В търсене на корените или как да опознаем Родопите

България се простира на една педя земя, а е толкова разнообразна и красива! Да вземем Родопите. Дори и онези, които дълго са бродили сред красивите ридове на планината, не спират да се изненадват от нея. Такъв е случаят с Гавраил Гавраилов и Александър Караджов. Двамата заклети пътешественици и любители на дивата природа решават да споделят видяното и преживяното по време на дългите им странствания в този райски кът. Така на пазара се появи книгата „Родопи – в търсене на корените”. Четиво, изпъстрено с великолепни снимки, което е на път да се утвърди като безценен пътеводител на хора, любопитни и с приключенски дух.

Гавраил Гавраилов

За да опознаеш тази магнетична планина обаче, е добре да кривнеш от добре асфалтираните пътища и познатите маршрути и да се заредиш с повече любопитство и… търпение. Защото истинските богатства на Родопите се крият в отдалечените села и махали, пропити с усещане за безвремие, в трудно достъпните, но пък изключително живописни местности и най-вече в срещите с възрастните обитатели на планината, съхранили мъдростта на вековете. Но за да стигнеш до тях, ще трябва доста да бродиш по планинските пътеки. Добре е преди това да се заредиш с информация – чрез интернет, карти, пътеводители… В това отношение новата книга за Родопите може да се окаже безценно помагало. „Тази планина ми е изключително близка на сърцето. Не само, защото имам своите родопски корени, но и заради нейната магия и невероятните й хора!” – споделя един от авторите на книгата – Гавраил Гавраилов.Екстремни приключения сред природата, представяне на тракийското и римското наследство, маршрути до средновековни крепости, нови атракции и къщи за гости, но най-вече – разкази за малко познати кътчета от планината… Всичко това е поднесено по един увлекателен начин, затова книгата се чете на един дъх. Да не говорим за уникалните авторски снимки на именити наши фотографи. От пътеводителя научаваме още, че Родопите са рай за чревоугодниците, но и за любителите на хубавото вино. Посочени са адресите на изби в района на Южните Родопи, като Огняново, Виноградец, Устина, Брестовица...
„В книгата има тема, свързана с виното и хляба, където разказваме не само за винения туризъм, но и за символиката на виното и хляба в християнската традиция, разпространена в Родопите – казва Гавраил. – Застъпили сме и развитието на новите т.нар. „хлебни къщи” в планината. Това са културни средища, подобни на читалищата, в които хората се събират и изпълняват ритуал по замесване на хляба, изпичането и споделянето му с другите. В Смолян вече има такава „хлебна къща”, предстои откриването на подобни къщи и в Чепеларе и на други места в Родопите. Много интересна тема, която сме застъпили в изданието, е свързана с овчарството и неговите символи. Навремето планината е била огласяна от стотици чанове. В наши дни обаче все по-малко хора отглеждат животни. А символите, с които свързваме Родопите, са каба гайдата, чевермето, киселото мляко, чановете – всичко това е било естествена част от живота на овчарите и на хората, населявали планината. Ще ми се обаче тези символи в наши дни да не са само една туристическа атракция.”
Разлиствайки симпатичното издание научаваме например откъде идва името на именития родопски курорт Пампорово и какво означава на родопски диалект думичката „пампор”. Освен това в края му авторите са поместили кратък българо-родопски речник с думи, поговорки и изрази, които са все още част от ежедневния език на възрастните обитатели на планината.
„Когато туристът се опита да общува с тях е трудно да ги разбере- обяснява Гавраил. А ние искаме да провокираме любопитството на читателите, да ги накараме да разпитват местните за техните обичаи , да общуват с тях… Защото е много важно човек да не губи любопитството си, както и способността да разговаря „очи в очи” с хората, да научава интересни неща за Родопите и то не докато се рови в интернет , а чрез непосредствения контакт с жителите на малките села, от които има какво да научи” – каза в заключение Гавраил Гавраилов.
Снимки: Меркурий Комерс 97 – Добрич
bnr.bg
http://avtotravel-bg.blogspot.com/

Равда /Ravda/

Равда е уютно крайморско селище, разположено между Бургас и Несебър, на 5 км от Слънчев бряг и 3 км от Несебър.

Селището разполага с няколко плажни залива, простиращи се до Несебър. Пясъкът е златисто ситен и се поддържа екологично чист. Могат да се упражняват и различни морски спортове. Равда е отдалечено от главното шосе на 1 км. Около него няма големи градове и заводи - екологично чисто селище с прекрасен въздух предразпологащ за спокоен семеен отдих.

В курортното селище базите за почивка са предимно частни квартири и семейни малки хотелчета. Селото разполага с множество ресторанти, механи, павилиони и дискотеки.

Постоянен автобусен транспорт осигурява връзка с останалите курорти в района.
 · за Бургас на всеки 30 мин
 · за Слънчев бряг и Несебър на 20 мин.

Равда е известна и като място на младежки и детски лагери.

 

Уикипедия

 

Малкото село Равда е разположено между град Несебър и село Ахелой. Разположено е на 28 километра северно от Бургас, само на 1 километър от главното шосе.

Живописния град-музей Несебър е само на няколко минути с кола от Равда. Северно от Несебър е Слънчев бряг – един от най-луксозните български курорти, предлагащи всички видове туристически услуги. Човек, отседнал в Равда може също да посети ваканционното селище Елените, курорта Свети Влас и прекрасния нос Емине – един от двата най-забележителни носа на българското черноморие, заедно с нос Калиакра.

Равда е морски курорт с частни хотели и апартаменти, разполага с няколко обширни, красиви и чисти плажни залива, стигащи до съседния Несебър. Селището предлага различни спортни развлечения и плажове с финен пясък, спасители, плажни чадъри и шезлонги. През лятото тук има спортни училища по ветроходство, водни ски, уиндсърфинг, гребане и плуване. Равда е известно като предпочитано място за детски, младежки и студентски отдих. Екологично чистия плаж и чистото селище с прекрасен въздух са важни условия за спокоен семеен отдих.

 

 

 

За Странджа и древните траки

За Странджа казват, че е планина, пълна с мистерии. Разположила е снага между две държави: в Турция – на юг, с най-високия за цяла Странджа връх Махиада (1031 м). Северните и североизточните части са в България. Най-високата точка на българска Странджа е 709 м при връх Голямо градище. Планината е осеяна със следи, оставени от нашите предци. Но кои са тези странни хора, решили точно тук да строят, и то още преди хилядолетия?

