Проверка за глоби за превишена скорост и неплатени пътни такси в Турция

По информация на генералното консулство на България в Одрин от 11 април 2019 г. на граничните контролно-пропускателни пунктове на Турция е въведена система за събиране на наложените на чужди граждани глоби и други санкции по време на престоя им на територията на Турция, чието заплащане не е било извършено на друго място. Става въпрос за глоби при нарушения на правилата за движение по пътищата и незаплатени тол такси при използване на автомагистралите в Турция.

Заплащането се осъществява на митническите пунктове на ГКПП при излизане от страната, като информацията за всички наложени парични глоби и други санкции на лицето излиза на служебния компютър на митническия служител. В случай че има неплатени такива, се издава предписание да бъде извършено незабавно плащане на гише на митницата, включително с кредитни и дебитни карти. В случай че в системата на МВР на Турция има постъпили данни за неплатени стари глоби, те също ще бъдат изискани.

При невъзможност за заплащане на място се предвижда задържане на превозното средство на паркинг на митницата на ГКПП до заплащане на паричната санкция.

Във връзка с въведената нова система за незабавно плащане на наложените глоби е препоръчително българските граждани стриктно да спазват правилата за движение по пътищата и други разпоредби на територията на Турция.

Статията е копирана от сайта на МВнР - Република България ! https://www.mfa.bg

ЕТО КАК СТАВА ПРОВЕРКАТА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯ:

В полето "PLAKA" въвеждате номера на автомобила с букви на латиница /пр. Х9999СП-Х=икс/

KGM проверка

МОЖЕ И НА ТОЗИ САЙТ ДА ПРОВЕРИТЕ:
ТУК

Отваря се по-долния екран и  от менюто в червено избирате-MTV ve TRAFİK PARA CEZASI ÖDEME/показано на снимката/:

След това се отваря следващ прозорец-слага се тикче на Yabancı plaka ile sorgulama yapmak istiyorum:

И на следващият прозорец вкарвате номера на колата и кода за потвърждение:

Ако се появи прозорче с Plaka No ile yapılmış TPC Ceza Bildirim Bulunamadı!,значи нямате глоби!

ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ!

Дворецът Топкапъ,Истанбул

• Адрес: Истанбул, Soguk Cesme Sokak
• Работно време: Музей: 16.04-30.09 - 09-19 ч.; 01.10-15.04 - 09-17 ч. Харем: 09-17 ч. Почивен ден: вторник
• Телефон: +90 212 5120480
• Сайт: http://www.topkapisarayi.gov.tr
• Email: topkapisarayimuzesi@kulturturizm.gov.tr
• Повече информация

Дворецът на султаните е огромен комплекс с множество сгради, дворове, фонтани, така че си отдели поне половин ден за разглеждането му.
Мехмет Завоевателят прави първата копка малко след покоряването на Константинопол през 1453 г. Султаните живеят тук до 1853 г., когато се местят в дворците Долмабахче, Чъраан и Йълдъз на Босфора. Топкапъ е постоянно дострояван до 18-и век, когато придобива сегашния си вид. Комплексът се състои от 4 големи двора.
В първия се влиза през имперската порта. Тази част от комплекса, в която са се провеждали различни церемонии, е била единствената открита за широките маси. Логиката е запазена и до ден днешен, защото влизането тук е безплатно. Най-важните сгради в този двор са църквата Св. Ирина и имперският монетен двор.
Портата на приветствието, известна още като Средната порта, води във втория двор и същинската част на двореца. Само султанът е можел да минава през нея на кон. Оттук започва и посещението на музея Топкапъ. Вторият двор е наричан още и Площад на Съвета, защото тук се намира сградата, в която се е събирал Диванът - имперският съвет. Тук е било официалното седалище на държавното управление. В този двор са още хазната, кухните, казарми, конюшни и най-високата сграда в комплекса - Съдебната кула.
Третият двор е сърцето и твърдината на двореца. Заобиколен е от солидни сгради и когато портите се затворят, влизането е практически невъзможно. Тук се помещават предимно жилищни помещения и казарми, но и залата за аудиенции, библиотека и училище.
Четвъртия двор е зает от цветна градина и голяма мраморна тераса с басейн. Оттук се разкриват страхотни гледки към Босфора, Златния рог и Мраморно море.
Харемът представлява цял обособен комплекс от сгради и дворове. Състои се от над 300 стаи, 9 хамама, две джамии, болница и пералня. Тук са живели султаните и техните семейства. За живота на жените в харема се носят какви ли не легенди, една от които  гласи, че султанът Ибрахим Лудия вързал всичките си 280 държанки и ги хвърлил в Босфора.
Пищната архитектура на Топкапъ се допълва от много на брой павилиони с различни функции и красиви външни градини. Накъдето и да погледнеш, добиваш представа за несметните богатсtва, събирани тук от всички краища на империята.
Билети (25 лири) се продават на www.muze.gov.tr/buy_e_ticket или на касите до портата към Втория двор. В харема се влиза с отделен билет (15 лири), който се продава на входа на тази част от двореца.
http://termo.bulevard.bg/places

