В търсене на корените или как да опознаем Родопите

България се простира на една педя земя, а е толкова разнообразна и красива! Да вземем Родопите. Дори и онези, които дълго са бродили сред красивите ридове на планината, не спират да се изненадват от нея. Такъв е случаят с Гавраил Гавраилов и Александър Караджов. Двамата заклети пътешественици и любители на дивата природа решават да споделят видяното и преживяното по време на дългите им странствания в този райски кът. Така на пазара се появи книгата „Родопи – в търсене на корените”. Четиво, изпъстрено с великолепни снимки, което е на път да се утвърди като безценен пътеводител на хора, любопитни и с приключенски дух.

Гавраил Гавраилов

За да опознаеш тази магнетична планина обаче, е добре да кривнеш от добре асфалтираните пътища и познатите маршрути и да се заредиш с повече любопитство и… търпение. Защото истинските богатства на Родопите се крият в отдалечените села и махали, пропити с усещане за безвремие, в трудно достъпните, но пък изключително живописни местности и най-вече в срещите с възрастните обитатели на планината, съхранили мъдростта на вековете. Но за да стигнеш до тях, ще трябва доста да бродиш по планинските пътеки. Добре е преди това да се заредиш с информация – чрез интернет, карти, пътеводители… В това отношение новата книга за Родопите може да се окаже безценно помагало. „Тази планина ми е изключително близка на сърцето. Не само, защото имам своите родопски корени, но и заради нейната магия и невероятните й хора!” – споделя един от авторите на книгата – Гавраил Гавраилов.Екстремни приключения сред природата, представяне на тракийското и римското наследство, маршрути до средновековни крепости, нови атракции и къщи за гости, но най-вече – разкази за малко познати кътчета от планината… Всичко това е поднесено по един увлекателен начин, затова книгата се чете на един дъх. Да не говорим за уникалните авторски снимки на именити наши фотографи. От пътеводителя научаваме още, че Родопите са рай за чревоугодниците, но и за любителите на хубавото вино. Посочени са адресите на изби в района на Южните Родопи, като Огняново, Виноградец, Устина, Брестовица...
„В книгата има тема, свързана с виното и хляба, където разказваме не само за винения туризъм, но и за символиката на виното и хляба в християнската традиция, разпространена в Родопите – казва Гавраил. – Застъпили сме и развитието на новите т.нар. „хлебни къщи” в планината. Това са културни средища, подобни на читалищата, в които хората се събират и изпълняват ритуал по замесване на хляба, изпичането и споделянето му с другите. В Смолян вече има такава „хлебна къща”, предстои откриването на подобни къщи и в Чепеларе и на други места в Родопите. Много интересна тема, която сме застъпили в изданието, е свързана с овчарството и неговите символи. Навремето планината е била огласяна от стотици чанове. В наши дни обаче все по-малко хора отглеждат животни. А символите, с които свързваме Родопите, са каба гайдата, чевермето, киселото мляко, чановете – всичко това е било естествена част от живота на овчарите и на хората, населявали планината. Ще ми се обаче тези символи в наши дни да не са само една туристическа атракция.”
Разлиствайки симпатичното издание научаваме например откъде идва името на именития родопски курорт Пампорово и какво означава на родопски диалект думичката „пампор”. Освен това в края му авторите са поместили кратък българо-родопски речник с думи, поговорки и изрази, които са все още част от ежедневния език на възрастните обитатели на планината.
„Когато туристът се опита да общува с тях е трудно да ги разбере- обяснява Гавраил. А ние искаме да провокираме любопитството на читателите, да ги накараме да разпитват местните за техните обичаи , да общуват с тях… Защото е много важно човек да не губи любопитството си, както и способността да разговаря „очи в очи” с хората, да научава интересни неща за Родопите и то не докато се рови в интернет , а чрез непосредствения контакт с жителите на малките села, от които има какво да научи” – каза в заключение Гавраил Гавраилов.
Снимки: Меркурий Комерс 97 – Добрич
bnr.bg
http://avtotravel-bg.blogspot.com/

България е една от най-негостоприемните нации в света..

Според  доклад, оповестен на Световния икономически форум в Давос, България е една от най-негостоприемните държави в света.
Докладът оценява 140 държави според редица фактори като туристическите инфраструктура и съоръжения, устойчиво развитие и богати културни ресурси. Безопасността по пътищата също има голяма роля.
В категорията "Отношението на населението спрямо чуждестранните посетители", на първо място, като най-недружелюбната държава в света, се нарежда Боливия. По-надолу в тази класация се нареждат Венецуела, Русия, Кувейт и Латвия. Исландия и Нова Зеландия печелят първите места като най-приветливи към туристите нации в целия свят.
По индикатора отношение на населението към чуждите туристи България заема 132 място, показват данните, цитирани от  www.economy.bg. Докладът сочи, че България губи конкурентност в туризма.
 Страната се класира две места по-назад отпреди две години в общата класация по конкурентоспособност. В момента България заема 50-о място сред 140 страни.

Най-добре България се представя в класациите за туристическа инфраструктура (състояние на хотелите) и хигиена. Най-нисък резултат получава по отношение на възможностите за транспорт - пътувания по въздух и сухопътна мрежа.

България трета по брой на културните паметници в Европа

България се нарежда на трето място в Европа по културни паметници след Гърция и Италия. Историческото наследство, в комбинация с етнографската специфика на отделните региони у нас, е начин за привличане на все повече туристи. По оценка на специалистите културният туризъм се радва на все по-голям интерес и все повече печалби.

В последните години интересът към историческото ни, архитектурно, археологическо и етнографско наследство е нараснал не само сред сред българите, но и сред чужденците.

„Никой не отива в една държава само заради добрия хотел, заради интересния ресторант. Културният туризъм съчетава наследството, добрата кухня, атракциите, легендите, специалните събития", обясни доц.Соня Алексиева, експерт културен туризъм, НБУ.

Достъпните цени на билетите за културните ни обекти, това, че на толкова малка територия са представени всички исторически периоди, през които е преминала всяка европейска страна, изключително интересните и богати колекции с едни от най-добрите образци на изкуството на древността, средновековието и източноправославното възраждане, правят България привлекателна културна дестинация.

„В цял свят специалистите го посочват като туризъм, който води по-платежоспособни туристи, по-интелигентни, по-интересни, които пътуват по-често, по-кратко, които искат да научат нещо повече за своето хоби", каза Алексиева.

В Източните Родопи може да се докоснете до историята на древните траки. Десеките тракийски светилища и гробници привличат туристи от цял свят.

Сред тях разбира се блести с изключителна сила Перперикон", каза Даниела Коджеманова - археолог към РИМ - Кърджали. Уникално място, избрано от хората да изразят своята почит към скалите и слънцето, като изграждат светилище в ксъната Бронзова епоха, което в годините и вековете след това прави така, че мястото да се превърне в единственият град, изсечен в скалите на върха на едно скално плато.

Друг уникален паметник на тракийската култура е светилището край с. Татул, известно с името „Светилище на Орфей".