© Снимка: bg.wikipedia.org

Резерват Узунбуджак

Странджа едновременно е природен парк, най-голямата защитена територия в България със 116 136 хектара. За парк е обявена през 1995 г. Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия”, „Узунбуджак”, „Витаново”, „Средока” и „Тисовица”. За всяко от местата може да се разказва часове наред, а най-добре е да им посветите самостоятелен маршрут. Защо обаче ги изброяваме тук? Във всеки от резерватите има знакови селища, свързани с тракийски светилища и древни загадъчни практики, които днес са част от материалното и духовно културно наследство. Който за първи път посещава Странджа, може и да се подведе от гледката: ниски хълмове, динамично разчупени от долини, богата растителност със свой, странджански облик. Най-добре е да започнете разходката от Историческия музей в Малко Търново.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Археологически и исторически музей в Малко Търново

Що се отнася обаче до света на древните траки, тук нещата стават мащабни. На територията на съвременния град Малко Търново има останки от над петдесет разработени старинни рудника. Траките са били изключително добри рудари, металурзи и майстори в обработката на медни и златни предмети и украси. В античността медта е била също много ценен материал – за воинско снаряжение, различни атрибути. Днес окото на съвременника повече търси блясъка на златото. В Историческия музей на града ще научите много любопитни подробности за връзките на най-старото обработено злато в света от Варненския некропол и траките от Странджа. Директорът на музея Ивелина Иванова ще ви разкаже, че са локализирани трите златни рудника в региона: до Малко Търново, в селата Росен и Зидарово, откъдето е тръгвал скъпоценният метал, за да се превърне в блестящите предмети от Варненския халколитен некропол.

© Снимка: архив

Мишкова нива

Разгледайте експозициите на музея и се пригответе за маршрута до Мишкова нива. Но за целта ще трябва да наемете водач. Светилището се намира само на три километра югозападно от Малко Търново, но в гранична територия. Диаметърът му е около 25 метра, но това не е цялото сложно съоръжение, а само крепидата, т.е. очертанията на фундамента. Монументалният градеж е в три реда блокове от бял тукашен мрамор. Височината е 1.80 метра. Комплексът включва куполна гробница – светилище, укрепена сграда – Villa Rustika – жилище на обслужващите храма, могилен некропол, античен водопровод, крепост и, разбира се, рудник. Култовата сграда е била и гробница на тракийски племенен вожд – жрец и херой. Разкрита е само част от съоръжението, което унаследява още по-старо светилище – долмен, като място за почитане на древен митичен прародител. Гробницата се състои от покрит дромос и кръгла куполна камера. Камерата е място за полагане на знатен вожд. Какво обаче е дромос? Буквално означава път, коридор. Във вярванията на древните траки влизането и излизането от пещери, преминаването през природни феномени – провиралища, било равнозначно на излизане от един и преминаване в нов живот. Дромосът, пътят към вечността, е свързан с представите на някогашните хора за времето и пространството. Входът на съоръжението е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. А иначе разходката до Мишкова нива си заслужава и по други причини: освен автентичната гледка, която с нищо не може да бъде заменена, пътят е приятен и живописен. Може да го изминете с джип – помнете, че мястото се намира зад граничното заграждение. Може и пеша. Траките винаги изграждали своите светилища на места с великолепна панорама.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Странджански дъб

Маршрутите из Странджа до древните култови обекти ще ви очароват и с невероятни, запомнящи се пейзажи: букови гори, характерните за Странджа зеленика и другият вечно зелен представител – тисът. Накъдето и да тръгнете, ви очакват изненадващи мигове – типично средиземноморски гледки на дървета, храсти и цветя: колхидски джел, лавро-вишна, мушмула, дървесни лиани. Странджанско вълче лико, странджанско бясно дърво, странджанска боровинка – ще ги срещнете по време на обиколките си, докато над главите ви прелитат черен щъркел, малък лешояд, скален орел, горски бекас, гълъб… седемнадесет гнездящи вида, включени в Червената книга на България. Картината е доста по-богата, тъй като над Странджа преминава и пътят на птиците Виа понтика. През есента и пролетта, когато отлитат и долитат 57 вида мигриращи птици, небето над вас е невероятно.

© Снимка: greencorridors.burgas.bg

Природна забележителност „Каменска бърчина” (Камъка)

На три километра, но северозападно от Малко Търново, е местността Пропада. Там се намират тракийски некропол и 45 надгробни могили, с четири типа градежи. Сред тях има тип, който се среща само тук на територията на България, но и в Европейска Турция. На десет километра от Малко Търново, в посока Царево, пък е местността Каменска бърчина. Бърчина означавало каменно възвишение. Местните хора го наричат Камъка. В тракийската цивилизация камъкът е символ на божествената власт, на трайните и непреходни неща. Явно, че са били доста прави, поне що се отнася за оцелялото и до наши дни светилище с жертвени улеи за възлияния с мед, мляко и вино. Погледът се рее далеч, над земните делнични грижи, болка, суета и измамна радост.

Една от скалите е поредният природен феномен. Наричат я Гъбата, заради удивителната прилика с гъба. Изглежда, сякаш е направена от човешка ръка, но е дело на слънцето, вятъра, водата и времето. Тъкмо с това време е свързано древното тракийско поверие, че който премине през Провиралото – специален процеп в гъбата, ще се избави от болести и беди, ще е щастлив цяла година – до следващото си идване тук. Древните тракийски светилища са само част от богатата на мистика и реалност планина. Докато обикаляте античните обекти, ще ви обгръща тайнството на легендите за еврените – змейовите обиталища, съхранени в названията на местни селища, като Евренозово например. На разказите за митичната египетска богиня Бастет, потърсила убежище в Странджа. Или на приказките за долмените – къщи на странни гиганти, както местните хора си обяснявали огромните струпани каменни блокове, сякаш полагани от великани. Ще слушате предания за съновидения, аязми – свещени извори, за нестинарството – танци върху жарава, оцелели и до днес. Но това са други истории, които отново и отново ще ви водят към Странджа – красивата загадъчна планина, богата на природни и културни феномени./bnr

България е една от най-негостоприемните нации в света..

Според  доклад, оповестен на Световния икономически форум в Давос, България е една от най-негостоприемните държави в света.
Докладът оценява 140 държави според редица фактори като туристическите инфраструктура и съоръжения, устойчиво развитие и богати културни ресурси. Безопасността по пътищата също има голяма роля.
В категорията "Отношението на населението спрямо чуждестранните посетители", на първо място, като най-недружелюбната държава в света, се нарежда Боливия. По-надолу в тази класация се нареждат Венецуела, Русия, Кувейт и Латвия. Исландия и Нова Зеландия печелят първите места като най-приветливи към туристите нации в целия свят.
По индикатора отношение на населението към чуждите туристи България заема 132 място, показват данните, цитирани от  www.economy.bg. Докладът сочи, че България губи конкурентност в туризма.
 Страната се класира две места по-назад отпреди две години в общата класация по конкурентоспособност. В момента България заема 50-о място сред 140 страни.

