В търсене на корените или как да опознаем Родопите

България се простира на една педя земя, а е толкова разнообразна и красива! Да вземем Родопите. Дори и онези, които дълго са бродили сред красивите ридове на планината, не спират да се изненадват от нея. Такъв е случаят с Гавраил Гавраилов и Александър Караджов. Двамата заклети пътешественици и любители на дивата природа решават да споделят видяното и преживяното по време на дългите им странствания в този райски кът. Така на пазара се появи книгата „Родопи – в търсене на корените”. Четиво, изпъстрено с великолепни снимки, което е на път да се утвърди като безценен пътеводител на хора, любопитни и с приключенски дух.

Гавраил Гавраилов

За да опознаеш тази магнетична планина обаче, е добре да кривнеш от добре асфалтираните пътища и познатите маршрути и да се заредиш с повече любопитство и… търпение. Защото истинските богатства на Родопите се крият в отдалечените села и махали, пропити с усещане за безвремие, в трудно достъпните, но пък изключително живописни местности и най-вече в срещите с възрастните обитатели на планината, съхранили мъдростта на вековете. Но за да стигнеш до тях, ще трябва доста да бродиш по планинските пътеки. Добре е преди това да се заредиш с информация – чрез интернет, карти, пътеводители… В това отношение новата книга за Родопите може да се окаже безценно помагало. „Тази планина ми е изключително близка на сърцето. Не само, защото имам своите родопски корени, но и заради нейната магия и невероятните й хора!” – споделя един от авторите на книгата – Гавраил Гавраилов.Екстремни приключения сред природата, представяне на тракийското и римското наследство, маршрути до средновековни крепости, нови атракции и къщи за гости, но най-вече – разкази за малко познати кътчета от планината… Всичко това е поднесено по един увлекателен начин, затова книгата се чете на един дъх. Да не говорим за уникалните авторски снимки на именити наши фотографи. От пътеводителя научаваме още, че Родопите са рай за чревоугодниците, но и за любителите на хубавото вино. Посочени са адресите на изби в района на Южните Родопи, като Огняново, Виноградец, Устина, Брестовица...
„В книгата има тема, свързана с виното и хляба, където разказваме не само за винения туризъм, но и за символиката на виното и хляба в християнската традиция, разпространена в Родопите – казва Гавраил. – Застъпили сме и развитието на новите т.нар. „хлебни къщи” в планината. Това са културни средища, подобни на читалищата, в които хората се събират и изпълняват ритуал по замесване на хляба, изпичането и споделянето му с другите. В Смолян вече има такава „хлебна къща”, предстои откриването на подобни къщи и в Чепеларе и на други места в Родопите. Много интересна тема, която сме застъпили в изданието, е свързана с овчарството и неговите символи. Навремето планината е била огласяна от стотици чанове. В наши дни обаче все по-малко хора отглеждат животни. А символите, с които свързваме Родопите, са каба гайдата, чевермето, киселото мляко, чановете – всичко това е било естествена част от живота на овчарите и на хората, населявали планината. Ще ми се обаче тези символи в наши дни да не са само една туристическа атракция.”
Разлиствайки симпатичното издание научаваме например откъде идва името на именития родопски курорт Пампорово и какво означава на родопски диалект думичката „пампор”. Освен това в края му авторите са поместили кратък българо-родопски речник с думи, поговорки и изрази, които са все още част от ежедневния език на възрастните обитатели на планината.
„Когато туристът се опита да общува с тях е трудно да ги разбере- обяснява Гавраил. А ние искаме да провокираме любопитството на читателите, да ги накараме да разпитват местните за техните обичаи , да общуват с тях… Защото е много важно човек да не губи любопитството си, както и способността да разговаря „очи в очи” с хората, да научава интересни неща за Родопите и то не докато се рови в интернет , а чрез непосредствения контакт с жителите на малките села, от които има какво да научи” – каза в заключение Гавраил Гавраилов.
Снимки: Меркурий Комерс 97 – Добрич
bnr.bg
http://avtotravel-bg.blogspot.com/

Зимна приказка в Родопите

Сияйно пухкав сняг, приютил в заскрежената си прегръдка дълбоки долове и непристъпни зъбери. Накацали като птици по побелелите планински хребети къщурки с прихлупени тиклени покриви и пушещи комини. Ярко синьо небе с накъсани като захарен памук облачета и лек ветрец, пропит с аромат на борова смола… Кой от нас не мечтае да „скъса синджира” в разгара на зимния сезон и да избяга в някое идилично планинско кътче, за да се радва на снежни пейзажи, кристален въздух и… тишина! Родопите са идеалното място за това.
Колкото и да са облагородени от туристическа гледна точка, колкото и да ги обхождаме и зиме, и лете, колкото и да си мислим, че ги познаваме, Родопите не престават да ни изненадват. Обгърната с мистика и легенди, планината изглежда още по-загадъчна и недосегаема през зимата, когато студ и сняг сковават малките села и градове, превърнали се в търсени места за отдих. Въпреки снежната покривка, повечето пътища в района са проходими, така че всеки може да стигне до набелязаната цел.

