В търсене на корените или как да опознаем Родопите

България се простира на една педя земя, а е толкова разнообразна и красива! Да вземем Родопите. Дори и онези, които дълго са бродили сред красивите ридове на планината, не спират да се изненадват от нея. Такъв е случаят с Гавраил Гавраилов и Александър Караджов. Двамата заклети пътешественици и любители на дивата природа решават да споделят видяното и преживяното по време на дългите им странствания в този райски кът. Така на пазара се появи книгата „Родопи – в търсене на корените”. Четиво, изпъстрено с великолепни снимки, което е на път да се утвърди като безценен пътеводител на хора, любопитни и с приключенски дух.

Гавраил Гавраилов

За да опознаеш тази магнетична планина обаче, е добре да кривнеш от добре асфалтираните пътища и познатите маршрути и да се заредиш с повече любопитство и… търпение. Защото истинските богатства на Родопите се крият в отдалечените села и махали, пропити с усещане за безвремие, в трудно достъпните, но пък изключително живописни местности и най-вече в срещите с възрастните обитатели на планината, съхранили мъдростта на вековете. Но за да стигнеш до тях, ще трябва доста да бродиш по планинските пътеки. Добре е преди това да се заредиш с информация – чрез интернет, карти, пътеводители… В това отношение новата книга за Родопите може да се окаже безценно помагало. „Тази планина ми е изключително близка на сърцето. Не само, защото имам своите родопски корени, но и заради нейната магия и невероятните й хора!” – споделя един от авторите на книгата – Гавраил Гавраилов.Екстремни приключения сред природата, представяне на тракийското и римското наследство, маршрути до средновековни крепости, нови атракции и къщи за гости, но най-вече – разкази за малко познати кътчета от планината… Всичко това е поднесено по един увлекателен начин, затова книгата се чете на един дъх. Да не говорим за уникалните авторски снимки на именити наши фотографи. От пътеводителя научаваме още, че Родопите са рай за чревоугодниците, но и за любителите на хубавото вино. Посочени са адресите на изби в района на Южните Родопи, като Огняново, Виноградец, Устина, Брестовица...
„В книгата има тема, свързана с виното и хляба, където разказваме не само за винения туризъм, но и за символиката на виното и хляба в християнската традиция, разпространена в Родопите – казва Гавраил. – Застъпили сме и развитието на новите т.нар. „хлебни къщи” в планината. Това са културни средища, подобни на читалищата, в които хората се събират и изпълняват ритуал по замесване на хляба, изпичането и споделянето му с другите. В Смолян вече има такава „хлебна къща”, предстои откриването на подобни къщи и в Чепеларе и на други места в Родопите. Много интересна тема, която сме застъпили в изданието, е свързана с овчарството и неговите символи. Навремето планината е била огласяна от стотици чанове. В наши дни обаче все по-малко хора отглеждат животни. А символите, с които свързваме Родопите, са каба гайдата, чевермето, киселото мляко, чановете – всичко това е било естествена част от живота на овчарите и на хората, населявали планината. Ще ми се обаче тези символи в наши дни да не са само една туристическа атракция.”
Разлиствайки симпатичното издание научаваме например откъде идва името на именития родопски курорт Пампорово и какво означава на родопски диалект думичката „пампор”. Освен това в края му авторите са поместили кратък българо-родопски речник с думи, поговорки и изрази, които са все още част от ежедневния език на възрастните обитатели на планината.
„Когато туристът се опита да общува с тях е трудно да ги разбере- обяснява Гавраил. А ние искаме да провокираме любопитството на читателите, да ги накараме да разпитват местните за техните обичаи , да общуват с тях… Защото е много важно човек да не губи любопитството си, както и способността да разговаря „очи в очи” с хората, да научава интересни неща за Родопите и то не докато се рови в интернет , а чрез непосредствения контакт с жителите на малките села, от които има какво да научи” – каза в заключение Гавраил Гавраилов.
Снимки: Меркурий Комерс 97 – Добрич
bnr.bg
http://avtotravel-bg.blogspot.com/

За Странджа и древните траки

За Странджа казват, че е планина, пълна с мистерии. Разположила е снага между две държави: в Турция – на юг, с най-високия за цяла Странджа връх Махиада (1031 м). Северните и североизточните части са в България. Най-високата точка на българска Странджа е 709 м при връх Голямо градище. Планината е осеяна със следи, оставени от нашите предци. Но кои са тези странни хора, решили точно тук да строят, и то още преди хилядолетия?

© Снимка: bg.wikipedia.org

Резерват Узунбуджак

Странджа едновременно е природен парк, най-голямата защитена територия в България със 116 136 хектара. За парк е обявена през 1995 г. Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия”, „Узунбуджак”, „Витаново”, „Средока” и „Тисовица”. За всяко от местата може да се разказва часове наред, а най-добре е да им посветите самостоятелен маршрут. Защо обаче ги изброяваме тук? Във всеки от резерватите има знакови селища, свързани с тракийски светилища и древни загадъчни практики, които днес са част от материалното и духовно културно наследство. Който за първи път посещава Странджа, може и да се подведе от гледката: ниски хълмове, динамично разчупени от долини, богата растителност със свой, странджански облик. Най-добре е да започнете разходката от Историческия музей в Малко Търново.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Археологически и исторически музей в Малко Търново

Що се отнася обаче до света на древните траки, тук нещата стават мащабни. На територията на съвременния град Малко Търново има останки от над петдесет разработени старинни рудника. Траките са били изключително добри рудари, металурзи и майстори в обработката на медни и златни предмети и украси. В античността медта е била също много ценен материал – за воинско снаряжение, различни атрибути. Днес окото на съвременника повече търси блясъка на златото. В Историческия музей на града ще научите много любопитни подробности за връзките на най-старото обработено злато в света от Варненския некропол и траките от Странджа. Директорът на музея Ивелина Иванова ще ви разкаже, че са локализирани трите златни рудника в региона: до Малко Търново, в селата Росен и Зидарово, откъдето е тръгвал скъпоценният метал, за да се превърне в блестящите предмети от Варненския халколитен некропол.

