По неутъпканите пътеки на Източните Родопи

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Река Арда е неустоимо предизвикателство за природолюбители, художници и фотографи.

Знаете ли, че в Източните Родопи на воля пасат огромни стада бикове и крави от редкия вид родопско късорого говедо, а компания им правят каракачански овце, характерни с дългата си, бухнала козина? Че по планинските ливади препускат диви коне – т.нар. тарпани, внесени от Холандия, а кръжащите високо в небето лешояди са се превърнали в истински „знаменитости”, които често попадат във фокуса на обективите на орнитолози от цял свят? Това е едно от последните диви кътчета на Европа, неподвластни на времето и неудържимата урбанизация, завладяла и успяла да обезличи останалата част на Стария континент.

© Снимка: Венета Николова

Голяма част от населените места са с по четиридесет-петдесет жители, а някои от селата са обезлюдени и от години пустеят.

Хубавото е, че родопските общини Маджарово и Крумовград, разположени край границата ни с Гърция, са все още неизследвани от масовия турист, благодарение на което тук рядко ще срещнеш типичните примамки за съвременния консуматор. Забрави за супермаркетите и загрозяващите пейзажа рекламни билбордове, за заведенията за бързо хранене, за дискотеки, барове, сергии за сувенири…. Та в този планински кът почти няма хотели! По-вероятно е да попаднеш на селска къща за гости, оборудвана с всичко необходимо за пълноценна и най-вече романтична почивка на село. Има и друг вариант – да си наемеш вила. На места под наем се предлагат реставрирани старинни селски къщи, които отвън по нищо не се отличават от повечето захабени от времето постройки, осеяли планината, но вътре са обзаведени с луксозни спални и камини, с модерни кухни с чисто нови печки, хладилници. С една дума, това е чудесен вариант да прекараш ваканцията си на село в компанията на любимите си хора, без да се лишаваш от удобствата, на които си свикнал.

© Снимка: Венета Николова

Районът се посещава от орнитолози, които пристигат за да наблюдават грабливи птици.

А ако обичаш покоя и тишината, вероятно ще оцениш и факта, че тук голяма част от населените места са с по четиридесет-петдесет жители, а някои от селата са обезлюдени и от години пустеят. В района на някогашното миньорско градче Маджарово, което днес наброява едва петстотин постоянни жители, господари са не хората, а птиците! На територия, не по-голяма от двадесет кв. км тук могат да се наблюдават около седемдесет на сто от всички грабливи пернати, обитаващи Стария континент. Сред тях се открояват прословутите белоглав, черноглав и египетски лешояд, превърнали се в търсена „мишена” за снимки от орнитолози и пътешественици. Напролет околностите на Маджарово „лумват” в лилаво, червено, циклама… Това е сезонът на орхидеите, които цъфтят на територията на защитената зона „Вълчи дол”. Както подсказва името на резервата, в него се скитат вълци, така че бъди нащрек! И не пропускай да се отбиеш в Природозащитния център край Маджарово, където с радост ще ти разкажат за птичия свят на планината и ще ти покажат къде гнездят някои от най-редките пернати видове. Холандецът Франк Зандеринк, координатор на българо-холандски проект за устойчивото развитие на района, е убеден, че Източните Родопи имат всички шансове да се наложат като водеща екодестинация в Европа.

© Снимка: Венета Николова

Някогашното миньорско градче Маджарово днес наброява около петстотин постоянни жители.

Това, което чуждите туристи търсят, са най-вече неутъпканите пътеки – казва Франк Зандеринк. – Те обичат да изследват незасегнати от туристите местенца, да се докоснат до чиста природа. И всичко това го откриват тук! Вярно е, че голяма част от тези земи са облагородени от човешка ръка, но хората не са ги унищожили, както е на много други места! Тук ще откриете едно от най-големите биоразнообразия на континента: различни видове пеперуди, влечуги, хищници, грабливи птици. Хората в Европа, включително и в моята страна Холандия, не са и чували за Източните Родопи. И когато им показвам снимки и филми, те веднага скачат и казват „Искам да отида там, на всяка цена!”

© Снимка: Венета Николова

Атракция са и носиите от този край, искрящи с всички цветове на дъгата.

