Чакат арабски шейхове, молят се на братушките

Закъсалите хотелиери в Слънчев бряг са толкова отчаяни, че чакат спасение в арабските милиони, които обеща преди дни странната делегация от Изтока.

Председателката на Съюза на собствениците в курорта Елена Иванова и нейни колеги са се срещнали в столицата с бизнесмените, но конкретни договорки не са успели да постигнат. Въпреки това родните хотелиери се надяват да пробутат закъсалите си обекти на арабските инвеститори. Повечето от тях виждат единствено спасение в арабски инвестиционен фонд, в който има 1,5 млрд. долара. Дали обаче офертата е реална, никой не знае. Брокерите са скептични, те смятат, че арабските милиони трудно ще потекат към Българското Черноморие.

Продават се доста хотели, но сделки няма, твърди Иванова. Единствено хотел "Ясен 2", който бе собственост на руския бизнесмен Труфименко, бе продаден преди няколко месеца. Но така и не се разбра на кого и за колко, заяви тя. Единствените реални купувачи по морето в момента са руснаци. Братушките непрекъснато правят огледи, но купуват само при много изгодни цени.
Елена Димитрова

София - най-красивият град за живеене?

Наскоро София оглави класацията за най-добрия град за живеене в България.

Какво харесват и какво не харесват столичани в своя град, попита Христина Христова. Проблеми и предимства, предимства и проблеми - кръговратът на столичното съществуване.

Анкета:
- Трафикът не ми харесва, парковете са малко.
- Транспортната система, градският транспорт е много далеч от това, което един европейски град трябва да има - да не говорим за европейска столица. И също така липсата на каквато и да било идея за това как чисто архитектурно, строително трябва да се развива града.
- Мръсен град, неуреден град, да излезеш и да се разболееш.

И все пак София е отличник по университети и гимназии с изучаване на чужд език, броят денонощни аптеки, ниската безработицата и културният живот.

- Може би тук има най-много възможности за от различен характер - както за работа, така и ако щете за забавление, за шопинг.
- Кафетата, да кафетата си ги обичаме, свикнали сме си.
- За мен е възможността за работа повече, отколкото градинките, другите градове имат повече паркове.
- Най-харесвам Народния театър.
- И хубавите момичета.

До края на века Черноморието ни ще остане без плажове

До края на века Черно море ще вдигне нивото си с един метър и ще залее брега. 98 на сто от плажните ивици ще изчезнат, алармираха учени на конференция за климатичните промени във Варна.

Движението на водата с 1 см нагоре изяжда 1 метър от брега. За век морето ще "отхапе" 100 метра от сушата и ще потопи крайбрежните ни курорти. Само преди две години официален доклад за промените в климата залагаше едва 35 см вдигане на морското равнище.

Ако песимистичните прогнози се сбъднат, България може да остане без туризъм. Плажовете ни са черупкови, а с вдигане на морското ниво и високите температури се унищожава мидата по крайбрежието, твърдят специалистите.
С 0,6 градуса се е повишила средната годишна температура у нас за последния век. Във Варна между 60-те и 90-те години измерената средна температура е била 12 градуса, а сега е 12,5 градуса.

Според метеорологичните сценарии в Южна България ще стане топло като в Гърция и ще отглеждаме киви и маслини.

В Северна България пък ще бъде топло, както е сега на юг от Балкана, посочи Радослава Манярова, регионален шеф на Националния институт по метеорология и хидрология. Климатичните промени не са само хубаво и топло време. Според световните метеоролози те носят бури, ветрове и катаклизми, съобщи News.dir.bg.

Нестандартното предложение – Нова година на село..

През изминалите няколко години българските села успяха да се превърнат в една от атрактивните дестинации за екскурзии и почивки. Доста от сънародниците ни, а и от чужденците предпочитат да се насладят на красивата природа, без значение от сезона. Това от своя страна стана причина много от хората, живеещи в селата или притежаващи имот на село, да направят необходимите ремонти. На места зеленчуковите градини бяха превърнати в уютни полянки, застлани с райграс, старите конюшни се превърнаха в приветливи битови стаи, а мрачните мазета във възрожденски механи. Благодарение на това редица селски къщи в Чепеларе започнаха да привличат туристи. Същото се отнася и за селските къщи в Берковица, Добринище, Рибарица.
И докато в последните няколко години тези обекти се посещаваха предимно за почивка и отмора по време на отпуските, сега доста от сънародниците ни поглеждат към тях и по време на празниците. Именно поради тази причина вече започнахя да се появяват оферти за новогодишните празници от селски къщи в Берковица и Чепеларе, както и от доста други населени места, за чието съществунване мнозина дори и не са предполагали. Има села, които са в близост до язовири и реки. Посетителите на планинските местности се наслаждават не само на природните забележителности, но и на архитектурните паметници в региона. В повечето случаи обзавеждането в селските къщи потапя туриста в миналото, но не липсват и модерните технологични екстри от настоящето.
Но тъй като в момента говорим конкретно за посрещането на Нова година, съветваме ви да помислите сериозно върху това предложение. Възможно е няколко приятелски семейства или пък компания от добри приятели да наеме една къща и да си спертне незабравима Нова година в уютна селска атмосфера. Цените за различните селски къщи са разнообразни, така както имаме разнообразие и при наемането на хотели. И тук разбира се има промоции и допълнителни бонуси.
Изборът е строго индивидуален за всеки. Ако искате обаче нещо различно, нещо, което не сте опитвали досега и нещо, което ще се различава от всичко останало досега, то предложнието за посрещане на Нова година в селска къща е повече от добро.