© Снимка: архив

Мишкова нива

Разгледайте експозициите на музея и се пригответе за маршрута до Мишкова нива. Но за целта ще трябва да наемете водач. Светилището се намира само на три километра югозападно от Малко Търново, но в гранична територия. Диаметърът му е около 25 метра, но това не е цялото сложно съоръжение, а само крепидата, т.е. очертанията на фундамента. Монументалният градеж е в три реда блокове от бял тукашен мрамор. Височината е 1.80 метра. Комплексът включва куполна гробница – светилище, укрепена сграда – Villa Rustika – жилище на обслужващите храма, могилен некропол, античен водопровод, крепост и, разбира се, рудник. Култовата сграда е била и гробница на тракийски племенен вожд – жрец и херой. Разкрита е само част от съоръжението, което унаследява още по-старо светилище – долмен, като място за почитане на древен митичен прародител. Гробницата се състои от покрит дромос и кръгла куполна камера. Камерата е място за полагане на знатен вожд. Какво обаче е дромос? Буквално означава път, коридор. Във вярванията на древните траки влизането и излизането от пещери, преминаването през природни феномени – провиралища, било равнозначно на излизане от един и преминаване в нов живот. Дромосът, пътят към вечността, е свързан с представите на някогашните хора за времето и пространството. Входът на съоръжението е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. А иначе разходката до Мишкова нива си заслужава и по други причини: освен автентичната гледка, която с нищо не може да бъде заменена, пътят е приятен и живописен. Може да го изминете с джип – помнете, че мястото се намира зад граничното заграждение. Може и пеша. Траките винаги изграждали своите светилища на места с великолепна панорама.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Странджански дъб

Маршрутите из Странджа до древните култови обекти ще ви очароват и с невероятни, запомнящи се пейзажи: букови гори, характерните за Странджа зеленика и другият вечно зелен представител – тисът. Накъдето и да тръгнете, ви очакват изненадващи мигове – типично средиземноморски гледки на дървета, храсти и цветя: колхидски джел, лавро-вишна, мушмула, дървесни лиани. Странджанско вълче лико, странджанско бясно дърво, странджанска боровинка – ще ги срещнете по време на обиколките си, докато над главите ви прелитат черен щъркел, малък лешояд, скален орел, горски бекас, гълъб… седемнадесет гнездящи вида, включени в Червената книга на България. Картината е доста по-богата, тъй като над Странджа преминава и пътят на птиците Виа понтика. През есента и пролетта, когато отлитат и долитат 57 вида мигриращи птици, небето над вас е невероятно.

© Снимка: greencorridors.burgas.bg

Природна забележителност „Каменска бърчина” (Камъка)

На три километра, но северозападно от Малко Търново, е местността Пропада. Там се намират тракийски некропол и 45 надгробни могили, с четири типа градежи. Сред тях има тип, който се среща само тук на територията на България, но и в Европейска Турция. На десет километра от Малко Търново, в посока Царево, пък е местността Каменска бърчина. Бърчина означавало каменно възвишение. Местните хора го наричат Камъка. В тракийската цивилизация камъкът е символ на божествената власт, на трайните и непреходни неща. Явно, че са били доста прави, поне що се отнася за оцелялото и до наши дни светилище с жертвени улеи за възлияния с мед, мляко и вино. Погледът се рее далеч, над земните делнични грижи, болка, суета и измамна радост.

Една от скалите е поредният природен феномен. Наричат я Гъбата, заради удивителната прилика с гъба. Изглежда, сякаш е направена от човешка ръка, но е дело на слънцето, вятъра, водата и времето. Тъкмо с това време е свързано древното тракийско поверие, че който премине през Провиралото – специален процеп в гъбата, ще се избави от болести и беди, ще е щастлив цяла година – до следващото си идване тук. Древните тракийски светилища са само част от богатата на мистика и реалност планина. Докато обикаляте античните обекти, ще ви обгръща тайнството на легендите за еврените – змейовите обиталища, съхранени в названията на местни селища, като Евренозово например. На разказите за митичната египетска богиня Бастет, потърсила убежище в Странджа. Или на приказките за долмените – къщи на странни гиганти, както местните хора си обяснявали огромните струпани каменни блокове, сякаш полагани от великани. Ще слушате предания за съновидения, аязми – свещени извори, за нестинарството – танци върху жарава, оцелели и до днес. Но това са други истории, които отново и отново ще ви водят към Странджа – красивата загадъчна планина, богата на природни и културни феномени./bnr

Добре дошли в Арбанаси

Едва ли е необходимо да се прави специално социологическо проучване, за да знаем какво искат най-често хората, когато имат време за почивка. Това, естествено, е чиста природа със свеж и по възможност лечебен въздух, интересни места за разглеждане и опознаване на родната ни история, а защо не и мъничко лукс, дори и когато става въпрос за селски туризъм. Да не забравяме – и пълна с вкусни изненади местна кухня. Е, има такова място в България, което съчетава всички подобни мечти на туриста – Арбанаси.

Малкото селище в Северна България, носещо това име, се намира на скалисто плато на няколко километра от старата ни столица Велико Търново. Една разходка по улиците на Арбанаси ще срещне всеки негов гост със стотината старинни къщи, пазещи зад високите си зидове като домашни храмове духа на времето отпреди няколко века. Дали за кратка съботно-неделна почивка, бърза спирка на път за лятната морска ваканция или пък дълго планирано гостуване в някоя от местните хотелски къщи, всеки един престой в това вдъхновено от природата място оставя незабравими спомени. За да е пълна представата за живота в Арбанаси в далечни и по-близки времена, винаги е добре дошла помощта на професионалния екскурзовод. Главният уредник в Регионалния исторически музей на Велико Търново Соня Петрова казва, че всеки гост на Арбанаси може да намери това, което търси. За някои това е атрактивно място, където човек може да хапне вкусно сред природата под звуците на автентична народна музика и ромона на изворна вода. Други пък идват да видят уникалните църкви и старите къщи, които не се срещат никъде другаде в България. Едно от най-посещаваните места например е Констанцалиевата къща. Г-жа Соня Петрова ни разхожда из този дом, превърнал се в музей на някогашния арбанашки бит:

© Снимка: wikimapia.org

Констанцалиевата къща

В Констанцалиевата къща може да се види материалното благополучие на някогашните богати арбанашки търговци, започва разказа си г-жа Петрова. Макар и собственикът на къщата Атанас Констанцалията да не е бил сред най-заможните, а по-скоро един от средните търговци, тук се придобива представа за това какво състояние са притежавали някога местните жители. Днешните гости могат да разгледат една стая, наречена „стаята на родилката”. В нея майката се отделяла с бебето си за четиридесет дена. Никой не е имал право да влиза при нея, освен бабата, която бабува, помага и се грижи за здравето на родилката, наричана „лехуса”. След като са минавали четиридесет дни от раждането на детето, майката е можела да отиде да се причести в храма и след това да се приобщи към голямото семейство. Посетителите на Констанцалиевата къща могат да видят още кухнята и как се прави хляб, защото цялата технология на приготвяне на арбанашкия хляб е показана в нея. Къщата има още лятна гостна, зимна гостна и трапезария, в която се е хранело цялото семейство. Могат да се видят и специалните халки, на които са висяли деликатеси от месо, произвеждани тук на място. Казват, че на чистия арбанашки въздух то никога не се е разваляло. Винаги било хубаво и свежо, въпреки горещините, защото на границата между първия и втория етаж има изолация от дървени греди и слама. Това спирало студа през зимата, а през лятото мястото било прохладно и приятно за живеене.

