Показват се публикациите с етикет манастир. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет манастир. Показване на всички публикации

Целебен извор бълбука в манастира „Света Марина”

Целебен извор бълбука в манастира „Света Марина” край русенското село Каран Върбовка.
Поклонници от всички краища на страната прииждат към светата обител, за да пият от лековитата вода и да отдъхнат сред живописната природа на Поломието. Чести гости тук са и вярващи от Румъния, Турция и другите балкански страни, привлечени от преданията за изцелени хора.
Манастирът се намира на около 50 км от областния център Русе и на 20 км от градчето Две могили. Разположен е сред красива вечнозелена гора близо до коритото на река Черни Лом. Няколко монаси посрещат туристите и им разказват увлекателни легенди за това докоснато от Бога кътче на България.С едно предание започва и историята на манастира. Преди много години мястото било земеделска земя на мюсюлманин от селото. Той бил много нещастен, защото момченцето му се родило сляпо. В деня на света Марина ­ 17 юли, човекът взел със себе си на нивата и дванадесетгодишния си син. Оставил го в единия край и отишъл да работи, а когато се върнал с изненада забелязал, че на същото място от земните недра е бликнала вода. Не повярвал на очите си – винаги тъжното му дете сега радостно пляскало с ръце в изворчето. От целебната течност то прогледнало, а щастливият татко подарил нивата на християните за построяването на манастир, в който болните да идват и да се лекуват.Мълвата за прогледналото сляпо момче бързо се разнесла и хората от близо и далеч започнали да прииждат и да пълнят в съдове целебната вода. Отначало християните заградили изворчето с плет, за да го предпазят от домашните животни. После вдигнали на същото място православен храм и го нарекли на света Марина.
Днес изворчето, което се намира точно в средата на манастирската църква, е заградено с осмоъгълен парапет и има три вратички. За да не се получава стълпотворение около него, водата е изведена навън и тече от четири декоративни чучура. Вярва се, че тя помага при очни и бъбречни заболявания.В историческа справка за манастира, написана от един от обитателите му архимандрит Вениамин, са описани и други чудеса, станали на святото място. Съобщава се за излекуван човек, ухапан от бясно куче, а през 60-те години на миналия век силната вяра и лечебната вода помогнали на ням човек да проговори. Описани са и още случаи на излекувани от бъбречни болести хора, на страдащи от базедова болест, фарингит и др. При изследване на водата е доказано, че тя е слабо минерализирана и е подходяща за пиене от всички.„Легендата разказва също, че на това място е имало манастир още по време на Второто българско царство, но той бил опожарен до основи при падането на България под турско робство. На останки от него са се натъквали трактористи и иманяри, но никой не е проучвал зидовете, макар че вероятно биха се разкрили интересни находки и надписи”, обяснява игуменът на манастира архимандрит Емилиян.Близо до светата обител минава т.нар. Шишманов път, а хайдушкото скривалище винаги е било много интересно за туристите. То е открито на около 300 м северно от църквата и представлява стая от около 6 кв. м с височина 1,70 м, до която се стига по тунел.
Monitor

