Устремски манастир "Света троица "

Устремският манастир (известен още като Вакъфски или Хайдушки) се намира в Сакар планина на около 3 км. от с.Устрем (с. Вакъф до 1934г.), на 13 км. от Тополовград и на около 20 км. от гр. Елхово.

Транспорт:

За Устремският манастир има отбивка по пътя от Тополовград до с. Устрем.

История на манастира:

Предполага се, че Устремският манастир е основан през 14в., като в началото на следващия век името му се среща в османски документи. Обителта била сривана на няколко пъти и после отново издигана. До манастира има скална пещера известна с името "Вехтата черква". В нея има останки от стара живопис, което свързва възникването на манастира с някой от известните анахорети през 14 век., населявали пещерите в Странджа и Сакар.

По време на кърджалийските размирици Устремският манастир пострадал сериозно, но към края на 18в. и началото на 19в. бил възстановен от хайдутина Христо войвода от Сливен. Тук той се замонашил и приел името Хрисант. С помощта на местното население започнало обновяване на манастира, а бившия хайдутин станал негов игумен. Първата църква била съборена и на нейно място била построена нова, посветена на апостоли Петър и Павел. През 1813г. Хрисант починал и бил погребан в манастира, където и досега се пази надгробния му камък в предверието на църквата.

Устремски манастир - Цъеквата "Св. Троица"По време на руско-турската война от 1828-29г. Устремският манастир бил разрушен, но през 1836г. той бил отново възстановен. Тогава била построена и сегашната църква "Св. Троица", като към нея били включени зидовете на стария еднокорабен храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел".

По време на игуменството на отец Никандри от с. Вакъф (между 1858 и 1870г.) Устремският манастир се превърнал в истинска крепост на българския дух и убежище за хората от този край, независимо от усилената пропаганда провеждана от гръцкото духовенство. През 1875г. гръцките духовници и гъркоманите успели да прогонят игумен Никандри и едва през 1898г. манастирът става отново български.

До 1909г. Устремският манастир е бил мъжки, но същата година от с. Студена, Елховско в обителта дошли около петдесет монахини и за управителка била избрана монахиня Евпраксия. Тя била енергична и самоотвержена игуменка и обикаляла из България и Русия за да събира средства за обителта. През 1910г. игуменката умира и нейни приемнички стават монахините- Калиопа, Агатия, Ирина, Харитина, Евфимия и Филотея, които жертвали голяма част от живота си за добруването на Устремския манастир. Най-продължително време служил като управител на манастира свещеноиконом Иван Димитров, който прекарал там почти 30г.
Архитектура и текущо състояние:

Понастоящем Устремският девически манастир е действащ и е най-големия от запазените манастири в Странджанско-Сакарския край. От първия етап на новото изграждане на манастира в края на 18в. сега са запазени едноетажния хранителен блок и част от монашеските килии до главната порта. Днешния си вид манастирът придобива през 30-те години на 19в., когато е развита най-голямата дотогава строителна дейност.

Устремски манастир
Дворът на Устремският манастир има формата на неправилен трапец, като от север, запад и изток са разположени жилищни и стопански сгради, а в средата се намира църквата "Света Троица". Храмът е издигнат през 1836г., а по-старата църква "Св. св. Петър и Павел" е вградена в него. Сегашната църква е трикорабна, едноапсидна, безкуполна каменна постройка с двуредово осветление на наоса, постигнато с комбинация от широки и тесни прозорци. Под нея се намира костница, до която се слиза по каменни стълби, а в южната й част има отделение с царски двери и олтарно помещение в чест на св. апостолите Петър и Павел. Интерес представлява църковния иконостас с пластични резбени елементи и три реда възрожденски икони. Център в него са царските двери с красива пластична резба. В църквата се пазят още възрожденски икони, сребърен потир от 1779г. и старопечатни книги.

Жилищните помещения в Устремският манастир са двуетажни с открити дървени чардаци, крепени от рядката паяжина на дъбови колони. Стопанската сграда е разположена на дебели дялани дъбови подпори, със стени от здрави дървени решетки.

Устремският манастир разполага и с две чешми, като на едната има каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел и днес се намира в Националния исторически музей в София.

През 1951г. в Устремският манастир избухва пожар и част от манастирските сгради в източното и северното крило били унищожени, но постепенно тече реконструкцията им. Всяка година на16-ти юни се празнува манастирския събор.
Контакти на манастира :

Телефон за връзка: 04735/62 10
Настаняване в манастира:

Устремският манастир целогодишно приема гости, като разполага с капацитет от 40 легла.