© Снимка: Венета Николова

Типични за това време на годината „снежни цветя” се полюшват на планинския ветрец на фона на яркосиньото родопско небе.

Най-често това е Пампорово – любима дестинация на скиори и сноубордисти от страната и чужбина. Чудесни възможности за снежни спортове има и в околностите на Чепеларе в подножието на връх Мечи чал, от който се спускат някои от най-живописните ски писти у нас. Малки и големи писти ще откриете и в други населени места в района. Като например край с. Могилица, близо до границата ни със съседна Гърция, или в местността Предела край с. Стойките, където има ски влекове и малки писти за начинаещи.

© Снимка: Венета Николова

В разгара на ски сезона Пампорово посреща десетки хиляди скиори от страната и чужбина.

Високият адреналин и приятните емоции в ски зоните обаче далеч не изчерпват възможностите за забавления и отмора в планината. Цяла плеяда от изгубени в снега селца приканват любопитния пътешественик да опознае най-съкровените й гънки, пропити с носталгия и самота. През зимата някои са достъпни единствено с високопроходими возила. Но веднъж попаднал в тези дивни, сякаш докоснати от вълшебна пръчица кътчета, ще се влюбиш в неподвижната им красота. Застинали в зимния си сън, тези места предлагат бягство от цивилизацията и от прозаичния делник.

© Снимка: Венета Николова

Заради старите си къщи със запазена архитектура Широка лъка е обявено за архитектурен резерват.

Така е в крайграничното село Кестен например, което наброява не повече от 20 жители – предимно възрастни хора. В околностите му се издига силуетът на малък, изгаснал преди милиони години вулкан – чудесен обект за двучасов маршрут до него и обратно по заснежената планинска пътека. В селото няма къща за гости, така че човек може да отседне в близкото Триград, което пък изобилства с възможности за настаняване. Наблизо се намират едни от най-посещаваните пещери у нас – Ягодинската и Дяволското гърло, които очароват посетителите си с великолепните си карстови драперии и подземни реки. Чудесни къщи за гости, предлагащи домашен уют край камината и вкусни родопски гозби има в навсякъде в планината, а техните стопани развиват успешен бизнес по всички европейски стандарти. Наред с удобствата и автентичната родопска атмосфера, тези хотелчета с по две-три стаи за гости имат още едно предимство – ниските цени. Нищо чудно, че са предпочитани от хора, избрали да прекарат една по-различна ваканция, далеч от пренаселените ски курорти, без да се охарчват прекалено.

© Снимка: Венета Николова

Селска идилия в околностите на Широка лъка.

Ако попаднеш в района на Смолян, непременно посети Широка лъка. През зимата етнографското селище представлява живописна гледка със заснежените си тесни улички и подредените по тях каменни къщурки с кокетни чардаци и обковани с желязо дървени порти. Гостите ни могат да карат ски в отстоящия на 12 км. курорт Пампорово или в съседните села Гела и Солища, които имат малки писти за начинаещи, но повечето хора идват заради запазената архитектура и възможностите за селски туризъм – обяснява Марияна Бърганова от Туристическия информационен център на Широка Лъка и добавя:

Във всяка къща има камина, подредена в типичния родопски стил, а домакините омайват гостите с домашните си специалитети, като пататник, клин, качамак и пр. Освен това имаме хубави фестивали, например предстоящият на 3 март кукерски празник, който привлича много туристи. Посрещаме много гости и по Коледа, заради традициите, свързани с коледуването. Тогава местните коледари обикалят селото, включително и хотелите, за да благословят хората и да им пожелаят здраве и берекет. На първи януари е сурвакарският ни празник, а на 6-и – Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в реката и мъжете скачат във заледените води, за да го вадят. Това е невероятна атракция, която привлича туристите!

Фолклорът, красивите носии, пронизителният писък на каба гайдата и великолепните гласове, които се извисяват над долини и гори, устремени към небето, са запазена марка за този край… и част от местното туристическо предлагане. Затова в повечето механи има осигурени фолклорни състави. С емоционалните си изпълнения те ще стоплят душата ти в зимните вечери, които тук, в Родопите са особено мразовити, но и наситени с незабравими преживявания!
bnr.bg

Родопите. Свещената планина

Николай Генов и Христо Тодев години наред обикалят родопските пътеки. Николай е известен с неговите пътеписи в Списание 8, книгите, изложбите и филмите му за екзотични места. Христо Тодев  е алпинист от Димитровград и е сред най-добрите познавачи на тази планина. Двамата събират впечатляващите си снимки, гарнирани с увлекателните текстове на спътничката и съавтор на Ники - Румяна Николова, и подредени от дизайнерката Биляна Савова.