Поклонници пълнят манастирите

Вярващи търсят жива вода и измолват чудеса в светите места

Вместо в спа центрове или край морския бряг все повече туристи предпочитат да се спасят от жегите под дебели манастирски сенки. Поклонници от цялата страна обикалят светите места в търсене на надежда, жива вода, да запалят свещичка за здраве или просто да разгледат светините в тях. Туроператори пък организират еднодневни екскурзии или турове по светите обители. Обичайна гледка по калдъръмените улички на Арбанаси е да срещнеш туристи с тен, които преди час-два са се вдигнали от плажа край морето и на път за София са се отбили в малкото селце. Всеки, който минава покрай Арбанаси, задължително трябва да отскочи поне до два от множеството манастири. Най-големият - "Св. Богородица", разположен в северната част на селцето, пази чудотворната икона на Божията майка. Само след няколко дни, на 15 август, когато е църковният празник Голяма Богородица, в двора на манастира, а и на поляната извън него се събират стотици вярващи, които нощуват на открито. Иконата помага на вярващите да се сдобият с дългоочакваната рожба или да се излекуват от тежка болест. В "Св. Богородица" не се предлагат места за нощувки, но съседните къщи в селцето могат да дадат легло на прилична цена по договорка. В другия край на Арбанаси е манастирът "Св. Никола", където има стаи за нощувка и монахините могат да предложат дори закуска и обяд. Вярващите могат да се помолят пред иконата на св. Николай Чудотворец, за която също се вярва, че е чудотворна. На няколко километра от Арбанаси пък е Петропавловският манастир, където се пазят дузина ценни икони, а гледката от върха на хълма е уникална. Оттам спокойно може да се види целият хребет на Средна Стара планина при ясно време.
Ако пък не сте от късметлиите, които на връщане от морето посещават Арбанаси, а се печете в столичните жеги, през уикенда може да се качите на колата и да идете до Клисурския манастир. Той е само на 80 км от София. Известен е като любимото място, в което палил свещички за здраве и берекет самият Иван Вазов. Когато бил съдия в Берковския съд, патриархът на родната литература често отскачал до обителта и се любувал на величествената гледка под връх Тодорини кукли.
Създаването на манастира се датира в далечната 1240 година, но от тогава са останали само основите на днешните 3 сгради и на манастирския храм. През 1862-а бил разрушен от турците навръх храмовия му празник - "Кирил и Методий". Само след 7 години обаче е възстановен от родолюбеца Антим Дамянов, който го въздига близо 55 години. Най-интересен в храма е иконостасът, дълъг 9,38 м и висок 3,85 м. Десетте изработени с ажурна резба пана в долната му част са дело на творците Стойчо Фандъков и сина му Димитър. Горната част на иконостаса през 1936 година изработват резбарите Филипови от Дебърската школа. Иконите са рисувани от Никола Образописов и Аврам Дичов.
От светата обител започва парк с естествени гори, който стига до връх Тодорини кукли. През лятото той е убежище на прохладата, свеж въздух и пищна зеленина. В началото му е построена детска площадка.
През последните години манастирът привлича посетители и заради енергийното си аязмо. През 2000 година психоенергетик от Москва открива в него жива вода, която извира под върха на Куклите. Доказано е, че животворната течност има ниска минерализация и радиоактивност. С тези си качества тя може да очисти организма от склеротичните плаки, твърдят в манастира. По енергийна устойчивост била по-силна от рилската вода.
През последните години две от сградите на манастира са обновени и пригодени за посетители. Те са модерно обзаведени и със самостоятелни санитарни възли. Цената за вечер на единичните и двойните е 35 лв., а на тези с 3 легла - 45 лв. Общият брой на леглата е 80.
Вкусни обеди и вечери за посетителите приготвят три заведения - "Магерницата" , "Манастира" и "Скара Сталин". Традиционна българска кухня, аламинути и скара предлагат и на трите места. В "Магерницата", която се намира до главната порта на светата обител, има 40 места вътре и 80 отвън. Най-атрактивна е скарата на Сталин Аврамов. В култовото си заведение човекът с името на диктатора предлага прясна пъстърва и кебапи, собствено производство.
Посетителите на манастира почти винаги са посрещани от игуменката му майка Таисия. Повечето от гостите си тръгват с красива икона, изработена от младите монахини с оригинална образописна техника.
До манастира води асфалтов път. От София до него се стига по пътя през Враца и Вършец или през прохода "Петрохан" и село Бързия. От Видин за манастира се минава през Монтана и след Берковица се тръгва по отклонението за град Вършец.
Иван Иванов Първолета Цветкова
standartnews

Устремски манастир "Света троица "

Устремският манастир (известен още като Вакъфски или Хайдушки) се намира в Сакар планина на около 3 км. от с.Устрем (с. Вакъф до 1934г.), на 13 км. от Тополовград и на около 20 км. от гр. Елхово.

Транспорт:

За Устремският манастир има отбивка по пътя от Тополовград до с. Устрем.

История на манастира:

Предполага се, че Устремският манастир е основан през 14в., като в началото на следващия век името му се среща в османски документи. Обителта била сривана на няколко пъти и после отново издигана. До манастира има скална пещера известна с името "Вехтата черква". В нея има останки от стара живопис, което свързва възникването на манастира с някой от известните анахорети през 14 век., населявали пещерите в Странджа и Сакар.

По време на кърджалийските размирици Устремският манастир пострадал сериозно, но към края на 18в. и началото на 19в. бил възстановен от хайдутина Христо войвода от Сливен. Тук той се замонашил и приел името Хрисант. С помощта на местното население започнало обновяване на манастира, а бившия хайдутин станал негов игумен. Първата църква била съборена и на нейно място била построена нова, посветена на апостоли Петър и Павел. През 1813г. Хрисант починал и бил погребан в манастира, където и досега се пази надгробния му камък в предверието на църквата.