Текст:bulgariamonasteries.com

Авторски снимки: Авто Травел

Представят българския туризъм на международна борса в Лондон..

   

За 29-ти пореден път страната ни се представя в откритата днес в английската столица Лондон международна туристическа борса WTM. Форумът, който ще продължи до 12 ноември се провежда в изложбен център ExCel. Тази година туристическата борса в Лондон празнува своя 30-годишен юбилей. Участие в изложението от българска страна ще вземе и зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов.
World Travel Market се определя като най-голямата борса в света за професионалисти в туристическата индустрия и второто по престиж туристическо изложение в света след ITB – Берлин. В миналагодишното издание на WTM, участие са взели общо 5 631 изложители от над 200 държави и региони. Статистиката показва, че през 2008 г. международнияг форум е посетен от 50 247 представители на туристическия бизнес от цял свят.
Българският щанд, който посетителите могат да разгледат до 12 ноември се намира в сектор Европа и Средиземноморие. Там ще се представят 20 съизложители – две общински администрации, 1 с рекламни материали без представител на щанда – «Крас Плюс» ООД, «Дакер» ЕООД и «Кобея» ООД.
Международният форум сега се провежда под мотото „Устойчив туризъм във време на предизвикателства”. Традиционно на третия ден на изложението ще се проведе форумът за отговорен туризъм. Българското участие ще наблегне на специализирани форми на туризъм – културно-познавателен, спортен и приключенски. Съответно дизайнът на родния щанд също е съобразен с темата. Концепцията за щанд е решена с обособяване на региони и специализирани продукти, като представят Софийски регион, Черноморие, Рило-Пирински регион, Тракия и Старите български столици, и продуктите културно-познавателен туризъм и балнео и спа туризъм. За първи път на това изложение проектът за българския щанд е изпълнен след конкурс за избор на фирма–строител. Избраната компания „Стройтек” ЕООД подготви националните щандове на България на най-големите международни туристически изложения WTM 09 – Лондон и ITB 2010 – Берлин, MITT 2010 – Москва, Intourmarket 2010 – Москва, UITT 2010 – Киев.
Насрочено е зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов да се срещне с Ники Уайт, Генерален директор на Федерацията на туроператорите, министри по туризма, потенциални инвеститори и туроператори. В програмата му е предвидено още и участие в конференцията „Ден на отговорен туризъм”
Анимационната програма на българския щанд включва представяне на занаяти и изпълнения на пиано на етноджаз. Съчетанието на традиционен фолклор с модерна музика и представянето на тази хармония представлява важно послание за дестинация България – комбинация от древно културно наследство, запазена природа и модерни курорти. За гостите на българския щанд е предвиден голф тренажор, който е акцент в представянето на спортния туризъм, както и винен бар със селекция от качествени български вина.

Археологически обекти без документи..

Археологическият резерват  Дебелт е единственият български обект, включен в листата на Европейското културно наследство. Липсата на средства за изследвания и консервация обаче превръща езерното пристанище на римската колония Деултум в обект без особено развитие и възможност за експонирането му.

Дебелт е само на 17 км от Бургас – туристи обаче рядко посещават археологическия резерват. Все още, както се казва, обектът остава анонимен, но не и за специалистите.

Д-р Христо Прешленов –  Археологически институт към БАН: "До тук имаме 5 монети във фугите на уличната настилка, която много внимателно и очакванията са да потвърдим работната си хипотеза за времето на изграждането на улицата, по възможност ще осъществим и вкопаване."  

Само строго защитената зона на резервата е 85 декарара, от нея проучени са едва 15. До момента са разкрити могила, скален некропол, терми, храм на импературски култ, средновековна крепост, църква и най-старата митница на Европа. Пари за мащабни разкопки няма. Обектът разчита единствено на подаяния от община Средец, а както се знае бюджетите са крайно свити. Болката на археолозите е, че не могат да кандидатстват и за европейски пари. 

Красимира Костова - директор на общински исторически музей Средец: "Много са причините, но една от причините са - това са нелегитимните актове за собственост - нотариалният акт на Дебелт, според него, той е предоставен за стопанисване на община Средец, но резерватите са изключителна държавна собственост, единствено може да ги стопанисва МК."

Оказва се, че археологически резерват Дебел - Деултум не е изолиран случай. Повечето обекти на културното наследство у нас нямат уточнени граници и актовете за собственост. Ситуация, която сама по себе си заплашва самото наследство.

