Народния театър, организирана от „Фотосинтезис" и Столична община от 26 септември до 17 октомври. Тези 260 невероятни кадъра са събрани в уникален двуезичен албум, първия по рода си, издаден от „Клуб 8"!



Двама приятели скитници - Николай и Христо, се обединихме от любовта към красивите и труднодостъпни природни кътчета на Родопите. Още преди години почувствахме величието на тази планина и я обикаляме неуморно.

Именно в Родопите природата е искала да демонстрира невероятните си творчески способности. Усетихме, че планината е истинският земен рай, в който човек е допуснат милостиво, сякаш по Божията воля.  Никъде геологията, тектониката, историята и етнографията не са си давали толкова чудна среща, както в Родопите. В минали геоложки времена планината е била воден басейн, в който кипяла активна вулканична дейност. По-късно под въздействието на ерозия, порои, реки, вятър и земетресения в нея се образували изумителни скални изваяния: кули, гъби, кубета, човешки и животински фигури. Примесите на метали ги обагрили в невероятни краски. Някога хората виждали в тези образувания своите богове и постепенно започнали да ги обожествяват.

Някъде доизвайвали скалите в странни форми, свързани с техните вярвания. Около изящните природни ваяния възникнали светилища, култови центрове, селища и некрополи. Така се родила необикновена цивилизация сред каменните мистерии на този чуден свят. Мегалитна култура, по-загадъчна и от обратната страна на Луната.
Като пътешественици добре знаем, че сред многото планини по света, обявени за свещени, като хълма Говардхан, тибетския връх Кайлас, върховете около Мачу Пикчу в Перу... напълно заслужено се нарежда и Родопа планина. За нея са писали много велики автори на древността. Пръв я нарича свещена планина Херодот. В нея било древното Дионисиево светилище, където било предсказано могъществото на Цезар, а  Александър Велики узнал, че му предстои да завладее половината свят. Омир наричал Родопите „Снежните планини на траките", Вергилий – „Планината на изкуплението".  За древните тя била „Орфеевото царство", защото легенди разказвали, че в нея e роден митичният тракийски певец Орфей.



Махалите крепости

Оглозганата от пороите тясна пътека се вие стръмно нагоре. По избелелия от далечината склон се виждат наредените като кубчета каменни къщурки високо в свещената планина, където човешки крак рядко стъпва. Големи райони в нея днес са безлюдни и забравени от цивилизацията. А ние сякаш свикнахме да търсим екзотика само в далечни страни и дори не проумяваме, че тя е съвсем близо -  в Родопите, които можем да назовем „планината - континент" заради съхраненото богатство на природа и история. Нужни са часове ходене, за да се достигнат махалите крепости.



Меандри по залез

Арда е един от най-големите притоци на Марица, в която се влива при Одрин. Най-голямата родопска река извира като малък поток под Ардин връх. Забележителна е с многото живописни меандри.



Хората на планината

В  Родопите горделиви, както ги нарича Вазов, на душата е и уютно, и волно. Заради дивната природа, но и заради прекрасните хора. И те са като земята, която ги ражда – топли и волни. Хора твърди, устойчиви, силни като камъка. Красиви като него дори когато са запечатали в лицата си времето и безмилостните му превратности.



Уловената вода на планината

Гъста е мрежата на родопските реки и потоци. Арда, Въча, Доспат, Мътница, Гашня и още много други, добре познати с лудия си нрав в миналото, днес са укротени чрез големите язовири „Кърджали", „Ивайловград", „Студен кладенец", „Боровица", „Въча", „Кричим", „Доспат", „Широка поляна", „Голям Беглик", „Батак", „Цанков камък"… и няколко по-малки. Все повече хора избират да изживеят своята лятна ваканция край тях. Там намират жадувано съчетание от чиста планинска вода, пълна с риба, прохлада, безметежно спокойствие и приказна хубост.
Редактор: Георги Иванов

Районът на Ивайловград..

Автор: Венета Николова
© Снимка: Румяна Цветкова
Тази част на България таи безброй живописни, недокоснати от съвременността кътчета.
Необятните хълмове на Източните Родопи таят сред гънките си приказен, неподвластен на времето кът. Районът на Ивайловград, разположен недалеч от границата ни с Гърция, може да се стори на мнозина прекалено див и отдалечен от цивилизацията. Но ако човек не се поддава на клишетата на масовия туризъм, ако е любознателен и с неспокоен, вечно търсещ дух, няма как да не се влюби в това късче земя, пропито с история и легенди.