© Снимка: imagesfrombulgaria.com

Посетителите на Арбанаси могат да се разходят и до някоя от седемте запазени църкви. Има и два действащи манастира – „Св. Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”. Ето как Соня Петрова описва църквата „Рождество Христово”:

Това е уникален паметник от края на XVI-началото на XVII век. Отличава се с неповторими стенописи. Който е идвал, знае много добре. Църквата е изписана без сантиметър празно пространство със сцени, които не се повтарят никъде или поне рядко се срещат в нашата иконография през този период. „Рождество Христово” е била резиденция на търновските митрополити през XVII век. Това е доказано както от специалистите археолози, така и от самите стенописи, които са в храма, казва г-жа Петрова.

© Снимка: БГНЕС

Потапяйки се в атмосферата на духовното пространство на Арбанаси, тук всеки посетител може да получи онова вътрешно пречистване, което идва от естествената и проста селска среда на местното гостоприемство. Малките частни семейни хотели излъчват уют и усещане за близост. В пролетните вечери ресторантските градини са обгърнати от аромата на люляковите храсти. Не са забравени и любителите на екстремните преживявания. В конната база на Арбанаси има занимания за начинаещи, а тези, които вече са свикнали с язденето, могат да се отправят по някой от петте местни конни маршрута. Конен пикник или пък разходка с файтон също са твърде примамливи преживявания сред природата. За зимните посетители пък има разходка с шейна. Не е изненада, че тук идват групи от Австралия, Нова Зеландия, Северна и Южна Америка. Повечето туристи се връщат отново и отново в този живописен кът от България, за да се потопят в автентичната му атмосфера.

bnr.bg

 

Берковица – сняг, ухание на малини и много романтика ...

Град Берковица е в Северозападна България, само на 23 км от областния център Монтана. От София е на 80 км. Селището е близо до Сърбия, а това е предимство за развитие и на трансграничния туризъм. Разположено е в котловина с 405 м надморска височина, в подножието на Стара планина. Берковица е удобен изходен пункт за много маршрути, един от които е дълъг 700 км и пресича почти цяла България по „гърба” на Стара планина, отвеждайки пътешественика до бреговете на Черно море.

© Снимка: Борис Димитров

Изглед към Берковица от Ашиклар (Алеята на влюбените)

© Снимка: Борис Димитров

Част от Хайдушките водопади

Ако тръгвате от София към Берковица, изберете живописния път през прохода Петрохан. Клисурата е дълга 20 км. Още преди хилядолетия траки и римляни са я ползвали за връзка между Северна и Южна България. Векове наред проходът се наричал Клисурски или Берковски. През 1868 г. се изгражда ново шосе, а в най-високата му точка – на 1410 м, Петър Ангелов от Берковица построява хан. Страноприемницата предлагала отдих, вкусно хапване и възможност да се обменят новини от двете страни на Стара планина. Ханът на Петър бързо се прочул, а за по-накратко пътниците се уговаряли: „Ще спрем на Петрохан”. Правят го и днешните пътешественици. Спират за истинско кисело мляко, което могат да похапнат на място, дори да си отнесат „за после”. Най-нетърпеливите си вземат вече готово, в по-малки или по-големи керамични гърнета или гювечета. По-любопитните предпочитат съвсем топло заквасено мляко, за да го гледат как започва „да зрее” пред очите им. Ей така, през цялото време, Берковският Балкан ще ви изкушава с най-различни изненади. Внимавайте, ако с вас има рибари. Не се хващайте на предварителните уверения, че искат да обходят с вас всички интересни пътеки. Това ще ви отнеме дни. Пътеките са много! Маршрутите – великолепни! Но и реките също: Бързия, Женска река, Шабовица, Голяма река, Къса река, Сливашка бара… Има и Хайдушки водопади с чудни места за отбивка. Усетят ли рибарите бистри води и планинска пъстърва, започват да гледат замечтано и раздвоено: кое по-напред! Впрочем, в главите и на всички останали се въртят подобни мисли. Районът предлага пешеходен, велотуризъм, конна езда. През зимата за скиорите е рай: има зони, където снегът се задържа поне пет месеца.

© Снимка: Борис Димитров

Изглед към Тодорини кукли от пътя към дома за възрастни хора

Нашата цел е Берковица, която ни чака долу, в другия край на прохода. Но това вълшебно място Петрохан не ни пуска. Отбелязваме „на ум”, че наблизо е хижа Петрохан, прекрасен вариант на връщане да се отбием и там, дори да пренощуваме. Защо не да планираме друго идване, когато само на два часа път, по червената маркировка на маршрута, свързващ старопланинския връх Ком с нос Емине на Черно море, можем да изкачим рида на Тодорини кукли. Това е група от четири скални върха в Западна Стара планина, най-високият от които е 1785 м. А какви чудни легенди има за красивата мома Тодора!…

© Снимка: Борис Димитров

Ловния дом на Калето

Но хайде да не се отклоняваме. Тръгнали сме към Берковица. По-скоро – „спускаме се”. И го правим бавно, докато се наслаждаваме на гледките наоколо – те са направо вълшебни! Ако преминавате Петрохан през зимата, все едно сте в снежна приказка! А през пролетта погледът омагьосан броди между цъфналите диви теменуги, алпийската трева, иглолистните и широколистни гори. Разнася се ухание на хвойна… Но очите „поглъщат” прелестта на нежните бели брези, стволовете на ясена, кестена, дъба, бряста, габъра, клена… Берковчани са хора със силно чувство за хумор. Знаете ли, че на буките казват „баба”. Ако ги питате защо, ще се усмихнат хитро: „Ами вижте какви дълголетници са. Като нашите тъщи”… Как да не си дълголетен с този берковски климат! Според специалистите, той се отличава с уникална особеност: тук липсват западни и северозападни ветрове. Въздухът има постоянна средна относителна влажност, изключително благоприятен фактор за лечение на белодробни заболявания. Добавете още едно предимство на района – топлите минерални води. През 1974 г. Берковица е обявена за национален курорт. Наблизо се намира и град Вършец, с богата история в областта на балнеологията и климатолечението.