Крепостта Царевец, Балдуиновата кула и архитектурата на търновската художествена школа от години привличат туристи в старопрестолната ни столица. Изключителна атракция във Велико Търново е спектакълът „Звук и светлина". В последните години бе възстановен и оперният фестивал.

На местата, съхранили нашите традиции, туристите имат възможност да научат занаят, да дегустират местни вина, да опитат от традиционната за областта кухня и да усетят автентичната атмосфера на българското село.

Задаваме ли си въпроса защо японец идва от Япония и стои в продължение на месец да се учи да тъче чипровски килими в Чипровци, защо японци учат хоро в Габрово, да можеш да видиш какво прави иконописеца, да седнеш да се изцапаш и да работиш, да направиш първата си паницана уникалното грънчарско колело, да видиш уникални възстановки. Ние не купуваме само нощувка, билет - купуваме полет, мечта. Това, че десет дни сме мечтали да бъдем с любимите си хора, с приятелите си, заедно да открием нещо...", смята доц. Алексиева.

Източник: bTV

На море с 60-80 лева дневни !

От 60 до 80 лв. е оптималната цена за настаняване с all inclusive по морето през този сезон. Това съобщи Байко Байков, от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АББТА).

Най-активно е търсенето именно на този тип настаняване, защото позволява на семействата да планират предварително бюждета си и на практика могат да не похарчат и лев повече от онова, което предварително са заложили. Споменатата цена се отнася до хотели, които са на първа и втора линия по плажната ивица и са категория четири звезди, съобщава в. Монитор.

Съществуват и много по-скъпи оферти, но като цяло българите се ориентират към най-доброто съотношение между цената, качеството и местоположението на почивната си база. Като най-сериозен за пореден сезон се очертава проблемът с недостатъчните атракции.

Поради кризата за поредна година ще продължи да процъфтява сивият сектор, потвърдиха от АББТА, като офертите отново ще спаднат до напълно невъзможни стойности като 2-5 евро на легло. Лошото е, поясни Байков, че когато по морските хотели се правят проверки, те са най-вече сред легитимните хотелиери, а нелегалните остават в сянка, защото не съществуват документално.

От НСИ отчитат значителен спад от около 50% на пътуващите към Гърция намаляват и онези, които отиват на почивка в Турция, допълни Иво Маринов, зам.-министър на икономиката. Нашето предположение е, че тези хора ще предпочетат да почиват в страната си.

Оценка за правилната посока на развитие на родния туризъм е фактът, че Ирена Георгиева от АББТА е вече президент на ЕКТАА, асоциация на туроператорите в ЕС с мандат от 2 години. Една от водещите задачи на организацията е въвеждането на нови европейски директиви, които да засилят правата на авиопасажерите в случаи, подобни на небесната блокада, предизвикана от исландския вулкан.

Още по-строги ще станат правилата за опазване багажите на пътниците и ще се повишат санкциите за повреда и загуба. Още по-висока ще бъде защитата на потребителите при фалит на туроператора или превозвача.

Ново за страната ни ще бъде въвеждането на персонална отговорност при онлайн продажбите на пакети и всякакви туристически услуги и ще бъде изяснена работата на онлайн посредника. Засега у нас не повече от 10 туроператорски компании предлагат цялостна продажба на пакети през мрежата.

Като опити за измама определи Байков факта, че някои туроператори изискват при пазаруване онлайн през гарантирани системи за разплащане като Paypal допълнителен процент върху стойността на продукта.

Българските спа хотели залагат на гъвкава ценова политика

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Наличието в даден хотел на модерно оборудван спа център дава възможност за целогодишната му заетост.

Кризата не се отразява съществено върху спа и уелнес туризма в България – категорични са работещите в бранша. Интересът към този сегмент на туристическото ни предлагане е постоянен от години и се дължи на чудесните нови спа хотели в страната, предлагащи много добро обслужване на конкурентни цени.

Съобразявайки се с трудните икономически условия, собствениците им залагат на гъвкава ценова политика и допълнителни бонуси. В разгара на великденските и майските празници повечето спа хотели у нас се радваха на многобройна клиентела. Съдейки от предварителните записвания за летния сезон, се очаква ръст на спа почивките у нас спрямо 2009 г. 

По данни на БАТА /Българска асоциация на туристическите агенции/ през последните две години броят на сънародниците ни, избрали да прекарат ваканцията си в България, е нараснал с 60 на сто. Нищо чудно, че туроператорите и собствениците на спа хотелите залагат именно на българския турист. Сред най-търсените спа курорти у нас са Велинград, Сандански, Кюстендил, Хисаря и пр. Супер модерни, предлагащи VIP обслужване спа хотели има и по българското Черноморие, както и в някои по-известни туристически центрове.

В момента повечето предлагат промоционални пакети, включващи безплатни спа процедури към нощувката. Актуални напоследък са и офертите от вида „плащаш 2 – получаваш 3 нощувки”. Някои спа хотели осигуряват детегледачка, детска анимация и всякакви други „примамки”, за да привлекат вниманието на младите семейства с деца. Ако отседнете в някой спа хотел през седмицата, ще ви направят отстъпка със 7 до 15 процента от цената. Останете ли за 5 или повече дни, цената на нощувките също пада. От развихрилата се конкуренция в бранша печели най-вече клиентът. „За 2010 г. мога да кажа, че имаме около 15 процента ръст в ранните записвания за спа хотели, но очакваме с наближаване на лятото интересът да се увеличи значително”, казва Олег Маджаров – собственик на агенция „Бутик Травъл”, която е инициатор на националната кампания „Избери България за своята почивка”, подкрепена от водещите туроператори и хотелски вериги на българския пазар. 

Предлагащи VIP обслужване хотели с модерни спа центрове вече можете да намерите из цялата страна.

„Нивото на предлагането на спа хотелите и курортните ни комплекси се подобри значително през последните 2 години – твърди Олег Маджаров. – Ние сме по-конкурентноспособни в спа туризма от много други държави, които имат също традиции в тази област. В момента цените са същите като миналата година, но се набляга на качеството и допълнителните бонуси. А за да извоюваме по-добри позиции на световните пазари, са необходими две неща – по-добро обучение на кадрите в бранша и по-агресивна реклама!”

„Фактът, че през празниците и почивните дни първи се пълнят спа хотелите говори за доброто състояние на този сегмент от туристическото ни предлагане” – казва Сийка Кацарова – търговски директор на верига „Шарлопов хотелс”, която набляга именно на спа туризма. Според нея наличието в даден хотел на модерно оборудван спа център дава възможност за целогодишната му заетост. Вероятно това е и една от причините все повече български хотели да се оборудват с модерни спа центрове. Така, за разлика от техните колеги по морето и ски курортите ни, собствениците на спа хотелите посрещат гости през цялата година. Как успяват да се „задържат на повърхността” в условията на криза?

„Направихме следното нещо – освен нощувка с включена закуска, предлагаме и фитнес, сауна, термален басейн, джакузи, в зависимост от хотела, без да повишаваме цената на пакета – обяснява Сийка Кацарова. – Така предоставяме повече услуги срещу същото заплащане. Конкуренцията в бранша е голяма, но тя е мотивираща. Класически пример е град Сандански, където има разнообразие от спа хотели с 3, 4 и 5 звезди. Предлагат се големи възможности. В момента 80 процента от клиентите на спа хотелите из страната са българи. В тях отдъхват и гости от Израел, където спа центровете ни са добре познати, от Кипър и Русия. Но за съжаление все още не сме известни като спа дестинация на европейските пазари, а страната ни има огромен потенциал в тази област”. /bnr.bg

На стоп през Франция и Испания..

