Поглед от крепостта ЛютицаОстанки от една от кръглите кули, охранявали крепостта.
Снимки: автора
Не е необходимо да сте проницателен детектив като прочутия Шерлок Холмс, за да откриете следите, оставени от римляни и траки, населявали преди хилядолетия нашите земи. Мистични скални светилища, долмени, антични вили и древни крепости, както и откритите в тях ценни археологически находки, разбулват част от тайните, с които е бил обвеян животът на предшествениците ни.
Източните Родопи са най-богатата планина в Източна Европа на мегалитни паметници (мегалит от сторогръцки език се превежда „голям камък”) от тракийската епоха. Тук може да бъде видян и единственият в България кромлех. Древното съоръжение е изградено от вертикално побити огромни скални късове, разположени в кръг с диаметър около 10 метра. Това е един от най-старите храмове на открито, свързани с култа към слънцето. И въпреки, че българският кромлех е значително по-малък от най-прочутия в света – Стоунхендж (100 м. в диаметър), той също продължава да пази тайни за жертвоприношения и ритуали още от VІІІ-VІ в. пр. н.е.
Кромлехът се намира недалеч от село Долни Главанак. Със средства по програма ФАР е изграден информационен център, в който можете да получите повече информация за древното съоръжение. Направена е и специална алея, която отвежда до него.
Сред най-ценните паметници на културата в Източните Родопи е и античната вила „Армира”, разположена на около 4 км. от Ивайловград. Това е най-пищно украсеният частен дом от римската епоха, разкрит по българските земи. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар. Той получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така добил правото да построи вилата през втората половина на І век. Тя е била на два етажа. На първия е имало двадесет и две помещения – зала за пиршества, приемна на господаря, спални и други жилищни помещения, баня по римски образец със сауна, всички организирани около голям басейн в средата. На втория етаж са били разположени още спални, работните помещения за жените и други.
В част от сградата е имало римски тип отоплителна система – хипокауст, останки от която могат да бъдат видени и днес. Вила “Армира” е най-ценна с богатите си и добре запазени мозайки. Тя е единственият подобен паметник не само в България, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите.
“В мозайката има някои типично тракийски символи като лабрисите – обяснява Николина Райкова, екскурзовод към община Ивайловград. – Те наподобяват тракийската двойна брадва, символизираща владетелската власт. Мозайката в кабинета на собственика на вилата е изцяло с такива тракийски символи. Друг интересен символ е този, който наподобява тракийския щит. Много характерен мотив на украсата е свастиката.
Самата дума “свастика” от санскритски означава “бъди щастлив” и тук тя символизира именно пожеланието за щастие и за плодородие. В мозайката има и някои растителни елементи като бръшляновите листа, които са типично средиземноморско растение. Изобразени са също лилиум, лале и различни геометрични елементи. Най-красива е украсата около самия басейн. Стенната облицовка е мраморна. Хермите са също един от символите на вилата, заедно с изображенията на Медуза Горгона. Не случайно вилата е изцяло украсена в мрамор. Нейните собственици, в продължение на 4 века, от първи до четвърти век, са се занимавали с търговия с мрамор. Тук е имало мраморни кариери, които в периода І-ІV век са били експлоатирани активно и се е изнасял мрамор за цялата Римска империя. След първи век мраморът навлиза широко в империята за украсата на частни домове и обществени сгради. Добиваният тук мрамор е бил на четвърто място по качество в цялата Римска империя.”
Недалеч от вила “Армира” иманяри откриват и една от най-големите могили в България от римската епоха. Могилата при село Свирачи е с диаметър около 60 метра и е била с оригинална височина от около 20 метра. Тя е била издигната като погребален мемориален паметник за един от първите владетели на вилата. В нея обаче е погребана жена, за която археолози предполагат, че е била негова близка родственица. Над вила “Армира” тръгва приятен планински път, който ще ви отведе до друг интересен обект – средновековната крепост “Лютица”, обявена за археологически паметник на културата.