© Снимка: Борис Димитров

Спускането към Берковица се оказва наистина бавно по шосето, което се вие надолу. Почитателите на културно-кулинарния туризъм не могат да устоят на появяващите се надписи: „сладко, сироп, компоти от боровинки, ягоди, малини, дренки, круши”. Местните хора предлагат домашно приготвени специалитети. Ако пътувате из Берковския край през есента, непрекъснато ще виждате берачи и продавачи на дъхави, пурпурно-алени малини. Можете да си наберете и сами по време на разходка из планината. Но го има и по-лесния вариант: направо да си купите някоя от многобройните кошнички, кошници, щайги или керамични форми, пълни с уханни малини. Керамиката и малините са два от емблематичните символи на Берковица. Някога грънчарите били важна част от занаятчийското съсловие в града, редом с добре организираните еснафи на шивачите, обущарите, кожарите, бакърджиите, килимарите. За някогашната слава на берковските майстори говори фактът, че през 1869 г. в град Калифа, Северна Америка, с първа награда са отличени техни изделия: килим, обработена кожа и плетени вълнени чорапи, с много характерен, внаден в тях розов цвят. През 80-те години на XIX век в Берковица е открита фабрика за малинов сироп, който също носи световно признание – златни и сребърни медали от изложенията в Лондон, Париж и Лиеж.

© Снимка: Борис Димитров

Известната чешма „Малинарката”

Впрочем, казват, че в света има само един паметник, посветен на берачките на малини, и той е в Берковица. През 1967 г. е издигната чешма от розов берковски мрамор. Отстрани, с кошничка в ръка е приседнала фигура на девойката малинарка. Творбата е дело на скулптора Стефан Стоименов и на арх. Костадин Йоцов.

© Снимка: Борис Димитров

Къщата-музей на Иван Вазов, който е живял и работил тук няколко години като мирови съдия

В Берковица се отбийте в музея на патриарха на българската литература Иван Вазов, който е живял тук. Докато слушате как поетът е черпил сюжети от живота на възрожденския град, ще разберете повече за берковския характер и нрави. Вече няма да ви учуди защо с усмивка до уши берковчани казват, че тук времето тече или много бързо, или много бавно. И направо спира само в два случая: когато берете малини или седнете с приятели на чашка малинова ракия, с дълга сладка раздумка. И пак с чувство за хумор, берковчани определят коя е най-важната черта на техния град: че успял да надживее Римската империя. В шегата има доста истина. С античността и времето на траки и римляни са свързани първите названия на селището: Беридизос, Беридева, Кастра Бери… Според едни тълкувания, означава бърза, стремителна победа, а също – победни хълмове. Други търсят връзка с тракийското Бер (бърз, стремителен) като реката Бързия, която тече и до днес, дала името и на близкото село Бързия.

© Снимка: Борис Димитров

Църквата „Свети Николай Чудотворец”

Само на няколко километра е Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий”. Построен през 1240 г., многократно опожаряван и възстановяван, днес той е четвъртият по големина манастир в страната. Наричат го „Духовната перла на Северозападна България”. В самата Берковица се намират църквите „Рождество на Пресвета Богородица” и „Св. Николай Чудотворец”. Часовниковата кула, строена през 1762-64 г., и до днес отмерва със звън хода на времето. Дали бързо или бавно ще премине то в Берковския край за вас, зависи от маршрута, който ще изберете: тихите слънчеви поляни, изкачване на величествените върхове или пък да се зареете в безвремието с парапланер. Във всички случаи Берковският Балкан истински ще ви очарова.
bnr/Автор: Петра Талева

Предпочитаме Гърция и Турция за зимните празници

За предстоящите празници българите правят най-често резервации за курорти в Турция и Гърция. 
Това съобщиха туроператори, които участваха във Фестивал на пътешествията и свободното време във Варна.
Тъй като почивните дни са малко, предпочитанията са насочени най-вече към курортите, които са по-близо до България, уточни Радослав Георгиев, мениджър на фирма-туроператор. По думите му от по-далечните дестинации най-предпочитаната е Бали, пише БТА.
Най-атрактивната за децата част от фестивала е дело на Областния информационен център във Варна. За децата са предназначени видеоигри, предоставени от ЕК. Под формата на атрактивни тестове и пъзели те ще могат да се запознаят с разнообразни факти за държавите членки на ЕС.
В рамките на фестивала варненци ще имат възможност да видят и няколко изложби. Едната експозиция представя кадри от Индия, Хималаите, Турция, Испания и Йерусалим. Снимките са дело на Стефан Щерев. Фотосите на Мартин Христов представят подводния свят на Червено море, Индийския и Тихия океан.
"Българите в Бесарабия. 200 години от преселването" е експозицията на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Изложбата е посветена на събитията от 1806-1812 година, когато стотици български семейства бягат от родината си и се заселват в Бесарабия.

Стягайте багажа и бегом към Рио

 5 причини да заминете веднага за това райско кътче

Рио де Жанейро е едно от най-пъстроцветните кътчета на света, които задължително трябва да посетите. И ако в продължение на десетилетия градът е свързван преди всичко със своя фестивал, то днес Рио се готви да прикове световното внимание с двете най-големи спортни събития в световен мащаб. Ако това не ви е достатъчно, за да си купите билет за Рио, то ето ви още няколко причини от Huffington Post, които ще ви накарат да си съберете багажа и да изчезнете към екзотична Бразилия.
1. Невероятен брой атракции
Първата ви работа, когато пристигнете в Рио де Жанейро, ще е да видите прочутата статуя на Христос, която се извисява над града. Това е задължителна спирка, но не пропускайте и Музея за съвременно изкуство, който е проектиран от най-прочутия бразилски архитект Оскар Ниемейер.
Футуристичната катедрала в града също не е за подминаване. Междувременно в града продължава израждането на редица нови атракции. Световно известният испански архитект Сантяго Калатрава се е заел с изграждането на Музея на утрешния ден. През 2013 г. Рио ще си има и Музей на образа и звука, който ще предлага интересни аудио-визуални проекти

sxc.hu

2. Спортните събития
През 2014 г. Световното първенство по футбол ще се настани удобно насред Рио, а през 2016 г. Олимпийските игри също ще се проведат там. Стотици атлети ще се пренесат в Бразилия, за най-голямото спортно събитие в света. Ако всичко това ви се струва твърде далечно, имаме добра новина - и сега можете да видите достатъчно спортни неща в града.
Стадион Маракана е масивно съоръжение, построено за Световната купа през 1950 г. По-късно то претърпява масивен ремонт, затова не е зле да "хвърлите око” на работата, която е свършена там, както и да разгледате експонатите, разказващи спортната история на Бразилия.
3. Вкусна храна и напитки
Независимо дали търсите нещо за бързо хапване на плажа или обилна вечеря в града, Рио де Жанейро ще ви предложи истинско кулинарно преживяване.
4. Градът, който не спи
Без значение на каква възраст сте и какви са музикалните ви предпочитания, Рио ще ви посрещне топло. Дори и най-обикновените заведения могат да ви зашеметят със страхотни лайв изпълнители. Ако пък сте фенове на дивите партитa, денс клубове също не липсват, а през уикенда осъмването навън ви е напълно гарантирано.
5. Секси плажове
Новите постройки в Рио може да създават нов облик на града, но това, което никога не се променя, са плажовете. Докато събирате багажа, не пропускайте да си сложите бански и си припомнете правилата на плажния волейбол, защото Копакабана ви зове.