На стоп през Франция и Испания

 

Мирела Заричинова 

Когато Барселона те чака в края на магистралата

Как за два дни три момичета разгледаха 1200 км от две от най-красивите
държави в Европа през прозорците на седем случайни автомобила със
седем симпатични шофьори, на които просто им се говореше.

През дългата досадна зима в София решихме, че е крайно време да
попътуваме малко и идеята за Париж през пролетта трайно се настани в
главите ни. Оказа се обаче, че нискотарифните авиокомпании не оперират
дестинацията София-Париж. Затова в един мрачен ден през декември
отидохме с малкото си спестени пари да купим билети до Брюксел.
Отиването беше евтино, но връщането за след около седмица излизаше
почти като с обикновена компания. В нечия глава изникна гениалната
идея да проверим полетите Барселона-София и се оказа, че те са страшно
евтини, точно 10 дни след полета София-Брюксел. И решението моментално
беше взето – отиваме до Брюксел, взимаме евтин бус до Париж и после
стигаме на стоп до Барселона, която... не би трябвало да е толкова пък
далеч.

Четири месеца по-късно стоим на метроспирката на парижкото предградие
Витри и се ровим в огромна пътна карта, опитвайки се да разберем как
да излезем от Париж. Слънцето пече неумолимо, въпреки че е едва 7
сутринта. Тъй като сме само три момичета, имаме железни правила за
двата дни стоп, които ни предстоят – носим само 6 сандвича и бутилка
вода, за да не ни тежи, лягаме рано предишната нощ, ставаме рано,
обличаме широки безформени дрехи и никой не спи по време на стопа. До
края успяваме да ги нарушим всичките. Но и рисковете изглеждат много
по-безобидни на пътя, когато се сблъскваш с тях, отколкото, докато си
ги представяш в някой тесен софийски апартамент. Въпреки че занапред
ни чакат и отчайващи моменти, път назад няма. Трябва да си вземем
самолета за София, а влаковете във Франция са прекалено скъпи, особено
ако билетите се купуват в последния момент. С автобуси никой не
пътува. Така че просто се примиряваме, защото нямаме план „Б”.

В крайна сметка взимаме метрото до спирка Антони. Слизаме на спирка,
на която няма нито един човек. Излизаме от гарата и виждаме самотен
мъж, който се суети около автомобила си. Французин на средна възраст.
Питаме го къде е магистралата. Казваме му, че отиваме към Бордо и той
се плесва по челото. Много било далеч. Луди ли сме били. Три момичета.
След няколко поучителни констатации все пак ни насочва. Следват 2-3
километра пеш.

Френска баба

Така и не стигаме магистрала, но след консултация в крайпътния
"Макдоналд’с" решаваме да стопираме просто на пътя. Никой не спира.
Минава може би половин час и ни взима французойка на около 70 години.
Казва, че ще ни изкара на магистралата. Шофира по средата между две
платна и колите около нас не спират да натискат клаксоните. Оставя ни
между двете платна. По средата на голяма магистрала. От двете ни
страни хвърчат коли. Чакаме, докато става напълно безопасно за
пресичане. Следват още 20-ина минути висене, без никой да спре. Звънва
ми телефонът. Обръщам се и пак чувам набиващи спирачки зад гърба си.

Арабски хаос
След минута летим по магистралата с някакъв мъж от арабски произход. В
колата си слуша арабска електронна музика, но ни закарва до една
бензиностанция в Орлеан. Двеста километра по-близо до целта. Жена му и
децата му живеят там, той работи в Париж, но вечерта ще пътува за
Бордо, където е крайната ни точка за днес и има къде да останем да
спим. Казва, че можем да му звъннем, ако заседнем някъде по пътя.
Очарована от току-що изникналия план „Б”, аз изскачам бързо от колата
и левият ми крак се озовава под гумата, десният още е в колата. Той
дава малко напред. Аз крещя от болка, гумата е върху крака ми.
Момичетата си мислят, че се шегувам. Извиквам да му кажат на френски
да мине назад, защото само аз не говоря езика. Двете в един глас
изкрещяват на чист български: „Назад”. Той се стряска, но разбира
какво е станало и най-сетне кракът ми е свободен. Това е първият и
последен опасен момент от нашия стоп и за него сама съм си виновна.

Есемес с номера на опасността

След 5 минути сме в бензиностанцията. Пием по едно кафе и излизаме на
изхода към магистралата. Спира огромен тир с финландска регистрация.
Записваме му номера и се качваме. Пращаме номера на приятели да знаят,
ако нещо се случи. Тираджията обаче се оказва безопасен и просто много
му се говори, освен това пътува за Бордо. Моли ни да се събуем. В
началото ни се струва странно, но после си даваме сметка, че това е
неговата къща. В предната част, зад шофьора, има едно двуетажно легло.
Наоколо са разпръснати кафе-машина, печка, хладилник, дрехи. Така и не
разбираме името му, но е от Косово, живее във Финландия, всяка седмица
пътува до Южна Испания и продава пластмасови части. Най-сетне някой
говори английски.

Чудим се как да стартираме разговор и се сещаме, че има много известни
финландски групи, които правят тежък рок. Казваме: „О, Финландия е
много известна със своя метъл”, а той отговаря: „Да, наистина… и с
желязото също.” Докато всички се заливаме от смях от недоразумението,
телефонът му не спира да звъни. Оказва се, че днес рожден ден имат
майка му, сестра му и дъщеря му. Учудваме се, че има дъщеря, изглежда
много млад. Той казва, че има три. И трите от различни майки. Все
финландки. Докато си говорим, той отбива от магистралата и продължава
по националния път. Разликата между двете е, че на първото се плаща
такса. Така е и в Испания. Повечето шофьори, които ни взимат, избягват
магистралите.

През прозореца се нижат малки френски селца, огромни жълти поляни,
реки, около които пасат крави, а миризмата на люляци и рози успява да
проникне дори и в нашия тир.

Спирка „Бордо

Стигаме Бордо към 9 ч, къпем се, вечеряме и в 11 ч вече се разхождаме
с цяла група български студенти. Градът ми прилича на Париж, повече от
самия Париж – тесни улички, много цветя, старинни сгради и най-важното
– тук има французи за разлика от столицата, където са рядкост.

Разделяме се към 2 ч и се разбираме да се чакаме в 6.30 на другата
сутрин. Един приятел иска да ни покаже Атлантическия океан, преди да
продължим към Барселона.