Наплив от израелски туристи към Турция

Затоплянето на отношенията между Анкара и Тел Авив доведе до активизиране на туристическите пътувания на израелските граждани. За пръв път от три години насам хиляди израелски туристи ще почиват през тази година в Турция.
 Резервациите от Израел само за три седмици надхвърлиха 35 процента, информираха туроператори.
За да посрещнат засиления наплив, турските самолетни компании ще организират чартърни полети от Израел за Турция.
Предвижда се всеки ден да има директни полети от Тел Авив за Анталия, най-предпочитаната туристическа дестинация.
Допреди 3 години по около 500 000 израелски туристи посещаваха годишно Турция. Но след нападението на израелските командоси над кораба "Мави Мармара", когато бяха убити деветима турски граждани и предизвика влошаване на отношенията между Анкара и Тел Авив посещенията на израелските туристи намаляха.
Преди около месец израелският премиер Бенджамин Нетанияху се извини на Р.Т.Ердоган заради нападението срещу "Мави Мармара". Това затопли отношенията между Тел Авив и Анкара и отвори пътя за развитието и на туристическите връзки с Израел.
Очаква се през тази година броят на израелските туристи в Турция да бъде почти двойно повече в сравнение с преди три години, твърдят израелски туроператори.
bnr

Берковица – сняг, ухание на малини и много романтика ...

Град Берковица е в Северозападна България, само на 23 км от областния център Монтана. От София е на 80 км. Селището е близо до Сърбия, а това е предимство за развитие и на трансграничния туризъм. Разположено е в котловина с 405 м надморска височина, в подножието на Стара планина. Берковица е удобен изходен пункт за много маршрути, един от които е дълъг 700 км и пресича почти цяла България по „гърба” на Стара планина, отвеждайки пътешественика до бреговете на Черно море.

© Снимка: Борис Димитров

Изглед към Берковица от Ашиклар (Алеята на влюбените)

© Снимка: Борис Димитров

Част от Хайдушките водопади

Ако тръгвате от София към Берковица, изберете живописния път през прохода Петрохан. Клисурата е дълга 20 км. Още преди хилядолетия траки и римляни са я ползвали за връзка между Северна и Южна България. Векове наред проходът се наричал Клисурски или Берковски. През 1868 г. се изгражда ново шосе, а в най-високата му точка – на 1410 м, Петър Ангелов от Берковица построява хан. Страноприемницата предлагала отдих, вкусно хапване и възможност да се обменят новини от двете страни на Стара планина. Ханът на Петър бързо се прочул, а за по-накратко пътниците се уговаряли: „Ще спрем на Петрохан”. Правят го и днешните пътешественици. Спират за истинско кисело мляко, което могат да похапнат на място, дори да си отнесат „за после”. Най-нетърпеливите си вземат вече готово, в по-малки или по-големи керамични гърнета или гювечета. По-любопитните предпочитат съвсем топло заквасено мляко, за да го гледат как започва „да зрее” пред очите им. Ей така, през цялото време, Берковският Балкан ще ви изкушава с най-различни изненади. Внимавайте, ако с вас има рибари. Не се хващайте на предварителните уверения, че искат да обходят с вас всички интересни пътеки. Това ще ви отнеме дни. Пътеките са много! Маршрутите – великолепни! Но и реките също: Бързия, Женска река, Шабовица, Голяма река, Къса река, Сливашка бара… Има и Хайдушки водопади с чудни места за отбивка. Усетят ли рибарите бистри води и планинска пъстърва, започват да гледат замечтано и раздвоено: кое по-напред! Впрочем, в главите и на всички останали се въртят подобни мисли. Районът предлага пешеходен, велотуризъм, конна езда. През зимата за скиорите е рай: има зони, където снегът се задържа поне пет месеца.

© Снимка: Борис Димитров

Изглед към Тодорини кукли от пътя към дома за възрастни хора

Нашата цел е Берковица, която ни чака долу, в другия край на прохода. Но това вълшебно място Петрохан не ни пуска. Отбелязваме „на ум”, че наблизо е хижа Петрохан, прекрасен вариант на връщане да се отбием и там, дори да пренощуваме. Защо не да планираме друго идване, когато само на два часа път, по червената маркировка на маршрута, свързващ старопланинския връх Ком с нос Емине на Черно море, можем да изкачим рида на Тодорини кукли. Това е група от четири скални върха в Западна Стара планина, най-високият от които е 1785 м. А какви чудни легенди има за красивата мома Тодора!…

© Снимка: Борис Димитров

Ловния дом на Калето

Но хайде да не се отклоняваме. Тръгнали сме към Берковица. По-скоро – „спускаме се”. И го правим бавно, докато се наслаждаваме на гледките наоколо – те са направо вълшебни! Ако преминавате Петрохан през зимата, все едно сте в снежна приказка! А през пролетта погледът омагьосан броди между цъфналите диви теменуги, алпийската трева, иглолистните и широколистни гори. Разнася се ухание на хвойна… Но очите „поглъщат” прелестта на нежните бели брези, стволовете на ясена, кестена, дъба, бряста, габъра, клена… Берковчани са хора със силно чувство за хумор. Знаете ли, че на буките казват „баба”. Ако ги питате защо, ще се усмихнат хитро: „Ами вижте какви дълголетници са. Като нашите тъщи”… Как да не си дълголетен с този берковски климат! Според специалистите, той се отличава с уникална особеност: тук липсват западни и северозападни ветрове. Въздухът има постоянна средна относителна влажност, изключително благоприятен фактор за лечение на белодробни заболявания. Добавете още едно предимство на района – топлите минерални води. През 1974 г. Берковица е обявена за национален курорт. Наблизо се намира и град Вършец, с богата история в областта на балнеологията и климатолечението.