Най-добре България се представя в класациите за туристическа инфраструктура (състояние на хотелите) и хигиена. Най-нисък резултат получава по отношение на възможностите за транспорт - пътувания по въздух и сухопътна мрежа.

Зимна приказка в Родопите

Сияйно пухкав сняг, приютил в заскрежената си прегръдка дълбоки долове и непристъпни зъбери. Накацали като птици по побелелите планински хребети къщурки с прихлупени тиклени покриви и пушещи комини. Ярко синьо небе с накъсани като захарен памук облачета и лек ветрец, пропит с аромат на борова смола… Кой от нас не мечтае да „скъса синджира” в разгара на зимния сезон и да избяга в някое идилично планинско кътче, за да се радва на снежни пейзажи, кристален въздух и… тишина! Родопите са идеалното място за това.
Колкото и да са облагородени от туристическа гледна точка, колкото и да ги обхождаме и зиме, и лете, колкото и да си мислим, че ги познаваме, Родопите не престават да ни изненадват. Обгърната с мистика и легенди, планината изглежда още по-загадъчна и недосегаема през зимата, когато студ и сняг сковават малките села и градове, превърнали се в търсени места за отдих. Въпреки снежната покривка, повечето пътища в района са проходими, така че всеки може да стигне до набелязаната цел.

© Снимка: Венета Николова

Типични за това време на годината „снежни цветя” се полюшват на планинския ветрец на фона на яркосиньото родопско небе.

Най-често това е Пампорово – любима дестинация на скиори и сноубордисти от страната и чужбина. Чудесни възможности за снежни спортове има и в околностите на Чепеларе в подножието на връх Мечи чал, от който се спускат някои от най-живописните ски писти у нас. Малки и големи писти ще откриете и в други населени места в района. Като например край с. Могилица, близо до границата ни със съседна Гърция, или в местността Предела край с. Стойките, където има ски влекове и малки писти за начинаещи.

© Снимка: Венета Николова

В разгара на ски сезона Пампорово посреща десетки хиляди скиори от страната и чужбина.

Високият адреналин и приятните емоции в ски зоните обаче далеч не изчерпват възможностите за забавления и отмора в планината. Цяла плеяда от изгубени в снега селца приканват любопитния пътешественик да опознае най-съкровените й гънки, пропити с носталгия и самота. През зимата някои са достъпни единствено с високопроходими возила. Но веднъж попаднал в тези дивни, сякаш докоснати от вълшебна пръчица кътчета, ще се влюбиш в неподвижната им красота. Застинали в зимния си сън, тези места предлагат бягство от цивилизацията и от прозаичния делник.

© Снимка: Венета Николова

Заради старите си къщи със запазена архитектура Широка лъка е обявено за архитектурен резерват.

Така е в крайграничното село Кестен например, което наброява не повече от 20 жители – предимно възрастни хора. В околностите му се издига силуетът на малък, изгаснал преди милиони години вулкан – чудесен обект за двучасов маршрут до него и обратно по заснежената планинска пътека. В селото няма къща за гости, така че човек може да отседне в близкото Триград, което пък изобилства с възможности за настаняване. Наблизо се намират едни от най-посещаваните пещери у нас – Ягодинската и Дяволското гърло, които очароват посетителите си с великолепните си карстови драперии и подземни реки. Чудесни къщи за гости, предлагащи домашен уют край камината и вкусни родопски гозби има в навсякъде в планината, а техните стопани развиват успешен бизнес по всички европейски стандарти. Наред с удобствата и автентичната родопска атмосфера, тези хотелчета с по две-три стаи за гости имат още едно предимство – ниските цени. Нищо чудно, че са предпочитани от хора, избрали да прекарат една по-различна ваканция, далеч от пренаселените ски курорти, без да се охарчват прекалено.

© Снимка: Венета Николова

Селска идилия в околностите на Широка лъка.

Ако попаднеш в района на Смолян, непременно посети Широка лъка. През зимата етнографското селище представлява живописна гледка със заснежените си тесни улички и подредените по тях каменни къщурки с кокетни чардаци и обковани с желязо дървени порти. Гостите ни могат да карат ски в отстоящия на 12 км. курорт Пампорово или в съседните села Гела и Солища, които имат малки писти за начинаещи, но повечето хора идват заради запазената архитектура и възможностите за селски туризъм – обяснява Марияна Бърганова от Туристическия информационен център на Широка Лъка и добавя:

Във всяка къща има камина, подредена в типичния родопски стил, а домакините омайват гостите с домашните си специалитети, като пататник, клин, качамак и пр. Освен това имаме хубави фестивали, например предстоящият на 3 март кукерски празник, който привлича много туристи. Посрещаме много гости и по Коледа, заради традициите, свързани с коледуването. Тогава местните коледари обикалят селото, включително и хотелите, за да благословят хората и да им пожелаят здраве и берекет. На първи януари е сурвакарският ни празник, а на 6-и – Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в реката и мъжете скачат във заледените води, за да го вадят. Това е невероятна атракция, която привлича туристите!

Фолклорът, красивите носии, пронизителният писък на каба гайдата и великолепните гласове, които се извисяват над долини и гори, устремени към небето, са запазена марка за този край… и част от местното туристическо предлагане. Затова в повечето механи има осигурени фолклорни състави. С емоционалните си изпълнения те ще стоплят душата ти в зимните вечери, които тук, в Родопите са особено мразовити, но и наситени с незабравими преживявания!
bnr.bg

Извънземни строили пирамиди в България

Най-голямата и най-старата пирамида в света не е в Египет, а на Балканите. Тя е на мястото, където е създадена първата богомилска държава, съобщи за Бесове.БГ водещият на окултното предаване „Последни дни” Асен Асенов.
Огромната старинна забележителност се намира край град Високо в Босна. Експерти предполагат, че е строена от извънземни, тъй като е направена от материали, непознати на човечеството досега. Следи от идентични пирамиди са намерени и в България, твърди Асенов.
Преди седмици местността край град Високо, където е открита пирамидата, беше посетена от бургаска експедиция. 50 наши съграждани отидоха до археологически парк „Босненска долина на пирамидите”, за да видят с очите си пирамидата на Слънцето, която е на 24 000 години. Тя е три пъти по-голяма от Хеопсовата пирамида, обясни Асенов.
Открита е през 2005 г. от американския инженер-геолог и археолог Семир Османагич. Скрита под тонове пръст, тя е била пред очите на всички, но пръв Османагич вижда геометрия на хълма до селището Високо. Той е във формата на правилна четириъгълна пирамида.
Неговото епохално археологическо откритие ще доведе до пренаписване на световната история, заяви Асенов. Загадката дали извънземни същества са забъркали съвършения бетон, кой точно е построил най-голямата пирамида в света и каква технология е използвал ще се разкрие тази събота и неделя.
Тогава в Бургас ще се проведе предколеден семинар, на който темата ще бъде обсъдена детайлно. Предполага се, че тогава ще се разкрият факти, които могат да променят човечеството завинаги./novinar

Можем да добавим още обекти към списъка на ЮНЕСКО

Нови археологически обекти у нас имат реален шанс да бъдат обявени от ЮНЕСКО като част от световното историческо и културно наследство.

