Показват се публикациите с етикет археологически. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет археологически. Показване на всички публикации

Глухите камъни крият град,по-голям от Перперикон


Глухите камъни /Silent Stones/ е скален култов комплекс, създаден от траките преди няколко хилядолетия. Намира се на няколко километра от село Малко Градище в североизточните Родопи. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок, който изниква от земята като гигантски зъб висок 30 метра. Ролята на тези отвори не е напълно изяснена, но се предполага, че са се използвали за погребални урни. На 50м. от нишите са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение дълго 2м. и широко 1,5 метра, издълбано в гранитната скала. От него чрез 33 издялани в камъка стъпала се отива на самия връх, на който е разположена гробницата - мавзолей. Тя е с много по-големи размери, където е погребан знатен тракийски вожд. Целият погребален комплекс Глухите камъни е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес. Мегалитният комплекс Глухите камъни е бил едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети. Това усещане се подсилва и от невероятната панорамна гледка от върха му, от който като на длан се вижда язовир Ивайловград.

Тракийски град, по-голям от Перперикон, крият Глухите камъни




Цяло тракийско селище е скрито под местността Глухите камъни до любимешкото село Малко Градище. Такива са твърденията на известни родни археолози, които в различни периоди от време са провеждали проучвателни дейности край историческата забележителност в Източните Родопи. Последните опитващи се да намерят доказателство на тази теза са д-р Георги Нехризов и екипът му от специалисти, които до края на месеца имат задачата детайлно да разучат от кой период датират Глухите камъни и за какво са били използвани те.
Те смятат, че ако успеят научно да обосноват своите твърдения, ще се започне поетапното разкриване и търсене на древното селище. За него пък се смята, че е в пъти по-голямо от Перперикон.
Според историческите летописи, някъде в този регион през първото хилядолетие преди Христа наистина е съществувал древен град. Той бил един от най-добре развитите в тази част на империята.
Все пак специалисти преценяват, че скалният комплекс около Малко Градище е бил предпочетен и по друга причина. Той се намира на най-високия връх, от който се виждат и Арда, и Марица, а древните вярвания са, че именно на такива места боговете са по-близо и общуването с тях става възможно. Именно заради това археолози все пак смятат, че Глухите камъни е върховата част от мистериозното скално селище, съществувало в тази местност преди повече от 22 века.
Още по-интересно е, че там има византийска църква, която обаче е срутена до основи и все още трудно може да се прецени от кой период е.
Работата там тепърва започва. Множество родни историци и траколози предричат, че се крие нещо много голямо. Откритието ще взриви културната общественост не само у нас, а и в целия свят.
Ако това се случи, освен историческата му стойност откритието ще има и икономическа. То би довело до съживяване на целия регион Източни Родопи.
Кметицата на най-близкото до Глухите камъни село Малко Градище, Мария Петкова, споделя, че на практика там може да се приютят част от евентуалния поток посетители. Въпреки че в селото няма
къщи за селски туризъм, при евентуално отприщване на интереса мнозина от предприемчивите жители биха инвестирали в това, смята кметицата.

В Малко градище от поколения се предава древна легенда. Според нея някъде в местността Глухите камъни имало гробница, в която бил положен именит тракийски владетел. Според тогавашните вярвания той бил погребан с цялата си посуда и “9 вола злато”. Именно тази легенда се опитват да разшифроват през годините иманяри. Пак според местните митове и легенди, въпросният владетел бил погребан навръх Никулден. Затова вярванията са, че всяка година на тази дата златото заблестявало с пълната си красота, въпреки че е скрито в дълбините на пещера, намираща около Глухите камъни.
В селото се носят слуховете, че в култовата местност иманяри постоянно намират златни находки. Все още се говори как навремето именно с намереното злато някои вдигнали къщи и големи сватби.
























Снимки:http://avtotravel-bg.blogspot.com

Старинна крепост край границата с Гърция разкрива тайните си


Винаги ми е харесвал моментът, когато, пътувайки нанякъде, видиш отклонение с черен път и решиш да кривнеш по него, за да стигнеш до нова хубава гледка или интересно откритие.