Най-добрите снимки ще бъдат представени в изложба пред Народния театър, организирана от „Фотосинтезис" и Столична община от 26 септември до 17 октомври. Тези 260 невероятни кадъра са събрани в уникален двуезичен албум, първия по рода си, издаден от „Клуб 8"!



Двама приятели скитници - Николай и Христо, се обединихме от любовта към красивите и труднодостъпни природни кътчета на Родопите. Още преди години почувствахме величието на тази планина и я обикаляме неуморно.

Именно в Родопите природата е искала да демонстрира невероятните си творчески способности. Усетихме, че планината е истинският земен рай, в който човек е допуснат милостиво, сякаш по Божията воля.  Никъде геологията, тектониката, историята и етнографията не са си давали толкова чудна среща, както в Родопите. В минали геоложки времена планината е била воден басейн, в който кипяла активна вулканична дейност. По-късно под въздействието на ерозия, порои, реки, вятър и земетресения в нея се образували изумителни скални изваяния: кули, гъби, кубета, човешки и животински фигури. Примесите на метали ги обагрили в невероятни краски. Някога хората виждали в тези образувания своите богове и постепенно започнали да ги обожествяват.

Някъде доизвайвали скалите в странни форми, свързани с техните вярвания. Около изящните природни ваяния възникнали светилища, култови центрове, селища и некрополи. Така се родила необикновена цивилизация сред каменните мистерии на този чуден свят. Мегалитна култура, по-загадъчна и от обратната страна на Луната.
Като пътешественици добре знаем, че сред многото планини по света, обявени за свещени, като хълма Говардхан, тибетския връх Кайлас, върховете около Мачу Пикчу в Перу... напълно заслужено се нарежда и Родопа планина. За нея са писали много велики автори на древността. Пръв я нарича свещена планина Херодот. В нея било древното Дионисиево светилище, където било предсказано могъществото на Цезар, а  Александър Велики узнал, че му предстои да завладее половината свят. Омир наричал Родопите „Снежните планини на траките", Вергилий – „Планината на изкуплението".  За древните тя била „Орфеевото царство", защото легенди разказвали, че в нея e роден митичният тракийски певец Орфей.



Махалите крепости

Оглозганата от пороите тясна пътека се вие стръмно нагоре. По избелелия от далечината склон се виждат наредените като кубчета каменни къщурки високо в свещената планина, където човешки крак рядко стъпва. Големи райони в нея днес са безлюдни и забравени от цивилизацията. А ние сякаш свикнахме да търсим екзотика само в далечни страни и дори не проумяваме, че тя е съвсем близо -  в Родопите, които можем да назовем „планината - континент" заради съхраненото богатство на природа и история. Нужни са часове ходене, за да се достигнат махалите крепости.



Меандри по залез

Арда е един от най-големите притоци на Марица, в която се влива при Одрин. Най-голямата родопска река извира като малък поток под Ардин връх. Забележителна е с многото живописни меандри.



Хората на планината

В  Родопите горделиви, както ги нарича Вазов, на душата е и уютно, и волно. Заради дивната природа, но и заради прекрасните хора. И те са като земята, която ги ражда – топли и волни. Хора твърди, устойчиви, силни като камъка. Красиви като него дори когато са запечатали в лицата си времето и безмилостните му превратности.



Уловената вода на планината

Гъста е мрежата на родопските реки и потоци. Арда, Въча, Доспат, Мътница, Гашня и още много други, добре познати с лудия си нрав в миналото, днес са укротени чрез големите язовири „Кърджали", „Ивайловград", „Студен кладенец", „Боровица", „Въча", „Кричим", „Доспат", „Широка поляна", „Голям Беглик", „Батак", „Цанков камък"… и няколко по-малки. Все повече хора избират да изживеят своята лятна ваканция край тях. Там намират жадувано съчетание от чиста планинска вода, пълна с риба, прохлада, безметежно спокойствие и приказна хубост.
Редактор: Георги Иванов

Read more: http://travel.actualno.com/news_401100.html#ixzz27CYYJNx9

Загадките на Родопите

Загадките на Родопите се опитва да разгадае фотографът Красимир Андонов чрез серия от снимки, които показва в софийската галерия Credo Bonum. В изложбата “Скално изсечени паметници” той е селектирал малка част от кадрите, направени от него в продължение на няколко години.
Използвайки играта на светлините и сенките, авторът вижда и ни показва изображения, невидими с просто око в гънките на скалите, в нишите и пещерите. Това могат да бъдат очертания на скалите, изсечени линии или издълбани форми, които сякаш носят скрити послания от дълбините на вековете. Фотографът открива тайнствени знаци в известните светилища на Белинташ, на връх Татул, при с.Ночево, в Дъждовница и Долно Дряново (Западни Родопи), пещерата “Утроба” и светилището “Харман кая”. В известните култови центрове фотографът съзира художествен обект, който се променя в различните сезони и части на деня, излъчвайки всеки път необикновена красота и мистика. Освен поразителния естетически ефект серията му има и принос към знанието за тези находки.