Сирия – приятно притегателна и опасно вкусна..

Магдалена Гигова

Арабска република Сирия има толкова ясна държавна стратегия за развитие на туризма, че поддържа репутация на предпочината дестинация в Близкия и Средния изток.

Бившата империя Шам - родината на котките и лалетата, територията с римски руини повече отколкото в сърцето на Римската империя - е с изключителен потенциал за развитие на всякакъв туризъм. Това потвърди и ресорният министър д-р Саадалах Ага Алкалах пред повече от 300 гости от цял свят на фестивала „Пътят на коприната” по най-атрактивните за посетители места из Сирия.

Най-приятни за пътуване в тази посока са ранната пролет и есента, когато максималните температури не надвишават 23-27 градуса. До Дамаск може да стигнете със самолет, но страната трябва да разгледате с автомобил или автобус - пътищата са изключително добре поддържани, независимо дали са край морето или в пустинните райони към Палмира. За вътрешноградски транспорт разчитайте на таксита - тарифите са безбожно ниски в сравнение с нашите.

В мир и любов в Сирия живеят християни и мюсюлмани. И взаимно се уважават. От тук е тръгнало Христовото учение по света. Изключително преживяване е посещението на втората по големина в света джамия - Оммаяд в стария Дамаск. Импозантна по размери, тя е била няколко пъти разрушавана и палена, но винаги реставрирана в цялото си великолепие.

Легендата разказва, че когато мюсюлманите са атакували от две страни християнския Дамаск, градът е паднал без съпротива. Те са обещали да построят 5 църкви, за да издигнат Оммаядската джамия на мястото на древно светилище, по-късно ; църква. Християните се опъвали, защото се мълви, че там е заровена главата на Свети Йоан Кръстител Ако митът е истина, тя продължава да е на същото място. В центъра на мюсюлманския храм има малък параклис, на който се кланят богомолци от всички вери.

Разположена във врящото гърне на Близкия изток - между Ливан, Израел и Ирак, страната е невероятно сигурна. А ако предварително туристът е наясно, че Сирия е нещо като остров на стабилността в региона, то оттук нататък не му остава нищо друго, освен да се потопи в историята и бита на тази гостоприемна държава. И да не се бои от нищо.

Сирия е получила невероятно историческо наследство, хубавото е, че го цени и се грижи за него. Руините и музеите са едни от най-поддържаните. Трудно е обаче да се опише всичко, което може да се види. Това означава да се преразкажат Стария и Новия завет, както и значителна част от историята на Античността и Средновековието. През огромния брой цитадели и древни градове върху това парче земя са минали римляни, византийци, кръстоносци, османци.

Дамаск съчетава модерното с архаичното. В него живеят около 4 млн. души и има огромен брой автомобили. Тук клаксонът минава за национален инструмент, който всеки се забавлява да надува безспир.

Ако си падате по незабравимите гледки, вземете такси към билото на хълма след 11 вечерта. Със сигурност няма да сте сами. Цели семейства със ситни дечица са дошли на пикник по хладина и за да се насладят на дъхоспиращия изглед. Целият град ви намига с милионите си светлини, а нанизите от ресторанти са готови да откликнат на всяко ваше желание.

Мечтаете да чуете на живо езика, на който е говорил Христос? Потърпете 40 минути. Толкова е пътят до градчето Маалюля, вкопано в скалите на 35 км от Дамаск. Жителите му все още говорят на арамейски помежду си и го изучават в училище. В Маалюля се намират едни от най-старите олтари на християнството от IV в., както и манастирът "Св. Текла". Това е една от ученичките на апостол Павел, съхранила християнската вяра по тези места. Бягайки от римските войници, чийто пълководец е бил нейният баща, тя преминала през тесен пролом, дълъг 300 метра. Според легендата точно когато трябвало да минат легионите, планината се затворила и това им попречило да я настигнат. В момента мощите на св. Текла се пазят в манастир, изграден над Маалюля, точно до пролома- спасител. За любителите на необичайния лукс пък е хотелът, чиито стаи са издълбани направо в скалите. Съчетанието от петзвездна и древна обстановка оставя неизтребим спомен.