Не само холандци, но и французи, германци, скандинавци, а и все повече българи откриват за себе си този благословен от природата край. Мнозина с неохота споделят преживяванията си в стремежа да съхранят района такъв, какъвто е, далеч от набезите на масовия туризъм. Разходи се като тях по течението на река Арда, за да зарадваш сетивата си с необичайни гледки, птича песен и аромат на диви цветя и билки. Бистрите й води си провират път в подножието на скалисти зъбери, оформяйки великолепни меандри с почти нереална красота. Асфалтираният път, който лъкатуши край пясъчните им брегове, отвежда към забравени от Бога местенца, чиито жители – предимно възрастни хора, живеещи в изолирани от цивилизацията махали, гледат на туристите като на пришълци от друга епоха. Затова пък гостоприемството им е прословуто. Пътешественикът тук се посреща с широка усмивка и неустоимо вкусни домашни гозби.

© Снимка: Венета Николова

Късороги родопски говеда с почуда наблюдават как туристи ги снимат.

Ако отседнеш в къщата за гости в село Горно поле например, ще те нагостят със задушено телешко в тиква или с баница с булгур. Домакините се занимават с биоземеделие и отглеждат във фермата си редкия вид късорого говедо и каракачански овце, които пасат свободно в околностите на селото, превръщайки се в неотменна част от местния пейзаж. Носталгия по отминали времена пък навява местността край изоставеното село Сбор, разположено сякаш накрая на света. Близо до останките от някогашните му къщи, рушащи се от природните стихии, броди табун диви коне, т.нар. тарпани. Внесени през миналата година от Холандия, с идеята да пасат и да възстановяват естествените екосистеми, те вече са се превърнали в туристическа атракция. Атракция са и носиите от този край, искрящи с всички цветове на дъгата, които се пазят по стари долапи и скринове и се обличат само по празници. Тогава всички се хващат на хорото и заситнят под съпровода на протяжната родопската каба гайда. А всеки, който иска да се включи във всеобщото веселие, е добре дошъл!

© Снимка: Венета Николова

Местността край изоставеното село Сбор навява носталгия по отминали времена.

bnr.bg

 

Скални гробници край с. Долно Черковище, Хасково

По своето течение река Арда на няколко места е разширявала коритото си и е образувала малки плодородни долини. Едно от тези долинни разширения е това, което започва от село Рабово при язовир “Студен кладенец” и свършва до землището на село Долно Черковище и Странджево. Долината е продълговата и тясна с дължина 8-10 км и ширина 800-1000 м. Почти по средата и, от север се е врязала не много високата варовита скала “Кован-кая”, чиято челна част достига срещу желзния мост над Арда, по който минава шосето от Хасково за Крумовград. Южните сколонове на долината са по-стръмни и скалисти. Срещу “Кован-кая” се издигат големи скални откоси, които като венец опасват платовидната височина “Кара-куз”. Първите впечатления които завладяват човек посетил това място, се добиват от величествено издигащите се скали по южните склонове и зеещите отвори на няколко ерозионни пещери, чиято ширина достига до 30-40 м в диаметър. Високо в скалата се чернее отвора на т. нар. “Поп Мартиновата дупка”. До северния бряг пък, скалата “Кован-кая”е изпъстрена с десетки изкуствено дълбани трапецовидни дупки, известни в археологическата литература с названието крушовидни или култови ниши. Над нея е малкият отвор на пещерата “Зандана”, а на северозапад от нея- скалата “Хамбар-кая” с полуразрушени следи ор няколко скални гробници.

Че долината е била обитавана през много епохи свидетелстват много археологически останки, които се откриват тук. По северните речни тераси и около “Хамбар –кая” се намират фрагменти от керамични съдове и следи от каменни градежи. По върховете “Картал-кая” (Св. Георги) и “Сарлъка” (Хисарлъка) над село Долно Черковище се откриват следите на две стари крепости (Б.1). По долината на Арда е минавал важен път, който е водел от Цариград и Одрин лъм вътрешността на Източните Родопи. Скалните гробници, издълбани в меките в меките варовици, които ще разгледаме по-долу, са едни от най-интересните паметници намиращи се на това място.