Снимките с офроуд похода Ком-Емине и романтиката на множеството исторически места, които снимаме с нашата фотографска агенция, роди идеята за експедиция „Преоткрий България”. През последните години пробвах различни серийно оборудвани коли за каране извън асфалтовите пътища и с разумно шофиране успявах да стигна до доста отдалечени и нелеки като терен места заедно с колеги журналисти. Постепенно се избистри планът за мобилен медиен екип от любители на историята и природата, който да снима и събира информация за малко известни и останали встрани от масовия възторг места.

Започнахме през пролетта от Ивайловградско, след като прочетохме в Интернет за средновековна крепост, която доскоро е била недостъпна за обикновени хора, защото се е намирала на кльона при границата с Гърция. Археолози са започнали да проучват обекта, но в пресата открихме само откъслечна информация. Хванахме пътя натам с приключенска тръпка в сърцето.

Вечерта в Свирачи умувахме с приятелите ни от селото как да стигнем до крепостта при границата. Оказа се, че местното население не е твърде развълнувано от археологическите разкрития и е трудно да намерим човек, който е ходил там. Районът е доста зле като GSM покритие, но откъм малката селска кръчма течеше чуден незаключен WiFi Интернет, осигурен за любознателната внучка на стопаните. В мрежата не открихме достатъчно точна информация, имаше само публикации за пресконференция, дадена от археолозите, но без особени подробности. На сутринта намерихме човек, който е ходил на мястото – Жоро Дамянов, шофьор в община Ивайловград и запален краевед.

След кратки преговори с кмета получихме водач и потеглихме към крепостта. Оказа се, че мястото е между селата Славеево и Хухла и се влиза откъм Славеево. Пролетните дъждове бяха наквасили добре почвата и водачът ни огледа скептично лъскавия ни автомобил, сякаш се чудеше с кой акъл сме решили да го каляме и дращим в храстите. Последва дълъг спор дали ще мине през първия заблатен участък и как ще се справи на стръмното по-нататък, но ние се впуснахме в приключението. Както и се очакваше, минахме успешно по пътя, който с отпадането на граничната поддръжка е пропаднал на места. Надвисналите клони и храсти безпощадно скърцаха по ламарините, но нямаше друг начин. След стръмно спускане стигнахме почти на брега на Арда, малко преди реката да премине в Гърция.

Част от находките, изложени в Историческия музей на Ивайловград.

Първите останки на крепостта започват оттам. Камъни от нея са използвани и за основата на оградата на кльона. Продължихме да се катерим пеш по тясна пътека, която ни изведе във високото. Гъсто обраслата с ниски дървета и храсти твърдина се простира на над 10 декара, като на места има запазени стени с височина 3-4 метра. Откъм задната порта е стръмното Балък дере, речен каньон с високи склонове, издълбан в каменистата почва от едноименната река.

За първи път археолози работят по крепостта през 2004 година, ръководени от Бони Петрунова. От няколко години разкопките продължава археологът Ивайло Кънев. Малка експозиция с находки от проучванията открихме в музея в Ивайловград. „Хубаво е да се знае, че археологията е свързана не само със златните съкровища – отбелязва Ивайло Кънев в интервю за миналогодишните проучвания. - Добрата археология е тази, която ни помага да разберем каква е била материалната култура на нашите предци, но и която доказва това, което четем в писмените извори. Моята голяма радост беше, че в пласта от ІХ век открих старобългарска коланна апликация. Защото толкова на юг, на 30 км от Одрин, не бяхме намирали присъствие на българи по това време.” Впрочем, откритото от екипа му през това лято също е в подкрепа на тезата, че в крепостта е имало българи в този период.

Снимки: Евгени Димитров

Автор: Евгени Димитров

Защо дишаме прахоляка на другите?


Тракийските владетели пирували на връх Кози грамади

- Иманяри изпреварили учените и взривили ценна надгробна могила на Уйов камък

Стана някак обичайно всяко археологическо лято историците да попадат на изумителни древни находки от времето на тракийските царе. Богатството на земите ни се оказва толкова неизчерпаемо и грандиозно, че сензациите ни връхлитат една след друга.