На север от Маалюля започва каменистата пустиня на Сирия. Пътуването до средата на тази пустош - Палмира, е изпълнено единствено с два цвята - охра и синьо - на камъните и небето. Това е районът на бедуините и на веригата крайпътни заведения "Кафе Багдад" в нещо като бедуинска колиба. В някои от тях обаче има дори безжичен интернет, направили са си собствен сайт, продават сувенири и изобщо въртят интересен алъш-вериш. Всеки турист ковва за спомен по нещичко на стената. Там вече имаше 2 български лева, та се наложи да забием бродирана кърпичка.

Името на веригата идва от пътя, свързващ Дамаск с Багдад. На 200 км навътре в пустинята се стига до Палмира – град- оазис върху земи, населявани от хора преди 4000 години. Името на Палмира се споменава и в Библията като града на цар Соломон. Останки от нея са отлично запазени и до днес. В миналото тя често е бил център на сблъсъци на влияние между римляните и Персия (днешен Иран). Палмира е градът и на красивата царица Занубия, арабският аналог на Клеопатра, за чиято потомка се била обявила. Тя не се поколебала да поведе войските си срещу Римската империя, да обяви сина си за Август, да постигне победа и достойно да понесе поражението си като се самоубие.

Многобройните битки и силно земетресение от XI век сриват почти напълно града. В началото на XX век археолози успяват да разкрият част от него с римския път и амфитеатъра. Палмира е изградена около район с оазиси, в който и до днес живеят бедуини. Така туристите могат да опитат традиционните им ястия, приготвени от самите тях. В т.нар. „бедуин корнър” не само ще хапнете типичния хляб, печен върху нажежена метална сфера, ами ще изрисуват лицето ви с тънък въглен по бедуински тертип и ще друснете подобния на хоро танц „дабка”.

На около 250 км от Палмира се намира вторият по големина град в Сирия - Алепо. Тук е една от на-големите цитадели, строена цели 200 години от XII до XIV век. От нея се открива невероятна гледка. А самата крепост е забележително осветена художествено нощем. Тук т.нар. социални жилища са толкова красиви, че си мислиш как в тях живеят богаташи. А по-състоятелните направо са си построили дворци. От Алепо започва и най-плодородната област на Сирия - граничеща на юг с Ливан, на север с Турция и на запад със Средиземно море. На морската ивица са разположени няколко курорта, най-известният от които е Латакия. Все още досами пясъка на места има оранжерии за домати или казарми, но сирийското министерство на туризма вече има стратегия за развитие, в която са включени и морските курорти. В Латакия катарски и саудитски компании издигат петзвездни хотели и хегемонията на доматите скоро ще бъде победена от летовниците. Когато се говори за едни от най-старите исторически паметници, не трябва да се пропуска и царството на угаритите край Латакия. Градът им, открит в Ебла, е построен 1800 години преди Христа. Тук са и най-старите писмени знаци.

До тук за пиршеството на душата . Сега - за други благини. Сирийската кухня е толкова вкусна за българина, че ще трябва да замижите срещу кантара у дома.

Силно застъпен в местните гозби е патладжанът. Близък до нашенското кьопоолу таббел - паста от син домат, сусамов тахан, кисело мляко и чесън. Мезета се сервират в огромно изобилие и са в състояние да смаят окото и стомаха. А за допълнителното ви омъгляване ще помогне бая силничката анасонова ракия – арак. Впрочем, сирийците правят вино още от римско време и имат доста добри попадения в дъхавото питие. Бирата им е лицензна, но пивка. Тя обаче е малко над 3 долара в ресторант. Същото важи за арака, но и за прясно изцедения сок.

Така че хапвайте прословутото табуле - магданозена салата с булгур и домати, наблягайте на жинжира – салата от джоджен, киселец, домати, лук и хрупкави парченца печено тесто, тънко като кори за баница. Но не бъдете чисто тревопасни. Месо се предлага само прясно - цената на замразеното е два пъти по-ниска в магазините. Агнешкото е фантастично и му липсва специфичния за нашето аромат, то е просто крехко. Най-необичайно за нашето небце е сготвено с фрике - зелено пърлено жито.

А за сладкишите, думите просто не стигат. Независимо дали са захаросани в гъст сироп плодове или миниатюрни баклавички с шам-фъстък. Ядките са на особена почит в Сирия. Във всяка плънка, във всяка гарнитура са прибавени шам фъстък, бадеми и много вкусните, но и трагично калорични кедрови ядки.

Но това е Сирия – приятно притегателна и опасно вкусна!

Стоунхендж- загадката на топлите сини камъни..