Новата най-висока сграда в света ще бъде построена в Kитай

Изглежда Китай ще отнеме титлата на Дубай в дисциплината "грандомански проекти". Новата най-висока сграда в света ще бъде построена в китайския град Чанша и ще бъде висока впечатляващите 837, 9 метра или 220 етажа.
Това е с десет метра повече от настоящия шампион – небостъргача "Бурж Халива", който краси най-богатото арабско емирство.
Любопитна подробност е, че новият гигант, който по проект трябва да бъде завършен през март 2013 година, ще бъде построен само за четири месеца, предаде Sunday Times..
Това обеща китайският бизнесмен китайски бизнесмен Чжан Юе, чиято компания "Broad Sustainable Building" ще строи мегасградата.
Компанията ще започне строежа веднага след като получи разрешение от местните власти за изграждане на най-високата сграда в света. В нея се предвиждат жилища за 30 000 души, както няколко хотела и търговски центрове.
Ето и кратка статистика на съществуващите до момента гиганти:

Graphic

inews

 

 

Вълшебните места за романтичен меден месец

Булките и младоженците неминуемо стигат до момента, в който започва голямото чудене кое е най-романтичното място, на което да отидат на меден месец. Докато се колебаете между почивка на по-усамотено място или някой по-екстравагантен курорт, US News предлагат няколко наистина добри предложения.
1. Париж
Естествено има причина да наричат Париж "Градът на любовта”. Това е може би най-тривиалното място, на което да отидете да отпразнувате любовта си, но от друга страна, този град винаги ще има с какво да ви изненада. Като започнем от завладяващите гледни и стигнем до малките романтични местенца и кафенета.
2. Остров Сейнт Мартин
Остров Сейнт Мартин ще ви предложи девствени пясъци, вкусна кухня и поразителна гледка към Карибите. Независимо дали ще изберете ленивата закуска на пясъка или изкачване до върха на величествения Пик дю Паради, това кътче определено има какво да покаже на вас и на вашата половинка.

Trey Ratcliff

Париж

3. Мартиника Мартиника ще ви срещне с драматичен пейзаж, който ще ви впечатли с невероятния вулкан на планината Пеле. Освен него се пригответе за райски бели пясъчни плажове и прекрасни лазурни вълни. Въпреки че мястото разполага със стилни хотели, нито за миг няма да загубите усещането, че се намират сред най-пленителната природа на света. Мартиника съчетава по невероятен начин космополитната култура и тропическия рай.
4. Островите Туркс и Кайкос
Макар че не са особено познати у нас, островите Туркс и Кайкос са същински карибски рай. Ако търсите уединение, това е вашето място, особено ако обичате да се гмуркате. Белите плажове ще ви привлекат веднага, а докато единият от вас се гмурка, другият спокойно може да опитва местните деликатеси, докато наблюдава кристално чистата вода.
5. Венеция
Италия може да ви предложи както солидна доза романтика, така и истински културен живот. Венеция определено е едно от най-забележителните места в света. Не се страхувайте да се загубите между извиващите се канали или в лабиринта от улички. Напротив, едва когато го направите, ще разберете защо толкова много хора са влюбени във Венеция. Красивата архитектура и сутрешният аромат на пресни кроасани са само част от романтиката на този очарователен град.
6. Флоренция
Както казахме Италия има собствена и неповторима красота, скрита в живописните улички и невероятни местенца за култура. Средището на всичко това е Флоренция. Вечер този град ще ви дари с най-невероятния залез, докато през деня ще ви приюти в някоя от множеството художествени галерии. Градините Боболи задължително трябва да присъстват в програмата ви, когато падне нощта.

sxc.hu

Мауи

7. Кауаи
Както подсказва и името му, това е четвъртият по големина от Хавайските острови. Ако Хаваите вече не са нашепнали романтично в ухото ви, време е да го направят. Кауаи е като изваден от пощенска картичка перфектен оазис. Той примамва двойките, които обичат да плуват и да правят обиколки с корабчета. Други го предпочитат заради шоколадовите пясъци и луксозните вили. Кауаи примамва с лежерното настроение, което цари там, и с ослепителната си природа.
8. Крит
Крит винаги е бил едно от най-предпочитаните места от младоженците. Причината за това е неговото многообразие, което със сигурност няма да позволи на почивката ви да стане скучна и безинтересна. Търсещите почивка могат да лежат на плажа, но повечето със сигурност не биха изпуснали и цялата история, с която е населено това място. Ето защо не се чудете, а задължително посетете двореца на Кносос.
9. Мауи
Мауи е остров в Тихия океан. Вече ви звучи екзотично? Има защо. Само една разходка в живописния национален парк Халеакала ще ви е достатъчен, за да се влюбите завинаги в магията на този остров. Природното великолепие на това място със сигурност ще ви накара да го посетите отново и отново, за да се полюбувате още малко на драматичните водопади и буйните гори.
10. Санторини
Този ослепителен гръцки остров примамва младоженците със своята енергия. Целият град е боядисан в бяло, а архитектурата, слънчевите плажове и прекрасния изглед към Егейско море, ще ви предложат най-доброто романтично уединение на света./inews