Устремски манастир - Цъеквата "Св. Троица"По време на руско-турската война от 1828-29г. Устремският манастир бил разрушен, но през 1836г. той бил отново възстановен. Тогава била построена и сегашната църква "Св. Троица", като към нея били включени зидовете на стария еднокорабен храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел".

По време на игуменството на отец Никандри от с. Вакъф (между 1858 и 1870г.) Устремският манастир се превърнал в истинска крепост на българския дух и убежище за хората от този край, независимо от усилената пропаганда провеждана от гръцкото духовенство. През 1875г. гръцките духовници и гъркоманите успели да прогонят игумен Никандри и едва през 1898г. манастирът става отново български.

До 1909г. Устремският манастир е бил мъжки, но същата година от с. Студена, Елховско в обителта дошли около петдесет монахини и за управителка била избрана монахиня Евпраксия. Тя била енергична и самоотвержена игуменка и обикаляла из България и Русия за да събира средства за обителта. През 1910г. игуменката умира и нейни приемнички стават монахините- Калиопа, Агатия, Ирина, Харитина, Евфимия и Филотея, които жертвали голяма част от живота си за добруването на Устремския манастир. Най-продължително време служил като управител на манастира свещеноиконом Иван Димитров, който прекарал там почти 30г.
Архитектура и текущо състояние:

Понастоящем Устремският девически манастир е действащ и е най-големия от запазените манастири в Странджанско-Сакарския край. От първия етап на новото изграждане на манастира в края на 18в. сега са запазени едноетажния хранителен блок и част от монашеските килии до главната порта. Днешния си вид манастирът придобива през 30-те години на 19в., когато е развита най-голямата дотогава строителна дейност.

Устремски манастир
Дворът на Устремският манастир има формата на неправилен трапец, като от север, запад и изток са разположени жилищни и стопански сгради, а в средата се намира църквата "Света Троица". Храмът е издигнат през 1836г., а по-старата църква "Св. св. Петър и Павел" е вградена в него. Сегашната църква е трикорабна, едноапсидна, безкуполна каменна постройка с двуредово осветление на наоса, постигнато с комбинация от широки и тесни прозорци. Под нея се намира костница, до която се слиза по каменни стълби, а в южната й част има отделение с царски двери и олтарно помещение в чест на св. апостолите Петър и Павел. Интерес представлява църковния иконостас с пластични резбени елементи и три реда възрожденски икони. Център в него са царските двери с красива пластична резба. В църквата се пазят още възрожденски икони, сребърен потир от 1779г. и старопечатни книги.

Жилищните помещения в Устремският манастир са двуетажни с открити дървени чардаци, крепени от рядката паяжина на дъбови колони. Стопанската сграда е разположена на дебели дялани дъбови подпори, със стени от здрави дървени решетки.

Устремският манастир разполага и с две чешми, като на едната има каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел и днес се намира в Националния исторически музей в София.

През 1951г. в Устремският манастир избухва пожар и част от манастирските сгради в източното и северното крило били унищожени, но постепенно тече реконструкцията им. Всяка година на16-ти юни се празнува манастирския събор.
Контакти на манастира :

Телефон за връзка: 04735/62 10
Настаняване в манастира:

Устремският манастир целогодишно приема гости, като разполага с капацитет от 40 легла.

Текст:bulgariamonasteries.com

Авторски снимки: Авто Травел





















Преображенският манастир край Велико Търново днес чества своя храмов празник


Стотици миряни се събраха на днешния храмов празник на манастира "Св.Преображение Господне" край Велико Търново.

Светата обител е паметник на културата и архитектурата от национално значение. Според историческите хроники манастирът, основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и нейният син Иван Шишман, няколко пъти е опожаряван през годините на османското владичество, а по-късно е разрушен напълно от земетресение. Неговото възстановяване започва през 1825 г. от монаха Зотик с разрешение на турския султан Махмуд.

Градежът на главната църква "Преображение Господне" започнал през 1834 г. възрожденският майстор Димитър Софиянлията, участник във Велчовата завера. След неговата гибел строителството е продължено от майстор Кольо Фичето, който завършва югоизточното манастирско крило, главния вход и камбанарията с часовника. Стенописите, олтарите и иконите в комплекса са изработени от прочутите възрожденски майстори Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Папа Витан.