Франция между Средиземно море и Атлантика

Колата криволичи по малкия път. Във всички села, през които минаваме,
няма светофари, а кръгово движение, чиито изходи и стрелки са много
неясни. Вече сме съвсем близо до океана. Опитваме да спим, но не
става. Спираме в някакво село и отиваме да закусим в една пекарна –
„При Хенри и Беатрис”. Възрастна французойка, вероятно Беатрис,
майчински ни завива кроасаните в салфетка. Ядем отпред и зяпаме.
Безумно красиво е навсякъде. Мисля си колко много неща изпускат хората
като просто летят със самолет от точка А до точка Б. След 15 минути
сме на океана, слънцето скоро е изгряло, наоколо няма никой. Плажът
изглежда девствен и чист. Обещаваме си да се върнем, но сега трябва да
бързаме към крайната цел.


Оставят ни на границата, която всъщност е просто една табела близо до
баския град Ирун. Българите си пазаруват цигари. Рязко цените са
паднали и петте евро за кутия са се превърнали в три. В далечината се
виждат Пиренеите. А стопът ни продължава.

При баските

От магистралата ни взима колумбиец. Живее при баските от 20 години. Не
говори нищо освен испански. Казвам му, че много обичам Испания, за да
почна разговор. Той казва, че не я обича. Харесвал само Ел Паис Баско.
Давам си сметка, че сме навлезли в район, в който темата е деликатна и
преди още да съм го осъзнала, той ни оставя край някакво баско село.
Оказваме се в безизходица. От една страна, на магистралата няма къде
да застанем, защото няма нещо като островче или поляна зад нас, а
колите хвърчат и е опасно. От друга страна, долу в селото Донезтебе
пък не минават никакви коли. Да тръгнем нагоре по магистралата
изглежда съвсем опасно, решаваме да вървим зад парапета, но в един
момент се оказва, че той не води до никъде и ние сме над някаква
пропаст. Времето почва да се разваля, натрупват се черни облаци, в
Пиренеите сме...

Един тир почти ни отнася и вече е решено. Слизаме долу в селото.
Отваряме кутията с бисквити и сандвичите и се подготвяме за дълго
чакане. Никой не спира. Имам чувството, че минават часове. И времето
става все по-гадно. Вече се чудим дали да не отидем да питаме къде
може да спим в селото, но решаваме да тръгнем пеш, пък докъдето
стигнем. Наливаме си вода от някаква крайпътна чешмичка и вкиснати
тръгваме напред. Ходим много малко и ни спира някакъв възрастен човек.
Пътува към Тафая. Той е баск и говори само испански и баски. А говори
много. Обяснява ми за историята на баските, за езика и културата им,
за обичаите. Виждам се в чудо, защото не разбирам всички думи, които
ползва, и вадя речника си. Така, когато стигнем до нещо неясно, той
спелува, аз намирам и продължаваме да говорим.

В един момент спира колата на магистралата и почва да ми говори бързо
и нервно. Не го разбирам. Решавам, че иска да слезем, но той ме спира
и ми прави знак за пари. Пред нас се плаща таксата. Решавам, че иска
пари, и почвам да си ровя в портмонето. Той казва да спра. Излиза от
колата, вади своето и плаща. Оказва се, че просто не е можел да го
извади от задния си джоб, докато е в колата. Опитът ми да му дам
някакви пари е посрещнат с категорично неодобрение. ”Ние, баските,
когато поканим някого в колата си, все едно го каним у дома. Никога не
бих си позволил да взема пари от госта си. Ние, баските, когато ходим
да пием в някое заведение, плаща само единият от нас. При следващото
питие плаща следващият.” Вие, баските, сте супер, мисля си аз, докато
ровя в речника за поредната непозната дума. А той вече ми обяснява за
прочутото аспержи в региона.

Българи в средата на нищото

Оставя ни на едно кръгово кръстовище. Казва ни къде да застанем и си
тръгва. За кратко време ни спират 15 коли. Но никой не е в нашата
посока. Питаме следващата жена, която спира и пак не е в нашата
посока, къде всъщност трябва да чакаме. Тя започва да ни обяснява нещо
на неразбираем испански, питам я дали знае английски. При което тя
казва: „Приличаш ми на българка.” Изпадаме в еуфория, тя ни показва
къде да чакаме и си продължава в нейната посока. В момента, в който
вдигаме палци, ни спира една жена. Като цяло стопът в Испания върви
много по-добре от Франция.

Нашата испанка ни оставя на поредната бензиностанция. Оттам ни взима
тираджията, който щеше да ни отнесе на магистралата по-рано същия ден.
Той вече е съвсем типичен. Бял потник, татуирана котвичка и женско име
на рамото, неприличен език. Холандец, но живее в Аликанте. Пренася
цветя и има среща в Сарагоса. Когато стигаме там, завалява дъжд. Няма
как да продължим. Вече е 6, а имаме запазен хостел за същата вечер в
Барселона. Оставят ни в индустриалната зона на Сарагоса, намираме
автобусна спирка и докато се чудим накъде да ходим, някакъв автобус
спира. Отива към автогарата. Говоря с шофьора и хората почват да ми
обясняват, да ръкомахат и да сочат. В Испания всеки иска да ти
помогне. Слизаме на спирката при гарата, преследвани от указанията на
другите пътници. Отвън някакъв човек вижда самарите ни, почти ни хваща
под ръка, води ни до мястото за пресичане и пак сочи към сградата на
автогарата.

Следващият автобус е след 3 часа. Сядаме в кафетерията на гарата,
съсипани от път. Пиша съобщение на една приятелка, че всичко е наред,
и набързо споменавам какво ми се е случило през последната седмица. За
2 дни 2 държави (да ме прощават баските), 1200 км. И куп спомени от
места, през които никога не бих минала, ако планирам екскурзията си с
туристическа агенция, такси от летището, запазен хотел с включена
закуска и организирано пътуване по някоя река с корабче. Все пак на
гарата в Сарагоса, аз още не мога да осъзная колко важно и пречистващо
е това пътуване. Знам само, че сега всичко, което трябва да направя, е
да се кача на автобуса за любимия ми град Барселона, който ме чака там
някъде – в края на магистралата.

Прекрасните градини на Европа

В духа на пролетното настроение френският Figaro представя пет уникални паркове- градини на хотели- за всеки вкус, но далеч не за всеки джоб.

Вила Симборне - раят между земята и небето

Грета Гарбо изживява тук романса си с Леополд Стаковски, Д. Х. Лоурънс и Вирджиния Улф черпят отмора и вдъхновение от магическата аура на градините на вила Симборне (Cimbrone). Впечатляващата вила с изискани тераси, кацнала на върха на скалист склон над митичното село Равело, очаровала Средиземноморието на 360 градуса...

Нейните градини са осеяни със статуи, павилиони и храмове, епиграфи, фонтани и пещери. Цели шест хектара, посветени на най-доброто от английския романтизъм на фона на Средиземноморския пейзаж. Напълно в духа на XIX в.

Вилата разполага с ресторант, предлагащ деликатната средиземноморска кухня, с ароматни подправки и ориенталски нотки, както и изба с изтънчени вина.

Цената на престоя е 385 евро за нощувка за стая с изглед към градината.

Вила д'Есте - паркът на султана

До ден-днешен замъкът и паркът на Вила д'Есте (Villa d'Estе) са смятани за един от най-красивите примери за италианска архитектура и пейзаж. В нея се намира и колосален петвековен явор (Platanus occidentalis), под който са почивали короновани особи, кардинали и звезди.