България вече работи по международен проект с цел да подготви това предложение, което ще се отнася за най-ценните находки по нашите земи, наследство от Римската империя.

Това заяви доц. Людмил Вагалински - директор на Националния археологически институт с музей от Плевен, където гостуват 70 делегати на 22-рия Лимес конгрес, който започва утре в Русе, съобщи БТА.

Предвижда се ангажиране на екипи - археолози, юристи, архитекти и други специалисти, които да подготвят документацията за представяне на някои от водещите обекти, сред които със сигурност ще бъде античният град Улпия Ескус при днешното плевенско село Гиген, каза Вагалински.

Работата трябва да приключи за 2 години като се заснемат находките така, че да бъдат представени най-убедително за кандидатстване пред ЮНЕСКО.

Това ще привлече в последствие инвестиции, нужни за продължаване на разкопките и експониране на историческите паметници така, че да станат по-добри туристически дестинации, поясни той.

България има огромен потенциал със своите Лимес обекти по поречието на Долни Дунав. Нито в Англия, нито в Германия има толкова отлично запазени паметници от този период, затова българските могат да привлекат инвестиции в икономиката, бе категоричен археологът.

Доц. Гергана Кабакчиева допълни, че при Улпия Ескус има готовност да бъде вдигнат в реални размери над земята храмът на Фортуна и това да стане атрактивен туристически обект у нас.

Делегатите на 22-рия Лимес конгрес, който започва утре в Русе, разгледаха Улпия Ескус, крепостта Сторгозия, археологическата колекция на Историческия музей в Плевен и дадоха висока оценка на видяното.

Тези обекти са представени добре, до тях има добри пътища, хотели, красива природа, което трябва да се използва за привличане на туристи, каза проф. Брийз.

В момента България притежава общо девет (материални) обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като седем са културни, а два природни.

Културните са Боянската църква (вписана през 1979 г.), Ивановските скални църкви (1979 г.), Казанлъшката гробница (1979 г.), Мадарският конник (1979 г.), Старият град в Несебър (1983 г.), Рилският манастир (1983 г.) и Свещарската гробница (1985 г.).

Като природно наследство са вписани Национален парк "Пирин" (1983 г.) и Природен резерват "Сребърна" (1983 г.), а при нематериалните обекти влизат нестинарството и хорът на Бистришките баби.

В Българските курорти масово се перат пари

Българските престъпни банди действат в 15 държави от Европейския съюз и са се специализирали в измамите с банкови карти и търговията с хора. По курортите прането на пари е много разпространено - в България са построени много луксозни хотели и курортни селища, чиито същински собственици са неизвестни.
Това се казва в репортаж на германския вестник "Зюддойче цайтунг" за българското черноморие. БГНЕС публикува пълния текст от репортажа на авторитетното издание.
Лято, слънце и алкохол на ниски цени. Слънчев бряг отдавна се "кичи" с тази слава и привлича мераклиите за евтина ваканция. Какво заварват те?.
Лошо обслужване, мръсни стаи, износени мебели. Освен това - персоналът е нелюбезен, а храната - неприемлива. Четиризвездният хотел на българското Черноморие очевидно е катастрофа, ако се съди по оценките, които е получил в портала "Holidaycheck".
Въпреки това целта остава неизменна - Слънчев бряг. Голямата бира струва 1 лев. Плащаш един коктейл, а получаваш два. От еврокризата няма и следа - точно обратното. В Европа това лято е най-изгодно да се почива в България - най-бедната държава-членка на Европейския съюз.
Разходите за летуващите в България достигат 51 процента от средностатистическите за Европейския съюз. Иначе казано - всяко евро е почти равно на две.
На Слънчев бряг е по-евтино, отколкото в Гърция, Египет, Тунис или Турция. Респективно - би трябвало да е рай за търсещите по-изгодното.
На този фон критичните коментари, които е получил хотела, някак избледняват. И настроението се запазва добро. Принципно туроператорските фирми въобще не би трябвало да предлагат хотели, чиито добри оценки са само 22 процента. Въпреки негативния си имидж въпросният обаче е в програмата на много от агенциите - заради ниската цена, на която излиза ваканцията.
Стаята е голяма - най-малко 40 квадратни метра. На стената виси една мрачна картина, има две легла, два дивана, малък прозорец, гардероб, маса, голямо огледало. Новопристигналият германски турист е приятно изненадан. След което открива, че мивката няма запушалка, бутонът за пускане на водата в тоалетната също отсъства, а хладилникът не работи. Не работи и климатикът, което в горещите дни с над 38 градуса определено е проблем. "Четиризвездността" на хотела е очевидно според местните критерии.
Обстановката в ресторанта е по-скоро рустикална, рибата е нарязана, като че ли с трион. Но пък има вкусни предястия - салати и сирена, с които българската кухня е известна. Нито е невкусно, нито - неприемливо. Все пак този, който би искал да се храни като в Германия, определено ще срещне трудности. И може да добави още някоя негативна оценка след завръщането си.
Някои се оплакват от нелюбезността на персонала. Но - поръчващите "ол инклузив" не бива да очакват келнерите да ги забавляват с вицове и да ги разсмиват - просто няма време. Масите се вдигат много бързо, за да могат да седнат следващите гости. Получаваш това, за което си платил - пълният пансион в този хотел струва 35 евро.
Междувременно алкохолът се лее неспирно. "Наистина ли искате само вода, а не джин?", пита изумено барманката. Атмосферата наподобява мюнхенския бирен фестивал Октоберфест, само дето вместо шатри наоколо има огромни хотели.
Въпреки неласкавите отзиви по форумите, хотелът е пълен догоре. Той е жив пример за източното разширяване на Европейския съюз, към което германският турист не успява да се адаптира незабавно. И докато в Италия, Испания или Гърция намира дребните нередности по-скоро за симпатични, то толерантността в Източна Европа очевидно се държи в определени граници. Само 7% от германците летуват в източната част на Европа.
Много от почиващите в този хотел са весели семейства от Чехия и Румъния, Полша, Русия, Украйна.
За германците това е чуждо обкръжение, разбирането е трудно, предубежденията са големи - Украйна е много далеч за повечето граждани на Федералната република.
Миналата година България е била посетена от 690 000 германци. Но се е случвало да бъдат и 740 000. Междинните данни за тази година също бележат спад, казват от туристическите агенции. "Може би все пак съотношението между цената и предлаганите услуги не е чак толкова изгодно", отбелязва един експерт.
Бургас е наблизо - само на 30 километра. С панелните си блокове напомня много за комунистическите времена. Но по морската градина и пешеходната зона посетителят може да предположи с какъв чар ще се сдобие един ден.
Градът изглежда дружелюбен и чист, но най-вероятно има и тъмните си страни. В Бургас процъфтява търговията с новородени, които се продават на бездетни семейства в Гърция, както се видя наскоро във филм, излъчен по германската телевизия ZDF.
Никъде другаде в Европейския съюз организираната престъпност не оказва толкова голямо влияние върху политиката, гласят критиките на Европейската комисия.
Българските престъпни банди действат в 15 държави от Европейския съюз и са се специализирали в измамите с банкови карти и търговията с хора.
По курортите прането на пари е много разпространено - в България са построени много луксозни хотели и курортни селища, чиито същински собственици са неизвестни.
Икономиката отбелязва много по-голям напредък от борбата срещу корупцията и престъпността. В първото полугодие на 2012 г. е постигнат лек бюджетен излишък, а до края на годината се разчита бюджетният дефицит да е само 0,5% от брутния вътрешен продукт. Общата задлъжнялост е едва 15% е и една от най-ниските в Европейския съюз.
  в. Зюддойче цайтунг/dnevnik 