Сред шедьоврите на българското възрожденско изкуство е стенописите на Захарий Зограф "Колелото на живота" и "Страшният съд", както и портретни изображения на Св.св.Кирил и Методий, Св. Патриарх Евтимий, Св.Теодосий Търновски, както и на царе от Първата българска държава /VII-IX/. През епохата на Възраждането манастирът се превръща в център на национално-освободителните борби. В наши дни обителта е любимо място за отдих на великотърновци и е сред най-посещаваните обекти от маршрутите за поклоннически туризъм.

Път от 400 000 къса гранит свързва Зографския манастир с пристанището на Света гора..


Вицепремиерът Цветан Цветанов с кмета на Банско Александър Краваров и шефа на Правителствена болница д-р Любомир Спасов в пристанището на Атон

400 000 софийски павета са в Атон. С тях започва изграждането на нов път от пристанището на Света гора до българския манастир "Св. Георги Зограф", научи "Стандарт". Настилката е дар от Столичната община. С решение на градския парламент София дава на манастира и 100 000 лв.


Това стана ясно след завръщането на водената от вицепремиера Цветан Цветанов делегация в Атон.


Цяла нощ бдение в Зографския манастир направиха в нощта срещу 6 май Цветанов, градският прокурор на София Николай Кокинов, началникът на антимафиотите Станимир Флоров, шефът на следствието Бойко Найденов и зам.-кметът на София Минко Герджиков. Песнопенията започнали на свещи в 21 ч на 5 май. Сутринта Цветанов и Кокинов носили иконата на св. Георги по пътя от манастира до монашеското училище./standartnews


Туристи прескачат портал на времето..

Извор край храм от 1614 г. лекува болки в очите



Жителите на селцето са известни с гостоприемството си

ФОТО Румен Жерев

Добърско е най-красивото разложко село, което е кацнало в южните скатове на Рила планина. Селището е разположено на 1070 метра надморска височина. Оттук гледката към трите планини - Рила, Пирин и Родопите, е великолепна. В краката ви остава дори курортът Банско.

Красотата на природата и гостоприемството на местните жители водят все повече наши и чужди туристи в Добърско. Чистият планински въздух, кристално бистрата вода, историческите забележителности, гостоприемството и добрината на местните хора са в основата на развитието на селището като туристическа дестинация.

Стъпвайки в Добърско сякаш сте преминали през портал на времето и сте попаднали в един нов свят. Не е трудно да стигнете до това райско кътче. Трябват ви само две неща - време и желание. А е сигурно, че попаднете ли в селото, няма да съжалявате. То се намира на 18 км северно от общинския център Разлог. Всеки ден няколко автобуса пътуват от града до селището. От София за Разлог пък има рейсове на почти всеки час. Ако отдъхвате във Велинград, не пропускайте възможността да попътувате с 
живописната и неповторима теснолинейка, която снове между гарите Септември и Добринище.

Ще минете през най-високата гара на Балканите - Аврамови колиби, за да слезете в Разлог. Нагоре е лесно. С кола, мотоциклет и автобус е най-бързо. Но спокойно можете да пробвате нещо нетрадиционно. Или да се качите на каруца, или до повървите сред красивата природа около 3 часа, за да се озовете в селото.

Новината, че са пристигнали туристи в Добърско, не се разгласява навсякъде. Но стига там, където е необходимо. Жените от местната самодейна певческа група веднага се гиздят с носии и поемат към уникалната църква "Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат", строена през далечната 1614 г. Защото едно в селището е повече от ясно - дойде ли чужд човек, то той задължително ще иска да разгледа и да чуе историята на старинния храм. В старата и малка, но забележителна църква ще загубите и ума, и дума. Самото име на храма доказва, че по тези места открай време са живели начетени хора, които са знаели историята. Той не е кръстен на всеизвестни светии, а на двама римски светци-воини, които загинали за християнската вяра. Тук е било оживено място, преди още Банско да се развие. Въртяла се е търговия с Виена, Солун, Серес. Будни хора е имало.
Някои църкви носят едно от имената на Теодор Тирон или Теодор Стратилат, но тукашната е единствената, кръстена и на двамата. Тя е построена във формата на трикорабна базилика от майстори от прочутата Дебърска школа. По централния и по двата допълнителни корпуса няма и един милиметър празно място. Всичко вътре е изографисано. Нито едно изображение не е реставрирано, само са почиствани от експерти. Точната бройка на образите в храма е 460, което е нещо невиждано с оглед на малката площ, върху която са разположени. На тавана Христос е изобразен в ракета, а от другата страна вече е нарисуван как се приземява с помощта на някакви специални приспособления, сякаш слиза от капсула, досущ като днешните космонавти. Високо са изографисани и войниците на Самуил, които мият слепите си очи с чудодейна вода.