В Българските курорти масово се перат пари

Българските престъпни банди действат в 15 държави от Европейския съюз и са се специализирали в измамите с банкови карти и търговията с хора. По курортите прането на пари е много разпространено - в България са построени много луксозни хотели и курортни селища, чиито същински собственици са неизвестни.
Това се казва в репортаж на германския вестник "Зюддойче цайтунг" за българското черноморие. БГНЕС публикува пълния текст от репортажа на авторитетното издание.
Лято, слънце и алкохол на ниски цени. Слънчев бряг отдавна се "кичи" с тази слава и привлича мераклиите за евтина ваканция. Какво заварват те?.
Лошо обслужване, мръсни стаи, износени мебели. Освен това - персоналът е нелюбезен, а храната - неприемлива. Четиризвездният хотел на българското Черноморие очевидно е катастрофа, ако се съди по оценките, които е получил в портала "Holidaycheck".
Въпреки това целта остава неизменна - Слънчев бряг. Голямата бира струва 1 лев. Плащаш един коктейл, а получаваш два. От еврокризата няма и следа - точно обратното. В Европа това лято е най-изгодно да се почива в България - най-бедната държава-членка на Европейския съюз.
Разходите за летуващите в България достигат 51 процента от средностатистическите за Европейския съюз. Иначе казано - всяко евро е почти равно на две.
На Слънчев бряг е по-евтино, отколкото в Гърция, Египет, Тунис или Турция. Респективно - би трябвало да е рай за търсещите по-изгодното.
На този фон критичните коментари, които е получил хотела, някак избледняват. И настроението се запазва добро. Принципно туроператорските фирми въобще не би трябвало да предлагат хотели, чиито добри оценки са само 22 процента. Въпреки негативния си имидж въпросният обаче е в програмата на много от агенциите - заради ниската цена, на която излиза ваканцията.
Стаята е голяма - най-малко 40 квадратни метра. На стената виси една мрачна картина, има две легла, два дивана, малък прозорец, гардероб, маса, голямо огледало. Новопристигналият германски турист е приятно изненадан. След което открива, че мивката няма запушалка, бутонът за пускане на водата в тоалетната също отсъства, а хладилникът не работи. Не работи и климатикът, което в горещите дни с над 38 градуса определено е проблем. "Четиризвездността" на хотела е очевидно според местните критерии.
Обстановката в ресторанта е по-скоро рустикална, рибата е нарязана, като че ли с трион. Но пък има вкусни предястия - салати и сирена, с които българската кухня е известна. Нито е невкусно, нито - неприемливо. Все пак този, който би искал да се храни като в Германия, определено ще срещне трудности. И може да добави още някоя негативна оценка след завръщането си.
Някои се оплакват от нелюбезността на персонала. Но - поръчващите "ол инклузив" не бива да очакват келнерите да ги забавляват с вицове и да ги разсмиват - просто няма време. Масите се вдигат много бързо, за да могат да седнат следващите гости. Получаваш това, за което си платил - пълният пансион в този хотел струва 35 евро.
Междувременно алкохолът се лее неспирно. "Наистина ли искате само вода, а не джин?", пита изумено барманката. Атмосферата наподобява мюнхенския бирен фестивал Октоберфест, само дето вместо шатри наоколо има огромни хотели.
Въпреки неласкавите отзиви по форумите, хотелът е пълен догоре. Той е жив пример за източното разширяване на Европейския съюз, към което германският турист не успява да се адаптира незабавно. И докато в Италия, Испания или Гърция намира дребните нередности по-скоро за симпатични, то толерантността в Източна Европа очевидно се държи в определени граници. Само 7% от германците летуват в източната част на Европа.
Много от почиващите в този хотел са весели семейства от Чехия и Румъния, Полша, Русия, Украйна.
За германците това е чуждо обкръжение, разбирането е трудно, предубежденията са големи - Украйна е много далеч за повечето граждани на Федералната република.
Миналата година България е била посетена от 690 000 германци. Но се е случвало да бъдат и 740 000. Междинните данни за тази година също бележат спад, казват от туристическите агенции. "Може би все пак съотношението между цената и предлаганите услуги не е чак толкова изгодно", отбелязва един експерт.
Бургас е наблизо - само на 30 километра. С панелните си блокове напомня много за комунистическите времена. Но по морската градина и пешеходната зона посетителят може да предположи с какъв чар ще се сдобие един ден.
Градът изглежда дружелюбен и чист, но най-вероятно има и тъмните си страни. В Бургас процъфтява търговията с новородени, които се продават на бездетни семейства в Гърция, както се видя наскоро във филм, излъчен по германската телевизия ZDF.
Никъде другаде в Европейския съюз организираната престъпност не оказва толкова голямо влияние върху политиката, гласят критиките на Европейската комисия.
Българските престъпни банди действат в 15 държави от Европейския съюз и са се специализирали в измамите с банкови карти и търговията с хора.
По курортите прането на пари е много разпространено - в България са построени много луксозни хотели и курортни селища, чиито същински собственици са неизвестни.
Икономиката отбелязва много по-голям напредък от борбата срещу корупцията и престъпността. В първото полугодие на 2012 г. е постигнат лек бюджетен излишък, а до края на годината се разчита бюджетният дефицит да е само 0,5% от брутния вътрешен продукт. Общата задлъжнялост е едва 15% е и една от най-ниските в Европейския съюз.
  в. Зюддойче цайтунг/dnevnik 

На българското Черноморие дерат кожи

Комплексите вдигат цените с 1/3 от средата на юли

Морето скача след Евро 2012

Доплащаме 5 лева за гледка към изгрева, семейните хотели излизат солено

Стягайте багажа и тръгвайте светкавично към родните плажове. Още седмица може да минете с по-тънки за джоба оферти дори в елитните ни курорти, установи проверка на "Стандарт". Морето ще поскъпва на три вълни това лято. Специалните пакети "Еuro 12" в курорта Св.св. Константин и Елена приключват тази вечер с финала на европейското по футбол, но малък луфт от седмица ви прави късметлии и морският ви загар пак ще е по-изгоден. Досега можеше да се намери нощувка със закуска в 4-звезден хотел само за 55-59 лева. От 2 юли цените скачат с 10 до 20 лева. Само до 7 юли може да се спи в двузвездния хотел "Русалка" в курорта на цена 42 лева, включително със закуска на блок маса. След една седмица повишението е със 17 лева нагоре. От днес е пълно в петзвездния "Гранд хотел Варна". Места може да се намерят по специалната оферта "No Name" в останалите хотели на престижната верига, но цените вече са пикови. Пакетът All Inclusive в "Долфин" струва 121 лева на човек в двойна стая. Между 10 и 12 лева е повишението на престоя "Всичко в цената" и за останалите хотели "Рубин", Лебед", стига да се намерят свободни места. В хотел "Елена" на Златните до 14 юли Ultra All Inclusive струва 68 лева на човек в стая с изглед към парка, а за морска гледка доплащате още 5 лева.  
След първата десетдневка на юли цените вече скачат с 20 до 30 процента. В по-луксозните хотели почивките поскъпват дори с 50 процента. Броени дни остават до пика на сезона, когато морските курорти ще се пукат по шевовете. Нова вълна на поскъпване ще има след две седмици. Тогава цените скачат с 10 лева. Нощувки на по-тънки цени може да се намерят в 4-звездните ни хотели. Там до 11 юли дневният пакет за 1 човек излиза от 60-65 лева на човек. След това поскъпването на същия пакет е от 7 до 10 лева. Хотелиерите в "Слънчев бряг" се готвят да посрещнат близо 300 000 туристи. В началото на август напливът ще бъде още по-голям. Тризвездният хотел "Релакс" в Слънчев бряг предлага още седмица изгодни оферти. В първите дни на юли там може да се наеме стая лукс срещу 64 лв., след това цената скача на 83 лв. Апартаментите все още вървят по 92 лв. на нощ, но скоро ще бъдат по 124 лв. В четиризвездния "Роял Сън" увеличението е още по-голямо. В момента апартаментите там струват по 123 лв., а в пика на сезона стигат 173 лв.
Луксозният хотел "Каса дел Маре" в Созопол ще работи на ниски цени до 10 юли. Дотогава двойна стая с морска панорама може да се наеме за 115 лв., а с три легла за 155 лв. От 10 юли цените скачат съответно на 130 лв. за две легла и на 190 за тройка. Поскъпването на апартаментите е от 210 лв. на 250 лв. Семейните холи от типа "Къща за гости" също вдигат цените, но от средата на юли. Там поскъпването средно е около 30 процента. В момента нощувките в Созопол и Несебър вървят от 40 до 50 лв., а след 15 юли дори в малките хотели вече ще се почива минимум за 70 лв. на човек, обясняват собствениците им.  
Кръстина Маринова
Стела Николова /standart