Поредната изумителна находка - царски палат и светилища, един цял древен тракийски град на четири декара, бе разкрита близо до Тракийския култов комплекс над Старосел, който ни „подари" покойният вече д-р Георги Китов. Археолози сравниха Кози грамади с Мачу Пикчу. Не за да дадат по-голяма тежест на събитието, а защото отношението и на индианците, и на траките към планината е еднакво - тя ги свързва по-пряко с боговете. А също и заради изумителното майсторство на древните строители. Човек не може да не се зачуди как каменни блокове, тежки по тон и половина, са издялани толкова прецизно и как са напаснати един с друг така съвършено.



Както вече се е случвало безброй пъти по нашите земи, иманярите и тук са с няколко обиколки напред пред учените. По пътя към древната тракийска столица има една местност, която и сега се нарича Уйов камък. Мястото е част от надгробна могила. Според спомени на местни жители скалата е била изсечена във формата на гигантски фалос с перфектни анатомични детайли. За траките това било знак, че тук се пазят скъпи предмети. Иманярите - очевидно добре информирани и без да им трепне окото, взривили Уйов камък.

Разкопките и това лято се ръководят от д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей. Според него древният град на Кози грамади е бил тясно свързан чрез пътища с Тракийския култов комплекс край Старосел. На този етап са разкрити царска резиденция, крепост, светилище. Д-р Христов няма и грам съмнение за стойността на артефактите - те са не само с национална, но и със световна стойност и нямат аналог засега никъде другаде в Югоизточна Европа.

Според археолозите този архитектурен комплекс е от V-IV в. пр. н. е. и е разположен на площ не по-малка от 8 дка. Намира се в труднодостъпна местност в Средна гора на височина над 1200 м. Най-голямата гордост на археолозите е разкриването на така наречения тюрсиз, или резиденцията на тракийските владетели. Тук са намерени много монети, сечени по времето на тракийските царе Терес II, Котис I, както и на Аматок, двустранна брадва, която е символ на царската власт при траките.

По преценка на д-р Христов царският палат бил висок пет метра, а кулата до него - шест. Досегашните проучвания сочат, че тук е живял последният могъщ владетел на Одриското царство - Котис I. Повод за този извод им дава „Историята на Филип", писана от Теопмон и преразказана от Атеней. Та в тези древни хроники пише: „На третия ден Филип пристигнал в Онокарсис - място в Тракия с голяма гора, хубаво подредена и приятна за пребиваване, особено през лятото. То било предпочитано от Котис I, който обхождал страната си. И където видел места сенчести с дървета и вода, построявал зали за пиршества. И като посещавал всяко едно от тия места, колкото пъти му се удавало, пренасял жертви на боговете, общувал със сановниците си и се чувствал блажен и щастлив." Според проф. Валерия Фол това е една от последните столици на тракийските владетели, където са били сечени и златни монети.

40 000 разглеждат комплекса в Старосел

През последните години държавата направи много за културната и общата инфраструктура до и около Тракийския култов комплекс над Старосел, заяви специално за вестник „Акцент" кметът на община Хисаря Георги Пирянков. Старосел е най-голямото селище на територията на общината. Хисарският кмет пресметна, че за обща и за културна инфраструктура тук правителството е инвестирало около 8 млн. лв. Според възможностите на бюджета на курортното градче и Хисаря се включва със средства - миналата година общината е отделила 50 хил. лв., тази година за разкопките на Кози грамади е дала 8000 лв.

За асфалтов път до Кози грамади засега не може да се говори, но археологическият обект може да се направи достъпен за високо проходими коли. Според хисарския кмет обаче пари за подобна инфраструктура трябва да се заделят едва когато се добие пълна яснота и се направи по-подробна оценка на археологическия обект.

И културната, и общата инфраструктура в Старосел и около него досега се е изграждала чрез съвместно финансиране от община Хисаря и от държавата. Тази година обаче за първи път от много време насам пари за такива разходи правителството не е отпуснало.Според Георги Пирянков годишно Тракийският храм край Старосел се посещава от не по-малко 30-40 хил. души. Интересното е, че преобладават българи, организирани от туристически фирми. За печалба обаче от този интерес тук не говорят. Всичките приходи отиват за издръжката на обекта - осветление, вода, охрана, екскурзовод.