Според легендата много от тях след злощастната битка в Беласица са минали през Добърско и останали да зимуват тук. Задомили се и създали прочутата добърска певческа школа на певци слепци. Край храма и днес има извор, който лекува болките в очите. Няколко измивания в него и забравяте за проблемите. На църковния под е положена плоча с двуглав орел - символ на руската църква и дар от руски монаси. В краката на гордата птица са жезълът и скиптърът, символи на светската и църковната власт, които само обединени водят народите напред. Легенда пък разказва, че цар Иван Шишман се е венчал точно в тукашната света обител

Първият писмен документ за нея се пази в Рилския манастир и е грамота на същия цар от 1378 г. Местните хора от години настояват пред културното ни министерство църквата да мине под закрилата на ЮНЕСКО. Защото храмът от години е световно известен. Понятието "Национален паметник на културата" вече е тясно за него, той е с международно значение, аргументират се селяните.

Църквата е в основата на селския туризъм в Добърско. Над 600-те жители на разложкото село знаят, че туристите ще стават все повече заради храма "Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Затова десетина от тях дори минали специален курс, за да могат да предлагат услуги и да се грижат за гостите си. Десетина къщи са стегнати и посрещат туристи. Гостите са впечатлени от атмосферата и се включват в демонстрацията на старите ритуали и обичаи сладко похапват от местните гозби - сладки и солени баници, шупла, бобец, дедец, опитват и от сливовата ракийка, домашно производство. Тукашният хотел "САГ" вече 11 години осигурява легла за мераклиите да се докоснат до бита на местните хора и до магията на уникалната църква. Другият, по-нов храм "Сретение Господне" е строен през 1860 година и също е паметник на културата.
Не бива да се подминават и другите забележителности в селото. Само преди 7 години страшна буря помогна да се открие антична пещ. Ураганът съборил дърво сред гората. В корените му са намерени тухлени арки, образуващи дълъг тунел. Археолози установяват, че става въпрос за антична керамична пещ, предназначена за производство на тухли и керемиди

При разкопките става ясно, че това е двукамерна полувкопана в земята пещ с правоъгълна издължена форма.
От землището на Добърско започва територията на Националния парк Рила, на практика селото е Южната порта на резервата. В близост до селището е прочутият водопад Щрокалото, който е едва на 10 минути път и е на малък приток на река Клинеца. На 1км. е зарибеният микроязовир, където можете до ловите риба. Местността Копана църква е на 2 км от Добърско, в нея се намират останките от параклис "Света Троица" и вековен черен бор с огромни коренища, които приютяват туристи от дъжд и буря. За да се доберете до скалната композиция, Костенурката ще трябва да ходите пеш един час по черен път. На такова разстояние е и Доклюва ела - 7км на север. В околностите на селището са скътани 8 оброчища - "Козарската църква", "Свети Илия", "Свети Спас", "Свети Атанас", "Света Троица", "Свети Георги", "Света Богородица" и "Свети Димитър", както и 11 изворни чешми. Хижа "Добърско" е на 12 км. на север, на 1750 метра надморска височина в местността "Вадата", но не предлага много удобства. От нея се откриват чудесни маршрути за планинарите към хижа "Македония" (на два часа и половина път) и хижа "Семково" (на три часа път). Може да поемете и към местността "Перивол", където е лятната база на една от конните бази в село Бачево. Там ще може да се премените досущ като български хайдутин и да яздите на воля елитни коне в гората.
Владимир Симеонов

Манастирът с дяволите край с. Гега + фотогалерия..

