Скоро ми се наложи служебно да посетя един от множеството ни морски хотели. Тъй като преди години се зарекох, че няма да стъпя по Българското Черноморие, започнах да редя плюсове и минуси в графи. Мил персонал - плюс, чисти чаршафи - плюс, приблизително добра храна - плюс. И тъкмо бях започнала да препълвам графата за плюсовете, когато един слънчев ден отидох на обяд в ресторанта на хотела. Шведска маса с разнообразни манджи и лудница. Бяха пристигнали едни от първите групи с туристи от чужбина. След като търпеливо изчаках на няколкометровата опашка покрай масата, за да се добера до прочутата родна кухня, се отправих към напитките. Видях кана, пълна с вода. Взех си чаша и започнах да си наливам. Към мен се приближи усмихната млада дама от персонала на хотелския ресторант. Can I help you?*, каза усмихната жената. Не, мерси. Сама ще се справя, казах аз и продължих да наливам в чашата. Видях някаква паника в очите й, когато чу родната реч. Изведнъж усмивката й се стопи. Тя се приближи до мен. Не от тази вода. Тази е чешмяна… За туристите, каза тя. Ей, там е минералната вода за вас, обясни ми загрижено жената и ми посочи друг бар. После пак усмивката й се появи на лицето. Грабна чашата от ръката ми и придоби горд вид на спасителка. Беше спасила един роден турист от диария. В този момент цялата ми графа с плюсове се срина и един голям, огромен минус зае цялата друга графа. Чаша чешмяна вода за туристите, които идваха от други държави и най-вероятно след обилния обяд щяха да се наслаждават на плочките в тоалетната, а не на красотата на българското море. После щяха да се сблъскат с родната медицинска помощ и около 5-ия ден, привикнали с чешмяната вода, щяха да се порадват на оставащите им 2 дни почивка. В тези 2 дни щяха да излязат от тоалетната и да се поразходят из морския курорт. По тесните улички, които сякаш имат стени от дрехи, дрънкулки от Китай и всевъзможни боклуци, щяха да установят, че мургавите продавачи са полиглоти. Щяха да разберат, че освен в хотелската тоалетна могат да повръщат по улиците на курорта, без това да е проблем за никого. Да се порадват на евтиния алкохол и възможността да преспят на тротоара под звездите, без никой да ги прибере в нещо като изтрезвител или болница. После щяха да си тръгнат и да разкажат на познатите си, че почивката ги е изцедила - буквално. И въпреки че аз бях спасена от любезната дама от този клозетен сценарий, не бях щастлива и бях още по-убедена, че не искам да прекарам това лято в роден курорт. Бях ядосана, че от някаква нелепа стиснатост или пестеливост хотелиерите гонят туристите си. Не знам как разсъждават тези хора. Дали спестените стотинки от кана с чешмяна вода са равни на 500 евро, които хотелиерът ще вземе следващия сезон от един доволен човек. Имиджът се градял с години и се развалял за ден, казват специалистите. Аз бих казала, че се срива и за минути. Но какъв имидж, когато дори не искаш да градиш такъв. Когато целта ти е да свържеш двата края днес, пък утре ще му мислиш.
Българският туризъм има големи планове. Хотелиерите не искат вече да сме сезонна дестинация, а целогодишна. Виждат тази възможност в спа туризма. У нас има над 200 минерални извора. Поредното голямо богатство в страната ни. Дар като невероятната природа, като морето и историческите находки. Амбициите на туризма са напълно постижими, ако в бранша не се допускат случайно попаднали хора, които да съсипват всичко с дребнавостта си.
Не разбирам от туризъм, но съм турист. И твърдо реших, или по-точно отново се зарекох, че няма да почивам на нашето Черноморие. Има варианти. Къмпинги или пък квартири и личен подбор на храна и вода. Но по личната ми сметка излиза, че извън граница за същите пари някой ще ме глези и както опитът ми показва, няма да се опитва да ме прекара за стотинки. На всички, които идват отвън и отвътре и отиват в българските курорти, пожелавам успех и им стискам палци да се насладят на красотата на България, а не на фаянса в хотелската си стая.
Новинар/Avtotravel
Няма коментари:
Публикуване на коментар