Какво ще стане с туризма ни след атентата?

От Българската асоциация на туристическите агенции са категорични, че страната ни може да запази традиционните си гости, които ни предпочитат като дестинация за почивка.
Председателят Донка Соколова направи прогноза, че в дългосрочен план атентатът в Бургас няма да се отрази негативно върху България.
Според нея не е сериозно във всеки автобус с чужденци да има охранител или туроператорите да бъдат обучавани да разпознават предполагаеми терористи. Това само би оскъпило туристическия продукт, но не би довело до реални резултати.
  Какво ще стане с туризма ни след атентата?
И сега са пусти много от плажовете ни, а какво ще стане след атентата?
Българският екскурзовод стои пред автобуса и отбелязва името на туриста и той се качва и това се прави и сега, за да се види дали всички гости са пристигнали, дали някой не е останал и да се е заблудил някъде на летището.
При израелските туристи и сега се спазват по-големи изисквания, които са наложени от техните туроператори, допълни Соколова.
По-думите й те са достатъчни и не бива да се изпада в крайности, както в момента е по летищата в страната, например в София.
Сокола прави своите изводи и дава оптимистична прогноза занапред въз основа на наблюдения през годините.
Терористични атаки се случват и в други големи градове, но там не се наблюдава отлив на интерес от туристи, посочи тя. Например след взривовете във влакове в Мадрид през 2004 г. сезонът е завършен и всички следващи сезони също са били успешни за Испания.
Това е обещаващо, но само времето ще покаже как ще се развият нещата за в бъдеще./razkritia.com

На българското Черноморие дерат кожи

Комплексите вдигат цените с 1/3 от средата на юли

Морето скача след Евро 2012

Доплащаме 5 лева за гледка към изгрева, семейните хотели излизат солено

Стягайте багажа и тръгвайте светкавично към родните плажове. Още седмица може да минете с по-тънки за джоба оферти дори в елитните ни курорти, установи проверка на "Стандарт". Морето ще поскъпва на три вълни това лято. Специалните пакети "Еuro 12" в курорта Св.св. Константин и Елена приключват тази вечер с финала на европейското по футбол, но малък луфт от седмица ви прави късметлии и морският ви загар пак ще е по-изгоден. Досега можеше да се намери нощувка със закуска в 4-звезден хотел само за 55-59 лева. От 2 юли цените скачат с 10 до 20 лева. Само до 7 юли може да се спи в двузвездния хотел "Русалка" в курорта на цена 42 лева, включително със закуска на блок маса. След една седмица повишението е със 17 лева нагоре. От днес е пълно в петзвездния "Гранд хотел Варна". Места може да се намерят по специалната оферта "No Name" в останалите хотели на престижната верига, но цените вече са пикови. Пакетът All Inclusive в "Долфин" струва 121 лева на човек в двойна стая. Между 10 и 12 лева е повишението на престоя "Всичко в цената" и за останалите хотели "Рубин", Лебед", стига да се намерят свободни места. В хотел "Елена" на Златните до 14 юли Ultra All Inclusive струва 68 лева на човек в стая с изглед към парка, а за морска гледка доплащате още 5 лева.  
След първата десетдневка на юли цените вече скачат с 20 до 30 процента. В по-луксозните хотели почивките поскъпват дори с 50 процента. Броени дни остават до пика на сезона, когато морските курорти ще се пукат по шевовете. Нова вълна на поскъпване ще има след две седмици. Тогава цените скачат с 10 лева. Нощувки на по-тънки цени може да се намерят в 4-звездните ни хотели. Там до 11 юли дневният пакет за 1 човек излиза от 60-65 лева на човек. След това поскъпването на същия пакет е от 7 до 10 лева. Хотелиерите в "Слънчев бряг" се готвят да посрещнат близо 300 000 туристи. В началото на август напливът ще бъде още по-голям. Тризвездният хотел "Релакс" в Слънчев бряг предлага още седмица изгодни оферти. В първите дни на юли там може да се наеме стая лукс срещу 64 лв., след това цената скача на 83 лв. Апартаментите все още вървят по 92 лв. на нощ, но скоро ще бъдат по 124 лв. В четиризвездния "Роял Сън" увеличението е още по-голямо. В момента апартаментите там струват по 123 лв., а в пика на сезона стигат 173 лв.
Луксозният хотел "Каса дел Маре" в Созопол ще работи на ниски цени до 10 юли. Дотогава двойна стая с морска панорама може да се наеме за 115 лв., а с три легла за 155 лв. От 10 юли цените скачат съответно на 130 лв. за две легла и на 190 за тройка. Поскъпването на апартаментите е от 210 лв. на 250 лв. Семейните холи от типа "Къща за гости" също вдигат цените, но от средата на юли. Там поскъпването средно е около 30 процента. В момента нощувките в Созопол и Несебър вървят от 40 до 50 лв., а след 15 юли дори в малките хотели вече ще се почива минимум за 70 лв. на човек, обясняват собствениците им.  
Кръстина Маринова
Стела Николова /standart

Системата all inclusive в родните курорти

Системата ол инклузив е най-евтиният начин човек да си осигури безгрижна ваканция на родното крайбрежие, при която нищо да не му липсва. Ниските цени на туристическите ни пакети, включващи нощувка със закуска, обяд и вечеря, буквално „изстреляха” България сред челните позиции в европейските класации за най-изгодна туристическа дестинация. Въпреки усилията на държавата и на бранша да развиват целогодишен културен и екологичен туризъм, страната ни продължава да се „подвизава” на световните пазари не със славата си на една от най-древните европейски държави с уникално културно-историческо наследство, а с имиджа на евтино място за морски ваканции. Настъплението на ол инклузива, превърнал се в неустоима примамка на масовия туризъм, е на път да циментира тази представа.