Стоунхендж може да се сравни единствено с египетските пирамиди. Величественият тайнствен комплекс векове наред е подхранвал въображението на художници и археолози. Мнозина се опитват да фантазират около някогашните мистериозни ритуали, изпълнявани във и около комплекса. Никой обаче не може да каже какво точно се е случвало там. Някога огромна популярност придоби тезата, че Стоунхендж е построен от келтите и техните жреци друидите. По-късно се установи категорично, че

тази хипотеза е абсолютно несъстоятелна,

тъй като Стоунхендж датира от много по-ранна епоха от времето на келтите. Това обаче не пречи на хиляди поклонници на друидския мит да идват, костюмирани и с келтски знаци, за да се опитат да възкресят миналото, особено по време на лятното равноденствие.

Освен „келтския" мит за Стунхендж има още много легенди за създаването му. Някои от тях - за великаните например, се подхранват от факта, че вътрешният кръг камъни са докарани от планини в Уелс, които се намират на 250 мили (400 км) разстояние. Как са пренесени те, няма ясен отговор. Има обаче възстановки, които позволяват да се вярва, че това е напълно възможно с умна инженерна мисъл.

Толкова много се е изписало за Стоунхендж, а всъщност

толкова малко се знае за него

Всички са виждали снимките и дори мнозина ги поставят на компютрите за скрийн сейвъри. През 70-те и 80-те години информацията идваше от научнопопулярни филми за Стоунхендж и статии в списание „Космос".

Преподавателите по археология в Софийския университет поясняваха, че през същата епоха подобни мегалитни строежи, като прочутия световен исторически обект, се срещат на много места по света, включително и у нас.

Когато приближавате с кола по пътя за Стоунхендж, в долината Солзбъри, първото, което ще видите около древния комплекс,

са... овцете. Те си пасат кротко въпреки постоянния туристически поток. Нестихваща глъч на всевъзможни езици идва от коли и автобуси, целият свят е дошъл да види легендарния обект. Като пристигнете до величествения исторически храмов комплекс, отвъд шосето виждате

пет могили,  наредени  в една линия

Те удивително напомнят на нашите тракийски надгробни могили!

Стоунхендж се състои от два кръга камъни - вътрешен и външен. Външният е с огромни издялани камъни, вътрешният - с по-малки, сини, много особени. Те са по-топли от другите на пипане. Човек може да се убеди лично в това, тъй като един такъв камък е изложен за туристите, независимо че в светилището не може да се влиза без специални разрешения. Чак до 60-те години е било разрешено човек да се шляе из древния свещен комплекс, но множеството набези на хулигани, „ритуалите" на модерните друидски общества и варварщината с брадви са отказали британските власти от този свободен режим. Сега туристите се движат в кръг около кръга. Вървят си около въженцето и слушат по аудиофона на различни езици различни версии, истини и легенди за Стоунхендж.

Един от местните митове въвлича в сътворението на Стоунхендж прочутия магьосник Мерлин и крал Артур от ранносредновековния английски епос за „Рицарите на кръглата маса". Според него дяволът е създал Стоунхендж по поръка на Мерлин. Другата приказна хипотеза е, че митичният комплекс е вдигнат от великани, а третата чудата теза е за намесата на извънземни. Тя, разбира се, е топверсията за Фон Деникен и сие.

По тунел се отива до другата страна на шосето, където има център за посетители с бюфет и магазин за сувенири. Забележете - не ресторанти и кафенета, а само едно място, от което можеш да си купиш сандвич и кафе.

През март 2008 г. археолози получиха разрешение за нови разкопки в Стоунхендж с цел да дооткрият

мистериите около британското древно чудо

Какво е накарало древните ни прадеди да го построят? Няма посетител, който да не си задава този въпрос пред каменното чудо. Археолозите са тези, които трябва да дадат научно обяснение, но и те се колебаят между различните версии. Възможно е комплексът да е бил храм на Слънцето и да е построен от земеделско население, за което светлината и топлината са особено важни за реколтата, съответно и за оцеляването им. А не е ли астрономичен календар? Със сигурност, но това е най-малкото, което може да се каже за Стоунхендж. Очевидно е, че комплексът е имал повече от една функция. Проф. Марк Паркър Пиърсън, който работи по близкото неолитно селище, смята, че Стоунхендж е свързан повече със смъртта, отколкото с живота. Че там древните са общували с духовете на дедите си. Със сигурност Стоунхендж е имал огромно значение за жителите на областта в продължение на хиляда години. Последните разкопки целяха да се разбере кога е построен Стоунхендж. Двамата професори Дарвил и Уейнрайт, които водят разкопките, също имат своя теория. Според тях сините камъни от Уелс са докарани чрез сила. И досега не се знае как точно са били придвижени, ясно е само, че нещо изключително мощно го е направило. В този район на Уелс за лечебната сила на сините камъни се говори в митовете и легендите.