© Снимка: Румяна Цветкова
Пролетта е сезонът на орхидеите, които изпъстрят пейзажа с ярките си багри.
Има едно място, което остава някак встрани от неудържимия туристически подем, завладял и преобразил до неузнаваемост някои от най-живописните местности на България. В източната част на Родопите и по-точно в района на Ивайловград, попадаме сякаш в друг свят и друга епоха. Иначе как да си обясним гледката на хаотично разпилените по хълмовете стари махали с малки къщурки, увенчани с килнати покриви, на потракващите по селските друмове магарешки каручки и забрадените жени, запътили се към полето? Как да не се дивим на красивите природни картини, изпъстрени с безбрежни морета от орхидеи и диви божури, на кръжащите високо в небето колонии лешояди, скални орли и други редки пернати екземпляри? За радост на природолюбители и етнолози, на фотографи и пътешественици, тази част от България не се е променила съществено през последните десетилетия.

© Снимка: Румяна Цветкова
В местните села времето сякаш е „застинало” преди двеста години.
Тук можеш да придобиеш представа какъв е бил животът на Балканите в началото на ХХ век, когато не са съществували понятия като автомобилни задръствания, фаст фууд, молове, глобализация и пр. Хората от тази крайгранична зона са съхранили почти непокътнат някогашния си селски бит и продължават да се занимават със земеделие така, както техните предци преди векове. Мекият средиземноморски климат и неуморният труд на родопчани са причина по тукашните планински склонове да се раждат богати реколти от тютюн, сусам, грозде... Освен това, в района растат характерни за по-топлите страни плодове, като нарове, смокини и др. Бродейки сред плавните извивки на Източните Родопи, пътешественикът попада на закътани и забравени от цивилизацията селца.

© Снимка: Румяна Цветкова
Земеделието е основният поминък на местното население.
Имаме условия за селски туризъм, но все още не разполагаме с база за настаняване – разказва местният екскурзовод Петя Дервингова. – Иначе могат да се посетят няколко села, като Долно и Горно Луково, съхранили автентичния си вид. Там къщите изглеждат така, както преди двеста години. Наричат ги още селата на бубите, тъй като в миналото бубарството било основен поминък на населението. В Долно и Горно Луково все още могат да се видят бубарски къщи на по два века. Туристите се отбиват в Долно Луково, за да разгледат и една много добре запазена църква – „Св. Св. Константин и Елена”, която е на повече от две столетия!

© Снимка: Румяна Цветкова
Тукашните села са известни като „селата на бубите”, тъй като в миналото местните хора са се занимавали с бубарство.
Да посетиш Ивайловград и да не опиташ от тукашните вина, е като да отидеш в Рим и да не видиш Папата – шегуват се хората от този край. Произвежданите от тях червени вина, най-вече от сорта мерло, се оценяват високо не само от туристите, които ги дегустират на място, а и на световните пазари, където се радват на голям успех. Районът е известен и със своя тахан, произвеждан по традиционни технологии чрез смилане на сусамовите семена. В началото на XIX век в тукашните села работели деветнадесет таханджийници. За съжаление, подобно на бубарството, този поминък отдавна е отмрял, а до наши дни е оцеляла една единствена таханджийница в Ивайловград. От нея можете да си купите пресни, вкусни и най-вече здравословни сусамени лакомства.

© Снимка: Румяна Цветкова
Туристите посещават църквата „Св. Св. Константин и Елена”, която е на повече от две столетия.
След като се поразходите из града, непременно посетете отстоящата на четири километра вила Армира – най-известната забележителност в района. Комплексът от жилищни и стопански постройки, датиращ от втората половина на І век, ще ви впечатли не само с мащабите си, но и с чудесните, много добре запазени мозайки. Ценителите на старините се отправят в околностите на Ивайловград, за да разгледат останките от още една местна „знаменитост” – крепостта Лютица. Стените на средновековната твърдина, някои от които се издигат на девет метра, в миналото са ограждали селище с мраморни сгради. Затова местните наричат крепостта „Мраморния град”.

© Снимка: Румяна Цветкова
Село Долно Луково е с най-добре съхранен архитектурен облик и неотменно се вписва в маршрутите на туристите.
Единственият проблем, свързан с развитието на туризма в района, е недостигът на места за настаняване. За разлика от други части на България, тукашните села не могат да се похвалят с туристическа инфраструктура, с ресторанти и къщи за гости. Повечето туристи отсядат в Ивайловград, където има няколко приятни хотела. От тях те наемат планински колела, с които обиколят околностите. Някои хотелиери организират сафари с джипове до язовир Ивайловград – най-дългия в България, както и до живописните меандри на Бяла река. Бистрите й води си провират път през малка долина, превърнала се в убежище на многобройна колония от видри и костенурки, както и на над сто вида птици, някои от които са застрашени в световен мащаб. Така че този край се е превърнал в „златна мина” за всеки, който търси непосредствен досег с дивата природа и мечтае да преживее нещо различно от стандартните, шумно рекламирани туристически пакети, които нямат нищо общо с истинското лице на България.
бнр
 