© Снимка: Борис Димитров

Спускането към Берковица се оказва наистина бавно по шосето, което се вие надолу. Почитателите на културно-кулинарния туризъм не могат да устоят на появяващите се надписи: „сладко, сироп, компоти от боровинки, ягоди, малини, дренки, круши”. Местните хора предлагат домашно приготвени специалитети. Ако пътувате из Берковския край през есента, непрекъснато ще виждате берачи и продавачи на дъхави, пурпурно-алени малини. Можете да си наберете и сами по време на разходка из планината. Но го има и по-лесния вариант: направо да си купите някоя от многобройните кошнички, кошници, щайги или керамични форми, пълни с уханни малини. Керамиката и малините са два от емблематичните символи на Берковица. Някога грънчарите били важна част от занаятчийското съсловие в града, редом с добре организираните еснафи на шивачите, обущарите, кожарите, бакърджиите, килимарите. За някогашната слава на берковските майстори говори фактът, че през 1869 г. в град Калифа, Северна Америка, с първа награда са отличени техни изделия: килим, обработена кожа и плетени вълнени чорапи, с много характерен, внаден в тях розов цвят. През 80-те години на XIX век в Берковица е открита фабрика за малинов сироп, който също носи световно признание – златни и сребърни медали от изложенията в Лондон, Париж и Лиеж.

© Снимка: Борис Димитров

Известната чешма „Малинарката”

Впрочем, казват, че в света има само един паметник, посветен на берачките на малини, и той е в Берковица. През 1967 г. е издигната чешма от розов берковски мрамор. Отстрани, с кошничка в ръка е приседнала фигура на девойката малинарка. Творбата е дело на скулптора Стефан Стоименов и на арх. Костадин Йоцов.

© Снимка: Борис Димитров

Къщата-музей на Иван Вазов, който е живял и работил тук няколко години като мирови съдия

В Берковица се отбийте в музея на патриарха на българската литература Иван Вазов, който е живял тук. Докато слушате как поетът е черпил сюжети от живота на възрожденския град, ще разберете повече за берковския характер и нрави. Вече няма да ви учуди защо с усмивка до уши берковчани казват, че тук времето тече или много бързо, или много бавно. И направо спира само в два случая: когато берете малини или седнете с приятели на чашка малинова ракия, с дълга сладка раздумка. И пак с чувство за хумор, берковчани определят коя е най-важната черта на техния град: че успял да надживее Римската империя. В шегата има доста истина. С античността и времето на траки и римляни са свързани първите названия на селището: Беридизос, Беридева, Кастра Бери… Според едни тълкувания, означава бърза, стремителна победа, а също – победни хълмове. Други търсят връзка с тракийското Бер (бърз, стремителен) като реката Бързия, която тече и до днес, дала името и на близкото село Бързия.

© Снимка: Борис Димитров

Църквата „Свети Николай Чудотворец”

Само на няколко километра е Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий”. Построен през 1240 г., многократно опожаряван и възстановяван, днес той е четвъртият по големина манастир в страната. Наричат го „Духовната перла на Северозападна България”. В самата Берковица се намират църквите „Рождество на Пресвета Богородица” и „Св. Николай Чудотворец”. Часовниковата кула, строена през 1762-64 г., и до днес отмерва със звън хода на времето. Дали бързо или бавно ще премине то в Берковския край за вас, зависи от маршрута, който ще изберете: тихите слънчеви поляни, изкачване на величествените върхове или пък да се зареете в безвремието с парапланер. Във всички случаи Берковският Балкан истински ще ви очарова.
bnr/Автор: Петра Талева

