Една от скалите е поредният природен феномен. Наричат я Гъбата, заради удивителната прилика с гъба. Изглежда, сякаш е направена от човешка ръка, но е дело на слънцето, вятъра, водата и времето. Тъкмо с това време е свързано древното тракийско поверие, че който премине през Провиралото – специален процеп в гъбата, ще се избави от болести и беди, ще е щастлив цяла година – до следващото си идване тук. Древните тракийски светилища са само част от богатата на мистика и реалност планина. Докато обикаляте античните обекти, ще ви обгръща тайнството на легендите за еврените – змейовите обиталища, съхранени в названията на местни селища, като Евренозово например. На разказите за митичната египетска богиня Бастет, потърсила убежище в Странджа. Или на приказките за долмените – къщи на странни гиганти, както местните хора си обяснявали огромните струпани каменни блокове, сякаш полагани от великани. Ще слушате предания за съновидения, аязми – свещени извори, за нестинарството – танци върху жарава, оцелели и до днес. Но това са други истории, които отново и отново ще ви водят към Странджа – красивата загадъчна планина, богата на природни и културни феномени./bnr
За Странджа и древните траки
Една от скалите е поредният природен феномен. Наричат я Гъбата, заради удивителната прилика с гъба. Изглежда, сякаш е направена от човешка ръка, но е дело на слънцето, вятъра, водата и времето. Тъкмо с това време е свързано древното тракийско поверие, че който премине през Провиралото – специален процеп в гъбата, ще се избави от болести и беди, ще е щастлив цяла година – до следващото си идване тук. Древните тракийски светилища са само част от богатата на мистика и реалност планина. Докато обикаляте античните обекти, ще ви обгръща тайнството на легендите за еврените – змейовите обиталища, съхранени в названията на местни селища, като Евренозово например. На разказите за митичната египетска богиня Бастет, потърсила убежище в Странджа. Или на приказките за долмените – къщи на странни гиганти, както местните хора си обяснявали огромните струпани каменни блокове, сякаш полагани от великани. Ще слушате предания за съновидения, аязми – свещени извори, за нестинарството – танци върху жарава, оцелели и до днес. Но това са други истории, които отново и отново ще ви водят към Странджа – красивата загадъчна планина, богата на природни и културни феномени./bnr
Родопите. Свещената планина
Най-добрите снимки ще бъдат представени в изложба пред Народния театър, организирана от „Фотосинтезис" и Столична община от 26 септември до 17 октомври. Тези 260 невероятни кадъра са събрани в уникален двуезичен албум, първия по рода си, издаден от „Клуб 8"!
Двама приятели скитници - Николай и Христо, се обединихме от любовта към красивите и труднодостъпни природни кътчета на Родопите. Още преди години почувствахме величието на тази планина и я обикаляме неуморно.
Именно в Родопите природата е искала да демонстрира невероятните си творчески способности. Усетихме, че планината е истинският земен рай, в който човек е допуснат милостиво, сякаш по Божията воля. Никъде геологията, тектониката, историята и етнографията не са си давали толкова чудна среща, както в Родопите. В минали геоложки времена планината е била воден басейн, в който кипяла активна вулканична дейност. По-късно под въздействието на ерозия, порои, реки, вятър и земетресения в нея се образували изумителни скални изваяния: кули, гъби, кубета, човешки и животински фигури. Примесите на метали ги обагрили в невероятни краски. Някога хората виждали в тези образувания своите богове и постепенно започнали да ги обожествяват.
Някъде доизвайвали скалите в странни форми, свързани с техните вярвания. Около изящните природни ваяния възникнали светилища, култови центрове, селища и некрополи. Така се родила необикновена цивилизация сред каменните мистерии на този чуден свят. Мегалитна култура, по-загадъчна и от обратната страна на Луната.
Като пътешественици добре знаем, че сред многото планини по света, обявени за свещени, като хълма Говардхан, тибетския връх Кайлас, върховете около Мачу Пикчу в Перу... напълно заслужено се нарежда и Родопа планина. За нея са писали много велики автори на древността. Пръв я нарича свещена планина Херодот. В нея било древното Дионисиево светилище, където било предсказано могъществото на Цезар, а Александър Велики узнал, че му предстои да завладее половината свят. Омир наричал Родопите „Снежните планини на траките", Вергилий – „Планината на изкуплението". За древните тя била „Орфеевото царство", защото легенди разказвали, че в нея e роден митичният тракийски певец Орфей.
