Гърци напълниха Рилската обител!

30 лв. за Великден в манастир

В Бачково изнасят чудотворната Богородица

Хиляди християни се тълпят в храмовете, за да запалят свещ за Възкресението Христово

ФОТО АНТОН ЧАЛЪКОВ

Вярата надви кризата преди Великден. В очакване на най-светлия християнски празник в края на Страстната седмица хиляди миряни окупираха големите български манастири, за да посрещнат Възкресението по-близо до Бога.

Нашенци и чужденци ще препълнят днес и утре Рилския манастир, който е излъскан като нов за празника. По традиция има много поклонници от Гърция, които не пропускат възможността навръх Великден да запалят свещ и да се помолят в светата обител. Разбира се, няма посетител, които да не се поклони пред чудотворната икона на Света Богородица, която е в центъра на главната манастирска църква "Рождество Богородично". "Най-важното за нас е да изпълняваме службите по канон. А човек трябва да носи вярата в себе си и да влиза чист и искрен в храма", твърди Адрианополският игумен на Рилския манастир Евлогий.

Монасите пък са доволни, че има къде да настанят миряните. Гостите имат избор за нощувката - в хотелския комплекс "Царев връх", който се стопанисва от монасите, или в манастирските килии. Над 150-те легла в хотела отдавна са резервирани. Манастирът води дългогодишни съдебни битки, но успя да си върне собствеността на комплекса. Нощувката на един човек в двойна стая струва 30 лева, а в стая с три легла цената е 25 лева, единичната стая е 40 лева. Леглото в ремонтираните манастирски килии със самостоятелен санитарен възел пък е 12 лева, а в по-старите - 8 лева.

Сигурно е, че в събота и неделя шосето преди Рилския манастир ще е задръстено от автомобили и автобуси. Но хората са готови да стигнат и пеша до светата обител, за да засвидетелстват вярата си. В Бачковския манастир също върви трескава подготовка за празника. И тук отдавна са резервирани всичките над 200 места в манастирските килии. По поляните край обителта пък ще пренощуват стотици вярващи в навечерието на празника.

За първи път тази година помощници на игумена дядо Борис и монасите при боядисването на яйцата на Велики четвъртък бяха дечица от Дома за сираци в Калофер. Според местната традиция всички яйца тук се шарят в червено. Първото се оставя пред чудотворната икона на Света Богородица в манастирската църква. Следващите се заделят за Патриаршията и лично за патриарх Максим. Останалите се пазят за празничната нощ, когато се раздават на миряните. Те ще бъдат почерпени и с традиционния агнешки курбан с джоджен, приготвен по рецепта на бачковките монаси. В обителта вече се готвят и за изнасянето на чудотворната икона на Света Богородица и литийното шествие до местността Клувията в понеделник.
Владимир Симеонов
Ели Куманова

Автo Травел

100-те национални туристически обекта-видео

100 Tourist Sites Of Bulgaria - More amazing videos are a click away

Предоставено от Георги

Откриха на Перперикон бронзови кръстове с мощи на светци..

Върху реликвариите от 10 век е изобразен Христос

При археологическите разкопки на Перперикон екипът на проф. Николай Овчаров откри два плътно затворени бронзови кръста – енколпиони. Енколпионите представляват мощехранителници, в които през Средновековието са съхранявани мощи на светци или парченца от дърво, за които се е вярвало, че са от Светия кръст. Върху намерените на Перперикон паметници е изобразен Христос в дълга дреха и в поза определяща ги в периода Х-ХІ век. В единият енколпион не се откри нищо, докато от централната част на хранилището на втория реставраторите извадиха малки парчета от костици. "Ние не можем да кажем на кой светец са били тези мощи, но определено са представлявали светиня за средновековните хора", казват от екипа.

Преди няколко години на Перперикон бе намерен друг затворен кръст – реликварий с микроскопични парченца от дърво. За него се е вярвало, че е от Светия кръст, на който е разпнат Исус Христос. Днес този кръст е предаден на отец Боян Саръев и той го съхранява в църквата „Успение на Света Богородица” в Кърджали.

Перперикон цяло хилядолетие е бил важен епископски център. А само преди дни при разкопките бе открит оловен печат на византийския сановник Муселий Бакуриани, който вероятно е управлявал Перперикон и земите около него в края на ХІ в. Предполага се, че той е бил син на единия от основателите на Бачковския манастир Григорий или Абазий Бакуриани. Явно връзката на Перперикон с намиращата се само на 60 км християнска обител са били много сериозни още преди хилядолетие.

Голяма Богородица е....

Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Успение на Пресвета Богородица ще се чества във всички епархии на Българската православна църква.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване.

Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата закъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба". Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка.

actualno.com 

Бачковски манастир,Bachkovo Monastery

Бачковският манастир се намира в планината Родопи, на левия бряг на Чепеларска река, на 11 km южно от Асеновград. Основан е през 1083 г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и брат му Абазий, който оставя завещание за изграждането на манастира. В края на 11 век в манастира е създадена Бачковската просветна школа. Патриарх Евтимий (заточен вероятно в манастира) и учениците му развиват активна религиозна, просветна и книжовна дейност в края на 14 век. От най-старите сгради е запазена единствено двуетажната манастирска костница, днес на 300-400 m източно от манастира. Стенописите й се нареждат между най-ценните
Бачковската чудотворна икона на св. Богородица.

Подарена през 1311 г. на обителта от двама грузински пътешественици Атанасий и Окропир. живописни ансамбли на източнохристиянската живопис от 11-12 век. В арките на притвора са изписани ктиторите (вкл. и цар Иван-Александър, който покровителства манастира). След 17 век манастирските сгради се обновяват. Днес те заграждат два двора – северен и южен. Главната манастирска църква ''Св. Богородица'' е от 1604 (стенописи от 1643, 1850). В нея се пази чудодейната икона на Богородица Елеуса със сребърен обков от 1310 г. До нея е двуетажната църква ''Св. Архангели'' (13-14 век). В южния двор е църквата ''Св. Никола'' (1834-37). Върху свода на преддверието на църквата “Свети Архангели” и в притвора на църквата “Свети Никола” са запазени стенописи на Захари Зограф от 1840 – 1841 г. Илюстрациите към евангелските притчи и композицията “Страшният съд” имат не само с художествена, но и документална стойност. Сред портретите на пловдивските първенци художникът изписва и своя портрет. Фреските, които покриват вътрешните стени, свода и фасадата на манастирската трапезария са забележителен паметник на изобразителното изкуство от 17 век. (1603 и 1643 г.). В манастирския музей се пазят художествени ценности, създавани в продължение на девет века.

Мои снимки :