 Снимките представят неизвестни детайли и акценти относно същността на широко познатите култови места. Особено впечатляваща е серията на светилища с трапецовидни ниши и ритуалните ями, свързани с изпълнение на култа към Богинята майка.Показаните кадри са уникални, защото са правени през различни сезони и часови пояси. Заснети са чрез специална технология, усъвършенствана от самия фотограф. Той снима предимно през нощта с фотокамера, която е четири пъти по-чувствителна от човешкото око. За осветление използва насочени фенери и всевъзможни светещи приспособления, с които “рисува” по време на дългите експозиции. Различните цветове на светлината постига с помощта на цветокоригиращи кинофилтри. Впоследствие добавя и дневни кадри към серията.

Всички фотографии са без допълнителна обработка. Красимир Андонов е завършил “Кино- и телевизионно операторско майсторство” в НАТФИЗ. Снима реклами, документални филми и игралния “Отрова за мишки”.От студентските си години е запален по хуманистичната фотография. Негови творби са публикувани в много части на света.Изложбата е част от Месец на фотографията 2012, организиран от Национално сдружение “Фотографска академия”./monitor

ДАНО туризъм или как да опазим природата и автентичните традиции на Родопите

Автор: Лина Иванова

© Снимка: dano-center.com

Норвежката къща, както е наречен центърът за доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм, всъщност е старото училище на родопското село Момчиловци.

Приготовленията за летни и зимни ваканции, за по-кратки и по-продължителни пътувания винаги са придружени с вълнуващи преживявания. Туристическите емоции са заредени с положителна енергия и затова ги очакваме с нетърпение. Не винаги, когато се отправяме към морския бряг или към заснежените писти на планината, обаче се замисляме за това какви щети нанасяме върху природата. През последните години специалистите усилено говорят за „устойчив туризъм”. Определението, което дават за него, е туризъм, който носи ползи на местното население, но не съсипва природата и не нанася вреда на онова, което трябва да оставим след себе си на бъдещите поколения.

© Снимка: dano-center.com

Поглед към Момчиловци

Това е и една от мисиите на туристическия център ДАНО в живописното родопско село Момчиловци. Всъщност ДАНО е абревиатура на доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм. За много млади европейци и гости от други континенти селото се е превърнало в притегателен център за образователен туризъм. Друга задача на центъра е да привлича български и чужди изследователи, студенти и ученици, които да проучват природата и автентичните традиции на Родопите. През месец май 2011г. центърът, който е проект на Национално движение „Българско наследство”, отваря врати за първите си участници:

Норвежката къща, както нарекохме нашия център, всъщност е старото училище на родопското село Момчиловци – разказва директорът на Национално движение „Българско наследство” проф. Румяна Михнева. – Сградата беше изоставена и полуразрушена. Ние решихме да приложим една идея за устойчиво развитие на туризма, разработена в университета „Джордж Вашингтон” в Америка и се захванахме със създаване на център за доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм. На български език центърът е известен като ДАНО – от първите букви на тези думи. Получихме предложение да работим в тази посока от един от водещите американски специалисти по туризъм, консултирал много български проекти, свързани с развитието на алтернативните видове туризъм. Благоустрояването на центъра стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Кралство Норвегия – посочва проф. Михнева.

© Снимка: dano-center.com

Доброволческият туризъм на център ДАНО предлага възможности на гости от Франция, Германия, Италия и други страни да се занимават със залесителни дейности в планината, с работа в местни ферми или пък да участват в исторически, етнографски и археологически експедиции. Академичният туризъм е привлекателен за български и чужди студенти, специализанти и докторанти в области като география, история, културна антропология, екология. Учени и изследователи от същите дисциплини пък са хората, които се отдават на научен туризъм у нас. В групите по образователен туризъм могат да се включват ученици или пък цели семейства не само от страната, но и от чужбина. За тях опознаването и опазването на природата и местните традиции са много добра възможност не само за отдих и развлечения, но и за натрупване на допълнителна култура и познания. Една от програмите, по които се работи в център ДАНО, се нарича „Пътят на млякото”. Тя е част от проекта „Академия за наследство” на Националното движение „Българско наследство”:

© Снимка: dano-center.com

Това ще бъдат дейности, насочени предимно към младите, които са свързани с всичко, което знаем за млякото – обяснява проф. Михнева. – Планината Родопи е известна с това, че там е имало големи стада. Сега всичко, което се произвежда от мляко, всичко, което се произвежда от вълна, или пък различните традиции, свързани с тези дейности, ще може да бъде показвано от местните баби и дядовци. Хората от този край ще учат желаещите да плетат, да предат, да си заквасват мляко и пр. Имаме още един проект, който ще стартира през първата половина на месец юли. Участниците в него ще берат билки, ще варят сладка, ще гледат как се дои. С една дума – всички тези неща, които може да предложи планината. Цялата програма се приема много добре – казва проф. Михнева. – В деня, в който пристигат, младежите обикновено са притеснени от новата среда и липсата на приятели. След 24 часа вече играят заедно, пеят песни, вършат всичко с радост и удоволствие. Условията в сградата на центъра са прекрасни. 