Иван Бакалов  

Общ изглед на манастира от отсрещния баир по пътя към с. Гега. Снимка: Иван Бакалов

Ако човек е суеверен поне малко, като види стенописите под свода на Чуриловския манастир “Св. Георги” в планините край Петрич, ще се уплаши и няма да помисли за грях поне 3 дни.
Дяволи са изобразени на десетки сцени. Дяволи измъчват или нашепват, или вкарват в беля грешници. Сцени от Страшния съд, сцени на изкушения и грехове, изобразени детайлно в един наивистичен стил от средата на 19 век. Всичко това е нарисувано с построяването на манастира през 1852 г. Всъщност точна датировка на стенописите никой не може да даде.

Покойният Йордан Радичков обичаше да разказва за един стенопис с дяволи в Разбоишкия манастир, който е построен в едни скали до река Нишава, недалеч от Годеч. На този стенопис се вижда казан, в който се вари един грешник. До него дявол ръчка огъня под казана.

Отец Кирил обяснява сцената, при която дяволът се крие зад изповядващия се и му нашепва да не говори истината, затова от устата му излизат змии. Снимка: Иван Бакалов

„А отзад, сигурно някъде отдалеч, друг дявол носи дърва за огъня” – обясняваше с умиление Радичков за стенописа. И после въздъхваше – „Аз като умра, в такъв ад искам да ме мъчат”. И се смееше. Сигурно Радичков е някъде там в този наивистичен селски ад, който всъщност е неговият рай, с дяволите, които носят дърва някъде отдалеч…

Този стенопис на Разбоишкия манастир е заличен. Той е залепен в скалите, там тече вода, влага, изчезнал е напълно преди около 20 години, дори следа не е останала.
Но изобилие от подобни сцени се виждат в Чуриловския манастир „Св. Георги”. Тези тук са по страшни, дори реставрирани в края на 70-те, но неподправения наивизъм на художниците предизвиква същото умиление.

Баба Мария преде вълна, дакото води магаретата, натоварени с дърва и шума. Снимка: Иван Бакалов

Манастирът Св. Георги е в планините на 15 километра от Петрич, само на някой друг километър от границата с Македония. Кацнал е на едни баири край селата Гега и Чурилово. До него се стига по пътя за село Гега, а след като към края на селото асфалтът свършва, до манастира продължава един коларски път, по който кола няма как да мине, заради нападалите скали. Тарикати с джипове сигурно са се опитвали. Нека пробват.

Карта на пътя до манастира. Снимка: от екрана

Манастирът е празен, отключва го и посреща посетители 74-годишният отец Кирил, който идва пеш или на кон от селото си Кукурахцево, което е на 3 километра още по-нагоре по баирите.
Гега, Чурилово, Кукурахцево. Села с чудни имена и още по-чудно местоположение.

Македония – и у нас, и зад границата – е много диво и чепато място. Планини, баири, и на всяка урва по едно село или махала -на най-големия наклон. Да се чудиш защо точно на стръмното. Къщите стърчат като криви дънери. Тук сякаш и реките текат наобратно, по нанагорнището. И навсякъде кози. Тук-там, под път и над път, по десетина кози, поведени от някой дядо или баба. Сякаш само кози и хора, които са способни да се катерят като козите по тия урви, обитават планините из Македония.

Улица в с. Гега. Снимка: Иван Бакалов

В този край не е дошла кризата. Тя си е била тук винаги. В тия затънтени села живеят старци на средна възраст от 70 нагоре, с по една мизерна пенсия, колкото да платят тока и да купят олио. Останалото си го правят сами – кози, домати, чушки, боб…
И са тук от …няколко хиляди години. Няма друго обяснение за наличието на села по тия стръмнини в планините, освен …антично. Във времената на войни, на владетели, които пращат армии насам-натам, на варварски набези, всеки град или село в равнината са били опустошавани през 20-30 години. И хората са се заселили нагоре в планините, заедно с козите. Тук, която и армия да мине, няма как да хукне да ги търси нагоре по дефилетата. Тези села са още оттогава. Устойчиво пуснали корен на стръмното. И генофондът на траките така се е запазил и доминира в българската нация, чак през 50-те кръвта от различните краища на селска България започнала да се омешва поради урбанизацията.

Отец Кирил показва камбаната, отлята 1907 г. Снимка: Иван Бакалов

„Няма никой, никой не идва тук вече. И аз не идвам всеки ден. През ден-два” – казва отец Кирил. На Гергьовден и по-големи празници на ливадата край манастира ставали големи веселби и угощения, но сега вече по-рядко и с по-малко хора.