© Снимка: Венета Николова

Според наблюдатели системата all inclusive пълни хотелите и плажовете по родното Черноморие.

Екстрата, която в наши дни пълни хотелите на морето, а и зимните ни курорти, се нарича ол инклузив, или ядене на корем. Ако човек си направи резервация за лятото още през януари, би могъл да почива на много изгодни цени у нас, без да се лишава от нищо. Такава е практиката на стотици хиляди чужди туристи, които пристигат на родното Черноморие чрез своите туроператори, за да се наслаждават не само на ласкавото ни слънце и пясъчни плажове, но и на обилни трапези по три пъти на ден. Оказва се, че ол инклузив системата е до голяма степен българско въведение в туристическата практика на Балканите. Още през 50-те години на миналия век, когато са построени първите ни крайбрежни курорти, летовниците получавали, заедно с нощувката, и три хранения в ресторанта на хотела. Само че вместо ол инклузив, тогава пакетът се наричал „пълен пансион”. Много често обаче хотелите били без собствен ресторант и туристите е трябвало да се хранят в съседни хотели. Случвало се е в дъждовно време гостите да притичват под пороя, за да се нахранят „в съседство”. Въпреки това, системата „пълен пансион” има голям успех и впоследствие е въведена от съседните Гърция и Турция, които са и нашите основни конкуренти на световните туристически пазари. В наши дни туроператори и хотелиери се надпреварват в предлагането на супер изгодни ол инклузив пакети. Проблемът обаче е в качеството на предлаганата храна и обслужването.

Привържениците на ол инклузив системата са хората с по-малко средства, които правят сметка на парите си – каза Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки на туризма. – Те искат да знаят точно колко ще струва почивката им, така че да могат да изчислят предварително какво ще платят за себе си, за децата си и възрастните си родители по време на морската им ваканция. Те не искат да вземат пачка пари и да стоят на морето 3-4 дни, докато им свършат парите! С една дума, ол инклузив пакетите са насочени към масовия, нискобюджетния туризъм.

© Снимка: Венета Николова

Често при ол инклузива нищо не е така, както изглежда, а местните готвачи проявяват невероятна фантазия и изобретателност в импровизациите си.

Доколко обаче услугите, включени в тези пакети, са качествени, е доста спорен въпрос и зависи от отделните хотели. Често при ол инклузива нищо не е така, както изглежда, а местните готвачи проявяват невероятна фантазия и изобретателност в импровизациите си. Така например печеното пиле, останало от обяда, може да се появи и за вечеря, но маскирано като вкусна яхнийка или суфле, а на следващия ден ще ви бъде представено като питателна супа. В стремежа си да осигурят необходимото изобилие от ястия, но и да спестят от разходите си, някои предприемачи в бранша са способни на чудеса! Впрочем, така е не само в България. Затова по-взискателната клиентела, която държи на здравословната храна и качественото обслужване, гледа с лошо око на ол инклузива. А и местните общности недоволстват, тъй като системата поощрява стационарните почивки. Гостите не мърдат от плажа и хотела, където се хранят и не харчат нищо извън пределите на комплекса. А това е в ущърб на местния бизнес, който разчита на туристическия сезон. Впрочем, напоследък упорито се заговори за ограничаване на този тип услуги в българските хотели.

Сегашната идея на Агенцията за храните, която е още само идея в развитие, е ол инклузивът да бъде само за заведения с 4-5 звезди, под предлог, че има влошаване на качеството на обслужването на някои места – казва Румен Драганов. – Подобни нарушения по никакъв начин не трябва да бъдат пренебрегвани, но те не се отнасят само до all inclusive услугите, а до цялостната система за хранене в курортите ни. Т.е, независимо дали сте заплатили предварително или ще си платите на място, не може да има компромис с храната!/bnr

100-те природни феномена на България

Движението „Опознай България, за да я обикнеш”, свързано с посещението на 100-те национални туристически обекта (НТО), придоби такава широка популярност у нас, а и сред чуждите ни гости, че изненада дори своите организатори. По данни на Българския туристически съюз (БТС) в момента броят на участниците в инициативата надвишава 500 хиляди души. От тази есен ентусиазираните пътешественици ще имат още един повод да стягат раниците си за път. От БТС им предлагат да покорят 100 природни феномена на България – преживяване, което ще им разкрие някои от най-красивите и девствени кътчета на Стария континент.

Към инициативата с готовност се присъединиха българските общини. Те бяха поканени да предложат интересни природни забележителности на своя територия, които да бъдат качени в интернет. Идеята е определянето на 100-те природни феномена да стане чрез обществено допитване в социалните мрежи и чрез електронно гласуване на сайта на БТС. Участниците в подбора обаче ще бъдат твърде затруднени, защото до момента предложенията на общините надхвърлят 300 обекта. Някои от тях, като например родопският връх Рожен с най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа или пещерата Магурата с уникалните си праисторически рисунки, се радват на широка популярност.

© Снимка: Венета Николова

Пещерата Магурата е известна с праисторическите си скални рисунки.

Повечето забележителности обаче са напълно неизвестни, затова пък предлагат възможността да видиш недокоснати от човешка ръка местности и чудно красиви природни явления.”Очакваме инициативата да предизвика голям интерес” – каза за Радио България Марияна Филчева – изпълнителен директор на издателска къща „Ехо” към БТС, и добави:

Повечето от участниците в движението на 100-те НТО споделят, че предпочитат по-скоро природните забележителности пред музеите и посочват, че с радост биха посещавали отново и отново едни и същи природни местности и резервати, без да им омръзва. Затова решихме да лансираме още една, подобна на 100-те НТО, инициатива, в която обаче да акцентираме на природните забележителности на България. А страната ни има толкова красива и запазена природа с безброй живописни кътчета, които заслужават да бъдат видени от туристите.

© Снимка: Венета Николова

От астрономическата обсерватория на вр. Рожен се разкрива спираща дъха гледка към родопските възвишения.

Част от българските общини участват в подбора на 100-те природни феномена с по няколко номинации. Шампион в това отношение е община Сапарева баня, която предлага в списъка да бъдат включени цели четири обекта на територията й. Сред тях са скалният феномен „Обесен камък” в Рила планина, Скакавишкият водопад, безотточното езеро край с. Паничище и най-горещият гейзер в Европа, който извира в сърцето на гр. Сапарева баня.

