Едно от нещата, които правят най-силно впечатление на всеки, който за пръв път пътува из България, са живописните планински пейзажи. Разгърнали изящните си извивки до най-отдалечените кътчета на страната ни, планините очароват пътешественика с неподправената си красота и невероятното си биоразнообразие. Това уникално богатство обаче рядко се вписва в рекламните брошури и клипове, с които се представяме на световните туристически пазари. Популяризират се най-вече презастроените ни черноморски курорти и ски центрове, които все повече заприличват на квартали от градски тип с роящите се хотели, вилни селища, нощни заведения и др. Затова хората, които искат да отдъхнат на спокойствие отправят поглед към планините – последното убежище на дивата природа у нас. За жалост настъплението на бетона застрашава и тези райски кътчета – предупреждават от Българската асоциация за алтернативен туризъм /БААТ/.
Добри възможности за снежни спортове ще откриете не само в елитните ни зимни курорти, но и във все повече планински селища, разположени далеч от отъпканите туристически пътеки.
Човек може с дни да броди по тесните планински пътеки, край гъмжащи от пъстърва потоци и „накипрени” със снежни шапки върхове, без да срещне други туристи по пътя си. Може да се диви до насита на прозрачни планински езера, в чийто огледални води се гонят пухкави облачета, а погледът му да се „гмурка” в безбрежното море от преливащите една в друга планински вериги, които се разстилат чак до хоризонта. Опознаването на българските планини може да се превърне в невероятно приключение за сетивата и духа, стига да сте по-любопитни и общителни. За целта непременно се отбийте в някое планинско село или градче. Именно там са се съхранили до най-голяма степен духовната култура, живите традиции, бит и фолклор на българина. В Родопите, Странджа, Стара планина и Пирин ще попаднете на малки възрожденски и етнографски селища, които са истински бисери на архитектурата. Там няма да откриете лъскави хотели, боулинг зали и нощни заведения, но затова пък в местните къщи за гости ще се радвате на домашен уют, тишина и досег със запазената природа. Това е и повод да вкусите домашно приготвени специалитети по стари, предавани през поколения рецепти. „ Ако попитате един чуждестранен турист, който не е привърженик на all inclusive пакетите, какво би искал да открие за себе си в България, най-вероятно той ще ви отговори: „Пейзаж, архитектура, стари традиции и днешните хора с техния начин на живот, радости и грижи” – твърди Любомир Попйорданов – председател на БААТ.
Селски къщи за гости, предлагащи домашен уют ще откриете и в най-затънтените кътчета на българските планини.
„Ако има късмет, гостът може бе ще си тръгне със спомена, че тук е опитал най-вкусните домати на света, най-вкусното грозде и изобщо, че се е докоснал до забравени от Запада вкусове – обяснява той. – Много често чужденците споделят, че България е страната, където може да се ходи из планините, без да се срещнат туристи. Те са изненадани, че тук човек може да види звездите и да се наслаждава на нещо непознато в техните страни – пълната тишина. Защото звуковото замърсяване в наши дни е толкова голямо, че в много европейски държави вече няма място, откъдето да не се чува движение на преминаващи коли или камиони. Може би нашият гост ще е имал шанса да опита истинското българско кисело мляко и вкусните домашни манджи… Да, всичко това го има и все още в изобилие! Но в същото време сме свидетели и на това как багерите и асфалтовите пътища напредват неумолимо към разпръснати из планините стари махали и как навлизат в защитените територии със статута на национален парк като Рила и Пирин например.”
В планинските селища са се съхранили до най-голяма степен духовната култура, живите традиции, бит и фолклор на българина.
Инвеститорските апетити, неефективното законодателство и криворазбраните представи за развитието на планински туризъм у нас са на път да преобразят безвъзвратно българския пейзаж – алармират еколози. Според тях строителството на вилни селища и хотели на най-неуместните места без пазарно проучване /или въпреки него/, изсичането на вековни гори с цел прокарване на нови ски писти и съоръжения, безогледното използване на оръдия за сняг и стихийното изграждане на голф игрища могат да предрешат развитието на цели региони. Ето как Любомир Попйорданов вижда бъдещето на планинския туризъм в България:
В Родопите, Странджа, Стара планина и Пирин ще попаднете на малки възрожденски и етнографски селища, които са истински бисери на архитектурата.
„В един от възможните сценарии България има всички перспективи да се превърне в едно от най-желаните и скъпо струващи „села” на Европа. Села, край които да има отлични ски и балнеоложки центрове, приключенски паркове, дори тематични, бутикови и луксозни хотели – това се вписва в нашите представи за устойчив туризъм. Но всичко е въпрос на мярка. Нека към тези места за отдих да се стига не непременно по магистрали, но по отлично поддържани второстепенни пътища. В същото време има и друг сценарий! В него всичко се измерва в кубици бетон, квадратни километри гипсокартон и наредени в гъсти редици фасади на хотели, в които никой не иска да отдъхва. Това е пътят към пълното изчерпване на ресурса за растеж и пълноценно развитие на българския туризъм. България обаче заслужава първия сценарий – този, който залага на качеството, на скъпоструващото село и е носител на автентичност и красота. Това всъщност е единствената ни преспектива!”
Снимки: Венета Николова
Официалното откриване на зимния туристически сезон във всички български планински курорти вече отмина. Скиорите се настаниха в отворилите врати в Банско хотели, пренесоха багажа в наетата от тях вила във ваканционно селище в Боровец, окупираха някоя хубава хижа в Батак и т.н. 