Камъните са подредени в два концентрични кръга.

Кости от болни или ранени приживе хора

са открити под земята около Стоунхендж. Това им дава основание за нова теория за „неолитния Лурдес", при която болни хора от близо и далеч са идвали на това свято място, за да се излекуват. Изследователите смятат, че сините камъни имат лечебна сила и че те са пренесени в Стоунхендж точно защото много хора по онова време са вярвали в магическите им лечебни свойства.

През септември 2008 г. резултатите от разкопките бяха категорични - Стоунхендж е създаден 2300 г. преди Рождество Христово. Ключово беше да се определи времето, за да може да се разбере как и защо е построен мистериозният градеж. Според радиоактивния метод оригиналните сини камъни са поставени там 300 години по-късно, отколкото се смяташе доскоро. Професорите Тим Дарвил и Джеф Уейнрайт предполагат, че Стоунхендж е бил лечебно средище. Други учени спорят с тях, смятат, че монументалният строеж е светилище за почитане на предците или календар за отбелязване на равноденствията.

Според Дарвил и Уейнрайт невероятно многото тела, погребани в могили наблизо, сочат физически болести и недъзи. Анализи на зъбите в гробовете показват, че половината от хората не са били местни от района на Стоунхендж. Досега се смяташе, че Стоунхендж е от 2600 до 2400 г. пр. Хр. За да са абсолютно сигурни в датирането, двамата професори са искали разрешение от English Heritage да разкопаят малко парче от земята в комплекса с размер 2,5 на 3,5 метра, намиращо се между двата кръга камъни.

Разкопките  разкриват  100 парчета органична материя

от оригиналните гнезда, където са поставени сините камъни. 14 от тях са били изпратени за модерно радиоактивно датиране в Оксфордския университет. Резултатът - 2300 г. пр. Хр., е най-възможната дата, когато са били издигнати първите сини камъни. На 3 мили (около 5 км) от Стоунхендж има погребение на „Еймсбъри Арчър", което е тясно свързано с комплекса. Датирането е от същия период. Анализите на тялото на погребания и предметите в гроба му сочат, че е бил богат и могъщ мъж, с познание за работата на металите, който е пътувал от Алпийска Европа до долината Солзбъри по неизвестна причина. Страдал е от сериозно нараняване на коляното и зъбен проблем с възможен фатален край. Двамата професори смятат, че човекът е идвал към Стоунхендж с намерение да се излекува. Доскоро без точното датиране на комплекса не е било ясно има ли връзка между храма и Арчър, когато той е бил жив. Останките му са датирани от същия период, в който и сините камъни на Стоунхендж.

Тази снимка дава представа за мащаба на древния градеж.

По този повод проф. Уейнрайт прави следния коментар: „Защо Арчър е пътувал от Швейцария за Уилтшир? Защото е чувал за лечебната сила на Стоунхендж и е искал да се излекува." Но въпреки че са радетели за тази нова теория за лечението в комплекса, проф. Уейнрайт и колегата му не отричат полифункционалността му. Другите теории за съществуването на комплекса вероятно са също толкова основателни и двамата професори не спорят с тях, а само добавят един нов щрих. Учените откриват и малки отдялани парченца от сините камъни. За тях те предполагат, че вероятно хората са се опитвали да си направят малки амулети от тях. Техни колеги приветстват новото датиране на комплекса, като например д-р Андрю Фицпатрик, като особено важно за установяване на хронологията от събития. Според него новата теория за лечебната сила на комплекса е напълно приемлива, но за него и останалите тези все още са си валидни - че Стоунхендж е

пресечната  точка между  живота и смъртта

Той не е напълно убеден, че Еймсбъри Арчър е дошъл там, за да бъде излекуван. Съгласен е само, че човекът е бил един от най-ранните занимаващи се металургия майстори, който е пътувал по тези места, за да си изкарва прехраната с уменията си.

За този комплекс тепърва ще се правят филми и ще се формират нови хипотези. Неговата тайна продължава да е забулена с паяжината на вековете, но учените непрекъснато разкриват по някой нов елемент от пъзела Стоунхендж.

Снимки: Авторски архив

Стоунхендж продължава да привлича туристи от цялата планета.

monitor.bg

Румънското нашествие в БГ

Лятото си замина, а заедно с него и румънските туристи. И, ако хората от вътрешността на страната не са забелязали нашествието на туристи от северната ни съседка, то живеещите в черноморските градове и села имат представа какво се случва от няколко години насам. По обясними причини разбира се, нашествието бе най-сериозно в Балчик. Както казахме обаче, лятото е зад гърба ни и сега всички погледи са насочени към зимния туристически сезон и разбира се към местата, на които е възможно да посрещнем Нова година.