Самата вила не спира да се обновява и модернизира, за да отговори на съвременните вкусове. И явно успява, защото сред честите й гости са Брус Спрингстин и Робърт де Ниро.

През 1615 г. самият султанът на Мароко пристига, за да се убеди със собствените си очи в очарованието на приказната градина на Вила д'Есте, за което толкова е слушал да се говори: обилие от рози, глицинии и прекрасната перспектива на алеята на Херкулес... Изпълнена в стила на ренесансовия барок, през 1913 г. вила Вила д'Есте е определена за национална забележителност.

Готвачът на Вила д'Есте- Лучано Пароли, пък е нещо като кулинарна звезда на Италия. Наричан е кралят на ризотото и Ален Делон на кухнята.

Цената на една нощувка със закуска обаче струва 690 евро.

Лабиринтът на замъка Балю

Балзак, Шатобриан, Виктор Юго се вдъхновяват от замъка Балю, дължащ славата си на прекрасните градини. Разположен между Сен-Мало и Мон-Сен-Мишел, замъкът от векове съзерцава долината Куеснон. Неговите градини са обявени за исторически паметник и единствен артефакт на течението на маниеризма във Франция с неговата игра на светлини и сенки, цветове и нюанси. Градините, скрили безброй чудеса, изглеждат като оживелия свят на Алиса.

Нощувките в прекрасния замък започват от цени от 180 евро нагоре.

Замъкът Колбер- ориенталският полъх на Анжу

Преживял превратностите на големите исторически събития, замъкът Колбер носи спомена за времената на Мадам Помпадур и Краля- Слънце. Злато, кристали, мрамор, живописни фрески и разкошни мебели пренасят посетителя в отминалите времена на френския класицизъм.

Ориенталският парк на замъка Колбер е най-голямата азиатска градина в Европа: ориенталски фонтрани, пагоди, кхмерски храмове, стълби със статуи на лъвове, истински оазиси, подчинени на дао-философията.

Цената на нощувките варира между 78 и 160 евро.

Замъкът Бурдезиер- зеленчуковата градина на Европа

Един от красивите замъци на Лоара е бил предопочитан от Мари Годен- фаворитка на Франсоа І, както и от Габриел д'Естре- любима на Анри IV. Около него на 55 хектара е разположен затворен парк със секвоя, кипариси, италианска алея и истинска бродерия от лилии и храсти. В зеленчуковата градина на замъка пък се отглеждат 650 сорта домати. Освен нея има още една градина с билки, ползвани с векове в медицината. Атракция е обаче градината с далиите, създадена от художника Луи Бенеш с помощта на парфюмерист и градинар.

Разбира се при наличието на толкова домати собствено производство, това е атракцията на местния ресторант. Всяка година в замъка се провежда фестивал на домата.

Цените на нощувките започват от 172 евро.

Туристи прескачат портал на времето..

Извор край храм от 1614 г. лекува болки в очите

Жителите на селцето са известни с гостоприемството си

ФОТО Румен Жерев

Добърско е най-красивото разложко село, което е кацнало в южните скатове на Рила планина. Селището е разположено на 1070 метра надморска височина. Оттук гледката към трите планини - Рила, Пирин и Родопите, е великолепна. В краката ви остава дори курортът Банско.

Красотата на природата и гостоприемството на местните жители водят все повече наши и чужди туристи в Добърско. Чистият планински въздух, кристално бистрата вода, историческите забележителности, гостоприемството и добрината на местните хора са в основата на развитието на селището като туристическа дестинация.

Стъпвайки в Добърско сякаш сте преминали през портал на времето и сте попаднали в един нов свят. Не е трудно да стигнете до това райско кътче. Трябват ви само две неща - време и желание. А е сигурно, че попаднете ли в селото, няма да съжалявате. То се намира на 18 км северно от общинския център Разлог. Всеки ден няколко автобуса пътуват от града до селището. От София за Разлог пък има рейсове на почти всеки час. Ако отдъхвате във Велинград, не пропускайте възможността да попътувате с 
живописната и неповторима теснолинейка, която снове между гарите Септември и Добринище.

Ще минете през най-високата гара на Балканите - Аврамови колиби, за да слезете в Разлог. Нагоре е лесно. С кола, мотоциклет и автобус е най-бързо. Но спокойно можете да пробвате нещо нетрадиционно. Или да се качите на каруца, или до повървите сред красивата природа около 3 часа, за да се озовете в селото.

Новината, че са пристигнали туристи в Добърско, не се разгласява навсякъде. Но стига там, където е необходимо. Жените от местната самодейна певческа група веднага се гиздят с носии и поемат към уникалната църква "Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат", строена през далечната 1614 г. Защото едно в селището е повече от ясно - дойде ли чужд човек, то той задължително ще иска да разгледа и да чуе историята на старинния храм. В старата и малка, но забележителна църква ще загубите и ума, и дума. Самото име на храма доказва, че по тези места открай време са живели начетени хора, които са знаели историята. Той не е кръстен на всеизвестни светии, а на двама римски светци-воини, които загинали за християнската вяра. Тук е било оживено място, преди още Банско да се развие. Въртяла се е търговия с Виена, Солун, Серес. Будни хора е имало.

Някои църкви носят едно от имената на Теодор Тирон или Теодор Стратилат, но тукашната е единствената, кръстена и на двамата. Тя е построена във формата на трикорабна базилика от майстори от прочутата Дебърска школа. По централния и по двата допълнителни корпуса няма и един милиметър празно място. Всичко вътре е изографисано. Нито едно изображение не е реставрирано, само са почиствани от експерти. Точната бройка на образите в храма е 460, което е нещо невиждано с оглед на малката площ, върху която са разположени. На тавана Христос е изобразен в ракета, а от другата страна вече е нарисуван как се приземява с помощта на някакви специални приспособления, сякаш слиза от капсула, досущ като днешните космонавти. Високо са изографисани и войниците на Самуил, които мият слепите си очи с чудодейна вода.

Според легендата много от тях след злощастната битка в Беласица са минали през Добърско и останали да зимуват тук. Задомили се и създали прочутата добърска певческа школа на певци слепци. Край храма и днес има извор, който лекува болките в очите. Няколко измивания в него и забравяте за проблемите. На църковния под е положена плоча с двуглав орел - символ на руската църква и дар от руски монаси. В краката на гордата птица са жезълът и скиптърът, символи на светската и църковната власт, които само обединени водят народите напред. Легенда пък разказва, че цар Иван Шишман се е венчал точно в тукашната света обител

Първият писмен документ за нея се пази в Рилския манастир и е грамота на същия цар от 1378 г. Местните хора от години настояват пред културното ни министерство църквата да мине под закрилата на ЮНЕСКО. Защото храмът от години е световно известен. Понятието "Национален паметник на културата" вече е тясно за него, той е с международно значение, аргументират се селяните.