Стягайте багажа и бегом към Рио

 5 причини да заминете веднага за това райско кътче

Рио де Жанейро е едно от най-пъстроцветните кътчета на света, които задължително трябва да посетите. И ако в продължение на десетилетия градът е свързван преди всичко със своя фестивал, то днес Рио се готви да прикове световното внимание с двете най-големи спортни събития в световен мащаб. Ако това не ви е достатъчно, за да си купите билет за Рио, то ето ви още няколко причини от Huffington Post, които ще ви накарат да си съберете багажа и да изчезнете към екзотична Бразилия.
1. Невероятен брой атракции
Първата ви работа, когато пристигнете в Рио де Жанейро, ще е да видите прочутата статуя на Христос, която се извисява над града. Това е задължителна спирка, но не пропускайте и Музея за съвременно изкуство, който е проектиран от най-прочутия бразилски архитект Оскар Ниемейер.
Футуристичната катедрала в града също не е за подминаване. Междувременно в града продължава израждането на редица нови атракции. Световно известният испански архитект Сантяго Калатрава се е заел с изграждането на Музея на утрешния ден. През 2013 г. Рио ще си има и Музей на образа и звука, който ще предлага интересни аудио-визуални проекти

sxc.hu

2. Спортните събития
През 2014 г. Световното първенство по футбол ще се настани удобно насред Рио, а през 2016 г. Олимпийските игри също ще се проведат там. Стотици атлети ще се пренесат в Бразилия, за най-голямото спортно събитие в света. Ако всичко това ви се струва твърде далечно, имаме добра новина - и сега можете да видите достатъчно спортни неща в града.
Стадион Маракана е масивно съоръжение, построено за Световната купа през 1950 г. По-късно то претърпява масивен ремонт, затова не е зле да "хвърлите око” на работата, която е свършена там, както и да разгледате експонатите, разказващи спортната история на Бразилия.
3. Вкусна храна и напитки
Независимо дали търсите нещо за бързо хапване на плажа или обилна вечеря в града, Рио де Жанейро ще ви предложи истинско кулинарно преживяване.
4. Градът, който не спи
Без значение на каква възраст сте и какви са музикалните ви предпочитания, Рио ще ви посрещне топло. Дори и най-обикновените заведения могат да ви зашеметят със страхотни лайв изпълнители. Ако пък сте фенове на дивите партитa, денс клубове също не липсват, а през уикенда осъмването навън ви е напълно гарантирано.
5. Секси плажове
Новите постройки в Рио може да създават нов облик на града, но това, което никога не се променя, са плажовете. Докато събирате багажа, не пропускайте да си сложите бански и си припомнете правилата на плажния волейбол, защото Копакабана ви зове.

Вълшебните места за романтичен меден месец

Булките и младоженците неминуемо стигат до момента, в който започва голямото чудене кое е най-романтичното място, на което да отидат на меден месец. Докато се колебаете между почивка на по-усамотено място или някой по-екстравагантен курорт, US News предлагат няколко наистина добри предложения.
1. Париж
Естествено има причина да наричат Париж "Градът на любовта”. Това е може би най-тривиалното място, на което да отидете да отпразнувате любовта си, но от друга страна, този град винаги ще има с какво да ви изненада. Като започнем от завладяващите гледни и стигнем до малките романтични местенца и кафенета.
2. Остров Сейнт Мартин
Остров Сейнт Мартин ще ви предложи девствени пясъци, вкусна кухня и поразителна гледка към Карибите. Независимо дали ще изберете ленивата закуска на пясъка или изкачване до върха на величествения Пик дю Паради, това кътче определено има какво да покаже на вас и на вашата половинка.

Trey Ratcliff

Париж

3. Мартиника Мартиника ще ви срещне с драматичен пейзаж, който ще ви впечатли с невероятния вулкан на планината Пеле. Освен него се пригответе за райски бели пясъчни плажове и прекрасни лазурни вълни. Въпреки че мястото разполага със стилни хотели, нито за миг няма да загубите усещането, че се намират сред най-пленителната природа на света. Мартиника съчетава по невероятен начин космополитната култура и тропическия рай.
4. Островите Туркс и Кайкос
Макар че не са особено познати у нас, островите Туркс и Кайкос са същински карибски рай. Ако търсите уединение, това е вашето място, особено ако обичате да се гмуркате. Белите плажове ще ви привлекат веднага, а докато единият от вас се гмурка, другият спокойно може да опитва местните деликатеси, докато наблюдава кристално чистата вода.
5. Венеция
Италия може да ви предложи както солидна доза романтика, така и истински културен живот. Венеция определено е едно от най-забележителните места в света. Не се страхувайте да се загубите между извиващите се канали или в лабиринта от улички. Напротив, едва когато го направите, ще разберете защо толкова много хора са влюбени във Венеция. Красивата архитектура и сутрешният аромат на пресни кроасани са само част от романтиката на този очарователен град.
6. Флоренция
Както казахме Италия има собствена и неповторима красота, скрита в живописните улички и невероятни местенца за култура. Средището на всичко това е Флоренция. Вечер този град ще ви дари с най-невероятния залез, докато през деня ще ви приюти в някоя от множеството художествени галерии. Градините Боболи задължително трябва да присъстват в програмата ви, когато падне нощта.