Оказва се, че родината ни е една от предпочитаните дестинации за вдигане на наздравици вечерта на 31 декември, особенно за румънските туристи. Дори и в предходни години, туристите от север да са пердпочитали Алпите, сега идва ред на хотелите в Банско, Пампорово и Боровец. Същото разбира се важи и за доста от морсикте курорти, в които някои от хотелите отварят врати специално, за да посрещнат новата година.

Причина за изборът на българските планински курорти от румънците разбира се са значително по-ниските цени. Тук се получава две в едно – хем е по-евтино, хем е по-близо. И не на последно място е факта, че за разлика от големите световни дестинации, при нас все още има места. Влияние оказва разбира се и световната финансова криза. Експерти от бранша посочват, че заради кризата, цените са намалели с около 20 проента или поне с толкова ще епо-евтина зимната почивка за румънците у нас. Според данни, които ни останаха като наследство от вече закритата агенция по туризъм, румънците са на първо място сред чуждестранните туристи, които посещават България. Досега обаче те познаваха предимно морските курорти. Както са тръгнали нещата в момента обаче, румънски език през тази зима ще се чува и в спа хотелите в Банско, и в хотелите в Пампорово, и във ваканционните селища в Боровец.

turizam.samo.bg

Last minute офертите спасяват сезона

Според туроператорите last minute-продажбите ще бъдат основните, което означава, че най-активни за продажби ще бъдат ноември и първата половина на декември.

Традиционно се запазва и интересът към основните ни зимни курорти - Банско, Пампорово и Боровец.

Полека се прокрадват групи, които са за СПА курортите. Разнообразие на продукта има, но все още е в много недостатъчен обем, категорични са туроператорите.

Западни туристи пестят с почивки у нас

Британците постепенно се завръщат
 

 
Зимните ни курорти са готови за новия сезон, твърдят от туристическите сдружения.

Туристите, търсещи евтини ваканции, могат да спестят до 40 процента в българските ски курорти, вместо да отидат във Френските Алпи, отбелязва застрахователната компания InsureandGo, цитирана от БТА. Компанията е сравнила цените на полетите, нощувките и лифтовете и е стигнала до заключението, че между Коледа и Нова година скиорите биха похарчили приблизително 819 британски лири (1 евро = 0,89375 бр. лири) за ски ваканция в български зимен курорт, докато в типичен френски курорт почивката ще им струва 1366 британски лири, сочат сметките.

Ръководителят на InsureandGo Пери Уилсън изтъкна, че въпреки признаците за възстановяване на икономиката хората все още не са в добро финансово състояние, така че компанията прогнозира, че на много скиори и сноубордисти ще бъде изгодно да спестят значителни средства, като отидат в страна като България.

България предлага

добро качество на услугите при тези цени

ски пистите да не са големи, но българското правителство инвестира средства, а ски курортите са модерни и добре екипирани с качествени ски училища и технически средства, посочва изданието.

Прогнозата ми е, че този сезон ще имаме, ако не пълно, то поне частично възстановяване на броя на туристите от Русия и Украйна, каза междувременно Любомир Панковски, изпълнителен директор и председател на съвета на директорите в „Алма тур". През изминалия сезон, предвид финансовата криза и страха на туроператорите от тези дестинации, се стигна до намаляване в броя на чартърните седалки, които бяха планирани за България от порядъка на 30%. Що се касае до Русия, предвид факта, че летният сезон приключи доста добре финансово за руските туроператори, то това определено породи апетита и за предстоящия зимен сезон и те ще се опитат да възстановят обемите преди кризата, допълни той.

Традиционно се очакват най-голям брой туристи от Великобритания и Русия. Очертава се обаче

ръст на туристите от Сърбия

и Македония, особено и предвид очакването за отпадането на визите. Другото, което се наблюдава като тенденция, е все по-доброто познаване на българските зимни курорти и разнообразието на българския туристически продукт на румънския пазар, добави Любомир Панковски.

Село Долно Луково – пътуване към миналото

В Долно Луково сякаш времето е спряло.


Автор: Румяна Цветкова

 
Далеч на юг, досами границата ни с Гърция, в пазвите на Източните Родопи се е скътало малко приказно село. Сякаш някоя вълшебница е размахала пръчицата си над него и времето е спряло, а старите каменни къщи са изпаднали в дълбока дрямка. По тесните улички на Долно Луково рядко можеш да срещнеш някой случаен минувач. Местните хора са много дружелюбни и истински се радват на всеки гост, решил да посети селцето им. Въпреки че живеят бедно, те на драго сърце ще го нагостят с вкусни, домашни ястия, приготвени с продукти, които сами отглеждат. Долно Луково има богата история. Нейна пазителка е 70-годишната баба Стефана, някогашна учителка по български език и литература. Тя с радост разплита нишките на миналото пред всеки по-любопитен турист. Разказът й започва от времето, когато селото още се разпростирало на левия бряг по течението на река Бяла и наброявало 70 къщи. В далечната 1693 г. то било покосено от чумна епидемия, дошла от Солун. Оцелелите жители, за да се спасят, преминали на другия бряг на реката и там основали ново село с две махали. От старото селище до днес е останал запазен единствено параклисът на мъжкия манастир “Св. Георги”.