© Снимка: Венета Николова

Най-горещият гейзер в Европа извира в сърцето на гр. Сапарева баня.

От община Сандански също напират да бъдат включени в класацията с няколко забележителности. Това са прочутите Мелнишки пясъчни пирамиди, природният резерват Али ботуш с планината Снежанка и Гарванова скала край с. Кашина. Големи шансове да попаднат в престижната класация имат и общините Летница с великолепния си Крушунски водопад, Луковит с геопарка Искър-Панега, община Асеновград със скалното светилище Белинташ и други малко познати, но пък много интересни места. Всичко обаче ще зависи от общественото допитване в интернет, въз основа на което ще бъде изготвен списъкът със 100-те най-атрактивни природни феномена. Следващата стъпка ще бъде публикуването на специални книжки за печати от тези обекти. Очаква се в края на лятото първите ентусиасти да започнат да посещават включените в своебразната класация феномени и да трупат печати в своите книжки.

© Снимка: Венета Николова

Удобни и добре маркирани маршрути отвеждат туристите до природните феномени.

Аз мисля, че самият допир с природата е един вид обогатяване – казва г-жа Филчева. – Освен че туристът ще може да почувства нейната сила, ще научи и повече за самите природни обекти. Ние ще му предложим туристически пътеки, разработени от общините в близост до въпросните природни феномени. Те са ни предоставили и много интересна информация, свързана с образуването на тези забележителности. А около тях витаят невероятни легенди и предания ! Искаме да поощрим туристите да опознаят и по-отдалечените кътчета на България, където те ще открият красиви скални образувания, водопади и пр. Общините, включени в списъка на 100-те природни феномена, биха могли да кандидатстват по различни европейски проекти за подобряване на своята инфраструктура с цел да привлекат още повече туристи и да подобрят икономическия си растеж./bnr

 

ДАНО туризъм или как да опазим природата и автентичните традиции на Родопите

Автор: Лина Иванова

© Снимка: dano-center.com

Норвежката къща, както е наречен центърът за доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм, всъщност е старото училище на родопското село Момчиловци.

Приготовленията за летни и зимни ваканции, за по-кратки и по-продължителни пътувания винаги са придружени с вълнуващи преживявания. Туристическите емоции са заредени с положителна енергия и затова ги очакваме с нетърпение. Не винаги, когато се отправяме към морския бряг или към заснежените писти на планината, обаче се замисляме за това какви щети нанасяме върху природата. През последните години специалистите усилено говорят за „устойчив туризъм”. Определението, което дават за него, е туризъм, който носи ползи на местното население, но не съсипва природата и не нанася вреда на онова, което трябва да оставим след себе си на бъдещите поколения.

© Снимка: dano-center.com

Поглед към Момчиловци

Това е и една от мисиите на туристическия център ДАНО в живописното родопско село Момчиловци. Всъщност ДАНО е абревиатура на доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм. За много млади европейци и гости от други континенти селото се е превърнало в притегателен център за образователен туризъм. Друга задача на центъра е да привлича български и чужди изследователи, студенти и ученици, които да проучват природата и автентичните традиции на Родопите. През месец май 2011г. центърът, който е проект на Национално движение „Българско наследство”, отваря врати за първите си участници:

Норвежката къща, както нарекохме нашия център, всъщност е старото училище на родопското село Момчиловци – разказва директорът на Национално движение „Българско наследство” проф. Румяна Михнева. – Сградата беше изоставена и полуразрушена. Ние решихме да приложим една идея за устойчиво развитие на туризма, разработена в университета „Джордж Вашингтон” в Америка и се захванахме със създаване на център за доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм. На български език центърът е известен като ДАНО – от първите букви на тези думи. Получихме предложение да работим в тази посока от един от водещите американски специалисти по туризъм, консултирал много български проекти, свързани с развитието на алтернативните видове туризъм. Благоустрояването на центъра стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Кралство Норвегия – посочва проф. Михнева.

© Снимка: dano-center.com

Доброволческият туризъм на център ДАНО предлага възможности на гости от Франция, Германия, Италия и други страни да се занимават със залесителни дейности в планината, с работа в местни ферми или пък да участват в исторически, етнографски и археологически експедиции. Академичният туризъм е привлекателен за български и чужди студенти, специализанти и докторанти в области като география, история, културна антропология, екология. Учени и изследователи от същите дисциплини пък са хората, които се отдават на научен туризъм у нас. В групите по образователен туризъм могат да се включват ученици или пък цели семейства не само от страната, но и от чужбина. За тях опознаването и опазването на природата и местните традиции са много добра възможност не само за отдих и развлечения, но и за натрупване на допълнителна култура и познания. Една от програмите, по които се работи в център ДАНО, се нарича „Пътят на млякото”. Тя е част от проекта „Академия за наследство” на Националното движение „Българско наследство”:

© Снимка: dano-center.com

Това ще бъдат дейности, насочени предимно към младите, които са свързани с всичко, което знаем за млякото – обяснява проф. Михнева. – Планината Родопи е известна с това, че там е имало големи стада. Сега всичко, което се произвежда от мляко, всичко, което се произвежда от вълна, или пък различните традиции, свързани с тези дейности, ще може да бъде показвано от местните баби и дядовци. Хората от този край ще учат желаещите да плетат, да предат, да си заквасват мляко и пр. Имаме още един проект, който ще стартира през първата половина на месец юли. Участниците в него ще берат билки, ще варят сладка, ще гледат как се дои. С една дума – всички тези неща, които може да предложи планината. Цялата програма се приема много добре – казва проф. Михнева. – В деня, в който пристигат, младежите обикновено са притеснени от новата среда и липсата на приятели. След 24 часа вече играят заедно, пеят песни, вършат всичко с радост и удоволствие. Условията в сградата на центъра са прекрасни. 

В рамките на проекта „Академия за наследство” се организират експедиции и бригади, свързани с идеята за опазване на културата, на традициите и на българската природа. Проф. Михнева разказва за още един изследователски проект, в който предстои да се вложат много усилия. Засега той е наречен „Планината” – защото това е мястото, където могат да се наблюдават много проблеми на обществото – безработица, демографски проблеми, унищожаване на околната среда… Интерес към този проект проявяват учени и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, както и големи предприятия в района на Родопите. Студенти от различни магистърски програми вече са имали няколкодневен стаж по този проект. Проф. Михнева обяснява, че едно от водещите правила при тези посещения е задължително да има срещи с местните хора. Това, което правят учените, трябва винаги да достига до родопчани, смята тя./bnr.bg

Източните Родопи - дестинация за приключенци

Там всичко все още е диво и автентично, поне в сравнение с европейските дестинации Повече от месец 7-членен екип, начело с Дирк Хилберт, директор на Crossbill Guides, която е специализирана в съставянето на туристически пътеводители за екотуристи и природолюбители, обикаля Източните Родопи от двете страни на границата - българската и гръцката.