sxc.hu

Мауи

7. Кауаи
Както подсказва и името му, това е четвъртият по големина от Хавайските острови. Ако Хаваите вече не са нашепнали романтично в ухото ви, време е да го направят. Кауаи е като изваден от пощенска картичка перфектен оазис. Той примамва двойките, които обичат да плуват и да правят обиколки с корабчета. Други го предпочитат заради шоколадовите пясъци и луксозните вили. Кауаи примамва с лежерното настроение, което цари там, и с ослепителната си природа.
8. Крит
Крит винаги е бил едно от най-предпочитаните места от младоженците. Причината за това е неговото многообразие, което със сигурност няма да позволи на почивката ви да стане скучна и безинтересна. Търсещите почивка могат да лежат на плажа, но повечето със сигурност не биха изпуснали и цялата история, с която е населено това място. Ето защо не се чудете, а задължително посетете двореца на Кносос.
9. Мауи
Мауи е остров в Тихия океан. Вече ви звучи екзотично? Има защо. Само една разходка в живописния национален парк Халеакала ще ви е достатъчен, за да се влюбите завинаги в магията на този остров. Природното великолепие на това място със сигурност ще ви накара да го посетите отново и отново, за да се полюбувате още малко на драматичните водопади и буйните гори.
10. Санторини
Този ослепителен гръцки остров примамва младоженците със своята енергия. Целият град е боядисан в бяло, а архитектурата, слънчевите плажове и прекрасния изглед към Егейско море, ще ви предложат най-доброто романтично уединение на света./inews

Раят съществува, но само ако имаш милиони

На най-южния атол от Малдивите е разположен комплексът Villingili Resort&Spa.

142 вили, заобиколени от бял пясък и необятния Индийски океан. Това е едно от най-луксозните места за почивка на целия свят.
Там всеки би забравил грижите си. Въпреки че се съмняваме някой, който може да си позволи ваканция на Малдивите, да има изобщо някакви проблеми.

Кокосовите палми наоколо завършват райския пейзаж и ни карат да си мечтаем за преживявания, освежени от морски бриз.
Посетете го и вие в галерията на Jenite.bg.

Загадките на Родопите

Загадките на Родопите се опитва да разгадае фотографът Красимир Андонов чрез серия от снимки, които показва в софийската галерия Credo Bonum. В изложбата “Скално изсечени паметници” той е селектирал малка част от кадрите, направени от него в продължение на няколко години.
Използвайки играта на светлините и сенките, авторът вижда и ни показва изображения, невидими с просто око в гънките на скалите, в нишите и пещерите. Това могат да бъдат очертания на скалите, изсечени линии или издълбани форми, които сякаш носят скрити послания от дълбините на вековете. Фотографът открива тайнствени знаци в известните светилища на Белинташ, на връх Татул, при с.Ночево, в Дъждовница и Долно Дряново (Западни Родопи), пещерата “Утроба” и светилището “Харман кая”. В известните култови центрове фотографът съзира художествен обект, който се променя в различните сезони и части на деня, излъчвайки всеки път необикновена красота и мистика. Освен поразителния естетически ефект серията му има и принос към знанието за тези находки.

 Снимките представят неизвестни детайли и акценти относно същността на широко познатите култови места. Особено впечатляваща е серията на светилища с трапецовидни ниши и ритуалните ями, свързани с изпълнение на култа към Богинята майка.Показаните кадри са уникални, защото са правени през различни сезони и часови пояси. Заснети са чрез специална технология, усъвършенствана от самия фотограф. Той снима предимно през нощта с фотокамера, която е четири пъти по-чувствителна от човешкото око. За осветление използва насочени фенери и всевъзможни светещи приспособления, с които “рисува” по време на дългите експозиции. Различните цветове на светлината постига с помощта на цветокоригиращи кинофилтри. Впоследствие добавя и дневни кадри към серията.

Всички фотографии са без допълнителна обработка. Красимир Андонов е завършил “Кино- и телевизионно операторско майсторство” в НАТФИЗ. Снима реклами, документални филми и игралния “Отрова за мишки”.От студентските си години е запален по хуманистичната фотография. Негови творби са публикувани в много части на света.Изложбата е част от Месец на фотографията 2012, организиран от Национално сдружение “Фотографска академия”./monitor

100-те природни феномена на България

Движението „Опознай България, за да я обикнеш”, свързано с посещението на 100-те национални туристически обекта (НТО), придоби такава широка популярност у нас, а и сред чуждите ни гости, че изненада дори своите организатори. По данни на Българския туристически съюз (БТС) в момента броят на участниците в инициативата надвишава 500 хиляди души. От тази есен ентусиазираните пътешественици ще имат още един повод да стягат раниците си за път. От БТС им предлагат да покорят 100 природни феномена на България – преживяване, което ще им разкрие някои от най-красивите и девствени кътчета на Стария континент.

Към инициативата с готовност се присъединиха българските общини. Те бяха поканени да предложат интересни природни забележителности на своя територия, които да бъдат качени в интернет. Идеята е определянето на 100-те природни феномена да стане чрез обществено допитване в социалните мрежи и чрез електронно гласуване на сайта на БТС. Участниците в подбора обаче ще бъдат твърде затруднени, защото до момента предложенията на общините надхвърлят 300 обекта. Някои от тях, като например родопският връх Рожен с най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа или пещерата Магурата с уникалните си праисторически рисунки, се радват на широка популярност.

© Снимка: Венета Николова

Пещерата Магурата е известна с праисторическите си скални рисунки.