Днес Долно Луково прилича на архитектурен резерват. Старите му каменни къщи, покрити с плочи вместо керемиди, са запазени в автентичния им вид. Навремето почти всяко семейство в селото е отглеждало буби, поради което и къщите му са били оформени като бубарски. Ако през Възраждането основен поминък на местните е било пашкулопроизводството, то в наши дни те се занимават с отглеждането на тютюн и сусам. Част от чара на селото е и малката пивница, която заедно със смесения магазин, се помещават в една бяла двуката къща на селския мегдан. Гордост на местните хора обаче е една от най-старите черкви в района – “Св. Св. Константин и Елена”, построена изцяло с дарения. Нейната история разказва баба Стефана:

“През 1806 г. местните жители решават да построят този храм. Мястото е избрано не случайно, защото тук е имало дъбова гора. И тъй като по това време все още не сме имали църковна независимост, хората използвали един османски закон, според който покрит духовен храм не се разваля. Затова те захванали бързо да го изградят, като работели само нощно време, а пред властите казвали, че строят селски обор. По тази причина църквата няма прозорци. За една седмица тя станала готова. За да покажат, че е християнски строежът, хората вградили в стената кръст. Черквата вече е на 203 години и всичко в нея е автентично. Тя е интересна със своите стенописи, които са дело на неизвестни местни зографи. Черквата е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското няма стенописи и икони. Днес то е превърнато в малък музей на селото. Олтарът е направен върху леска. Върху него е изобразено всичко, което ражда земята на Долно Луково – и гроздето, и пашкулите. Притежаваме икони, които са на над 200 години, а иконата на Константин и Елена и на Света Богородица са на повече от 500 години. Те са пренесени от изгорялата черква на старото село. “Св. Св. Константин и Елена” и старата черква на Арбанаси са единствените у нас, в които е рисувано върху глинен грунд. Те са били измазани с червена пръст заедно със слама и след това отгоре е рисувано. Това е и единствената черква, която има кладенец вътре в олтара. 

Църквата няма камбанария. До средата на миналия век дървено клепало, окачено на един от високите дъбове около храма, възвестявало на миряните за молитва. Днес храмът не е действащ. Единствено на храмовия празник на 21 май се отслужва литургия. През 1896 г. жителите на Долно Луково построяват в центъра на селото голяма трикорабна базилика с камбанария.

Снимки: автора

bnr.bg

По следите на римляни и траки в Източните Родопи

Поглед от крепостта ЛютицаОстанки от една от кръглите кули, охранявали крепостта.

Снимки: автора 

Не е необходимо да сте проницателен детектив като прочутия Шерлок Холмс, за да откриете следите, оставени от римляни и траки, населявали преди хилядолетия нашите земи. Мистични скални светилища, долмени, антични вили и древни крепости, както и откритите в тях ценни археологически находки, разбулват част от тайните, с които е бил обвеян животът на предшествениците ни.

Източните Родопи са най-богатата планина в Източна Европа на мегалитни паметници (мегалит от сторогръцки език се превежда „голям камък”) от тракийската епоха. Тук може да бъде видян и единственият в България кромлех. Древното съоръжение е изградено от вертикално побити огромни скални късове, разположени в кръг с диаметър около 10 метра. Това е един от най-старите храмове на открито, свързани с култа към слънцето. И въпреки, че българският кромлех е значително по-малък от най-прочутия в света – Стоунхендж (100 м. в диаметър), той също продължава да пази тайни за жертвоприношения и ритуали още от VІІІ-VІ в. пр. н.е.

Кромлехът се намира недалеч от село Долни Главанак. Със средства по програма ФАР е изграден информационен център, в който можете да получите повече информация за древното съоръжение. Направена е и специална алея, която отвежда до него.

Сред най-ценните паметници на културата в Източните Родопи е и античната вила „Армира”, разположена на около 4 км. от Ивайловград. Това е най-пищно украсеният частен дом от римската епоха, разкрит по българските земи. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар. Той получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така добил правото да построи вилата през втората половина на І век. Тя е била на два етажа. На първия е имало двадесет и две помещения – зала за пиршества, приемна на господаря, спални и други жилищни помещения, баня по римски образец със сауна, всички организирани около голям басейн в средата. На втория етаж са били разположени още спални, работните помещения за жените и други.