Системата all inclusive в родните курорти

Системата ол инклузив е най-евтиният начин човек да си осигури безгрижна ваканция на родното крайбрежие, при която нищо да не му липсва. Ниските цени на туристическите ни пакети, включващи нощувка със закуска, обяд и вечеря, буквално „изстреляха” България сред челните позиции в европейските класации за най-изгодна туристическа дестинация. Въпреки усилията на държавата и на бранша да развиват целогодишен културен и екологичен туризъм, страната ни продължава да се „подвизава” на световните пазари не със славата си на една от най-древните европейски държави с уникално културно-историческо наследство, а с имиджа на евтино място за морски ваканции. Настъплението на ол инклузива, превърнал се в неустоима примамка на масовия туризъм, е на път да циментира тази представа.

© Снимка: Венета Николова

Според наблюдатели системата all inclusive пълни хотелите и плажовете по родното Черноморие.

Екстрата, която в наши дни пълни хотелите на морето, а и зимните ни курорти, се нарича ол инклузив, или ядене на корем. Ако човек си направи резервация за лятото още през януари, би могъл да почива на много изгодни цени у нас, без да се лишава от нищо. Такава е практиката на стотици хиляди чужди туристи, които пристигат на родното Черноморие чрез своите туроператори, за да се наслаждават не само на ласкавото ни слънце и пясъчни плажове, но и на обилни трапези по три пъти на ден. Оказва се, че ол инклузив системата е до голяма степен българско въведение в туристическата практика на Балканите. Още през 50-те години на миналия век, когато са построени първите ни крайбрежни курорти, летовниците получавали, заедно с нощувката, и три хранения в ресторанта на хотела. Само че вместо ол инклузив, тогава пакетът се наричал „пълен пансион”. Много често обаче хотелите били без собствен ресторант и туристите е трябвало да се хранят в съседни хотели. Случвало се е в дъждовно време гостите да притичват под пороя, за да се нахранят „в съседство”. Въпреки това, системата „пълен пансион” има голям успех и впоследствие е въведена от съседните Гърция и Турция, които са и нашите основни конкуренти на световните туристически пазари. В наши дни туроператори и хотелиери се надпреварват в предлагането на супер изгодни ол инклузив пакети. Проблемът обаче е в качеството на предлаганата храна и обслужването.

Привържениците на ол инклузив системата са хората с по-малко средства, които правят сметка на парите си – каза Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки на туризма. – Те искат да знаят точно колко ще струва почивката им, така че да могат да изчислят предварително какво ще платят за себе си, за децата си и възрастните си родители по време на морската им ваканция. Те не искат да вземат пачка пари и да стоят на морето 3-4 дни, докато им свършат парите! С една дума, ол инклузив пакетите са насочени към масовия, нискобюджетния туризъм.

© Снимка: Венета Николова

Често при ол инклузива нищо не е така, както изглежда, а местните готвачи проявяват невероятна фантазия и изобретателност в импровизациите си.

Доколко обаче услугите, включени в тези пакети, са качествени, е доста спорен въпрос и зависи от отделните хотели. Често при ол инклузива нищо не е така, както изглежда, а местните готвачи проявяват невероятна фантазия и изобретателност в импровизациите си. Така например печеното пиле, останало от обяда, може да се появи и за вечеря, но маскирано като вкусна яхнийка или суфле, а на следващия ден ще ви бъде представено като питателна супа. В стремежа си да осигурят необходимото изобилие от ястия, но и да спестят от разходите си, някои предприемачи в бранша са способни на чудеса! Впрочем, така е не само в България. Затова по-взискателната клиентела, която държи на здравословната храна и качественото обслужване, гледа с лошо око на ол инклузива. А и местните общности недоволстват, тъй като системата поощрява стационарните почивки. Гостите не мърдат от плажа и хотела, където се хранят и не харчат нищо извън пределите на комплекса. А това е в ущърб на местния бизнес, който разчита на туристическия сезон. Впрочем, напоследък упорито се заговори за ограничаване на този тип услуги в българските хотели.

Сегашната идея на Агенцията за храните, която е още само идея в развитие, е ол инклузивът да бъде само за заведения с 4-5 звезди, под предлог, че има влошаване на качеството на обслужването на някои места – казва Румен Драганов. – Подобни нарушения по никакъв начин не трябва да бъдат пренебрегвани, но те не се отнасят само до all inclusive услугите, а до цялостната система за хранене в курортите ни. Т.е, независимо дали сте заплатили предварително или ще си платите на място, не може да има компромис с храната!/bnr

За каква почивка мечтаят всички?

Кой ли не си мечтае за две седмици отпуска, прекарани край морето?
 От всички възможни места за почивка, хората винаги предпочитат варианта за отпуска на морския бряг.
Учени са опитали да разберат защо това е така и са анкетирали 2750 човека на възраст от 8 до 80 години. Оказало се, че почти всички, независимо от възрастта, предпочитат да прекарват повече време на плажа, отколкото където и да било другаде.

Именно звукът на вълните и соленият мирис на море навяват в главите ни положителни мисли и ни карат да се чувстваме щастливи.
Това обяснява и д-р Матю Уайт от Европейския център за околната среда и човешкото здраве. Той твърди, че в съзнанието на човека почивка край морето означава нещо наистина хубаво, към което да се стреми през цялата година.
Друг фактор е, че рекламните и туристическите агенции винаги представят морските почивки по невероятно привлекателен и изкушаващ начин.
В това обаче няма нищо лошо, тъй като позитивните мисли и чувството за щастие само ни помагат да бъдем по-здрави и по-малко стресирани.
А вашето мнение какво е? Мечтаете ли и вие за слънце, пясък и море и къде възнамерявате да прекарате лятната си отпуска?

http://www.edna.bg/svobodno-vreme/pochivka/za-kakva-pochivka-mechtaiat-vsichki-4626402