Махалите крепости
Оглозганата от пороите тясна пътека се вие стръмно нагоре. По избелелия от далечината склон се виждат наредените като кубчета каменни къщурки високо в свещената планина, където човешки крак рядко стъпва. Големи райони в нея днес са безлюдни и забравени от цивилизацията. А ние сякаш свикнахме да търсим екзотика само в далечни страни и дори не проумяваме, че тя е съвсем близо - в Родопите, които можем да назовем „планината - континент" заради съхраненото богатство на природа и история. Нужни са часове ходене, за да се достигнат махалите крепости.
Меандри по залез
Арда е един от най-големите притоци на Марица, в която се влива при Одрин. Най-голямата родопска река извира като малък поток под Ардин връх. Забележителна е с многото живописни меандри.
Хората на планината
В Родопите горделиви, както ги нарича Вазов, на душата е и уютно, и волно. Заради дивната природа, но и заради прекрасните хора. И те са като земята, която ги ражда – топли и волни. Хора твърди, устойчиви, силни като камъка. Красиви като него дори когато са запечатали в лицата си времето и безмилостните му превратности.
Уловената вода на планината
Гъста е мрежата на родопските реки и потоци. Арда, Въча, Доспат, Мътница, Гашня и още много други, добре познати с лудия си нрав в миналото, днес са укротени чрез големите язовири „Кърджали", „Ивайловград", „Студен кладенец", „Боровица", „Въча", „Кричим", „Доспат", „Широка поляна", „Голям Беглик", „Батак", „Цанков камък"… и няколко по-малки. Все повече хора избират да изживеят своята лятна ваканция край тях. Там намират жадувано съчетание от чиста планинска вода, пълна с риба, прохлада, безметежно спокойствие и приказна хубост.
Редактор: Георги Иванов
Районът на Ивайловград..
Дивите места в България разпалват фантазията на туристите
Недокоснатите от човешка ръка кътчета са вдъхновили двама българи да създадат специален пътеводител, посветен на тях. В продължение на 15 години журналистката Оля Стоянова и съпругът й, фотографът Живко Джагов, кръстосват надлъж и шир страната, пътуват на автостоп, спят на палатка, катерят непристъпни скали, спускат се в дълбоки пещери, отсядат в забравени от времето села… И всичко това, за да „колекционират” диви местности и да преживеят една неповторима тръпка, която сега споделят с нас. „България не е само Рилският манастир, средновековната крепост Царевец или Черноморието ни. Дълго време за туризма ни се говореше само с шаблони, но е достатъчно да тръгнеш по някой черен път и започват незабравимите срещи, новите истории” – разказва Оля и добавя:
„Преди 15 години беше доста по-сложно – разказва Оля. – Сега има интернет и хората вече ги оценяват и споделят. Но преди 15 години се ориентирахме благодарение на наши проучвания или на приятели, които са посетили някоя пещера, ходели са да се катерят другаде по скали и т.н. Примерно така открихме местността Боженски Урвич – там има един масив, който става за катерене. Всъщност, това е най-близкото място за катерене на пясъчник край София. България има такова разнообразие, че само малко да излезеш от пътя и попадаш на красиво, недокоснато от времето място.”
„Преди години, когато за пръв път водихме големия ни син, той беше на 2 месеца, спяхме на палатка – спомня си Оля. – Сега, 14 години по-късно, се питаме „С какъв акъл?”! Когато стана на 3 годинки, пък го взехме с нас на връх Мургаш /1687 м. в Западна Стара планина/! Всъщност, навсякъде сме спали на палатка, даже и без палатка… Сега нещата малко са се променили. Ще ви дам един пример. Полска Скакавица в т.нар. Земенска планина близо до гр. Кюстендил е малко невзрачно село. Но край него от една бигорна скала скача чудно хубав водопад, точно покрай р. Струма. Това село е разпръснато в 18 стари махали, а дали има още живот в тях може да се разбере единствено вечер, когато тук-там, из гънките на планината, започват да светват малки крушки. Над бигорния водопад има четири-пет къщи и за нас беше изненада миналата година, когато разбрахме, че една от тях е станала къща за гости и вече приема посетители.”