Тодор Чобанов - зам.-министър на културата: "В момента имаме разкрити около 40 преписки с общини и областни управи за актуване на значими обекти. Вече имаме първите актувани обекти. В този смисъл правим всичко възможно с капацитета на администрацията да решим съществуващия проблем."

От министерството на културата обясниха, че се търсят печеливши модели. Един от тях е в Стратегическия план за развитие на културния туризъм, където съществено място се отделя на публично–частното партньорство. За да се стигне до него обаче, отново трябва да има кадастър на отделните археологиечски резервати и устройствени документи. Заместник-министър Чобанов съобщи, че се водят преговори тези книжа да се изработят с пари от Световната банка.

Автор: Цветелина Атанасова

Баба брани дионисов надпис от туристи и специалисти в църквата в с. Бръшлян, Малкотърновско

с. Бръшлян. Нито туристи, нито специалисти могат да видят Дионисовия надпис, който се намира в олтара на реставрираната църква „Свети Димитър” в с. Бръшлян, Малкотърновско, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

Достъпът до камъка с дионисиевия надпис е препятстван от бабата, която хем отключва храма, когато идват групи, хем не можела да покаже камъка с надписа, защото се намирал в олтара, храмът бил действащ, и тя не била упълномощена да отвори вратите и да повдигне завесите. Студенти и случайни туристи се убедиха, че една от забележителностите на с. Бръшлян в събота или е заключена, а надписът в нея се показва на опърпана книжка с протрита черно-бяла снимка и омазнени страници. Дори и възрастната жена да изпълнява чужди нареждания, както се кълне, абсурдът с този храм остава.

Църквата е паметник на културата с национално значение, реставриран с държавни средства. Надписът е световноизвестен, това е и единственият подобен паметник, който се намира в олтар на църква, пренесен тук вероятно от местността Мишкова нива, където стоят останките на древен култов комплекс.

Недоразумението с църквата в архитектурния резерват Бръшлян, където живеят 35 души, се получава заради това, че след смъртта на бай Киро преди три месеца, който отключваше църквата, съпругата му твърди, че не е упълномощена да показва надписа в олтара, а свещеник няма и само понякога пристига поп от Малко Търново. Присъствието на туристи не склонява бабата, която пази храма, да покаже световноизвестния надпис, който е описан в историческата литература.

По разкази на местни, ако свещеникът не е в

Бръшлян, надписа не успяват да видят дори и специалисти. В храма има също така и капители от колони и той е интересен именно с преливането и наслагването на култури и традиции.
По необяснима за чужденците традиция в българските църкви, манастири и музеи, и в храм „Свети Димитър” в с. Бръшлян снимането е забранено. С уговорки е постигнат компромисът да се снима без светкавици на фотоапаратите, което с любителската техника и мъждивото осветление обезмисля в голяма степен правенето на снимки за спомен – нещо, което е цял ритуал по света.
Забраненото снимане на икони, голяма част от които са от `90-те години на ХХ век, а някои се продават пред храм „Свети Александър Невски” също предизвиква недоумение.
Мястото на надписа е в музея – категорични са при това положение преподавателите от българо-турския летен университет проф. Валерия Фол, Мая Аврамова и други. Така срещу входната такса той ще може да бъде видян от всеки, който поиска, вместо да влиза в безсмислени спорове, които се въртят около това, че бабата хем отключва църквата, след смъртта на съпруга си, хем не е упълномощена да отвори олтара (без да влиза в него), за да го покаже.
По думите на проф. Валерия Фол - това е единственият подобен надпис с дионисиева насоченост в храм. Странджа е планината на Дионис, най-големият театър е във Виза (дн. в турска Странджа) Православната църква заклеймява Дионис и присъствието му в храма се дължи на факта, че местните не са можели да го разчетат, но са знаели, че е нещо свещено, имали са памет към словото, пиетет към буквите. Църквата е реставрирана с държавни пари. Паметникът е световно известен, той е държавна собственост, за него не се изисква специално разрешение, за да се види и всеки специалист има право да види оригинала. Това е културно-историческо наследство, което, за да бъде достъпно, може да се съхранява в музея в Малко Търново. Надписът е публикуван в Корпуса на Георги Михайлов, периодично за него има публикации и нови тълкувания, той е в научно обръщение, резюме за него е издадено на английски език - каза още проф. Валерия Фол.
Църквата е заключена, включително и в събота, когато може да дойдат гости на Бръшлян, за сметка на това обаче кръчмата, която се намира точно срещу храма, е отворена.
Край Бръшлян, чието старо име е Сърмашик, познато от песента „Ясен месец веч изгрява”, е паметната плоча на убития през 1903 година Никола Равашола, един от водачите на Преображенското въстание. Край с. Бръшлян се е намирало старо тракийско светилище, отдавна разрушено.
Денка КАЦАРСКА