Дивите места в България разпалват фантазията на туристите

В продължение на 15 години Оля Стоянова и Живко Джагов кръстосват страната, за да „колекционират” диви места.
Оля Стоянова с излезлия наскоро на книжния пазар „Пътеводител на дивите места”
Колкото и да се ровите в туристическите справочници, няма да откриете нищо за тях. А ще ви е трудно да ги намерите сами, без предварителна информация, защото са в най-отдалечените и непристъпни кътчета на българската природа. Тези райски оазиси насред урбанизирания ни свят не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство и приключенски дух. До тях ни отвежда наскоро появилият се „Пътеводител на дивите места” на България.
Недокоснатите от човешка ръка кътчета са вдъхновили двама българи да създадат специален пътеводител, посветен на тях. В продължение на 15 години журналистката Оля Стоянова и съпругът й, фотографът Живко Джагов, кръстосват надлъж и шир страната, пътуват на автостоп, спят на палатка, катерят непристъпни скали, спускат се в дълбоки пещери, отсядат в забравени от времето села… И всичко това, за да „колекционират” диви местности и да преживеят една неповторима тръпка, която сега споделят с нас. „България не е само Рилският манастир, средновековната крепост Царевец или Черноморието ни. Дълго време за туризма ни се говореше само с шаблони, но е достатъчно да тръгнеш по някой черен път и започват незабравимите срещи, новите истории” – разказва Оля и добавя:
Тези райски оазиси насред урбанизирания ни свят не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство.
„Всъщност, най-хубавото на тези места е не толкова че излизаш извън картата, на която те дори не са посочени, колкото срещите с обикновените хора, автентичният им бит. Мисля, че точно такива места ни помагат да избягаме от ежедневието. Малко разместват слоевете, позволяват ни да видим света от по-различен ъгъл. За много от тези местности хората почти нищо не знаят. Колко хора у нас например подозират, че до село Байлово, което е на 20 км от София, има чудно красиво тракийско светилище с бигорни пещери, в които са изобразени огромни слънчеви дискове – около стотина на брой! Според една версия те представляват древна астрономическа обсерватория с календар на фазите на луната, според друга - пещерите са имали ритуално предназначение. Освен това, в някои от тях преди години е имало рисунки с гуано /екскременти от прилеп /. За тези рисунки се смята, че са от 3 хил. години пр.н.е. Дотам няма дори пътека. Аз примерно харесвам карстовото плато при Карлуково, което у нас се свързва най-често с местната психиатрична болница . Но всъщност целият район е осеян с над 300 картирани пещери. Има скални халки, има мостове, кули. Природата там е проявила невероятно въображение. Човек може да прекара дни, губейки се в този район. Интересното е, че срещу Пещерния дом се намира психиатричната лечебница – сградите са от двете страни на река Искър. Имаме приятели пещерняци, които се кълнат, че им се случила следната история. На път от една пещера към другата, вървели облечени в кални дрехи, понесли със себе си съответния реквизит – карабинери, седалки, въжета и пр. Пещерняците минали покрай болницата и махнали за поздрав на веселите й обитатели, които по това време си почивали на двора. А те, като ги видели така преоблечени, на път към подземното царство, завъртели ръце: „Вие сте луди!” и им обърнали гръб.”
Според Оля Стоянова точно тези места ни помагат да избягаме от ежедневието.
Откриването на дивите кътчета на България е истинско приключение, изпълнено с изненади и интересни срещи. Как откривате тези места, как стигате до тях?
„Преди 15 години беше доста по-сложно – разказва Оля. – Сега има интернет и хората вече ги оценяват и споделят. Но преди 15 години се ориентирахме благодарение на наши проучвания или на приятели, които са посетили някоя пещера, ходели са да се катерят другаде по скали и т.н. Примерно така открихме местността Боженски Урвич – там има един масив, който става за катерене. Всъщност, това е най-близкото място за катерене на пясъчник край София. България има такова разнообразие, че само малко да излезеш от пътя и попадаш на красиво, недокоснато от времето място.”
Дивите места в България не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство и приключенски дух.
Има ли къде да преспи човек в околностите на тези непристъпни, отдалечени от цивилизацията кътчета?
„Преди години, когато за пръв път водихме големия ни син, той беше на 2 месеца, спяхме на палатка – спомня си Оля. – Сега, 14 години по-късно, се питаме „С какъв акъл?”! Когато стана на 3 годинки, пък го взехме с нас на връх Мургаш /1687 м. в Западна Стара планина/! Всъщност, навсякъде сме спали на палатка, даже и без палатка… Сега нещата малко са се променили. Ще ви дам един пример. Полска Скакавица в т.нар. Земенска планина близо до гр. Кюстендил е малко невзрачно село. Но край него от една бигорна скала скача чудно хубав водопад, точно покрай р. Струма. Това село е разпръснато в 18 стари махали, а дали има още живот в тях може да се разбере единствено вечер, когато тук-там, из гънките на планината, започват да светват малки крушки. Над бигорния водопад има четири-пет къщи и за нас беше изненада миналата година, когато разбрахме, че една от тях е станала къща за гости и вече приема посетители.”
За много от тези недокоснати от човешка ръка кътчета не знаем почти нищо.