Повечето забележителности обаче са напълно неизвестни, затова пък предлагат възможността да видиш недокоснати от човешка ръка местности и чудно красиви природни явления.”Очакваме инициативата да предизвика голям интерес” – каза за Радио България Марияна Филчева – изпълнителен директор на издателска къща „Ехо” към БТС, и добави:

Повечето от участниците в движението на 100-те НТО споделят, че предпочитат по-скоро природните забележителности пред музеите и посочват, че с радост биха посещавали отново и отново едни и същи природни местности и резервати, без да им омръзва. Затова решихме да лансираме още една, подобна на 100-те НТО, инициатива, в която обаче да акцентираме на природните забележителности на България. А страната ни има толкова красива и запазена природа с безброй живописни кътчета, които заслужават да бъдат видени от туристите.

© Снимка: Венета Николова

От астрономическата обсерватория на вр. Рожен се разкрива спираща дъха гледка към родопските възвишения.

Част от българските общини участват в подбора на 100-те природни феномена с по няколко номинации. Шампион в това отношение е община Сапарева баня, която предлага в списъка да бъдат включени цели четири обекта на територията й. Сред тях са скалният феномен „Обесен камък” в Рила планина, Скакавишкият водопад, безотточното езеро край с. Паничище и най-горещият гейзер в Европа, който извира в сърцето на гр. Сапарева баня.

© Снимка: Венета Николова

Най-горещият гейзер в Европа извира в сърцето на гр. Сапарева баня.

От община Сандански също напират да бъдат включени в класацията с няколко забележителности. Това са прочутите Мелнишки пясъчни пирамиди, природният резерват Али ботуш с планината Снежанка и Гарванова скала край с. Кашина. Големи шансове да попаднат в престижната класация имат и общините Летница с великолепния си Крушунски водопад, Луковит с геопарка Искър-Панега, община Асеновград със скалното светилище Белинташ и други малко познати, но пък много интересни места. Всичко обаче ще зависи от общественото допитване в интернет, въз основа на което ще бъде изготвен списъкът със 100-те най-атрактивни природни феномена. Следващата стъпка ще бъде публикуването на специални книжки за печати от тези обекти. Очаква се в края на лятото първите ентусиасти да започнат да посещават включените в своебразната класация феномени и да трупат печати в своите книжки.

© Снимка: Венета Николова

Удобни и добре маркирани маршрути отвеждат туристите до природните феномени.

Аз мисля, че самият допир с природата е един вид обогатяване – казва г-жа Филчева. – Освен че туристът ще може да почувства нейната сила, ще научи и повече за самите природни обекти. Ние ще му предложим туристически пътеки, разработени от общините в близост до въпросните природни феномени. Те са ни предоставили и много интересна информация, свързана с образуването на тези забележителности. А около тях витаят невероятни легенди и предания ! Искаме да поощрим туристите да опознаят и по-отдалечените кътчета на България, където те ще открият красиви скални образувания, водопади и пр. Общините, включени в списъка на 100-те природни феномена, биха могли да кандидатстват по различни европейски проекти за подобряване на своята инфраструктура с цел да привлекат още повече туристи и да подобрят икономическия си растеж./bnr

 

ДАНО туризъм или как да опазим природата и автентичните традиции на Родопите

Автор: Лина Иванова

© Снимка: dano-center.com

Норвежката къща, както е наречен центърът за доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм, всъщност е старото училище на родопското село Момчиловци.

Приготовленията за летни и зимни ваканции, за по-кратки и по-продължителни пътувания винаги са придружени с вълнуващи преживявания. Туристическите емоции са заредени с положителна енергия и затова ги очакваме с нетърпение. Не винаги, когато се отправяме към морския бряг или към заснежените писти на планината, обаче се замисляме за това какви щети нанасяме върху природата. През последните години специалистите усилено говорят за „устойчив туризъм”. Определението, което дават за него, е туризъм, който носи ползи на местното население, но не съсипва природата и не нанася вреда на онова, което трябва да оставим след себе си на бъдещите поколения.

© Снимка: dano-center.com

Поглед към Момчиловци

Това е и една от мисиите на туристическия център ДАНО в живописното родопско село Момчиловци. Всъщност ДАНО е абревиатура на доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм. За много млади европейци и гости от други континенти селото се е превърнало в притегателен център за образователен туризъм. Друга задача на центъра е да привлича български и чужди изследователи, студенти и ученици, които да проучват природата и автентичните традиции на Родопите. През месец май 2011г. центърът, който е проект на Национално движение „Българско наследство”, отваря врати за първите си участници:

Норвежката къща, както нарекохме нашия център, всъщност е старото училище на родопското село Момчиловци – разказва директорът на Национално движение „Българско наследство” проф. Румяна Михнева. – Сградата беше изоставена и полуразрушена. Ние решихме да приложим една идея за устойчиво развитие на туризма, разработена в университета „Джордж Вашингтон” в Америка и се захванахме със създаване на център за доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм. На български език центърът е известен като ДАНО – от първите букви на тези думи. Получихме предложение да работим в тази посока от един от водещите американски специалисти по туризъм, консултирал много български проекти, свързани с развитието на алтернативните видове туризъм. Благоустрояването на центъра стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Кралство Норвегия – посочва проф. Михнева.