В част от сградата е имало римски тип отоплителна система – хипокауст, останки от която могат да бъдат видени и днес. Вила “Армира” е най-ценна с богатите си и добре запазени мозайки. Тя е единственият подобен паметник не само в България, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите.

“В мозайката има някои типично тракийски символи като лабрисите – обяснява Николина Райкова, екскурзовод към община Ивайловград. – Те наподобяват тракийската двойна брадва, символизираща владетелската власт. Мозайката в кабинета на собственика на вилата е изцяло с такива тракийски символи. Друг интересен символ е този, който наподобява тракийския щит. Много характерен мотив на украсата е свастиката.

Самата дума “свастика” от санскритски означава “бъди щастлив” и тук тя символизира именно пожеланието за щастие и за плодородие. В мозайката има и някои растителни елементи като бръшляновите листа, които са типично средиземноморско растение. Изобразени са също лилиум, лале и различни геометрични елементи. Най-красива е украсата около самия басейн. Стенната облицовка е мраморна. Хермите са също един от символите на вилата, заедно с изображенията на Медуза Горгона. Не случайно вилата е изцяло украсена в мрамор. Нейните собственици, в продължение на 4 века, от първи до четвърти век, са се занимавали с търговия с мрамор. Тук е имало мраморни кариери, които в периода І-ІV век са били експлоатирани активно и се е изнасял мрамор за цялата Римска империя. След първи век мраморът навлиза широко в империята за украсата на частни домове и обществени сгради. Добиваният тук мрамор е бил на четвърто място по качество в цялата Римска империя.”

Недалеч от вила “Армира” иманяри откриват и една от най-големите могили в България от римската епоха. Могилата при село Свирачи е с диаметър около 60 метра и е била с оригинална височина от около 20 метра. Тя е била издигната като погребален мемориален паметник за един от първите владетели на вилата. В нея обаче е погребана жена, за която археолози предполагат, че е била негова близка родственица. Над вила “Армира” тръгва приятен планински път, който ще ви отведе до друг интересен обект – средновековната крепост “Лютица”, обявена за археологически паметник на културата.

“Средновековната крепост Лютица е една от най-големите крепости в България – разказва отново Николина Райкова. – Тя е известна още като Мраморния град, тъй като в изграждането на крепостните стени е използван местен мрамор, с какъвто е била украсена и вила “Армира”. Основите на крепостта са от ІV век. Те са поставени от византийците. В различните периоди от историята крепостта е преминавала в български и във византийски ръце, каквато е съдбата на много такива погранични крепости. Общата дължина на крепостните стени е 600 м., като на някои места те достигат до 10 м. височина. Крепостта е била охранявана от 12 крепостни кули. Осем от тях са запазени до днес, като пет са с правоъгълна форма, две са кръгли и една осмостенна. Кулите в северния край са служели за водохранилища, а тези от южната страна са били предназначени за жилища на войниците.”

bnr.bg

Румяна Цветкова

По-евтини нощувки в хотелите през зимата – не, ще се залага на бонусите

Поевтиняване на нощувките в хотелите през зимния туристически сезон тази година няма да има, обявиха редица хотелиери от страната.

Факт е, че очакванията на туристите бяха за по-евтини цени в хотелите в Банско, вилните селища в Пампорово, ваканционните селища в Боровец и останалите туристически обекти в страната, които ще приютят решилите за изкарат почивката си в планината.

Причината за тези очаквания разбира се бе световната финансова криза. Оказва се, че през този зимен туристически сезон хотелиерите ще разчитат на бонусите. Вече се разработват и различни специални оферти за коледните и новогодишни празници, които миналата година се оказаха с 20 % по-печеливши от очакванията на бранша.

Собствениците на хотели се надяват да се възвърне интересът на туристите от другите балкански държави към българските зимни курорти. Оказва се, че в кризата най-устойчиви са хотелите, които имат места за около 25-30 гости, защото не се налага да плащат на персонал, който да ги обслужва.

Тук разбира се става въпрос за семейните хотели. А такива имаме във всички зимни курорти – имаме семеен хотел в Добринище, семейни хотели в Банско, в Пампорово, в Чепеларе и т.н. Семейните хотели се оказаха най-устойчиви на тази криза, тъй като нямат голям персонал и в повечето случаи в тях работи цялото семейство. Дори и само един клиент да посети обекта, половината от получените средства, остават в хотела.

И тъй като заговорихме за бонуси, ето и какви са те в момента. Типичният пример е една безплатна нощувка, когато резервирате стаи в даден хотел за по 4-5 дни. Има и такива, които дават SPA услуги като бонус или пък безплатна вечеря. Можете да срещнете още и бонус под формата на анимации. Или казано най-точно – хотелиерите имат пълната свобода сами да решават какви бонуси да дават и по какъв точно начин да привличат туристите в своите хотели.