Целта е да заснеме и опише най-интересните места, животински и растителни видове, които могат да бъдат видени в региона.

Екипът на холандската организация е привлечен от изключително богатото разнообразие на флората и фауната на Източните Родопи.

Голямата разлика на Източните Родопи, в сравнение с други европейски туристически дестинации, е, че всичко в тях е по-диво, по-оригинално и по-автентично, смята Дирк Хилберт, цитиран от БТА.

Комунистически тур за носталгици

Може ли човек да изпитва носталгия към комунизма? Оказва се, че много хора у нас, а и в чужбина продължават да гледат с известно снизхождение и дори с умиление на този отречен от историята период. Онези, които са живели отвъд Желязната завеса са любопитни да разберат как е функционирало едно общество, изградено върху еднопартийна система, централизирана планова икономика, забрана на частната собственост, държавна цензура върху медиите и пр. Много млади хора пък нищо не знаят за по-близкото ни минало и възприемат фактите без предубеждения и излишни емоции. За всички които се интересуват от историята и търсят обяснения за настоящето е организираният от столична туристическа агенция „Комунистически тур за носталгици”. Както може да се очаква интерес към него проявяват предимно туристи от Западна Европа.

© Снимка: Венета Николова

Тънещите в забвение комунистически символи са се превърнали в търсена туристическа атракция от западноевропейските туристи.

Когато преди време двадесет и деветгодишната Цветелина Цанкова решава да организира туристически тур по следите на комунизма се сблъсква с недоумението на нейни близки и приятели. Всички казваха, че не съм в ред да се връщам към тази епоха и че никой няма да прояви интерес към начинанието – спомня си тя. Проблемът според нея е, че за разлика от повечето страни от бившия соцлагер, у нас хората все още не са преосмислили този спорен период от по-новата ни история, затова избягват открито да го коментират и да се интересуват от него. Много бивши социалистически страни обаче отдавна са превърнали комунистическото си минало в печеливша туристическа индустрия. Но по ред причини в България тази тема е все още табу, затова организираните от Цветелина маршрути предизвикват истински фурор сред носталгично настроените или просто любопитни чуждестранни туристи.

Тези турове са чисто туристически, те не са с цел пропаганда. Стараем да запознаем хората с живота в социалистическа България, без да изразяваме нашите политически убеждения – бърза да поясни Цветелина.

© Снимка: www.nvisiontravel.com

„Закичени” с пионерска връзка чужденци току-що са си купили лимонови резанки от квартален гастроном.

Всъщност не е трудно човек да придобие представа за бита и ежедневието на социалистическия труженик през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век. Достатъчно е да се поразходиш в някой от столичните ни квартали, плътно застроени с еднотипни панелки, на чийто фон се открояват пушещите комини на местния ТЕЦ. Обясняваме им за комунистическата идеология, свързана с класовото равенство и стремежът всички да имат еднакъв стандарт – казва Цветелина. На места, забутан между блоковете, можеш да попаднеш на някой оцелял през десетилетията, зареден с малко стоки, „ухаещ” на саламура гастроном, от където да си купиш вкусни лимонови резанки, бонбони „Виолетки” и шоколадени пури – типични скромни лакомства от времето на соца.

© Снимка: Венета Николова

За разлика от повечето страни от бившия соцлагер, у нас хората все още не са преосмислили този спорен период от миналото ни.

Още с кацането на летище София чужденците получават пионерска връзка и потеглят „под строй” по следите на комунизма в България. Баровците с по-дебели портфейли и желание да „вкусят” от комунистическия разкош, който в миналото беше предназначен само за отбрани хора, пък се развеждат из града с автомобили „Чайка” – социалистическият отговор на Ролс Ройса. Останалите се придвижват с градския транспорт, за да усетят духа на София. А градът до голяма степен пази спомена за своето комунистическо минало. Туристите посещават Националния военно-исторически музей, където научават за българската „народна” армия и ролята й на стожер на комунистическата държава, отбиват се в музея на тоталитарното изкуство, съдържащ богата колекция от произведения на видни наши пролетарски творци и пр. В центъра на града се извисява паметникът на Съветската армия, а в Борисовата градина се намира Братската могила, посветена на падналите в бой партизани – все символи на соца, които разпалват фантазията на участващите в тура „носталгици”. Някои от тях обикалят страната, за да посетят изоставени металургични заводи, както и построени в средата на ХХ век язовири „погълнали” цели селища, заедно със църквите им. Туристите са впечатлени и от внушителния силует на рушащия се т.нар. Дом-паметник на БКП, кацнал като летяща чиния на живописния връх Бузлуджа.

© Снимка: Венета Николова

Участващите в тура „носталгици” посещават и построения от партията в средата на миналия век язовир „Копринка”, чийто води са погълнали древния тракийски град Севтополис.

Разглеждайки останките от някогашната индустриална мощ на социалистическа България чужденците се чувстват като изследователи на един отдавна изгубен свят. Гостите не спират да се възхищават на строителния замах, с който държавата е градила основите на „новото общество”. Затова пък посещението на ТКЗС-та предизвиква противоречиви реакции. Някои от тези стопанства са приватизирани и се използват от частници, но повечето са изоставени и разграбени и това предизвиква недоумение. Чужденците се питат защо нещо, което е било работещо в днешно време тъне в разруха? – разказва Цветелина. Според нея участниците в тура остават силно впечатлени от преживяното пътешествие в миналото ни. И още:

© Снимка: Венета Николова

Бившият Партиен дом в сърцето на София, който в миналото беше увенчан от рубинена звезда, сега е превърнат в административна сграда.

Младите, които нямат идея за комунизма не могат да повярват, че е съществувал такъв строй, че хората не са можели да си купят дънки, че са се редили на опашка за щяло и нещяло, че не са можели да пътуват свободно в чужбина и пр. – обяснява Цветелина. По-възрастните обаче с умиление си спомнят за безгрижните си младини, когато са почивали на българското Черноморие и курортите ни още не са били презастроени. Сред гостите ни има такива, които посещават само държави с комунистическо или фашистко минало. Тези хора са привърженици на т.нар. dark tourism – най-новото течение в туристическата индустрия, свързано с опознаване на мрачните периоди от човешката история и с посещения на бивши концлагери, на градове-призраци, като Припят край Чернобил и пр. Интересното е, че участниците в тура предизвикват позитивни реакции сред местните хора. Те веднага ги наобикалят и всеки започва да разказва за миналото си и за своето отношение към комунизма. Получават се много непринудени срещи!/bnr