© Снимка: dano-center.com

Доброволческият туризъм на център ДАНО предлага възможности на гости от Франция, Германия, Италия и други страни да се занимават със залесителни дейности в планината, с работа в местни ферми или пък да участват в исторически, етнографски и археологически експедиции. Академичният туризъм е привлекателен за български и чужди студенти, специализанти и докторанти в области като география, история, културна антропология, екология. Учени и изследователи от същите дисциплини пък са хората, които се отдават на научен туризъм у нас. В групите по образователен туризъм могат да се включват ученици или пък цели семейства не само от страната, но и от чужбина. За тях опознаването и опазването на природата и местните традиции са много добра възможност не само за отдих и развлечения, но и за натрупване на допълнителна култура и познания. Една от програмите, по които се работи в център ДАНО, се нарича „Пътят на млякото”. Тя е част от проекта „Академия за наследство” на Националното движение „Българско наследство”:

© Снимка: dano-center.com

Това ще бъдат дейности, насочени предимно към младите, които са свързани с всичко, което знаем за млякото – обяснява проф. Михнева. – Планината Родопи е известна с това, че там е имало големи стада. Сега всичко, което се произвежда от мляко, всичко, което се произвежда от вълна, или пък различните традиции, свързани с тези дейности, ще може да бъде показвано от местните баби и дядовци. Хората от този край ще учат желаещите да плетат, да предат, да си заквасват мляко и пр. Имаме още един проект, който ще стартира през първата половина на месец юли. Участниците в него ще берат билки, ще варят сладка, ще гледат как се дои. С една дума – всички тези неща, които може да предложи планината. Цялата програма се приема много добре – казва проф. Михнева. – В деня, в който пристигат, младежите обикновено са притеснени от новата среда и липсата на приятели. След 24 часа вече играят заедно, пеят песни, вършат всичко с радост и удоволствие. Условията в сградата на центъра са прекрасни. 

В рамките на проекта „Академия за наследство” се организират експедиции и бригади, свързани с идеята за опазване на културата, на традициите и на българската природа. Проф. Михнева разказва за още един изследователски проект, в който предстои да се вложат много усилия. Засега той е наречен „Планината” – защото това е мястото, където могат да се наблюдават много проблеми на обществото – безработица, демографски проблеми, унищожаване на околната среда… Интерес към този проект проявяват учени и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, както и големи предприятия в района на Родопите. Студенти от различни магистърски програми вече са имали няколкодневен стаж по този проект. Проф. Михнева обяснява, че едно от водещите правила при тези посещения е задължително да има срещи с местните хора. Това, което правят учените, трябва винаги да достига до родопчани, смята тя./bnr.bg

По неутъпканите пътеки на Източните Родопи

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Река Арда е неустоимо предизвикателство за природолюбители, художници и фотографи.

Знаете ли, че в Източните Родопи на воля пасат огромни стада бикове и крави от редкия вид родопско късорого говедо, а компания им правят каракачански овце, характерни с дългата си, бухнала козина? Че по планинските ливади препускат диви коне – т.нар. тарпани, внесени от Холандия, а кръжащите високо в небето лешояди са се превърнали в истински „знаменитости”, които често попадат във фокуса на обективите на орнитолози от цял свят? Това е едно от последните диви кътчета на Европа, неподвластни на времето и неудържимата урбанизация, завладяла и успяла да обезличи останалата част на Стария континент.

© Снимка: Венета Николова

Голяма част от населените места са с по четиридесет-петдесет жители, а някои от селата са обезлюдени и от години пустеят.

Хубавото е, че родопските общини Маджарово и Крумовград, разположени край границата ни с Гърция, са все още неизследвани от масовия турист, благодарение на което тук рядко ще срещнеш типичните примамки за съвременния консуматор. Забрави за супермаркетите и загрозяващите пейзажа рекламни билбордове, за заведенията за бързо хранене, за дискотеки, барове, сергии за сувенири…. Та в този планински кът почти няма хотели! По-вероятно е да попаднеш на селска къща за гости, оборудвана с всичко необходимо за пълноценна и най-вече романтична почивка на село. Има и друг вариант – да си наемеш вила. На места под наем се предлагат реставрирани старинни селски къщи, които отвън по нищо не се отличават от повечето захабени от времето постройки, осеяли планината, но вътре са обзаведени с луксозни спални и камини, с модерни кухни с чисто нови печки, хладилници. С една дума, това е чудесен вариант да прекараш ваканцията си на село в компанията на любимите си хора, без да се лишаваш от удобствата, на които си свикнал.

© Снимка: Венета Николова

Районът се посещава от орнитолози, които пристигат за да наблюдават грабливи птици.