Многобройните трапецовидни ниши, които изпъстрят тукашните скали са безспорно дело на човешка ръка. Те се срещат само в Източните Родопи по долината на река Арда и нейните притоци. Дълбани са по меките варовици и вулкански скали разположени по недостъпни места. По-рядко се срещат по-осамотени скали по планинските бърда. Разположени по единично или на по-малки или по-големи групи те се срещат на юг по долината на река Крумовица (Бургаз-дере) чак до Крумовград, в Момчилградско, Ардинско, Кърджалийско, а на север се виждат по горното течение на река Олу-дере, в землищата на село Сърница, Хасковско и селата Йончево и Душката, Кърджалийски окръг. По Арда те се виждат по скалите край село Вълче поле, при село Горно поле и Маджарово, край село Долно Черковище, при ж.п. спирка Средна Арда и Железни врата и другаде. Местното турско население ги нарича “кованджици” “кован-кая” или “коан-кая”, (пчелници, пчелни камъни) или “дженевизи”, “дженевиз пенжури”*. Неправилно е мнението, че те са дълбани върху стените на по-големи изкуствени ниши. Всъщност човек е използвал естествено измитите от течаща вода ниши, сводове, скални навеси и отвесни скали. Формата им е трапецовидна (Обр. 1, а) с дължина на долната страна от 40 до 60 см. и на горната от – от 20 до 30 см. Високи са от 60 до 90 см. При основата дълбочината им е от 10-15 до 20 см. Задната стена е винаги корубесто извита към горната част на отвора (Обр. 1, б). Разположени са по единично или на групи в редици, шахматно или без ред. Срещат се дори и легнали, в хоризонтално положение, но много рядко. Скалните ниши при село Долно Черковище са една от най-многобройните групи по долината на Арда. Най-голямо е струпването им по скалата “Кован-кая” (над 80 на брой) и по отсрещната скала “Саръ-кая”.

*Дженевизи – турското название на генуезците. С названието “джинавиз” или ”дженевиз” турците свързват с всички останки от римски и старовизантийски произход. Някъде “джинавиз” се смята като великан , много умен, който яздел винаги на кон. Когато конят му минавал по скалите копитата му затъвали и така се образували нишите по “Кован-кая” при Д. Черковище. Той научил местното население на много мъдрости и практични навици (легенди от село Войв динец, Хасковско и Момчилградско).

Относно предназначението им най-възприемчиво е мнението, че са дълбани с някакво култово предназначение и че стоят във връзка с култа към мъртвите у древните траки (Б. 2). Ив. Велков допуща, че в нишите при село Вълче поле са били поставени оброчни плочки с изображението на някое почитано от траките божество (Б. 3). За нишите пък при ж.п. спирка Средна Арда той смята неправилно, че са издълбани места за поставяне на греди за подпори на монашески отшелнически килии, тъй като те не се различават по форма и размери от нишите по останалите места (Б. 4). До сега веществени останки от предмети поставяни в нишите не са намерени, но те са винаги в близост с тракийски укрепления и селища от ІV до І в. пр. н. е. (Б. 5).

На около 250 м. северозападно от “Кован-кая”, на дения бряг на река Буюк-дере, ляв приток на Ардa, се намира ниската скала “Хамбар-кая”. В основата на скалата речната вода е издълбала малка пещерка, над чийто вход личат силно повредени и разрушени няколко трапецовидни ниши. По темето на скалата, която стъпаловидно се спуща на запад, са издълбани три гробници (Обр. 2). Преди няколко години скалата е била превърната в кариера за вар, вследствие на което, гробниците, нишите и малката пещерка са били разрушени. Това, което е запазено ни дава представа за цялостната форма и размери на гробниците.

Скаланата гробница N1 (Обр. 3) се намира на най-високата част на скалата ”Хамбар-кая”, под триангулационния знак. Ориентирана е по посока север-юг с изход откъм северната страна. Източната и страна и част от пода са почти запазени и дават възможност да се възстанови целият и план. Състои се от гробна камера (гробница) и преддверие. При основата камерата е дълга 1,90 м. и широка 1,70 м. Стените са идеално загладени, до полирани, трапецовидно наклонени към пода. Дълбочината на гробницата е 1,20 м. При горния ръб на стените в скалата е издълбан жлеб с ширина 10 см., в който са легнали краищата на покривната плоча. Отвора е на северната страна, която е напълно разрушена, но посведения на местни жители, тя е била отвесна с трапецовиден отвор, от който сега е запазена долната страна дълга около 0,50 м. Дебелината на станата, която отделя камерата от преддверието е около 15 см. Пред камерата е издълбан коридор (преддверие) с дължина 1,60 м. и ширина 1 м., който излиза на повърхността на скалата. Отгоре е бил също покрит с каменна плоча.
Втората гробница N2 (Обр. 4) е на 4 м. северозападно от гробница N1. тя също е ориентирана по оста си по посока север-юг, но входа и е на южната страна. Формата на основата и е удължен правоъгълник със страни: дължина 1,80 м. и ширина 1,10 м. При горния ръб на камерата също е издълбан жлеб за поставяне на покривна плоча. Преградната стена и входа са разрушени, но личат следите им при пода. Преддверието е широко също 1 м., но по-дълго от колкото при гробница N1 – 2, 45 см.

Гробница N3 е само на 1,50 м. западно от гробница N2. Тя е най-силно повредена. Запазена е малка част от западната и източната и стени, благодарение на което може да се възстанови приблизителната и форма. Видимо тя повтаря плана и размерите на гробница N2 и е също с отвор обърнат на юг.