Кавала чака туристи

Кавала отдавна не е модна дестинация за българите. Там сънародниците ни се чувстват като у дома си, а от всяка улица се чува родна реч. Особено в почивните дни и по празници, когато тумбите с нашенци атакуват белия град, за който по-старите националисти все още бленуват, защото го чувстват като част от мечтата „България на три морета”. Не са малко и романтиците, които кротко обикалят с нагласата, че по стария калдъръм са минавали Ирина и Борис, героите от най-великия български роман – „Тютюн”.
Далеч преди да се стигне до пристанищния град става ясно, че пътят води към място, на което се струпват много българи - още след граничен пункт Илинден колите с БГ номера започват да правят колона. Събота е, а съседите бързат да си напазаруват за седмицата от Гоце Делчев затова има голямо движение в двете посоки. За тези, които не разбират добре европейските цели, това е нагледно изпълнение на едно от изискванията на Шенген – да има свободно движение на стоки и капитали. Разбира се, в съвсем миниатюрни размери и на доста битово балканско ниво. Комшиите си купуват от нас кашкавал, сирене, дори тоалетна хартия, а ние търчим до най-близкото море, защото вече можем да си го позволим. За хората, които все пак са пропуснали да си пият кафето в Кавала през последните десетина години, откакто са отворени границите със съседите, първото усещане е, че се намират в Пловдив Както каза един познат, все едно че разглеждаш Стария град, само дето накрая идва най-хубавото – морето. И наистина, разходката по тесните улици носи успокоение, което е напълно изчезнало в големия град.
Макар в Кавала да има много забележителности, любопитните туристи първо хукват към родната къща и паметника на Мохамед Али. В този случай не става дума за известния боксьор Касиус Клей, решил да приеме исляма под това име през миналия век, а за Мохамед Али паша – валията, управлявал Египет и Судан през първата половина на 19 век. Той се смята за основател на съвременен Египет, а неговата династия управлява арабската държава до 1952 година. Макар да владеел само албански език, той изпраща из цяла Европа млади момчета, които да се обучават за инженери, лекари, икономисти и модерни занаяти. Успява да направи голяма земеделска реформа в Египет, въвежда отглеждането на памука и създава напоителни системи край Нил.
Това е топлата връзка на Кавала с Египет, а за благодарност към родния си град някогашното албанско селянче изгражда на брега над морето имарет, който е най-голямата ислямска постройка в Европа. И досега сградата е собственост на египетската държаваа какво се крие зад дуварите й, разбират само отседналите в хотела, помещаващ се в някогашния приют, където се раздава безплатно храна на бедни и бездомни. Каква ирония, благотворителното заведение да е един от най-скъпите хотели в Европа. От 2004 година сградата е отстъпена на Анна Мисирян за петдесетгодишно ползване, въпреки известно недоволство сред местните, които са искали обектът да се управлява от общината. Това място е сред най-показваните в Кавала. Край него минавате неизбежно, ако сте решили да стигнете до дома на Мохамед Али. По-невнимателните обаче ще пропуснат входа, който може да се познае само до дискретната табелка и врата, която е като вкопано парче стъкло в иначе реновираната старинна постройка, боядисана в сладко ориенталско розово. Ако решите да отидете там през почивните дни около 24 май, трябва да знаете, че за три нощувки в суит Имарет, който е разположен в отоманската градина, ще трябва да платите 4695 лева за двама душиИма и по-евтини предложения, но долната граница е 1200 лева за двойна стая.
Ето такива оферти за незабравими преживявания предлага Кавала, но за събирачите на приятни впечатления и обикновените колекционери на магнити е достатъчно да се изкатерят до върха, за да се снимат пред паметника на известния владетел и да погледат как от родната му къща се вее гръцкото знаме. По старите улици се редуват почти съборени изоставени къщи и нови постройки, издигнати обаче в общия архитектурен стил, който ние наричаме възрожденски. На някои врати висят окачени подкови от синьо стъкло за късмет а други са оковани с вериги и чакат стопаните, които са ги загърбили.
Много гърци вече са уморени от кризата, това се усеща почти навсякъде, макар да не са загубили онази доза чувство за превъзходство, която дразни останалите народи в региона, особено нас. Въпреки това в множеството ресторантчета край морето ви посрещат няколко сервитьора едновременно със заучената усмивка, която вероятно си закачат рано сутрин и смъкват в края на работния ден. Печелят, естествено, най-настоятелните. Ако има в екипа един-двама българи – това е истински бонус, защото ухажването върви на двата езика едновременно. Менюто пък е изписано на три езика - има гръцки, български и турски. Това са основните гости на заведенията в бялата Кавала и затова никой не си прави дори труда да предложи листата на английски.  
Комуникацията върви и на една странна смесица от балкански думи където всеки разбира другия, без да знае езика му. Ако нямате късмета да имате приятел грък, който да направи избора на храна, не се нахвърляйте на месните продукти. Тук край брега рибата е цар в чинията. Обядът за четирима излиза около 60-70 евро, ако се опитат различни морски деликатеси. В нашия случай това бяха два вида риба, калмари, октопод, няколко вида салати, храната поляхме с бира, а доволните собственици ни почерпиха с прекрасен кадаиф. Такива ми ти работи стават в „окъсала” Гърция, където клиентът все още е на почит.
Разходката по крайбрежната улица е абсолютно задължителна след обилния обяд, тук може да се срещнат щастливи български младоженци, които се снимат на фона на остров Тасос, който се вижда в далечината. Риболовните корабчета пък са пълни с работници от Пакистан и някои арабски държави. Щом стане време за молитва към Аллах, те опъват разкъсани кашони вместо килимчета към Мека и се отдават на молитви независимо от зяпачите.
 За да не си тръгнете с празни ръце от Кавала, е добре още в началото да си вземете някои от обичайните за подобни места джунджурийки – за тях може да платите и в левове, а някои от магазинчетата се държат от българи. Изборът на магнити е огромен – от картини с изглед от Кавала, през изображения на икони от Атон и доста смели древногръцки гей сцени. За няколко часа в Кавала това е изборът. Ако разполагате обаче с повече време, непременно трябва да видите и музеите на тютюна и на морето, акведукта Камарес, построен от Сюлейман Великолепни, и древния град Филипи, където всяко лято се провежда фестивал на изкуствата.
Monitor

Сградите, които ни се усмихват..

Художник върна усмивките на няколко сгради в Русия. Никита Номерц реши да превърне сивите и скучни комунистически стари сгради в платна на позитивното си изкуство. Неговата изложба се нарича „Живата стена” и е разположена върху различни изоставени постройки.
Той е обиколил доста руски градове като във всеки един от тях префасонира различни сгради. Вдъхва им нов живот и ги прави една идея по-весели. Причината да се захване с това си начинание, че иска да зарадва хората и да ги накара да се усмихнат, когато минават покрай някоя от творбите му. Това обяснява младият художник.
Времето, което отделя за рисунките е различно според големината им. Понякога е по-малко и от час. Освен всичко той е кръстил всяка от картините си подобаващо.
"Зъбатият човек"

"Очите на града"

"Часовой"

"Лято във Вайкса"

"Лицата"

"Човекът кула"

"Просто се усмихни"

"Подземният жител"

"Човекът край реката"

"Огън в очите"

"Отвори си очите"

Източник: daily mail