Рио де Жанейро бил столица на империя

Първи в града се заселват французи - преследвани от католиците хугеноти

Мечтата на Остап Бендер бе да иде в Рио де Жанейро. За него това е мястото, където няма проблеми и неволи. И до днес тази мечта продължава да вдъхновява много хора да прекосят земното кълбо и да се озоват на източните брегове на Атлантическия океан. Тя накара и мен през 2005 г. да се отправя на дълъг път към непознатата и привличаща Южна Америка.
Всъщност дълъг е бил пътят някога, когато, за да се стигне дотам, са били необходими месеци плаване в опасните океански води. Сега с удобния полет на "Ер Франс" прелитам от Париж до Рио за някакви си 11 часа. Кацаме без проблеми и малко по-късно вече съм в хотела, разположен непосредствено до прочутия плаж Копакабана.

Поглед към Рио от хълма Корковадо

Проф. дин Николай Овчаров

---

Точно на Нова година през далечната 1502 г. португалският мореплавател Гонсалвиш навлиза с корабите си в неизвестен залив. Той погрешно го приема за устие на голяма река, която в чест на първия ден от годината нарича Рио де Жанейро (Януарската река). Първи обаче тук се заселват не португалците, а французите. Спасявайки се от преследванията на католиците по време на религиозните войни в Европа, тук идват водени от рицаря Дьо Вилганьон избягали от родината си хугеноти. Те създават Антарктическа Франция, в която господстват идеите на протестантството. В 1560 г. обаче в залива отново се връщат португалците. Французите са твърде малобройни, за да окажат сериозна съпротива. Те се отнасяли зле с местните индианци от племето тамойо, които не им помогнали срещу новодошлите завоеватели. На 1 март 1562 г. португалският адмирал Естасиу ди Са основава тържествено града Рио де Жанейро. Петдесет години по-късно селището вече наброява близо 5000 жители, сред които 3000 индианци, 1000 бели и стотина негри роби, обработващи плантациите със захарна тръстика. На индиански език домовете на белите се наричали кариоки, откъдето наименованието се разпространява върху всички бразилци.
През 1763 г. центърът на най-голямата португалска колония официално е преместен от Байя в Рио де Жанейро. Това било продиктувано от близостта на селището до жизненоважните рудници за злато и диаманти. Мирният живот е нарушен в началото на ХIХ в., когато Европа е обхваната  от кървави войни. През 1808 г. Наполеон Бонапарт анексира Португалия и крал Жуан VI е принуден да избяга с целия си двор в Бразилия. Всички държавни учреждения са пренесени там и Рио де Жанейро става истинска столица. През 1815 г. положението е утвърдено правно чрез създаването на обединеното кралство Португалия и Бразилия.
През 1821 г. Жуан VI се връща в Лисабон след разгромяването на Наполеон. Като принц регент и вицекрал в Рио де Жанейро той оставя наследника си Педро. Последният обаче отказва да се подчини на португалския парламент и да се върне към положението на обикновен губернатор. Още следващата година той обявява пълна независимост и се провъзгласява за император на Бразилия под името Педро I. Бразилия остава империя и при Педро II, който през 1888 г. е свален с военен преврат и е обявена република. Робството е отменено и чернокожите са освободени.
Още през 1872 г. в Рио де Жанейро живеят над 250 000 души. В самото начало на ХХ в. архитектурният облик на града е радикално променен. Старите сгради са унищожени и се прилага планировка в духа на прочутия френски архитект Осман. През 1959 г. столицата е преместена в град Бразилия, но Рио остава витрината на страната.

standartnews.com

Археолози откриха свещено езеро в Египет..

lifestyle.bg

Египетски и френски учени откриха свещено езеро в Египет. То е разположено под 12-метров слой в района на град Танис на 120 километра североизточно от Кайро.

Водоемът е дълъг 15 метра и е широк 12 метра. Той е част от храмов комплекс, издигнат в чест на египетската богиня Мут.