Стените на трите гробници са идеално загладении с остри ръбове. Техният план и профили са напълно сходни с плановете и профилите на еднокамерните долмени в Сакар планина, Странжа и Източните Родопи, с тази разлика, че са дълбани в меките варовици , докато долмените са градени от големи каменни плочи. Това не съмнено доказва предназначението им като гробници. Следи от погребения не са открити, но то се е извършвало вероятно чрез трупополагане в камерата. Същата такава гробница, дълбана в скалата, с подобен план и трапецовиден профил е известна у нас и в Добруджа, по черноморския бряг при село Кая-бей-кьой, която е в близост с много скални гробници и изкуствени пещерис други форми на плана и други размери (Б. 6). Близка по форма е и една друга гробница, дълбана в скала, в Провадийското плато (Б. 7).

От южната страна на “Хамбар-кая”, точно срещу входа на гробница N2 е издълбана плитка фигура, известна на местното население като иманярски знак (Обр. 5). Тя представлява съвсем схематично, стилизирано изображениена женска фигура с разперена пола. Краката са събрани наедно и изобразени с една по-дебела и оширена при основата си ямка. Ръцете са хоризнотално разтворени, превити през лактите, като лявата сочи нагоре, а дясната надолу. Главатае загатната с един правоъгълен издатък над ръцете. Над главата са издълбани две успоредни и удължени ямки. Цялата фигура е дълга около 30 см. С каква цел е била издълбана е трудно да се каже, но е възможно да е направена от иманяри, които по тези места търсят скрити съкровища на поп Мартин.

Точно на юг от моста на Арда, срещу скалата “Кован-кая”, се издигат високо скалните откоси на височината ”Кара-куз”. От северната страна на височината е издълбана още една гробница, но с по-друга форма, наричана сега “Поп Мартиновата дупка”. Отворът и се намира под една редица от дванадесет култови ниши, на 3,8 м. височина от основата на скален навес (Обр. 6). Гробницата е с четириъгълна форма (Обр. 7 и 8), с дължина 2,75 м., ширина 1,50 м. и височина 1,80 м. Оста и сочи север-юг. На южната стена, точно срещу входа, е издълбана ниша широка 1.10 м., висока 0,80 м. и дълбока от източната страна 0,55 м. Западната стена на нишата е дъговидно извита към западната и горната и страна. Под нея са издълбани почти по цялото протежение на стенатадве стъпала с ширина по 0,20 м.: едното е на 0,75 м. височина от пода, а другото ена 0,50 м. В западната част на гробницатаима издълбано корито (ковчег) с дължина 1,25 м. и ширина 0,65 м. От останалата част на помещението, то е било отделено с тънка (15 см.) стена, висока 0,50 м., която сега е разрушена, но следите и ясно личат. Над коритото, по южната стена и на източната стена са издълбани в по-ново време две малки и плитки ниши, което личи по формата им и грубостта на изработката. Тавана е леко корубест. Всички стени и тавани са идеално загладени, но силно надраскани от подписина невежи посетители. Входът е на северната стена и е с трапецовидна форма. Висок е 1 м., широк при основата 0,90 м. и 0,65 м. при горната страна. В привходната част, отгоре и отдолу на отвора, е издълбан недълъг правоъгълен жлеб за поставяне на каменна плоча, с която вероятно е била затворена гробницата. Отвътре плочата се е подпирала от дървена греда, предварително поставена и затъкната в две четириъгълни дупки, издълбани от двете страни при горната част на входа.

Погребението в гробницата вероятно е било извършвано чрез трупополагане. Тялото на мъртвеца се е полагало на пода в простраството между източната стена и коритото от запад. Коритото не е било използвано за полагане на трупа, защото дължината му (1,25 м.) е твърде малка за ръста на едно нормално човешко тяло. В две скални гробници при село Широко поле, Кърджалкийско, разкрити от иманяри през 1932 г., са били намерени в пръстта кости, железни предмети, фибули и керамика, въз основа на които В. Митков ги е датувал приблизително към VII-VI в. пр. Хр. (Б. 8). Ако се допусне, че погребението е извършвано чрез трупоизгаряне, което е твърде вероятно, то урната с останките на мъртвеца заедно с погребалните дарове и предмети са стояли в коритото. Как е било извършвано погребението е трудно да се каже, поради това, че гробницата е била отворена и ограбена навярно още в древността. Името и е свързано с една легенда за иманярския герой поп Мартин, която е пренесена в по-ново време от преселници тракийци от Източна Тракия, сега живеещи в околните села: Д. Черковище, Странджево, Пчелари и др. Обаче турското население я назовава “Джинавиз-еви” (стая на джинавизите т.е. на генуезците), което показва правилната им преценка, че това е дълбано в древни времена, в тракийско или римско време.