В рамките на проекта „Академия за наследство” се организират експедиции и бригади, свързани с идеята за опазване на културата, на традициите и на българската природа. Проф. Михнева разказва за още един изследователски проект, в който предстои да се вложат много усилия. Засега той е наречен „Планината” – защото това е мястото, където могат да се наблюдават много проблеми на обществото – безработица, демографски проблеми, унищожаване на околната среда… Интерес към този проект проявяват учени и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, както и големи предприятия в района на Родопите. Студенти от различни магистърски програми вече са имали няколкодневен стаж по този проект. Проф. Михнева обяснява, че едно от водещите правила при тези посещения е задължително да има срещи с местните хора. Това, което правят учените, трябва винаги да достига до родопчани, смята тя./bnr.bg

По неутъпканите пътеки на Източните Родопи

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Река Арда е неустоимо предизвикателство за природолюбители, художници и фотографи.

Знаете ли, че в Източните Родопи на воля пасат огромни стада бикове и крави от редкия вид родопско късорого говедо, а компания им правят каракачански овце, характерни с дългата си, бухнала козина? Че по планинските ливади препускат диви коне – т.нар. тарпани, внесени от Холандия, а кръжащите високо в небето лешояди са се превърнали в истински „знаменитости”, които често попадат във фокуса на обективите на орнитолози от цял свят? Това е едно от последните диви кътчета на Европа, неподвластни на времето и неудържимата урбанизация, завладяла и успяла да обезличи останалата част на Стария континент.

© Снимка: Венета Николова

Голяма част от населените места са с по четиридесет-петдесет жители, а някои от селата са обезлюдени и от години пустеят.

Хубавото е, че родопските общини Маджарово и Крумовград, разположени край границата ни с Гърция, са все още неизследвани от масовия турист, благодарение на което тук рядко ще срещнеш типичните примамки за съвременния консуматор. Забрави за супермаркетите и загрозяващите пейзажа рекламни билбордове, за заведенията за бързо хранене, за дискотеки, барове, сергии за сувенири…. Та в този планински кът почти няма хотели! По-вероятно е да попаднеш на селска къща за гости, оборудвана с всичко необходимо за пълноценна и най-вече романтична почивка на село. Има и друг вариант – да си наемеш вила. На места под наем се предлагат реставрирани старинни селски къщи, които отвън по нищо не се отличават от повечето захабени от времето постройки, осеяли планината, но вътре са обзаведени с луксозни спални и камини, с модерни кухни с чисто нови печки, хладилници. С една дума, това е чудесен вариант да прекараш ваканцията си на село в компанията на любимите си хора, без да се лишаваш от удобствата, на които си свикнал.

© Снимка: Венета Николова

Районът се посещава от орнитолози, които пристигат за да наблюдават грабливи птици.

А ако обичаш покоя и тишината, вероятно ще оцениш и факта, че тук голяма част от населените места са с по четиридесет-петдесет жители, а някои от селата са обезлюдени и от години пустеят. В района на някогашното миньорско градче Маджарово, което днес наброява едва петстотин постоянни жители, господари са не хората, а птиците! На територия, не по-голяма от двадесет кв. км тук могат да се наблюдават около седемдесет на сто от всички грабливи пернати, обитаващи Стария континент. Сред тях се открояват прословутите белоглав, черноглав и египетски лешояд, превърнали се в търсена „мишена” за снимки от орнитолози и пътешественици. Напролет околностите на Маджарово „лумват” в лилаво, червено, циклама… Това е сезонът на орхидеите, които цъфтят на територията на защитената зона „Вълчи дол”. Както подсказва името на резервата, в него се скитат вълци, така че бъди нащрек! И не пропускай да се отбиеш в Природозащитния център край Маджарово, където с радост ще ти разкажат за птичия свят на планината и ще ти покажат къде гнездят някои от най-редките пернати видове. Холандецът Франк Зандеринк, координатор на българо-холандски проект за устойчивото развитие на района, е убеден, че Източните Родопи имат всички шансове да се наложат като водеща екодестинация в Европа.

© Снимка: Венета Николова

Някогашното миньорско градче Маджарово днес наброява около петстотин постоянни жители.

Това, което чуждите туристи търсят, са най-вече неутъпканите пътеки – казва Франк Зандеринк. – Те обичат да изследват незасегнати от туристите местенца, да се докоснат до чиста природа. И всичко това го откриват тук! Вярно е, че голяма част от тези земи са облагородени от човешка ръка, но хората не са ги унищожили, както е на много други места! Тук ще откриете едно от най-големите биоразнообразия на континента: различни видове пеперуди, влечуги, хищници, грабливи птици. Хората в Европа, включително и в моята страна Холандия, не са и чували за Източните Родопи. И когато им показвам снимки и филми, те веднага скачат и казват „Искам да отида там, на всяка цена!”