“Средновековната крепост Лютица е една от най-големите крепости в България – разказва отново Николина Райкова. – Тя е известна още като Мраморния град, тъй като в изграждането на крепостните стени е използван местен мрамор, с какъвто е била украсена и вила “Армира”. Основите на крепостта са от ІV век. Те са поставени от византийците. В различните периоди от историята крепостта е преминавала в български и във византийски ръце, каквато е съдбата на много такива погранични крепости. Общата дължина на крепостните стени е 600 м., като на някои места те достигат до 10 м. височина. Крепостта е била охранявана от 12 крепостни кули. Осем от тях са запазени до днес, като пет са с правоъгълна форма, две са кръгли и една осмостенна. Кулите в северния край са служели за водохранилища, а тези от южната страна са били предназначени за жилища на войниците.”
Кромлехът се намира недалеч от село Долни Главанак. Със средства по програма ФАР е изграден информационен център, в който можете да получите повече информация за древното съоръжение. Направена е и специална алея, която отвежда до него.
Сред най-ценните паметници на културата в Източните Родопи е и античната вила „Армира”, разположена на около 4 км. от Ивайловград. Това е най-пищно украсеният частен дом от римската епоха, разкрит по българските земи. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар. Той получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така добил правото да построи вилата през втората половина на І век. Тя е била на два етажа. На първия е имало двадесет и две помещения – зала за пиршества, приемна на господаря, спални и други жилищни помещения, баня по римски образец със сауна, всички организирани около голям басейн в средата. На втория етаж са били разположени още спални, работните помещения за жените и други.
В част от сградата е имало римски тип отоплителна система – хипокауст, останки от която могат да бъдат видени и днес. Вила “Армира” е най-ценна с богатите си и добре запазени мозайки. Тя е единственият подобен паметник не само в България, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите.
“В мозайката има някои типично тракийски символи като лабрисите – обяснява Николина Райкова, екскурзовод към община Ивайловград. – Те наподобяват тракийската двойна брадва, символизираща владетелската власт. Мозайката в кабинета на собственика на вилата е изцяло с такива тракийски символи. Друг интересен символ е този, който наподобява тракийския щит. Много характерен мотив на украсата е свастиката.
Самата дума “свастика” от санскритски означава “бъди щастлив” и тук тя символизира именно пожеланието за щастие и за плодородие. В мозайката има и някои растителни елементи като бръшляновите листа, които са типично средиземноморско растение. Изобразени са също лилиум, лале и различни геометрични елементи. Най-красива е украсата около самия басейн. Стенната облицовка е мраморна. Хермите са също един от символите на вилата, заедно с изображенията на Медуза Горгона. Не случайно вилата е изцяло украсена в мрамор. Нейните собственици, в продължение на 4 века, от първи до четвърти век, са се занимавали с търговия с мрамор. Тук е имало мраморни кариери, които в периода І-ІV век са били експлоатирани активно и се е изнасял мрамор за цялата Римска империя. След първи век мраморът навлиза широко в империята за украсата на частни домове и обществени сгради. Добиваният тук мрамор е бил на четвърто място по качество в цялата Римска империя.”
Недалеч от вила “Армира” иманяри откриват и една от най-големите могили в България от римската епоха. Могилата при село Свирачи е с диаметър около 60 метра и е била с оригинална височина от около 20 метра. Тя е била издигната като погребален мемориален паметник за един от първите владетели на вилата. В нея обаче е погребана жена, за която археолози предполагат, че е била негова близка родственица. Над вила “Армира” тръгва приятен планински път, който ще ви отведе до друг интересен обект – средновековната крепост “Лютица”, обявена за археологически паметник на културата.
“Средновековната крепост Лютица е една от най-големите крепости в България – разказва отново Николина Райкова. – Тя е известна още като Мраморния град, тъй като в изграждането на крепостните стени е използван местен мрамор, с какъвто е била украсена и вила “Армира”. Основите на крепостта са от ІV век. Те са поставени от византийците. В различните периоди от историята крепостта е преминавала в български и във византийски ръце, каквато е съдбата на много такива погранични крепости. Общата дължина на крепостните стени е 600 м., като на някои места те достигат до 10 м. височина. Крепостта е била охранявана от 12 крепостни кули. Осем от тях са запазени до днес, като пет са с правоъгълна форма, две са кръгли и една осмостенна. Кулите в северния край са служели за водохранилища, а тези от южната страна са били предназначени за жилища на войниците.”
bnr.bg
Румяна Цветкова
Румяна Цветкова