Скални гробници, на брой тринадесет, са известни и на други места в Източните Родопи, макар и с по-друга форма и размери. Те са куполовидни, кошеровидни и фурнообразни по форма и са изследвани от В. Миков (Б. 9), който ги приема като прототип, предходни форми на тракийските куполни гробници. Подобни са скалните гробници край гр. Виза в Източна Тракия. За тях е характерно преддверието и вкопаното на пода правоъгълно корито. Дължината на коритата е също по-малка (под 1,50 м.) от обикновенчовешки ръст. По стените също са издълбани полукръгли ниши (Б. 10). Близки по размери и форми са и някои от скалните гробници по черноморското крайбрежие в Добруджа. Те са изследвани от братя Шкорпилови, които смятат, че са дълбани през праисторическо време (Б. 11). Скални гробници има и по течението на река Русенски Лом, които К. Шкорпил приема за скални църкви с ниши и гробници или пък монашески килии дълбани през християнско време (Б. 12). В Кримския полуостров са известни много скални гробници от скитски произход. Те се намират близо до гр. Симферопол, недалеч от столицата на скитската държава Неапол-скитски. Всички са с трапецовидна или овална форма на плана, с малки ниши по стените и с почти винаги плосък таван. Според намерените в тях материали възарастта им се определя от I до III-IV в. сл. Хр. (Б. 13).

Скалните ниши и гробници в Източните Родопи се намират винаги в близко съседство с останки от тракийски селища и крепости от VI до към I в. пр. Хр. И са дело на тракийските одриски племенанаселявали тези места (Б. 14). Настъпилите промени в общественоикономическите отношения сред тракийските племена, вследствие на нарастването на производителните сили през периода от VII-VI в. пр. Хр. Е дало безспорно отражение и върху надгробните съоръжения на траките. Струпването на материални блага в ръцете на знатната тракийска върхушка водело към развитието на социалното неравенство в недрата на тракийските племена и оформянето на класовото общество.

Сравнявайки скалните ниши и гробниците от “Хамбар-кая” и “Поп Мартиновата дупка” ще видим някои близки неща, които ни показват еднаквия им произход, функционалната им връзка и зависимост. Формата на траеца е тази, която се повтаря най-често. Трапецовидна е формата на нишите, входа и напречния профил на камерите от гробниците при “Хамбар-кая” и входа на “Поп Мартиновата дупка”. Дъговидно извитата задна стена на култовите ниши се повтаря и при нишата от “Поп Мартиновата дупка”. Освен това, там където са скалните гробници, непосредствено до тях се намират и групи от “култови ниши”. При “Хамбар-кая” те са съвсем близо до гробниците, над входа на малката пещерка от източната страна на скалата. Дванадесет ниши са наредени в редица над входа на “Поп Мартиновата дупка”. Фурнообразните гробници при Средна Арда са също в непосредствена близост с култовите ниши. В близко ъседство със скална гробница са и нишите при село Горно поле. Това ни подсказва, че нишите стоят във връзка със скалните гробници и че съшо са дълбани в чест на мъртвите.

Изхождайки от изложеното до тук, можем да предложим, че скалните гробници в Източните Родопи са дълбани за знатната тракийска въхушка, чието материално благосъстояние им е позволявало да си изграждт по-големи и по-богати гробници. Можем да предположим, че за обикновения тракиец са били издълбавани малкит трапецовидни ниши, но в близост до гробницата на своя господар, вожд или жрец. Докато в гробниците, наред с трупа, се поставяли много богати дарове и предмети, то в нишите е стояло навярно само изображението на някое божество или малка урна с праха на мъртвеца. Затова и назоваването на трапецовидните скални ниши като култови е най-приемливо. Скалите по река Арда, и по-специално тези при село Долно Черковище, са били обект на почитание от древните траки, върху които те изграждали своите гробни съоръжения. Това са светилищни центрове посветени на култа към мъртвите прадеди, който е бил така широко разпространен в Тракия.

Цялостното и по-детайлно проучване на култовите ниши, скалните гробници и намиращите се в близко съседство с тях останки от селища и крепости в целите Източни Родопи, ще изясни много въпроси относно произхода и най-вероятното им предназначение. Това ще изясни още повече и едно звено от процеса на развитието на тракийските погребални съоръжения от обикновения граден гроб до големите и богати куполни гробници.