Най-достойните градове за мъжки отдих

Западни журналисти изготвиха класация на 29-те града, които всеки един мъж трябва да посети през годината. На любителите на бурния нощен живот авторите на списъка препоръчват посещение на Тел Авив, пише РБК.

Градът получи възможно най-високата оценка - 10 точки, в категроията „нощен живот за мъже". Трябва да се каже също, че в общия списък Тел Авив заема 13-о място, с общо 78.4 точки за хубаво време, красиви жени, история, качество на храната, ниво на хотелите и за други достойнства.

В общия списък първото място зае Барселона, със спечелените 85.1 точки (отличена в категория „спорт и пътешествие"), след нея са Буенос Айрес (84.8 точки), а на трета позиция е Маями (84.2 точки).

В челната Десетка на най-желаните от мъжете градове попадат още Ню Йорк (с награда в категория „храна"), Лондон („храна" и „история"), Сеул, Париж („храна" и „история"), Мелбърн, Банкок и Лас Вегас на десето място.

Как проговориха скалите на Перперикон..

Знаци и надписи разкриват тайни от историята

Често се говори за открити в земята несметни съкровища от древността. Всъщност археологията има съвсем други цели. Тя е призвана да извади на бял свят всичко запазено от живота на изчезнали цивилизации. Въз основа на понякога нищожни следи учените се опитват да възстановят случилото се преди хилядолетия. В това отношение са важни както монументалните останки от отдавна загинали храмове и селища, така и най-дребните следи от загубеното минало. Но без съмнение най-ценни са надписите. Учените са открили в намерени текстове имената и историческата съдба на не един и два забравени града, чието съществуване щеше да остане напълно неизвестно. Не по-малко забележителни са рисунките и символи, надраскани от обикновени хора и пресъздаващи техния бит и мироглед.

Надписът на Юлиус Тейменос от III-V в.