Кметът не пропусна да каже и едно от притесненията си. Преди време са били разчистени наносите на времето и е бил укрепен куполът на храма в Старосел. Но на поставените тогава здрави акациеви греди вече им изтича 10-годишният срок на годност. И трябват пари за ново укрепване. Засега въобще не е ясно откъде ще се вземат.

Въпреки солидния туристически поток към Старосел, животът на местните хора тук не се е променил почти никак от световната слава на селището им. Местните не без тъга казват, че стандартът им си е все същият - нисък. И продължават да се изхранват най-вече чрез ежедневната битка със земята. Няма лошо, но защо да не е иначе?...

Защо дишаме прахоляка на другите?

На много от българите въобще не им пука за историята - това е ясен и поне засега трудно променим факт. В България истински от древната и както се вижда, величава история на земите ни се интересуват най-вече специалистите и иманярите. Но дори и най-незаинтересуваният нашенец, когато го поемат в чужбина туроператорите, не престава да се възхищава: Къде събул сандалите Александър Велики, как там Клеопатра си е топнала нозете в лековит извор, как Дева Мария е ходила по тази гора и е живяла в точно тази къща над Ефес... И туристите прииждат от цял свят, цъкат с език, щракат с фотоапарати и харчат - за билети, за сувенири, за сандвичи, за картички... Сигурно имаме в пъти по-интересни и оригинални артефакти. А защо не се получава?

Колко в Пловдив знаят, че е един от петте най-древни живи градове в света? Живи, в смисъл че хората никога не са го напускали, откакто под тепетата се е установил първият заселник. А това е 6000 хиляди години назад. Колцина знаят, че библейският апостол Павел е проповядвал в Пловдив Христовото учение? За някои народи само тези факти, а не са само те, са достатъчни, за да се перчат пред света. Но не и ние. Някои досега биха плували в реки от пари заради това щедро минало. Но не и ние. Ето затова все дишаме прахоляка на другите.

Да се стигне до връх Кози грамади и сензационните археологически разкопки, не е лесно. Древната столица на траките е само на 22 км от Хисаря, но това разстояние се изминава за два часа, и то само с мощни джипове. Те се оставят в подножието на върха и пътешествието продължава пеша.

Преображенският манастир край Велико Търново днес чества своя храмов празник


Стотици миряни се събраха на днешния храмов празник на манастира "Св.Преображение Господне" край Велико Търново.

Светата обител е паметник на културата и архитектурата от национално значение. Според историческите хроники манастирът, основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и нейният син Иван Шишман, няколко пъти е опожаряван през годините на османското владичество, а по-късно е разрушен напълно от земетресение. Неговото възстановяване започва през 1825 г. от монаха Зотик с разрешение на турския султан Махмуд.

Градежът на главната църква "Преображение Господне" започнал през 1834 г. възрожденският майстор Димитър Софиянлията, участник във Велчовата завера. След неговата гибел строителството е продължено от майстор Кольо Фичето, който завършва югоизточното манастирско крило, главния вход и камбанарията с часовника. Стенописите, олтарите и иконите в комплекса са изработени от прочутите възрожденски майстори Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Папа Витан.

Сред шедьоврите на българското възрожденско изкуство е стенописите на Захарий Зограф "Колелото на живота" и "Страшният съд", както и портретни изображения на Св.св.Кирил и Методий, Св. Патриарх Евтимий, Св.Теодосий Търновски, както и на царе от Първата българска държава /VII-IX/. През епохата на Възраждането манастирът се превръща в център на национално-освободителните борби. В наши дни обителта е любимо място за отдих на великотърновци и е сред най-посещаваните обекти от маршрутите за поклоннически туризъм.

Поломието – планина под равнината

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Поломието – едно приказно красиво кътче от България
Дунавската равнина далеч не е толкова еднообразна и скучна, както мнозина си мислят! Последвайте течението на р. Русенски Лом, която лъкатуши на територията на община Иваново, за да се убедите в това! Сред плоската като тепсия пустош ненадейно изникват първите ниски възвишения, осеяни с горички, земеделски насаждения и пасища. И още преди погледът да се приспособи към новата гледка, следва изненада! Земята сякаш изведнъж пропада десетки метри надолу в подножието на дълбоки каньони, надупчени целите с непрогледни ниши и пещери. Надвесите ли се над скалните образувания, пред очите ви ще проблеснат сребристата нишка на реката и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом, които се вият в далечината сред приказно красиви долини. Тази необичайна за географските ни ширини картина ще откриете не другаде, а в Поломието. Наричат го още „планина под равнината”.

