Поклонници от всички краища на страната прииждат към светата обител, за да пият от лековитата вода и да отдъхнат сред живописната природа на Поломието. Чести гости тук са и вярващи от Румъния, Турция и другите балкански страни, привлечени от преданията за изцелени хора.
Манастирът се намира на около 50 км от областния център Русе и на 20 км от градчето Две могили. Разположен е сред красива вечнозелена гора близо до коритото на река Черни Лом. Няколко монаси посрещат туристите и им разказват увлекателни легенди за това докоснато от Бога кътче на България.С едно предание започва и историята на манастира. Преди много години мястото било земеделска земя на мюсюлманин от селото. Той бил много нещастен, защото момченцето му се родило сляпо. В деня на света Марина 17 юли, човекът взел със себе си на нивата и дванадесетгодишния си син. Оставил го в единия край и отишъл да работи, а когато се върнал с изненада забелязал, че на същото място от земните недра е бликнала вода. Не повярвал на очите си – винаги тъжното му дете сега радостно пляскало с ръце в изворчето. От целебната течност то прогледнало, а щастливият татко подарил нивата на християните за построяването на манастир, в който болните да идват и да се лекуват.Мълвата за прогледналото сляпо момче бързо се разнесла и хората от близо и далеч започнали да прииждат и да пълнят в съдове целебната вода. Отначало християните заградили изворчето с плет, за да го предпазят от домашните животни. После вдигнали на същото място православен храм и го нарекли на света Марина.
Днес изворчето, което се намира точно в средата на манастирската църква, е заградено с осмоъгълен парапет и има три вратички. За да не се получава стълпотворение около него, водата е изведена навън и тече от четири декоративни чучура. Вярва се, че тя помага при очни и бъбречни заболявания.В историческа справка за манастира, написана от един от обитателите му архимандрит Вениамин, са описани и други чудеса, станали на святото място. Съобщава се за излекуван човек, ухапан от бясно куче, а през 60-те години на миналия век силната вяра и лечебната вода помогнали на ням човек да проговори. Описани са и още случаи на излекувани от бъбречни болести хора, на страдащи от базедова болест, фарингит и др. При изследване на водата е доказано, че тя е слабо минерализирана и е подходяща за пиене от всички.„Легендата разказва също, че на това място е имало манастир още по време на Второто българско царство, но той бил опожарен до основи при падането на България под турско робство. На останки от него са се натъквали трактористи и иманяри, но никой не е проучвал зидовете, макар че вероятно биха се разкрили интересни находки и надписи”, обяснява игуменът на манастира архимандрит Емилиян.Близо до светата обител минава т.нар. Шишманов път, а хайдушкото скривалище винаги е било много интересно за туристите. То е открито на около 300 м северно от църквата и представлява стая от около 6 кв. м с височина 1,70 м, до която се стига по тунел.
Monitor




С многобройните си планини, гори, защитени зони и биорезервати, населени от сладкопойни, екзотични, хищни и всякакви други видове птици, България е златна мина за „колекционери” на пернати екземпляри.
Европа и Африка, минава и над България. Трансконтиненталният птичи маршрут прелита над покритите с вековни гори била на Странджа планина и прекосява небето над черноморското ни крайбрежие. Това обяснява и невероятното многообразие от пернати, гнездящи в местните биорезервати и влажни зони. Най-голямата концентрация на прелетни птици ще наблюдавате през есента или напролет край езерата Шабла и Дуранкулак на северното ни крайбрежие. Тогава тръстиковите им брегове потъмняват от стотици хиляди пернати екземпляри. Ятата се издигат грациозно в небето, за да извършат ритуалния си танц, а после се снишават над езерните води и изчезват от погледа. Струва си да запечатате тази магическа картина на лента. Всяка година от тази възможност се възползват хиляди запалени природолюбители от Франция, Дания, Швейцария и Германия. Но най-многобройни са орнитолозите от Великобритания, където живеят над 4,5 милиона т. нар. бърд уочъри. Според Павел Симеонов, който редовно придружава чуждестранните орнитолози по време на странстванията им из България, едно от най-магнетичните места за наблюдение на хвъркати са Източните Родопи. В скалните ниши на планината гнездят колонии от черни щъркели, царски орли и застрашени от изчезване египетски и белоглави лешояди . За тях се грижат от Природозащитния център край град Маджарово, който редовно посреща туристи.