Проф. Николай Овчаров

Преди години баща ми, проф. Димитър Овчаров, откри по крепостните стени на Велики Преслав стотици изображения, врязани през IХ-Х в. по време на караул от охраняващите ги стражи. В тях те разказват образно за военни победи, ловни успехи, все още живи езически обичаи.
Свещеният скален град Перперикон също даде достатъчно примери в тази насока. През 1983 г. заедно с друг тогава млад археолог, Живко Аладжов, започнахме разкопки на северния склон на хълма, на стотици метри под крепостта на върха. Вниманието ни бе привлечено от многобройните рисунки, врязани с остър предмет по стърчащите на места скали. Това са характерни изображения на женски полови органи и на играта "дама", която в различни религии представлява символичен модел на света. А върху висока канара на самия връх бе изобразена главната тюркска богиня на плодородието Умай с ореол около главата и лък в едната ръка. Оказа се, че това са рисунки графити от VII-VIII в., оставени от водената от вожда Кубер прабългарска група, навлязла далеч във Византия и заселила се по южните склонове на Родопите. Изображенията имат аналогия с паметниците от Плиска и Велики Преслав, столиците на създадената в 681 г. Дунавска България.
През последните десет години ние разкрихме на Перперикон високо запазените руини на цял античен град. Неговото начало се крие в дълбините на историята, но през III-V в. селището достига най-големия си разцвет. От тази епоха произхождат стотици ценни находки, говорещи за охолния бит на жителите.
Заедно с разрасналия се Дворец светилище с крепостна стена е обграден целият Акропол. Вътре е имало прекрасни дворци и храмове. Само в западната половина на Акропола разкритите обществени и жилищни сгради от римската и късноантичната епоха надхвърлиха цифрата 30. Днес те са запазени до 2,5-3 м, а някога са се извисявали на два и повече етажа. Между тях са оставени прави улици, които са издялани в скалите. От север и юг пък се развиват обширни квартали.
Това промени в значителна степен схващанията в археологията. След втората половина на III в. поради зачестилите варварски нашествия на територията на Римската империя селищата започват да се строят на високи и труднодостъпни места. Доскоро се смяташе, че тогава те губят прочутата гръцко-римска правилна планировка, така добре формулирана от известния архитект Витрувий. Новите резултати от изследванията на Перперикон опровергават тези идеи и показват, че дори през късноантичната епоха старите знания не изчезват и продължават да се въплъщават в строителната практика.
При цялата обилна информация липсваше важно звено за характеристиката на един развит град от римската епоха - каменните надписи. Ето че през 2009 г. получихме сведения от местни жители, че в подножието на южното подградие на Перперикон личи трасето на древен път, покрит с калдъръм. Това се оказа част от пътното разклонение, което през римската епоха е водело към Перперикон от главната артерия по долината на Арда. Встрани пък видяхме останки от ковашка работилница. Намерените в развалините й монети ясно показаха, че е действала през III-V в.
Взех няколко човека и започнахме да проверяваме покритата с ниска гора околност. Внезапно един извика, че е открил нещо. Държеше парче от каменна плоча, върху която личаха издълбани букви. После се обадиха и други, а самият аз открих друг фрагмент със следи от текст.
Това бе само началото на загадката. Надписите бяха натрошени, а буквите им - силно изличени. И все пак те проговориха, когато попаднаха в ръцете на специалистите епиграфи. След направената експертиза от нашия най-голям познавач на античните надписи проф. Василка Герасимова заключението бе категорично. По-голямата част от тях се отнасят именно към времето на разцвет - III-V в. Бяха разчетени имената на граждани на Перперикон. Особено интересно е това на Юлиус Тейменос, срещано в надгробни текстове от Дакия и във военни дипломи от II в. Според проф. Герасимова произходът му е сирийски. Най-вероятно става дума за римски ветеран от далечните провинции в Азия, който след края на службата се е заселил в богатия Перперикон.
Един от надписите ни озадачи много. Първото впечатление бе, че той е от по-ново време. Крайното му разчитане обаче показа, че текстът е от ХVI-ХVII в. и съдържа името на някой си Козма. Това бе много важно, защото надписът се отнася към най-тъмния период от историята на скалния град. След превземането от турците в края на ХIV в. крепостта е изоставена, но оцеляват малки християнски селца в подножието й. Според османски свидетелства те съществуват чак до началото на ХVII в. Ето че намереният текст стана още едно доказателство за наличието на християнско население векове след загиването на великия Перперикон.

Започващият зимен туристически сезон се очердава да е добър..

Зимният туристически сезон се очертава добър. Някои от хотелите са били резервирани още през ноември, но все пак секторът ще завърши със спад. Това обяви Румен Драганов от Националния борд по туризъм, цитиран от Дарик.

По данни на Националния борд по туризъм средната заетост на хотелите в България ще бъде 28 процента тази година при 30 на сто през 2008-а.

Румен Драганов посочи, че през 2002 година сме имали 970 хотела, а сега те са 3303. Ако се съпоставят данните излиза, че 55 процента от леглата са празни, а това е голям проблем за всички, посочи Драганов.

На Общото събрание на Националния борд по туризъм преди дни организацията е взела решение да се предложат промени в Закона за туризма. Сред тях са въвеждането на понятието „атракция", уеднаквяване с международните стандарти на понятия като „турист", „екскурзиант" и консолидирането на бизнеса в една организация, с която да общува властта.

Браншът разчита на визията за развитие на туризма на България, която минава през развитието на една добра стратегия, посочиха от ръководството на Националния борд по туризъм.

Късносредновековна църква "Света Богородица" - с.Пастух, област Кюстендил (ХVІ век)..

„Света Богородица'' е късносредновековна българска православна църква до село Пастух, община Невестино, област Кюстендил.

Бях чувал за нея отдавна и исках да я разгледам, но това ми се удаде едва на 14.11.2009 г.  Времето беше слънчево, река Струма - мътна, но спокойна.  Както обикновено намирането на развалините се превърна в истинско приключение - лутане по баирите, консултации по телефона с колега, който беше наясно къде се намира.  Резултата си заслужаваше, въпреки, че и тук разрухата е на път да унищожи много скоро и този паметник.