© Снимка: Венета Николова

Атракция са и носиите от този край, искрящи с всички цветове на дъгата.

Не само холандци, но и французи, германци, скандинавци, а и все повече българи откриват за себе си този благословен от природата край. Мнозина с неохота споделят преживяванията си в стремежа да съхранят района такъв, какъвто е, далеч от набезите на масовия туризъм. Разходи се като тях по течението на река Арда, за да зарадваш сетивата си с необичайни гледки, птича песен и аромат на диви цветя и билки. Бистрите й води си провират път в подножието на скалисти зъбери, оформяйки великолепни меандри с почти нереална красота. Асфалтираният път, който лъкатуши край пясъчните им брегове, отвежда към забравени от Бога местенца, чиито жители – предимно възрастни хора, живеещи в изолирани от цивилизацията махали, гледат на туристите като на пришълци от друга епоха. Затова пък гостоприемството им е прословуто. Пътешественикът тук се посреща с широка усмивка и неустоимо вкусни домашни гозби.

© Снимка: Венета Николова

Късороги родопски говеда с почуда наблюдават как туристи ги снимат.

Ако отседнеш в къщата за гости в село Горно поле например, ще те нагостят със задушено телешко в тиква или с баница с булгур. Домакините се занимават с биоземеделие и отглеждат във фермата си редкия вид късорого говедо и каракачански овце, които пасат свободно в околностите на селото, превръщайки се в неотменна част от местния пейзаж. Носталгия по отминали времена пък навява местността край изоставеното село Сбор, разположено сякаш накрая на света. Близо до останките от някогашните му къщи, рушащи се от природните стихии, броди табун диви коне, т.нар. тарпани. Внесени през миналата година от Холандия, с идеята да пасат и да възстановяват естествените екосистеми, те вече са се превърнали в туристическа атракция. Атракция са и носиите от този край, искрящи с всички цветове на дъгата, които се пазят по стари долапи и скринове и се обличат само по празници. Тогава всички се хващат на хорото и заситнят под съпровода на протяжната родопската каба гайда. А всеки, който иска да се включи във всеобщото веселие, е добре дошъл!

© Снимка: Венета Николова

Местността край изоставеното село Сбор навява носталгия по отминали времена.

bnr.bg

 

Източните Родопи - дестинация за приключенци

Там всичко все още е диво и автентично, поне в сравнение с европейските дестинации Повече от месец 7-членен екип, начело с Дирк Хилберт, директор на Crossbill Guides, която е специализирана в съставянето на туристически пътеводители за екотуристи и природолюбители, обикаля Източните Родопи от двете страни на границата - българската и гръцката.

Целта е да заснеме и опише най-интересните места, животински и растителни видове, които могат да бъдат видени в региона.

Екипът на холандската организация е привлечен от изключително богатото разнообразие на флората и фауната на Източните Родопи.

Голямата разлика на Източните Родопи, в сравнение с други европейски туристически дестинации, е, че всичко в тях е по-диво, по-оригинално и по-автентично, смята Дирк Хилберт, цитиран от БТА.

Пътуване между Рила и Родопите

Едно следобедно пътуване между Рила и Родопите

Оскъдни са думите, които могат да опишат състоянието на туриста, застанал пред величествената картина на огромната планина и тихия полъх на вятъра, далеч от градския шум и трафик. Никъде другаде не съм се чувствал толкова малък и толкова нищожен.

В един неделен следобед с група колеги решаваме да посетим най-високия язовир на Балканите, най-големия карстов извор в България и града с най-много минерални извори в страната. Дестинацията ни преминава през две планини и една обширна поляна. За целта тръгваме от София и минаваме през Костенец и Белово, за да стигнем до с. Сестримо, откъдето започва стръмното изкачване на Рила. Едва ли има нужда да споменавам колко тесен и осеян със завои е планинският път. Караме бавно, но за сметка на това почти не срещаме друго превозно средство, тук-там се разминаваме с някоя и друга кола.

Идеята да се отворят прозорците на автомобила е съвсем на място, с оглед на кристално чистия планински въздух, който усещаме с целия обем на дробовете си. Изкачването съвсем не е чак толкова изморително, особено любувайки се на прекрасните релефни природни дадености в съчетание с р. Крива, която малко надолу се влива в р. Марица. Не пропускаме да запечатаме всичко това с фотоапарата и отбиваме на подходящо място. Малко са думите, които могат да опишат състоянието на туриста, застанал пред величествената картина на огромната планина и тихия полъх на вятъра, далеч от градския шум и трафик. Никъде другаде не съм се чувствал толкова малък и толкова нищожен.