Църквата е в основата на селския туризъм в Добърско. Над 600-те жители на разложкото село знаят, че туристите ще стават все повече заради храма "Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Затова десетина от тях дори минали специален курс, за да могат да предлагат услуги и да се грижат за гостите си. Десетина къщи са стегнати и посрещат туристи. Гостите са впечатлени от атмосферата и се включват в демонстрацията на старите ритуали и обичаи сладко похапват от местните гозби - сладки и солени баници, шупла, бобец, дедец, опитват и от сливовата ракийка, домашно производство. Тукашният хотел "САГ" вече 11 години осигурява легла за мераклиите да се докоснат до бита на местните хора и до магията на уникалната църква. Другият, по-нов храм "Сретение Господне" е строен през 1860 година и също е паметник на културата.
Не бива да се подминават и другите забележителности в селото. Само преди 7 години страшна буря помогна да се открие антична пещ. Ураганът съборил дърво сред гората. В корените му са намерени тухлени арки, образуващи дълъг тунел. Археолози установяват, че става въпрос за антична керамична пещ, предназначена за производство на тухли и керемиди

При разкопките става ясно, че това е двукамерна полувкопана в земята пещ с правоъгълна издължена форма.
От землището на Добърско започва територията на Националния парк Рила, на практика селото е Южната порта на резервата. В близост до селището е прочутият водопад Щрокалото, който е едва на 10 минути път и е на малък приток на река Клинеца. На 1км. е зарибеният микроязовир, където можете до ловите риба. Местността Копана църква е на 2 км от Добърско, в нея се намират останките от параклис "Света Троица" и вековен черен бор с огромни коренища, които приютяват туристи от дъжд и буря. За да се доберете до скалната композиция, Костенурката ще трябва да ходите пеш един час по черен път. На такова разстояние е и Доклюва ела - 7км на север. В околностите на селището са скътани 8 оброчища - "Козарската църква", "Свети Илия", "Свети Спас", "Свети Атанас", "Света Троица", "Свети Георги", "Света Богородица" и "Свети Димитър", както и 11 изворни чешми. Хижа "Добърско" е на 12 км. на север, на 1750 метра надморска височина в местността "Вадата", но не предлага много удобства. От нея се откриват чудесни маршрути за планинарите към хижа "Македония" (на два часа и половина път) и хижа "Семково" (на три часа път). Може да поемете и към местността "Перивол", където е лятната база на една от конните бази в село Бачево. Там ще може да се премените досущ като български хайдутин и да яздите на воля елитни коне в гората.
Владимир Симеонов

В Истанбул започва строителството на 7-звезден подводен хотел..

Първият турски седемзвезден хотел ще бъде построен в Истанбул съвместно с китайската верига луксозни хотели "Шангри Ла" в съседство с двореца "Долмабахче сарай".

Четиринадесететажният хотел ще бъде изграден на Босфора от турския "Танръверди холдинг" и китайската компания "Шангри Ла Ейша" . "Шангри Ла Ейша"ще инвестира в хотела 250 милиона долара.

Седем от етажите на хотела ще бъдат под морската повърхност, което означава, че 19 500 кв.м. от площта за строеж ще е над земята, а под морето ще бъдат построени 27 500 кв.м.

Споразумението за строеж бе подписано от изпълнителните директори на двете компании след продължили седем години преговори съобщи телевизия Европа. На церемонията присъства и турският държавен министър Зафер Чаглаян.

Планира се хотелът да бъде открит през април 2012 г. В строежа ще бъде приложено уникално за Турция архитектурно решение. Сградата ще има 200 стаи.

Английски предприемачи развиват зелен туризъм в България!

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Много туристи предпочитат да опънат палатката си в някой нашенски къмпинг, за да са по-близо до природата.

Истинските ценители на природата предпочитат да отдъхват „на зелено” под звездите. За тях хотелските удобствата са излишни, а всеки повод да избягат от напрегнатото градско ежедневие е добре дошъл. Дойде ли време за почивка, тези туристи грабват палатката и спалния чувал и се насочват към някой къмпинг на брега на морето или сред гънките на планината. В България обаче добрите къмпинги, отговарящи на съвременните стандарти, се броят на пръсти. А иначе страната ни има всички шансове да се превърне в рай за къмпингуващите, убедени са семейство Ник и Ники Кинсън от Великобритания – собственици на малък къмпинг край Велико Търново.

Според Ники и Ник Кинсън България е като Великобритания преди 30 години – храната е прясна, сезонна и екологично чиста, природата е запазила непокътнатата си красота, а нощно време небето е обсипано с ярки звезди!

В миналото България разполагаше с чудесни къмпинги, разположени в най-дивите кътчета на природата, а в тях годишно отдъхваха десетки хиляди наши сънародници и гости от бившия социалистически блок. Достатъчно беше да разгърнеш картата на България и да си набележиш някое живописно кътче или природна забележителност – обикновено наблизо имаше добре поддържан къмпинг, в който да паркираш караваната си или да опънеш палатка и да се наслаждаваш на песента на птиците. Годините на преход обаче се отразиха пагубно върху къмпинг туризма. На мястото на тези зелени оазиси на спокойствието буквално за броени дни „поникнаха” луксозни хотелски комплекси, вилни селища, ски съоръжения и пр. Заради безкрайните съдебни спорове, свързани с реституцията на земите, десетки къмпинги из цялата страна са безстопанствени, а разбитите им бунгала навяват носталгия по времената, когато в тях е царяло радостно оживление. Въпреки това, ако човек се „поразтърси” из интернет или разпита свои познати, ще открие приятни местенца за къмпингуване с всички съвременни удобства. Любопитното е, че тази ниша в туристическото ни предлагане се запълва много успешно от чуждестранни предприемачи, които стопанисват някои от най-хубавите ни къмпинги. Като например семейство Ники и Ник Кинсън от Великобритания – собственици на малък къмпинг край великотърновското село Драгижево. Ники си спомня първите си впечатления от България. Годината е 2005-а.

Къмпингът край с. Драгижево е отворен целогодишно и посреща предимно пътешественици от чужбина.

”По време на медения ни месец прекосихме цяла Европа с нашата каравана и пристигнахме в България. Останахме изумени от красотата й, от хората, храната, от фантастичните й пейзажи… Но къмпингите определено не бяха на ниво! След като се поизмъчихме от липсата на удобства, решихме да изградим един хубав къмпинг у вас. Впоследствие посетихме 17 държави, за да проучим най-добрите практики и да ги приложим тук на място.”

Две години по-късно, след поредица от административни перипетии започват изграждането на своя къмпинг. Семейство Кинсън са запалени природолюбители, затова опазването на околната среда е сред основните им грижи. Топлата вода и токът в обекта се осигуряват от слънчеви панели, използват се соларни лампи и осветление с фотоклетки, а отходните води се пречистват чрез нестандартна пречиствателна система на основата на естествени биологични процеси. Не случайно къмпингът бе удостоен с марката за качество „Зелена къща”, присъждана от Българската асоциация за алтернативен туризъм за добри практики в туризма. Стриктното придържане към европейските стандарти за екосъобразност се оценява и от самите къмпингуващи. В повечето случаи става дума за богати туристи, които могат да си позволят луксозни почивки в най-екзотичните кътчета на планетата, но предпочитат да паркират караваната си в някой нашенски къмпинг, за да са по-близо до природата. „Пристигат хора от цял свят, включително и околосветски пътешественици от Австралия, Нова Зеландия и др., а ние се стараем да разнообразим престоя им тук и да ги запознаем с вашата страна” – казва Ник Кинсън и добавя:

Гостите на къмпинга посещават близкия старопрестолен град Велико Търново, заедно с историческия му хълм Царевец.