В закътаните от ветровете долини се е съхранило невероятно биологично разнообразие. Затова по инициатива на местни природозащитници част от територията на Поломието е обявена за природен парк още през 1970 г. Днес, 40 години по-късно, това живописно късче от българската природа е все още диво и незасегнато от масовия туризъм – за радост на орнитолозите! Защото паркът „Русенски Лом” е едно от 5-те места в България с най-много гнездящи в скалите птици. Над каньоните на Поломието кръжат черни щъркели, египетски лешояди, представители на малкия креслив орел… Има и различни видове бухали, а пещерите и дълбоките скални ниши приютяват многобройна популация от прилепи – 25 вида! Решите ли да се разходите в околностите, ще потънете в зелената прегръдка на гъсти широколистни гори и нашарени с цветя поляни, сред които се открояват ярките цветчета на общо 16 вида орхидеи. „Цялото това природно богатство представлява само по себе си чудесна туристическа атракция” – обяснява Милко Белберов – директор на природен парк „Русенски Лом”. Според него обаче един неконтролиран туристически наплив сериозно би накърнил крехкото биологично равновесие на Поломието. Хубавото е, че районът е далеч от големите курорти, а малкото хора, които се отбиват тук, са орнитолози, биолози или заклети природолюбители. Напоследък се наблюдава известно туристическо оживление:

”Орнитолозите познават добре района като биологично важно място от европейско значение, но започнаха да идват и туристи, които са любители на птиците – разказва Милко Берберов. – Опитваме се да управляваме растящия поток от посетители на територията на парка и да развиваме устойчив туризъм. Една от атракциите, които предлагаме, е маршрут с канута по течението на р. Черни Лом. Интересът към него е голям. Тръгва се от подножието на средновековната крепост Червен и след серия от перипетии и красиви гледки се стига до местността на Ивановските скални манастири. В момента дирекцията на природния парк изгражда една екстремна екопътека край с. Нисово. По нея се стига до големия Нисовски скален манастир. За целта са предвидени дървени и въжени стълби, по които туристите да се изкачват на 40-50 м. нагоре в скалите.”

Скалните ниши на Поломието, огласяни от строен птичи хор, в миналото били използвани като свети обители от заселилите се в района монаси. През ХІІІ век в ронливите варовикови скали те започнали да дълбаят десетки параклиси, манастири и килии на различна височина. В продължение на няколко века районът бил един от най-големите духовни и културни центрове по нашите земи. По-късно пещерите били напуснати от техните обитатели и оставени на произвола на природните стихии. Въпреки това в някои от тях са съхранени великолепни фрески и надписи. В наши дни това безценно историческо наследство е под егидата на ЮНЕСКО и е сред най-известните ни туристически забележителности. Повечето от някогашните скални манастири обаче са недостъпни поради лошата инфраструктура. Но за любителите на екстремни преживявания това не е пречка, а напротив! Защото експедициите до някои от тях се превръщат в истинско приключение, наситено с неочаквани обрати и срещи с дивата природа. Едно от най-красивите кътчета на Поломието е село Нисово, закътано по поречието на Бели Лом. „При нас редовно отсядат чужденци, които научават за Нисово от интернет или от „уста на уста” и толкова им харесва, че не искат да си тръгнат оттук!” – казва Пламен Петков – собственик на кокетно семейно хотелче, скрито под сянката на четири бора, и добавя:

„Чужденците се интересуват точно от тези неща. Идват например германци, с раничките, с фотоапаратите, с биноклите. Те харесват точно тази девственост на природния парк. Съчетават екомаршрутите с т. нар. археологически маршрути. През това време се запознават с флората и фауната на нашия край. А в скалите край Нисово гнездят черни щъркели, скални орли и др. В околностите на селото има много елени, глигани... Впрочем съвсем близо до природния парк се намира и дивечовъдното стопанство Батаклията.”

Hotels,Holidays,Tickets...