Неописуемата гледка природа-човек неволно би бил вдъхновила поета и художника, които със собствени изразни средства на изкуството си биха пресъздали пейзажа. След редица снимки на околността обаче за пореден път се убеждавам в недостатъка на запечатващото техническо устройство да превъплъти по най-добрия начин всичката тази картина на планинската местност. Колкото и пъти да разглеждам направените снимки, все ми се струва, че не е това, което виждам.

След известна доза размисли и емоции на едно от многото места за престой по пътя потегляме още нагоре - към Белмекен. Пътят така и не свърша и таман да изкажем поредното безпокойство от дългото изкачване, с въздишка установяваме, че пред нас се извисява язовирната стена на яз. „Белмекен”. Спрелият москвич до язовира е на хора от близките села, които са дошли тук, за да събират къпини и диви ягоди. Изкачваме се по стълбите на стената, висока 88 метра, и на всеки 10 стъпала гледката става все по-красива, а колата долу изглежда все по-малка. Язовирът е разположен на 1920 метра надморска височина и е най-високият язовир на Балканите, с охота споделя информацията с нас човекът от охраната. Зимно време тук е немислимо да се движат коли, а придвижването става с моторни шейни. Водата в язовира наистина е бистра и студена, а, както ни посъветва и пазачът, може дори да се пие, тъй като водата в нея идва от няколко изворни реки. От тук се вижда и връх „Белмекен”, разположен на 2100 м надморска височина. Дълбочината на язовира достига 92 метра. Името на язовира означава “известно място” и е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила, създадено на заравненост край р. Крива. След „Белмекен” се спускаме надолу по пътя и не след дълго онемяваме пред приказния пейзаж, който ни предоставя местността Юндола. Просторни поляни и горска местност с уникална флора и фауна, а зеленият цвят в своите нюанси благоприятства за бързото ни отпочиване от пътуването.

Юндола - границата между две планини

Местността Юндола е обширна седловинна поляна между планините Рила и Родопи с размери приблизително 3 км на 1 км. Името на местността произлиза от думата “юндол”, т.е. пазар за вълна. От местните и показателните табели разбираме, че и през зимата Юндола предоставя възможност за туризъм, главно със ски-пистите, оборудвани с влекове. Тук има редица вили и мотели, в които може да се отседне. Оттук тръгват и различни туристически маршрути в Рила и Родопите. Интересни обекти в околността са: резерватите Рогачица и Валявиците в Рила и природната забележителност Пашови скали. В неделния ден в местността се събират хора, които използват почивния ден за излет. Волно препускащите коне пък придават освен колорит и чувство на свобода на това място. Тръгвайки си от местността, оставам с вътрешното си обещание, че пак ще дойда, и то за по-дълго. В с. Юндола, на разклона за Банско и Разлог, спираме, след като вниманието ни е приковано от продавачи на горски плодове, които на пътя предлагат току-що набраните боровинки. С надежда питам дали мога да опитам, а жената ми предоставя цялата щайга, та да съм почерпел и останалите колеги в колата. На шега си мърморя, че ето я разликата с Женския пазар в София. Освен отношението и цената тук е 4 лв. Има и за по 3,50 лв. на килограм, докато на Женския боровинките започват от 4,50 лв. Продавачката дори ми дава рецепта за компот и конфитюр, като не забравя да спомене, че боровинките са особено полезни за зрението. Доволни от направената покупка, се стрелваме към Родопите, където ни очаква обявеният за миналата година за СПА център на Балканите гр. Велинград. Това е може би градът, в който се падат най-много СПА хотели на човек от местното население. Въпреки напредналото време успяваме да се отбием и в Клептуза - най-големия карстов извор в страната. По изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. На връщане, освен че се наслаждаваме на теснолинейката, с радост забелязваме, че горската местност предоставя в изобилие възможност собственоръчно да съберем и опитаме друг дар на природата - къпините.

Планините по западната граница на България – чудни гледки и дива природа

Ако се вгледаме в географската карта на България, ще видим върху зелен фон да се открояват кафявите участъци, с които са отбелязани планините. Когато ги е създавала природата, изглежда като с един замах първо е положила линията на най-дългата – Стара планина.

Тя преминава със своите различни по височина върхове от западния до източния край на страната. На юг с едри букви са записани имената на трите големи масива Рила, Пирин и Родопите. А по цялата ни западна граница има плетеница от десетина не много големи планини.

Имената им не са толкова популярни сред туристите, но пътеките им са готови да разкрият тайните си пред всеки, който поеме по тях. Планинският водач от бюро „Радецки” Момчил Цветанов ни повежда с разказа си из тези райони, като започва от така наречената северна зона. Това е мястото, където Стара планина се допира до западната ни граница със Сърбия. Най-известен и най-привлекателен за алпинистите в този край е връх Ком, висок 2016 метра. На север от него, според Момчил, се намират много интересни места като Копрен и Трите чуки. Те стават все по-популярни с облекчаването на достъпа до границата. 