"Това е второто подобно езеро, открито в Танис. Първото беше намерено през 1928 г. То е принадлежало на храм, построен в чест на древен бог - съпруг на богинята Мут", пояснява Захи Хавас, генерален секретар на Висшият съвет за египетски антични ценности.

Град Танис е разположен в делтата на река Нил в Североизточен Египет. Той е основан по времето на управлението на 20-ата династия.

Счита се, че тогава едни от главните божества са били Амон, Мут и нейният син Хонсу - бог на Луната.

Виж материала в lifestyle.bg

Селският туризъм – единственият, който отчита успехи през 2009 година..

  Тежка година за туристическия отрасъл у нас. Поне това е изречението, което описва положението на туристическия сектор през вече вървящата към края си 2009 година.

Не по този начин обаче би могло да се опише състоянието на селския туризъм в България. Докато до преди няколко години секторът не бе сред най-успешните, то сега нещата се обърнаха на 180 градуса. Оказва се, че интересът към почивката в селска къща в Берковица, селска къща в Добринище или селска къща в Чепеларе се повишава значително. Това разбира се, се отнася и за всяка селска къща в Рибарица и останалите части на страната, където за развитието на селският туризъм през последните години е работено сериозно. Повече от всякога, сега туристите предпочитат вътрешността на страната, за да гостуват на благоустроени селски къщи и малки фамилни хотели, чийто стопани развиват успешен бизнес.

За разлика от средностатистическия турист, който търси удобен хотел на Черноморието и чадър под който да легне, привържениците на активния отдих се насочват към планинските чукари, за да изживеят ваканцията си като незабравимо приключение. По данни на Българската асоциация за алтернативен туризъм /БААТ/ годишно страната ни посреща около 10 хиляди чуждестранни любители на приключенския и селския туризъм.
Причината за този огромен интерес разбира се са природните красоти на България. Пътешествениците кръстосват страната водени от любопитството да опознаят родната природа, а също така и една непозната за тях европейска култура, съхранила вековните си ценности. Статистиката сочи, че приходите за 2009 г. от екологичен, селски и приключенски туризъм, свързан с чуждестранните гости, възлиза на около 13-15 млн. евро. Сумата представлява над 1,5 на сто от постъпленията в българския туризъм. Интересното е, че 30% от тези приходи са резултат от индивидуални пътувания.

Експертите обаче отчитат, че селският и алтернативният туризъм като цяло се крепят най-вече на българския потребител. За това спомага факта, че през изминалите няколко години стана модерно да прекараш уикенда или ваканцията си в къща за гости сред природата. Семействата с малки деца предпочитат да наемат цели вили, разполагащи с детски кът за игра. Фирмите, опериращи на българския пазар, пък все по-често организират своите тийм билдинги на село.
Най-сериозните проблеми пред селския туризъм у нас са свързани с разбитите пътища, недостига на добре подготвени кадри в туризма, слабата реклама и не на последно място безконтролното строителство на нови и нови хотели и комплекси, което сериозно застрашава българската природа.

Стратегията за развитие на културния туризъм разделя България на 13 културно-исторически области..

На 13 културно-исторически области ще бъде разделена България, според приетата Стратегията за развитие на културния туризъм у нас.

Тяхното развитие ще бъде основата на туризма в България до 2013 г. За цялостното разработване на документа са били необходими три години и 40 италиански и български експерти. Изразходваните за това средства са в размер на 1.4 млн. евро.

Археологическите находки и културно-историческите паметници на територията на България са разделени в 13 туристически системи: Велика София, Долината на царете, Възрожденският град (Велико Търново и Пловдив), По бреговете на Дунав (Плевен и Русе), Каменно сърце (Стара Загора и Сливен), Старите столици (Мадарския конник), По бреговете на Черно море, Странджа планина, Мечът и Кръстът (Перперикон), Пловдив и Римската империя, Портата на Родопите, Големите планини и Вкаменената гора.

В стратегията са включени досиетата на 300 археологически обекти в страната, които представляват 80% от археологическото наследство на страната. Има и раздел за местната власт – всяка общинска управа може да види кои туристически обекти на нейна територия трябва да развива приоритетно, както и какви средства от еврофондовете са предназначени за тази дейност.

Основната пречка пред развитието на културния туризъм у нас с дял от 15%, е лошата инфраструктура – разбити пътища, хотели и места за отдих без канализация. Друг недостатък на туристическия продукт у нас е ниско квалифицирания персонал.