Отец Кирил има останал само един кучешки зъб, долен десен, и фъфли приятно. Какъв ти тук зъболекар, протези… Кой може да си го позволи? Дъщерята на дядо поп е в София, идвали със зетя веднъж годишно.
Край манастира под един дъб пасе вързан един уж кон, ама по-скоро катър, бял на цвят, с който дядо поп е дошъл от селото си Кукурахцево да ни посрещне. Три километра. По-често идвал пеш. И зимно време.
Смее се и зъбът му се показва. Въпреки леко сатирския си вид, дядо поп е изключително благ човек. Целия му живот се е търкалял по тези 3 километра между Кукурахцево и манастира. Свещеник е от 1967 г., преди това изкарал семинарията в София. Нямало кой да стане свещеник и той станал…
А още по-преди това учил в килийното училище до манастира – сградата му още седи, като помощен склад, за дърва, едно-друго. Край нея легна кучето му, което ни послая за посрещане, но после се умълча. Дойде и още едно, същата неопределена порода, нещо като каракачанско, ама не ясно – някакъв Шаро, шарен, черно и бяло. И лежат двете кучета, едното повече черно, другото повече бяло.

Дяволи мъчители на свода. Снимка: Иван Бакалов

Отец Кирил показва стенописите и обяснява: „Реставрираха ги през 1979 г. едни момчета, наши, от тук, от Петрич. Много се стараха, вадиха от боите и правиха същите, да ги докарат съвсем както са били. То едното още е тука по Петрич, ама другото замина вече от години по Германия, намери работа там…”

И отец Кирил обяснява сцените от Страшния съд. Целият смисъл на тези стенописи е възпитателен. Като идват тук хората от близките села, да се постреснат и да не вършат грехове. Има изрисувана по една сцена за всяка професия. В деня на Страшния съд овчарят, който лъже, е с вързана овца на врата и дяволът го мъчи. Същата сцена и с мелничаря, който лъже – с воденичен камък на врата… И с терзията (шивача), и с търговеца… А кръчмаря? - питам дядо поп. „Ааа - усмихва се той и сочи една сцена по-встрани - Кръчмарят не го мъчат, той направо се е превърнал в дявол.”
То така и пишеше някъде из Еклесиаста – „Търговец трудно ще се опази от греха, но кръчмар – никога.”
На едно място е нарисуван човек, когото двамина режат с трион. “Това тук е пророк Исая. Той говорил много против властите… Както има сега една телевизия СКАТ, дето говорят много против Бойко Борисов… И го хванали пророк Исая, и го нарязали с трион”, обяснява отец Кирил. Чудно, как някъде в село Кукурахцево, дядо поп усеща някак библейски, че нещо може да се случи на тия, дето критикуват властта… Е, чак пък да режат с трион нас, критиците на Борисов…

Има и една сцена против врачките-лечителки. Майка с дете на ръце пред такава врачка, която подава съд с лекарство към детето. А отгоре един дявол сере в съда с лекарството. „Значи, лекарството е дяволски изпражнения - обяснява дядо поп – Църквата не признаваме такова лечение. Само вярата и Бог…” После добавя – „Ама има по селата баби, които помагат…” Споменава и прочутата местна забележителност баба Ванга. Тя идвала тук, на манастира, няколко пъти. И отецът е ходил при нея. „Тя помагаше на хората… Е, имало е и грешки – например прати някой да се оперира при еди кой си доктор в София, а човекът вземе, че умре. Случвало се е и това…”
Дядо поп развенча една измислица за Ванга. Във всички книги за нея пише, че тя се е омъжила в този манастир, тук. „Няма такова нещо – казва отец Кирил – аз съм тук от 1967 г., преди това съм бил ученик тук, в училището към манастира от 1943 г. до 1949 г., никога не съм чул такова нещо. Все щях да науча, ако се е омъжила тук…”

Стенописът с дявола, който държи огледалото на мома, която се кичи, в помещението на втория етаж, където са седели момите в църквата. Снимка: Иван Бакалов