© Снимка: bg.wikipedia.org

Връх Ком, висок 2016 метра

„Друго интересно място в тази зона – отбелязва Момчил Цветанов – е най-северната точка на България, която се намира също на западната ни граница. Тук река Тимок се влива в Дунав и гледката е изключително атрактивна. На това място човек попада на един от четирите ъгъла в географската карта на България. Като добавим Белоградчишките скали, района на връх Ком, град Берковица, Чипровци, списъкът с интересните места, които могат да се видят, става още по-голям. Ако се спуснете на юг по западната ни граница, ще стигнете до Трънския край и областта Краище. В тази част на България ще откриете много живописни планински вериги. Сред тях е Руй планина, която се разпростира и на територията на съседна Сърбия. А първенецът й връх Руй (1706 м) е кацнал точно на самата граница.”

© Снимка: tran.bg

Връх Руй (1706 м)

На юг от този връх започва областта Краище, а една от най-интересните планини в района е т.нар. Кървав камък. Това страховито име, по думите на Момчил Цветков, идва от една много ефектна скала, скрита в гората. Според едни тя се обагряла в червено при изгрева на слънцето, според други във времената на Османската империя там са били избивани хора и пролятата кръв дала името й. По пътя на юг се стига до другата голяма планина в Краище – Милевска планина. От нейния връх Милевец (1733 м) се открива панорамна гледка и към първенеца на Краището – връх Бесна кобила (1924 м), разположен на територията на Сърбия.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Връх Бесна кобила (1924 м)

С разказа си Момчил ни отвежда още на юг до най-непосещаваната планина в България – Чудинската. Около името й се носи шега, че хората се чудели къде се намира. Истината е, че е наречена на едно закътано в планината село – Чудинци. На това място е и най-западната точка на България. Няколко километра по-надолу се намира пресечната точка на три граници – на България, Сърбия и Македония. Момчил Цветанов описва една природна забележителност в тази част на България, която едва ли може да остави някого безразличен:

© Снимка: tran.bg

Трънският балкан

„Това е изключително огромна скала, която наподобява главата на каменен слон. По нея се различават гигантски уши, както и петдесетметров хобот, който виси над дълбока пропаст. Цялата тази скална скулптура е напълно естествено природно творение, което, заедно с красивите панорамни гледки, заслужава да бъде посетено, а и може да даде тласък на туризма в този район – убеден е Цветанов.”
Ако се спуснем още по на юг, стигаме до връх Маркови Кладенци (1523 м), разположен в българската част на планина Огражден. От него се открива фантастична гледка към планините Беласица и Пирин. Туристите, които особено в ранна пролет са наблюдавали тези места, често ги определят като „швейцарски картини”.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Връх Тумба (1880 м)

„Лека-полека стигаме до най-южната планина Беласица – завършва разказа си Момчил Цветанов. – Там се намира другата точка, в която се срещат три граници – на България, Гърция и Македония. Точно там се намира връх Тумба (1880 м). Ако човек обиколи най-горната част, пирамидата на върха, може за около 15 секунди да премине през трите съседни държави…”

Автор: Лина Иванова/ bnr.bg

Тракийското светилище "Чуката на гидика"..

Странно име за тракийско светилище. Малко известно е, дори никак! Намира се над Ардинския Дяволски мост, но много по-близко до село Гълъбово, община Баните. От пътеката "Дяволски мост- Гълъбово" се отбива по една стръмна пътечка на това място:

 Върви се надолу като от двата ви края има стръмни склонове към реката. Навярно от това е дошло името "Гидика"?

пътеката

 От двата й края гледката е такава:






 След като се стигне до тази табела /10 мин от разклона/:


следва рязко изкачване нагоре /около 200 метра/:


за да стигнете до самото светилище, намиращо се на най-високото място на тази чука, намираща се в средата на един меандър на реката. Арда е на около 300 метра под вас /денивелация/ и гледката е невероятна. Сега разбирам защо траките са избрали това място за преклонение.










 Най-ранните артефакти открити тук са от бронзовата и ранно-желязната епоха 1500 г.пр.н.е. През 10-11 век тук е изграден параклис, а може би и малък манастир! Тук са били земите на бесите, които трудно са се покръстили.
 В района е открито монетно съкровище, състоящо се от 74 сребърни венециански монети и 5 златни хиперперона. /така пише на табелата/
 Има направени археологически разкопки, но те са в ранен стадий.


 Поставена е маса с панорамна снимка върху нея, така че като застанете в средата й, да видите мястото на следващото тракийско светилище в района- "Карабурун".




 Ето го връх "Карабурун"/Черния нос/, в дъното, на хоризонта:


 Има поставена апаратура за пращане на моментни снимки към интернет, но не знам адреса където могат да се гледат, а не знам и дали апаратурата работи!

 Дано ви е станало интересно! И когато посещавате Дяволския мост да отделите 3 часа , за да се полюбувате на "Чуката на гидика". Или по-просто: идете до село Гълъбово и за 40 минути ще сте на светилището!

http://alexooo.blog.bg