1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.

Църквата се намира на 3 км. източно от село Пастух, в местността "Скалето" (наричана още "Градището", "Дукяно", "Пааланката" и "Калугерица"), върху височина с два заоблени върха.  На южния връж са запазени останки от крепостен зид. Църквата е построена в поодножието на северния връх. Представлява еднокорабна едноапсидна църква с външни размери 6,50 Х 3,80 м. Изградена през XVI век от ломени камъни, на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Стените са запазени на височина от 1 до 2,70 м. (апсидата).


Йордан Иванов посочва 1557 г. като дата на изписването на църквата въз основа на ктиторския надпис, който е бил запазен при посещението му през 1906 г. Според ктиторския надпис,  ктитори на храма са селяни от съседното село Блато, област Кюстендил. Надписът е бил запазен на канарата при развалините на средновековната крепост. Текстът на надписа е публикуван в книгата му "Северна Македония" и  част от него гласи :
         
"'' Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много ...''"



Цялата вътрешност на църквата е била изписана. През 1978 г. (срв.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л.)  все още са били съхранени отделни фрагменти от стенописите. Понастоящем от тях не е останало нищо. Църквата е труднодостъпна, изложена на непосредственото действие на природните стихии и силно пострадала от иманярските набези. Тя бавно, но сигурно се руши. Необходими са спешни мерки за запазването и реставрирането и.



2. Литература.
* Йордан Иванов - Северна Македония, София, 1906 г., с.406;
* Константин Иречек] - Княжество България, Пловдив, 1899 г., с.539 и сл.;
* Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св.Богородица" на градището при с.Пастух, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.25
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.585.

bartol.blog.bg

Най-високият небостъргач в света - Бурж Дубай (818 метра) ще е готов съвсем скоро !

Най-високият небостъргач в света ще е готов съвсем скоро. Става дума за Бурж Дубай или Кулата на Дубай. Сградата има 200 етажа и е висока 818 метра - с над 200 метра по-висока от сегашния рекордьор.

Никой не може да ги наеме, нито купи. До последните осем етажа на Бурж Дубай, които се намират над най-скъпите апартаменти в света, достъп ще има само и единствено електротехникът на сградата. Само той ще може да се наслаждава на гледката. Там ще бъде разположена техниката, екраните от камерите, мониторите, антените и т.н. Кой обаче ще се настани в апартаментите под тях? Кога ще е завършен небостъргачът, колко метра точно ще е висок - всичко това е едва ли не държавна тайна.

От пет години новозеландцът Грег Санг живее под напрежение, работейки по 15 часа на ден, шест дни в седмицата. Той е изпълнителен директор на проекта и ръководи 11 000 работници от над 30 държави. Целта е ясна: да се поставят в сянка вавилонските кули и всичко друго, построено от човешка ръка досега. А поръчителят е шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактоум, владетелят на Дубай.

Шейхът иска не просто в Дубай да бъде построена най-високата сграда, а тя наистина да надминава всяка едно строително съоръжение в света с поне 200 метра. Парите нямат значение. Е да, разбира се, че нямат. Говори се за 1,5 млрд досега, като това едва ли е краят.

До върха водят 11 300 стъпала

Небостъргачът е висок 818 метра, за сравнение - досегашният рекордьор Тайпе е "само" 508 метра, а Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк някакви си 381 до покрива и 448 с антената. Когато проектът бъде най-сетне завършен, в него ще са вградени 330 000 куб. метра бетон и 142 000 кв. метра стъкло. Всичко това ще е струвало 22 млн. работни часа. Да припомним само, че парите нямат значение.

ДВ 

Burj Dubai Official Website.

Учени обявиха, че са открили кога е започнал строежът на Голямата пирамида..