„В България можеш да правиш най-различни неща, това е страна с богата култура и история. Има какво да се види, природата е хубава. Освен това е все още непозната сред любителите на къмпинг почивките. Нашите клиенти споделят, че са били приятно изненадани от България. Те харесват българите, намират ги за сърдечни и общителни. По принцип повечето къмпингуващи имат напрегнати професии и когато дойдат, се радват на тишината и на неформалната атмосфера. Обичат да отдъхват с книжка в ръка или да седнат на бара на питие или вкусно ястие. Но също така обичат да обиколят наоколо. Посещават Велико Търново, музеите на града, близките манастири. Проявяват интерес и към условията за велотурове, скално катерене и др. Предлагаме им възможности за еднодневни излети до близките забележителности.”

Стопаните на къмпинга ще ви нагостят с вкусна, домашно приготвена храна с екологично чисти продукти от местни производители. Това лято в къмпинга ще се организират и курсове по българско грънчарство. Сред предлаганите атракции ще бъдат и разходките с конска каручка до близките селца. Идеята на семейство Кинсън е да предложат на клиентите си неповторимо преживяване сред красивата природа на България.

Снимки: Венета Николова

Курортът Парът Кей е на сантиметри от чист плаж с чудесен бял пясък !

Спокойните острови Търкс и Кайкос !

Изглед от спокойните Търкс и Кайкос.

“Ако в главата ти се появи мисъл, изолирай я и я остави да се разпръсне.” Успокояващите думи на моята учителка по йога изпълваха спокойния павилион край водата в Парът Кей, курорт на островите Търкс и Кайкос.

За съжаление не бях в състояние да следвам нейния съвет: след като бях долетял от Ню Йорк само преди няколко часа, уменията ми за медитация не бяха още особено настроени на спокойния ритъм на карибския архипелаг.

Но макар и да не спазвах наставленията на учителката по йога, бях в състояние да се насладя на околността – и на по-високата температура. Когато жена ми и аз се качвахме на самолета за тричасовия полет до Провидансиал – прашният остров, който е основният вход към Търкс и Кайкос – при температури под нулата, аз носех дрехи, които тя безмилостно определи като “нелепи” (дълго палто, покриващо леки панталони и летни обувки).

40-минутното пътуване с лодка между Провидансиал и Парът Кей – 1000-акров пясъчен нанос – ни разкри гледка към основната атракция на островите: тюркоазените им води. Морето около Търкс и Кайкос има хипнотична красота, която не съм откривал в други “плажни райове” в Тайланд, Индонезия и дори на островите Кук. Докато гледах в прозрачната вода, занимавайки се със своеобразно “сухо гмуркане”, нямах търпението да махна градските си дрехи и да се впусна в дълбините.

За щастие, курортът Парът Кей е на сантиметри от чист плаж с чудесен бял пясък. А в случай, че солената вода ни се стори прекалена, вилата с три спални, в която бяхме отседнали, имаше отоплен басейн с размер, достатъчен за 10 души.

Бурната история на островите - от скривалище на пирати до френска, испанска и
накрая британска колония – е оставила малко видими следи. И според официалния
туристически сайт, “историята на островите през последните пет десетилетия е
спокойна, въпреки че настъпи голямо вълнение, когато астронавтът Джон Глен кацна
точно до бреговете на Гранд Търк през 1962 г.”. Основната отличителна черта на архипелага според мен е, че той е практически лишен от отличителни черти.

Посетителите на TCI – както местните наричат Търкс и Кайкос – са “осъдени” на почивка, като поривът да напуснат многото курорти на островите е компенсиран от липсата на въодушевяващи алтернативи. Бегълците от заетия начин на живот ще оценят дестинация, която не изкушава туриста с много повече от вода и слънце.

В Парът Кей напускането на хотела е физически невъзможно. Курортът, управляван от базираната в Сингапур група Como Shambhala, има много балийски елементи, а мястото излъчва дух на спокойна ефективност. На всяка прищявка се угажда. Аз се наслаждавах да бъда каран наоколо от нашия “личен асистент” (думата иконом вече е твърдо в областта на политическата некоректност), докато преминавахме между безплатни курсове по йога и пилатес, обедите и плажа.

Но не приемайте думите ми на доверие. Питайте Дона Карън, Брус Уилис, Кийт Ричардс (когото видях да пие на бара) и други знаменитости, които са си построили разкошни вили близо – но на безопасно разстояние – до курорта.

Вървейки по стъпките на Теди Рузвелт III, внук на бившия американски президент, и потомците на фамилия Дюпон, които са започнали да почиват на островите през 60-те години, съвременните знаменитости са превърнали Парът Кей в частно средище за забавления. Достатъчно близо до САЩ, но далеч от папараците, собствениците посещават обширните си вили за няколко седмици в годината - и ги отдават под наем за останалото време.

Поразителното жилище на Дона Карън, което посетих, е комплекс от вили с огромни прозорци, гледащи към океана, пълен с прекрасни дървени маси, изработени от гигантски пънове, огромни африкански художествени творби, подбрани от дизайнерката по време на нейните пътувания, и подобни на катедрала тавани.

Тези, които жадуват за целогодишен достъп до този начин на живот, ще се радват да научат, че могат да си купят вила на Кей, стига да имат около $10 млн. на разположение. Останалите от нас се налага да се примирим с курорта, неговите два ресторанта и прелестните масажи (шамбала на санскрит означава “свещено място на блаженство” и помощниците в спа-центъра го знаят).

Няколко дни от началото на почивката - и времето изглеждаше сякаш е забавило своя ход: трескавите мигове на Ню Йорк отстъпиха на дълги, мързеливи карибски дни. Тъкмо когато се подготвяхме да се преместим във втория ни курорт, чухме съобщения, че източният бряг на САЩ е жертва на късна зимна буря. Нашите Blackberry телефони бяха пълни с мейлове от колеги, които не са успели да отидат на работа, защото пътищата в предградията са били блокирани от снегове. Ние си лежахме на нашите шезлонги под слънцето и благодаряхме на карибските богове.

Най-трудното ни изпитание беше да сравним Парът Кей с втория ни курорт - Аманиара, управляван от азиатската хотелска група Aman Resorts. Разположен между изолиран плаж и каменист нос на единия край на Провидансиал, хотелът нямаше стаи, а само павилиони и вили. Първите представляват леки конструкции от стомана, дърво и стъкло, гледащи или към Карибско море, или към спокойни езерца, докато по-големите вили са изградени от няколко павилиона, събрани около басейн и голяма, подобна на храм централна зала за храна и отпускане.