Перперикон - мощен християнски център на Средновековието

Перперикон е бил мощен християнски център в периода на Средновековието, стана ясно от думите на проф. Николай Овчаров, който представи на пресконференция 2 оловни печата на Константин, епископ на Ахридос.


В монументална сграда в Южния сектор археолозите попадат на монети и керамика от 10,11, 12 век.

От досегашните открития на археолозите става ясно, че именно от Переперикон започва християнството в Родопите. Преди години е открита така наречената Базилика номер 2.

Според професор Николай Овчаров освен, че е бил център на християнството Перперикон е бил важен и заради близките до него златни рудници, които тепърва ще бъдат проучени от археолозите. В подножието е открит областен център, който е осъществявал мощна кореспонденция, по думите на Николай Овчаров, с Константинопол.

Средновековната история на Перперикон е много богата, категоричен е той. В момента археолозите проучват 10 погребения от преди 1000 години.

Най-интересно е погребението на майка с едногодишно дете, което тя е прегърнала в скута си. Детето е на около годинка, има и млечни зъби. Впечатляваща е позата, в която са погребани - като Богородица с младенеца.

Тази година около 2000 квадратни метра ще бъдат разкрити, обясни още проф. Николай Овчаров. Вече втори месец текат археологическите проучвания на Перперикон.

Те ще продължат до 25 септември. 120-130 души се опитват да разкрият тайнствата на Перперикон.

Само за този уикенд хиляди туристи са посетили крепостта. Идеята на археолозите е Перперикон да се превърне в истински туристически обект, където туристите да могат да се разхождат по улиците и площадите, да влизат в храмовете, а анимация да ги връща към историческите събития, случили се през древността.

Разкопките обаче се нуждаят от финансиране. Проф. Николай Овчаров се надява да получи обещаните преди време от финансовия министър Симеон Дянков 1 млн. лева. Ще се разчита и на външно финансиране по различни културни програми./news.bg


Светилище на нимфите,село Каснаково - Хасковско

Светилище на нимфите,село Каснаково - Хасковско




















































Светилище на нимфите,село Каснаково - Хасковско (10.04.2011 г.)

:::

Легендата за каменната нимфа

В края на III век от Новата ера,римският император Октавиан Август подарява на своя пълководец от тракийски произход Тит Флавий,парче земя в околностите на днешното село Каснаково.

Там край едно синьо поточе на върха на един хълм,потънал в зеленината на тракийските цветя се намира светилището на нимфите.

От дълбока древност се знае,че там вечер танцуват нимфите безкрайно красиви в белоснежните си воали,под които прозират стройните им тела.

Легендата гласи,че ако жените пият от изворчето,те зачеват по-лесно и раждат красиви рожби,деца на непокорна Тракия.

Ето това място получил римският военноначалник за тридесет години вярна служба на императора.

Когато видял светилището,той не разбрал каква сила го притегля към него,но решил да построи храм на Афродита богинята на любовта - в чест на жена си Клавдия.

Когато започнало строителството Тит Флавий сънувал чуден сън.

Явявала му се най-красивата от нимфите и му предлагала своята любов.

Военноначалникът се събуждал под въздействието на съня си със замаяна глава.

Започнал да отслабва.

Появили се сенки под очите му.

В деня на откриването на храма пред насъбралото се множество нимфата се появила на яве.

Всички ахнали и паднали на колене пред божественото създание.

Само тракиецът останал прав.

"Ела при мен и аз ще те даря с неземна радост и безсмъртие !"

прошепнала му нимфата.

Сякаш нежен звън докоснал душата му.

Сърцето трепнало,но коравият войн,кален в много битки бързо се съвзел и отговорил:

"О,най-красива от красивите !

Безкрайна е твоята щедрост,но аз оставам при жена си,която ме чакаше вярно в продължение на тридесет години,докато воювах за славата на императора !"

Като чула тези думи нимфата се вкаменила.

От този момент това място се нарича светилището на каменната нимфа.


Hotels,Holidays,Tickets...