Един стенопис е останал нереставриран и доста се е заличил – на горния етаж в манастира, там, където са седели момите. Те са отгоре, а мъжете са долу, а един парапет с решетка пречи да им се виждат лицата отдолу, да няма изкушения в храма. И тук, встрани на стената, има още един възпитателен стенопис – мома с носия, а пред нея дяволът й държи огледало.
„Имаше и надпис – „Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото”, обяснява отец Кирил. Но надписът избледнял и се заличил. Доста е избледнял и са опадали боите и на стенописа, на момата й потъмняло лицето, прилича и тя на дявола. Такава сцена имало само в два манастира в България, казал веднъж някакъв посетител на дядо поп. Но по онова време, по живково време, имало инструкции много да не показват стенописите и да не пускат в манастира любопитни да разглеждат. И отецът не пуснал търсача на редки стенописи на горния етаж, да види момата с дявола и огледалото…

Снимка: Иван Бакалов

После дядо поп ни води в камбанарията. Тя е в отделна кула встрани. Влиза се в ниска портичка, трябва да се наведеш до кръста, вътре пълно със слама в долното помещение, по една скърцаща вита дървена стълба с поизкривени стъпала се качваш на площадката с камбаната. Гледката към планините наоколо ти пълни душата. Таванът е с надупчена мазилка. „Иманяри, търсят пари, ръчкат”, обяснява дядо поп. После поглажда камбаната с ръка. Вижда се надпис „1907” – годината, в която е отлята. „Много хубав звук има”, казва отец Кирил. И ни го демонстрира. Звукът е омайващ, сладък, затихва дълго. „Ама да не помислят нещо в селото, че бием камбаната?”, питам притеснено. „Ами. Няма, кой ще…”, отговаря дядо поп и ми разрешава да дръпна мандалото още два три пъти.
Звукът дълго се носи по баирите наоколо.

e-vestnik

Гърци напълниха Рилската обител!

30 лв. за Великден в манастир

В Бачково изнасят чудотворната Богородица



Хиляди християни се тълпят в храмовете, за да запалят свещ за Възкресението Христово

ФОТО АНТОН ЧАЛЪКОВ

Вярата надви кризата преди Великден. В очакване на най-светлия християнски празник в края на Страстната седмица хиляди миряни окупираха големите български манастири, за да посрещнат Възкресението по-близо до Бога.
Нашенци и чужденци ще препълнят днес и утре Рилския манастир, който е излъскан като нов за празника. По традиция има много поклонници от Гърция, които не пропускат възможността навръх Великден да запалят свещ и да се помолят в светата обител. Разбира се, няма посетител, които да не се поклони пред чудотворната икона на Света Богородица, която е в центъра на главната манастирска църква "Рождество Богородично". "Най-важното за нас е да изпълняваме службите по канон. А човек трябва да носи вярата в себе си и да влиза чист и искрен в храма", твърди Адрианополският игумен на Рилския манастир Евлогий.

Монасите пък са доволни, че има къде да настанят миряните. Гостите имат избор за нощувката - в хотелския комплекс "Царев връх", който се стопанисва от монасите, или в манастирските килии. Над 150-те легла в хотела отдавна са резервирани. Манастирът води дългогодишни съдебни битки, но успя да си върне собствеността на комплекса. Нощувката на един човек в двойна стая струва 30 лева, а в стая с три легла цената е 25 лева, единичната стая е 40 лева. Леглото в ремонтираните манастирски килии със самостоятелен санитарен възел пък е 12 лева, а в по-старите - 8 лева.

Сигурно е, че в събота и неделя шосето преди Рилския манастир ще е задръстено от автомобили и автобуси. Но хората са готови да стигнат и пеша до светата обител, за да засвидетелстват вярата си. В Бачковския манастир също върви трескава подготовка за празника. И тук отдавна са резервирани всичките над 200 места в манастирските килии. По поляните край обителта пък ще пренощуват стотици вярващи в навечерието на празника.

За първи път тази година помощници на игумена дядо Борис и монасите при боядисването на яйцата на Велики четвъртък бяха дечица от Дома за сираци в Калофер. Според местната традиция всички яйца тук се шарят в червено. Първото се оставя пред чудотворната икона на Света Богородица в манастирската църква. Следващите се заделят за Патриаршията и лично за патриарх Максим. Останалите се пазят за празничната нощ, когато се раздават на миряните. Те ще бъдат почерпени и с традиционния агнешки курбан с джоджен, приготвен по рецепта на бачковките монаси. В обителта вече се готвят и за изнасянето на чудотворната икона на Света Богородица и литийното шествие до местността Клувията в понеделник.
Владимир Симеонов
Ели Куманова

Hotels,Holidays,Tickets...