Перперикон - мощен християнски център на Средновековието
Перперикон е бил мощен християнски център в периода на Средновековието, стана ясно от думите на проф. Николай Овчаров, който представи на пресконференция 2 оловни печата на Константин, епископ на Ахридос.
В монументална сграда в Южния сектор археолозите попадат на монети и керамика от 10,11, 12 век.
От досегашните открития на археолозите става ясно, че именно от Переперикон започва християнството в Родопите. Преди години е открита така наречената Базилика номер 2.
Според професор Николай Овчаров освен, че е бил център на християнството Перперикон е бил важен и заради близките до него златни рудници, които тепърва ще бъдат проучени от археолозите. В подножието е открит областен център, който е осъществявал мощна кореспонденция, по думите на Николай Овчаров, с Константинопол.
Средновековната история на Перперикон е много богата, категоричен е той. В момента археолозите проучват 10 погребения от преди 1000 години.
Най-интересно е погребението на майка с едногодишно дете, което тя е прегърнала в скута си. Детето е на около годинка, има и млечни зъби. Впечатляваща е позата, в която са погребани - като Богородица с младенеца.
Тази година около 2000 квадратни метра ще бъдат разкрити, обясни още проф. Николай Овчаров. Вече втори месец текат археологическите проучвания на Перперикон.
Те ще продължат до 25 септември. 120-130 души се опитват да разкрият тайнствата на Перперикон.
Само за този уикенд хиляди туристи са посетили крепостта. Идеята на археолозите е Перперикон да се превърне в истински туристически обект, където туристите да могат да се разхождат по улиците и площадите, да влизат в храмовете, а анимация да ги връща към историческите събития, случили се през древността.
Разкопките обаче се нуждаят от финансиране. Проф. Николай Овчаров се надява да получи обещаните преди време от финансовия министър Симеон Дянков 1 млн. лева. Ще се разчита и на външно финансиране по различни културни програми./news.bg
Светилище на нимфите,село Каснаково - Хасковско
Светилище на нимфите,село Каснаково - Хасковско (10.04.2011 г.)
:::
Легендата за каменната нимфа
В края на III век от Новата ера,римският император Октавиан Август подарява на своя пълководец от тракийски произход Тит Флавий,парче земя в околностите на днешното село Каснаково.
Там край едно синьо поточе на върха на един хълм,потънал в зеленината на тракийските цветя се намира светилището на нимфите.
От дълбока древност се знае,че там вечер танцуват нимфите безкрайно красиви в белоснежните си воали,под които прозират стройните им тела.
Легендата гласи,че ако жените пият от изворчето,те зачеват по-лесно и раждат красиви рожби,деца на непокорна Тракия.
Ето това място получил римският военноначалник за тридесет години вярна служба на императора.
Когато видял светилището,той не разбрал каква сила го притегля към него,но решил да построи храм на Афродита богинята на любовта - в чест на жена си Клавдия.
Когато започнало строителството Тит Флавий сънувал чуден сън.
Явявала му се най-красивата от нимфите и му предлагала своята любов.
Военноначалникът се събуждал под въздействието на съня си със замаяна глава.
Започнал да отслабва.
Появили се сенки под очите му.
В деня на откриването на храма пред насъбралото се множество нимфата се появила на яве.
Всички ахнали и паднали на колене пред божественото създание.
Само тракиецът останал прав.
"Ела при мен и аз ще те даря с неземна радост и безсмъртие !"
прошепнала му нимфата.
Сякаш нежен звън докоснал душата му.
Сърцето трепнало,но коравият войн,кален в много битки бързо се съвзел и отговорил:
"О,най-красива от красивите !
Безкрайна е твоята щедрост,но аз оставам при жена си,която ме чакаше вярно в продължение на тридесет години,докато воювах за славата на императора !"
Като чула тези думи нимфата се вкаменила.
От този момент това място се нарича светилището на каменната нимфа.
my photo mania


