Черна гора - портативната държавица


Почти по залез слънце влизаме в Черна гора (Црна гора)– най-младата и мъничка държава на многострадалния ни полуостров. Но държавната история на Черна гора далеч не е само в последните два месеца. Това е едно от парченцата на полуострова, което най-късно прекланя глава пред султана и най-рано си извоюва права, автономия и независимост. Затова, въпреки еднаквия етнически произход, език и религия, логично е черногорци да се чувстват различни от сърбите – та те са били заедно само до 14-ти век и в югославските години.

Преди три години се смяхме на импровизираните митнически пунктове между Сърбия и Черна гора по "жестокия път" – Линската клисура.

Сега заварваме младата държава с ново, тържествено знаме (червено със златен орел), гордо веещо се над крепостта на Будва. За разлика отпреди, сега преходът ни е изцяло крайморски. От албанската граница до крайбрежния път ни води тесен път, който лъкатуши като лабиринт в гъсти гори и зашумени селца, доста от тях – с джамии.

Най-сетне под нас като броеница са светлините на Улцин, Бар и крайбрежния осветен път. По мъничкото, колкото „една човешка длан”, но златоносно крайбрежие населените места и курортите следват един след друг – няма нито един неоползотворен залив.

За разлика от безводната карстова пустиня в Южна Албания, а до голяма степен и в Централна Далмация, Бог не е пестил зеленината в Черна гора – от Бар до Будва, през Которския фиорд, та чак до Херцегнови и хърватската граница. Тук карстът е отстъпил чак до втория ред планински хребети.

Отсядаме в курортната южна част на Будва. Курортите им си приличат с нашите по оживлението до късно среднощ – алеите са оживени, работят сладоледаджии, продавачи на сандвичи и пици на парче, царевица и какво ли не. А се различават по зеленината и по отсъствието на излишно големи и сгъстени хотели – явно по това само с Албания си приличаме...

На следната утрин разглеждаме района на Свети Стефан. Това е най-красивият район на черногорското крайбрежие. Самият „остров” (в кавички, защото с пясъчна коса и път по нея е свързан със сушата) Св. Стефан е затворен луксозен хотел за знаменитости – това е умалено копие на Несебър, в което всяка от вилите се дава срещу "скромна сума".

Разкошните условия, природната красота и строгият пропусквателен режим привличат за почивка там всякакви холивудски звезди. В района са и най-хубавите пясъчни плажове по Адриатика, които съм виждал. Изобщо в Черна гора пясъкът твърдо води пред чакъла, за разлика от Хърватска.

Следващият обект е стара Будва. До стария град води разкошен парк с кичести платани, палми и средиземноморска растителност. Градът е във типичния венециански стил с добавка – православна църква, кротко съжителстваща си от векове с католическата и посестрима. Ако трябва да го сравня със съседния Котор – старият град в Будва е по-малък, но морето, яхтеното пристанище и паркът му придават собствено очарование. След това минаваме покрай Тиват и вземаме ферибота, който спестява около 50-километрова обиколка на дълбокия Которски залив.

Още няколко градчета и портативната държавица завършва. Очакваме пак най-любопитната държавна граница – преди три години черногорско-хърватската граница се състоеше от по два фургона и по две химически тоалетни от всяка страна, разположени на стръмен склон. Но това вече е в миналото – двете ГКПП-та са раздалечени до най-близкото равно място и са оформени като модерни пунктове, поемащи без проблеми туристическия поток. Същото ще видим и на хърватско-сръбската граница.

И на двете места табели указват участието на ЕС-фондове в тяхното построяване.

Източник: journey.bg

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.