Вилите са със собствен личен готвач и иконом, чийто талант да се появява от нищото точно когато имате нужда от още едно питие или някакви пресни нарязани плодове, е почти вълшебен. Азиатската чувствителност, усъвършенствана от лъскавата архитектура на общите части и скулптурния, изграден от черни плочки, басейн се е просмукала в духа на целия курорт. Лесно е да забравите, че сте в западноиндийския архипелаг.

Аман има поразителен, макар и леко стерилен дизайн, докато Парът Кей може да допадне на хората, които ценят по-битовото луксозно настаняване. Обслужването и в двата хотела беше великолепно.

Дори и в новото ми състояние на блаженство, бях разочарован от решението на Аман да предложат само един ресторант на гостите си: курортът е относително далеч от останалата част от острова и единственият друг вариант за вечеря е отворен само за една нощ седмично. Менюто в самата вила, макар и добро, е ограничено.

Но докато личният ми асистент ми събираше багажа (знам, знам), си помислих, че може би липсата на алтернативи за храна е умен ход от страна на Аман – начин да са сигурни, че техните градски гости няма да се чувстват с разбито сърце, когато се връщат у дома. Липсваха ми пълните с подправки сечуански спагети в местния ми китайски ресторант в Уест Вилидж. Това беше утешителна мисъл, докато се насочвахме обратно към летището на Провидансиал.уеб кафе

по чуждия печат

Интересно-английски сайт за България!welovebulgaria.com

Welcome to www.welovebulgaria.com – your virtual guide-book for any issues related to Bulgaria and its people.

The main purpose for creating this website is to provide useful and detailed information about Bulgaria and the possibilities which offers in business, tourism, investment and education. It gives you direct access to the sources and providers of various services in Bulgaria, listing of companies, estate agents, travel agencies and guides, keeps you updated on any news, events.

Добре дошли www.welovebulgaria.com - Вашият виртуален пътеводител за всички въпроси, свързани с България и нейния народ.
Основната цел за създаването на работни места за предоставяне на полезни и подробна информация за този сайт, България и възможностите, които предлага бизнес, туризъм, инвестиции и образование. Дава ви директен достъп до тласък различни източници и доставчици на услуги в България, регистрация на фирми, Агенции за недвижими имоти, туристически агенции и ръководство, те държи осъвременяване на всички новини, събития.

Автo Травел

Младите пътешественици избират хостелите !

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

„Номади” е един от 15-те хостела във Велико Търново, които посрещат млади пътешественици от близки и далечни детинации.

Те предпочитат да се придвижват на автостоп, с велосипед или с обществен транспорт. Ще ги познаете по небрежното облекло, по загорелите от слънцето лица и залитащата под тежестта на огромната раница походка. Повечето от тези пътешественици са млади, любопитни и общителни. Това са бекпейкърите (backpackers) – най-свободните хора, готови по всяко време „да скъсат синджира” и да се отправят накъдето им видят очите. Приключенският им дух ги води и в България – страна пълна с изненади и контрасти. Сред невероятния избор от места за настаняване у нас те избират по-евтиния вариант – хостелите. В тези своебразни младежки общежития пътешествениците попадат сред техни връстници от различни националности, дошли, за да се запознаят с една друга култура и да прекарат приятно престоя си у нас.

Обикновено хостелите в България са разположени в централната част на по-големите ни градове в близост до ж.п. гари и спирки на градския транспорт. В повечето случаи услугите, които предлагат, отговарят на всички съвременни стандарти в туризма, но затова пък цените на нощувките са малко по-ниски от тези в останалите европейски държави и варират между 20 и 40 евро с включена закуска. Само в гр. Велико Търново хостелите са над 15, а техните домакини не могат да се оплачат от липса на клиентела – предимно чужденци от близки и далечни дестинации. „Обикновено пристигат за една нощ, но толкова им харесва, че остават за по две-три седмици и накрая не им се тръгва” – разказва Недялко Йорданов – един от собствениците на хостел „Номади”, разположен в сърцето на старопрестолния град. Спомня си как преди време при тях пристигнал японски бекпейкър уж за една нощ, а се задържал цяла година. През това време екзотичният гост успял напълно да се адаптира към нашата действителност, да се сприятели с половината град и до такава степен да усвои тънкостите на българската гайда, че пожънал луд успех по време на ежегодните гайдарски надсвирвания в родопското село Гела. Подобно на въпросния японец, повечето клиенти на хостела се влюбват завинаги в България. Заслуга за това имат и техните домакини, които са неизчерпаем източник на идеи за екскурзии и забавления. Могат да ви разведат с колата си из цялата страна, включително до съседна Румъния, да ви организират пикник сред природата, пешеходен преход по билото на Стара планина, или велотур до отстоящото на 40 км. старинно селце Дряново.

В околностите на Велико Търново има великолепни кътчета за отмора сред непокътнатата природа.

„Пътуващите, които отсядат при нас, разчитат на каналите за информация като интернет или книжни пътеводители като Lonely Planet, който е тяхната „библия” – обяснява Недялко. - Специално в него нашият хостел е представен много добре, включително са споменати и организираните от нас велотурове. Стремим се да им покажем нашата природа и културни паметници. Разказваме им за Велико Търново, за историческия хълм Царевец, за търновските църкви и Самоводската чаршия, където са представени местните занаяти. Най-често сутрин като се събудят, гостите ни питат: „Какво ще правим днес?”. А ние сме готови във всеки момент да ги заведем до някое интересно място. Много популярен е етнографският комплекс Етъра. Там е фантастично! Разхождаме се сред работилничките на местните занаятчии, заговаряме се с някой майстор, а времето тук наистина е спряло.”

Подобно на много млади хора у нас, собствениците на хостела са заклети природозащитници, затова са се постарали да се придържат възможно най-стриктно към стандартите за екосъобразност, разработени от Българската асоциация за алтернативен туризъм / БААТ/. Осветлението в помещенията е с енергоспестяващи крушки и фотоклетки. Прилага се разделно събиране на отпадъците, използват се биоразградими почистващи препарати. Предстои монтажът на слънчеви панели, по коридорите са закачени информационни табла за природните ни забележителности и призиви за опазване на околната среда. Благодарение на това хостелът е сред най-новите членове на европейската екоголична мрежа „Зелена къща”, която у нас включва над 30 места за настаняване. „Но най-важното е, че нашите гости откриват това, което търсят – пълноценен контакт с местните хора и култура” – казва Георги Михалев – другият съсобственик на хостела.

„Местните младежи, които са наши приятели, минават през хостела, за да ни видят, и така се запознават и с гостите ни. А за чужденците тези контакти с българските им връстници са много интересни, защото така добиват представа за нашия начин на живот и на мислене. Получава се един любопитен международен „микс” от млади хора, които общуват без проблем помежду си! Случвало се е да отидем всички заедно сред природата, за да берем гъби или горски плодове. Тук, край Велико Търново има няколко места, където можеш да преядеш от диви ягоди. А като се върнем в хостела, им показваме как се приготвя сладко от диви ягоди, как се кваси кисело мляко или се точат кори за баница. Хората са любопитни, постоянно надничат в кухнята и питат: „Това какво е, как се приготвя?”. Мисля, че това е едно от предимството на тези хостели, че се превръщат в средища на контакти между млади хора от цял свят!”

Снимки: Венета Николова