А ако обичаш покоя и тишината, вероятно ще оцениш и факта, че тук голяма част от населените места са с по четиридесет-петдесет жители, а някои от селата са обезлюдени и от години пустеят. В района на някогашното миньорско градче Маджарово, което днес наброява едва петстотин постоянни жители, господари са не хората, а птиците! На територия, не по-голяма от двадесет кв. км тук могат да се наблюдават около седемдесет на сто от всички грабливи пернати, обитаващи Стария континент. Сред тях се открояват прословутите белоглав, черноглав и египетски лешояд, превърнали се в търсена „мишена” за снимки от орнитолози и пътешественици. Напролет околностите на Маджарово „лумват” в лилаво, червено, циклама… Това е сезонът на орхидеите, които цъфтят на територията на защитената зона „Вълчи дол”. Както подсказва името на резервата, в него се скитат вълци, така че бъди нащрек! И не пропускай да се отбиеш в Природозащитния център край Маджарово, където с радост ще ти разкажат за птичия свят на планината и ще ти покажат къде гнездят някои от най-редките пернати видове. Холандецът Франк Зандеринк, координатор на българо-холандски проект за устойчивото развитие на района, е убеден, че Източните Родопи имат всички шансове да се наложат като водеща екодестинация в Европа.

© Снимка: Венета Николова

Някогашното миньорско градче Маджарово днес наброява около петстотин постоянни жители.

Това, което чуждите туристи търсят, са най-вече неутъпканите пътеки – казва Франк Зандеринк. – Те обичат да изследват незасегнати от туристите местенца, да се докоснат до чиста природа. И всичко това го откриват тук! Вярно е, че голяма част от тези земи са облагородени от човешка ръка, но хората не са ги унищожили, както е на много други места! Тук ще откриете едно от най-големите биоразнообразия на континента: различни видове пеперуди, влечуги, хищници, грабливи птици. Хората в Европа, включително и в моята страна Холандия, не са и чували за Източните Родопи. И когато им показвам снимки и филми, те веднага скачат и казват „Искам да отида там, на всяка цена!”

© Снимка: Венета Николова

Атракция са и носиите от този край, искрящи с всички цветове на дъгата.

Не само холандци, но и французи, германци, скандинавци, а и все повече българи откриват за себе си този благословен от природата край. Мнозина с неохота споделят преживяванията си в стремежа да съхранят района такъв, какъвто е, далеч от набезите на масовия туризъм. Разходи се като тях по течението на река Арда, за да зарадваш сетивата си с необичайни гледки, птича песен и аромат на диви цветя и билки. Бистрите й води си провират път в подножието на скалисти зъбери, оформяйки великолепни меандри с почти нереална красота. Асфалтираният път, който лъкатуши край пясъчните им брегове, отвежда към забравени от Бога местенца, чиито жители – предимно възрастни хора, живеещи в изолирани от цивилизацията махали, гледат на туристите като на пришълци от друга епоха. Затова пък гостоприемството им е прословуто. Пътешественикът тук се посреща с широка усмивка и неустоимо вкусни домашни гозби.

© Снимка: Венета Николова

Късороги родопски говеда с почуда наблюдават как туристи ги снимат.

Ако отседнеш в къщата за гости в село Горно поле например, ще те нагостят със задушено телешко в тиква или с баница с булгур. Домакините се занимават с биоземеделие и отглеждат във фермата си редкия вид късорого говедо и каракачански овце, които пасат свободно в околностите на селото, превръщайки се в неотменна част от местния пейзаж. Носталгия по отминали времена пък навява местността край изоставеното село Сбор, разположено сякаш накрая на света. Близо до останките от някогашните му къщи, рушащи се от природните стихии, броди табун диви коне, т.нар. тарпани. Внесени през миналата година от Холандия, с идеята да пасат и да възстановяват естествените екосистеми, те вече са се превърнали в туристическа атракция. Атракция са и носиите от този край, искрящи с всички цветове на дъгата, които се пазят по стари долапи и скринове и се обличат само по празници. Тогава всички се хващат на хорото и заситнят под съпровода на протяжната родопската каба гайда. А всеки, който иска да се включи във всеобщото веселие, е добре дошъл!

© Снимка: Венета Николова

Местността край изоставеното село Сбор навява носталгия по отминали времена.

bnr.bg

 

Сградите, които ни се усмихват..

Художник върна усмивките на няколко сгради в Русия. Никита Номерц реши да превърне сивите и скучни комунистически стари сгради в платна на позитивното си изкуство. Неговата изложба се нарича „Живата стена” и е разположена върху различни изоставени постройки.
Той е обиколил доста руски градове като във всеки един от тях префасонира различни сгради. Вдъхва им нов живот и ги прави една идея по-весели. Причината да се захване с това си начинание, че иска да зарадва хората и да ги накара да се усмихнат, когато минават покрай някоя от творбите му. Това обяснява младият художник.
Времето, което отделя за рисунките е различно според големината им. Понякога е по-малко и от час. Освен всичко той е кръстил всяка от картините си подобаващо.
"Зъбатият човек"

"Очите на града"

"Часовой"

"Лято във Вайкса"

"Лицата"

"Човекът кула"

"Просто се усмихни"

"Подземният жител"

"Човекът край реката"

"Огън в очите"

"Отвори си очите"

Източник: daily mail