Такъв град е Берковица. Неголям по мащаби, той е познат на мнозина с
името на големия български писател Йордан Радичков, със станалата популярна и самобитна група на Берковската духова музика и с многото си фестивали. Г-жа Петя Генова отговаря за връзките с обществеността в общината на града. Ето как поетично описва тя своя град:
„Старинна и съвременна Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком. Градът е разположен в полите на Западна Стара планина. Огряван е от топлото планинско слънце и е заливан от свежестта на гъстите букови, борови и кестенови гори. Близостта на зелената и пъстра през различните сезони гора, кристалните поточета и ароматните билки правят въздуха благоуханен и искрящ. Когато се гледа от връх Ком, Берковица изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове и изпъстрен с червените багри на покривите. Началото на градът ни се губи в дълбоката древност, а първите исторически свидетелства за живот тук са от първото хилядолетие преди новата ера, когато тракийското племе трибали обитава тези земи. През XVIII и XIX век, продължава г-жа Генова, Берковица се утвъждава като културно и стопанско средище с развито занаятчийство, а истински растеж в икономическо и културно отношение се извършва през втората половина на XX век. Построява се гимназията, столарското училище, което е първото професионално училище в Северозападна България. Тази година то навърши сто години. Днешна Берковица продължава да бъде един от културните центрове на Северозапада. Берковчани наричат своя град „града на фестивалите”. Тук се провежда международният детски фестивал на изкуствата с интересното наименование „Лачени обувки”, „Беркрок” и фолклорният фестивал „Балканът пее и танцува”.
Фестивалът „Беркрок” е станал вече много популярен сред любителите на рок музиката в България. Тук са свирили над сто групи от страната и чужбина. Специалната атмосфера, която се създава в дните на музикалния фест, привлича много български и чужди туристи. Фестивалната сцена е разположена на огромна поляна в центъра на Берковица, а посетителите са от най-различни възрасти. Тук могат да се видят цели семейства, дошли да послушат любимата си музика и да усетят особения трепет от спомените за стария рок, който носят родителите и новите течения в този музикален стил, познат на днешните тинейджъри. Гостуващите български и чужди групи създават настроението на един български Удсток. За запознатите с творчеството на Йордан Радичков, чиито книги са преведени на десетки езици и който въведе в българската литература атмосферата на един своеобразен национален „магически реализъм”, е интересно да видят един много интересен паметник, изработен в чест на писателя. Паметникът се нарича „Дървото на живота”. Изработен е от дърво, на което са издълбани герои и сцени от творчеството на Радичков, черквата в родното му берковско село Калиманци и е вграден битът от неговите разкази. В Берковица предстои да се осъществи и голям проект за зимен спортен център, който ще привлече още повече туристи. За любителите на планината са изградени екопътеки с маркировка и места за отдих.
>„Когато човек дойде в Берковица, разбира смисъла на думите „Бог е дал на българите късче от Рая” – казва Петя Генова. – Природата е богата, историята ни е древна и тук наистина има какво да се види. Прекрасно място за разходка и отдих са Хайдушките водопади. Самото отиване до тях е приятно преживяване, защото се минава през гората и човек може да се наслади на всичките усещания, които тя предлага. Гледката на пенещата се вода, която разрязва зеленината на дърветата, е изключително красива. Нагоре по-високо в планината е величественият връх Ком, който е висок 2016 м. Там са и кориите, които са толкова просторни и зелени, че човек спира да вижда всичко друго. В посока към курортния град Вършец се намира Клисурският манастир. Той е четвъртият по големина в България и е любимо място за туристите. А на един хълм почти в центъра на града е местността Калето с останки от римско време. От най-високата точка на хълма се открива гледка към цяла Берковица.”