Съвременно изследване претендира, че е установена точната дата на започването на строежа на Голямата пирамида в Гиза, Египет, съобщава статия на Андрю Босон в "Нешънъл джиографик". Според резултатите датата на това събитие е 23.08.2470 година преди новата ера. Проучването, обаче, не е прието безрезервно и към него има някои скептични забележки. То е направено от екип египетски изследователи, които са базирали изчисленията си на историческите наблюдения върху появата на звездата Сотис, известна днес като Сириус.

Всяка година около времето на годишното прииждане на река Нил, Сотис изгрява на ранното утринно небе след дълго отсъствие. "Появата на тази звезда маркира началото на приливния период на Нил" - каза ръководителят на екипа Абдел-Халим Нур Ел-Дин, бивш шеф на египетския Върховен съвет по останките от древността. По думите му "през цялата си история египтяните са започвали строителството на главните си сгради, гробници и храмове в началото на приливния период - благоприятно време, в което водите на Великата река донасят плодородната почва, поддържаща живота на региона".

Допълнителен факт е, че фараоните са стартирали строежа на гробниците при започване на управлението си. Хуфу (Хеопс), фараонът, който се смята за погребан в Голямата пирамида, е дошъл на власт през 2 470 година преди новата ера, казват Ел - Дин и колегите му. Знаейки това, учените сравнили съвременния календар, египетския календар и цикълът на звездата Сотис (Сириус), за да открият точно в кой ден се е показала тя през въпросната година. В резултат те достигнаха до извода, че звездата е наблюдавана от 17 до 19 юли, а приливният период е започнал 35 дни по0късно - на 23-ти август. Тогава, според традицията, е започнал и строежът на пирамидата.

Марк Хемъргрен, астроном от "Адлър планетериъм" в Чикаго, одобри идеята да се проследи движението на Сириус, за да се направи възстановка на годишните приливи на Нил. "Това се случава по едно и също време през всяка слънчева година - поясни той - кореспондира със сезонните изменения и осигурява надеждна фиксирана дата". Той приема и изчисленията на Ел-Дин, извършени въз основа на данни от други учени за изгряването на звездата през вековете, но предупреди, че има и уловка: атмосферните условия могат да окажат силно влияние върху това кога през годината за първи път Сотис ще може да се вижда.

Генералният директор на органа, отговарящ за старините в Гиза, Махмуд Афифи, изрази и известни резерви относно точното определяне на началното година на управлението на Хеопс. Проблемът е, че древноегипетската хронология се пренастройва и започва от нулата в началото на властването на всеки нов фараон. Това силно затруднява съпоставянето на годините от западноевропейския календар с датите на историческите събития в Древен Египет. Нещата стават още по-объркани поради грешките в изброяването и последователността на египетските владетели. Летописците често са имали политически мотив да правят умишлени изменения. Така, например, някои мразени фараони са пропускани, а това би променило датата на идване на власт на всеки следващ фараон. Много учени спорят за датата на възцаряване на Хуфу (Хеопс), като някои я изтеглят до цели 139 години преди определената от екипа на Ел-Дин. В допълнение, каза Афифи, подготовката на строежа сигурно е била много продължителна и може да се е проточила и след края на първата година от управлението на Хуфу.

Афифи припомни, че все още страшно много аспекти около построяването на Голямата пирамида остават забулени в мистерия: "Не знаем, например, защо Хуфу е избрал платото Гиза за своята гробница, след като баща му е погребан в Дашур, на около 30 километра разстояние. Около Голямата пирамида се роят много теории, защото тя е последното оцеляло от древните чудеса на света".

tvevropa.com

Кромлех в Долни Главанак

Madzharovo

Единственият кромлех в България се намира в село Долни Главанак и е открит през 1998 г. Представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове със средна ширина 1 м, дебелина 0,5 м и височина 1,20 - 1,50 м, поставени директно върху скална основа, без да са правени специални дупки за тях. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см. Запазени в изправено положение са 9 вертикални блока, а три са паднали близо до мястото си.

Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха (8 - 6 век пр. Хр.) и е функционирал дълъг период от време - религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха (5 - 1 век пр. Хр.), а има находки и от Средновековието.