Кръстова гора се моли и нощем..

Кръстова гора – може би най-святото българско място, което някои сравняват дори с Йерусалим, е храмът в България, където поклонници могат да изслушат нощна литургия, която започва в 0,00 часа и приключва след около 2 часа в полунощ. Това се прави всеки петък срещу събота на святото място.

автор: Милан Николов
В религиозния комплекс е направена първо църквата „Света Троица” през 1956 година, но самият Кръстов връх съществува много по-рано. Историята разказва следното. В началото на трийсетте години Йорданчо Стойчев (известен като брат Йорданчо), имащ способността да открива свети места, дошъл на Кръстов връх и усетил силна енергия. Той посъветвал сестрата на Цар Борис III Евдокия да преспи една нощ там, за да се излекува от тежка болест. Чудото станало. Същата нощ било излекувано и детето на още един придворен. Тогава решили в знак на благодарност да направят кръст, който да тежи два пъти, колкото възрастта на Исус Христос – 66 килограма.

За да разберат къде да сложат кръста, те срещнали жена, която носила 2 гълъба, тогава брат Йорданчо се помолил и изчакал да види къде ще кацнат двата гълъба. Единият литнал на изток към висок хълм и там поставили кръста, който бил донесен с каруца и на ръце до високата местност. Другият гълъб излетял на запад, където нямало нищо, но когато започнали да копаят бликнала светена вода. По-късно мястото било кръстено Аязмото „Гълъбичката”, където сложили още един кръст.


Кръст при Аязмо "Гълъбичката"

В историята на Кръстова гора се вплита и една много тъжна история. Чрез сънища брат Йорданчо разбрал, че на това място, където е църквата „Света Троица” е имало манастир, в който турците са заклали 300 монаси. И в днешно време хора, които са ходили на Кръстова гора са виждали сенките им да бродят над местността. От останките на този манастир е изградена и първата църква там „Света Троица”
Още много чудеса се разказват за тази невероятна местност. Един от интересните разкази е как месец май 2008 година при асфалтирането на пътя на Кръстова гора завалял силен порой, който не спирал дълго време. Отчаян от стихията един от багеристите възкликнал „Господи, ако наистина те има тук, разкарай тези облаци. Трябва да сложим асфалта”. Тогава в небето грейнала светлина, а две ръце от небето събрали всички дъждовни облаци и стихията спряла. Работникът извадил мобилен телефон и снимал изключителното събитие, като в момента поклонници имат възможност да видят фотото.

Болно от бъбреци момиче отива да спи на Кръстов връх. През нощта тя вижда звездите подредени под формата на бъбрек, а от този момент се излекува изцяло. Много са историите, в които нелечими болести са оставали в планината, а хората са си тръгвали здрави, но за всичко това, човек трябвало да вярва.

Какво представлява Кръстова гора? Една дивно красива планинска местност, в която летят много пеперуди. Смесената гора привлича и много хора, които не са вярващи, но искат да видят чудния кът. На 45 км от Асеновград и много по-високо от Бачково, до святото място се стига по-тесен асфалтов път, до който има огромни ровове.

Пристигнахме към обяд, но в областта на Кръстова гора вече гъмжи от хора, дошли да се поклонят на Господ нощем. Старата църква „Света Троица” се превръща в мястото, където хората струпват багажите си. „Никой няма да ви открадне нищо, не е имало такъв случай”, казват редовните посетители. По поляни веднага са опънати одеяла, а навсякъде се разхождат хора с празни бутилки, в които наливат свята вода от някое от двете аязмо (чешма, от която тече жива вода). В Кръстова гора има 2 извора на свята вода – Аязмо „Гълъбичката” и Аязмо „Очното”.


Новият храм

„Гълъбичката” е по-близо до комплекса. Това е мястото, където е кацнал единият от гълъбите. Там има и параклис с кръст зад него, на който вярващите се молят и се снимат за спомен. На път за святата вода там, поклонниците минават покрай „Дървото на греха”. Смятало се е, че който премине през клоните на огромното дърво се опрощават греховете му. Преди години е имало стълба, но впоследствие това нещо се е превърнало в суеверие, затова махат стълбата. Въпреки това и сега хората се докосват до дънера, надявайки се да им се опростят греховете. „А за какво е това дърво?”, пита ни посетител на Кръстова гора. Когато му казваме каквото знаем, че опрощава грехове, той отвръща „Еее, ако е така трябва да го пипна два пъти”.


Дървото на греха

Малко по-настрани от дървото на греха има друго нещо, което се смята за суеверие. На изскочили корени на друго дърво в близост до аязмото, хората връзват кърпички или връзки, като се вярва, че така се остава болестта в планината. Там се намират и камъни, на които само вярващите могат да видят издълбана формата на кръстче. Някои хора виждат подобен камък, а когато го поднесат на друг човек, той не успява да види кръстче. "Бе как не го виждаш", е най-често срещаната реплика тогава.

Пак в тази посока на километър-два има резерват за мечки, които бродят там, където имало вила на небезизвестния политик от комунистическото минало Пенчо Попадински. На времето той целял да има вила в святото място. Искаме да отидем до там, за да видим дали има и други баровски вили, но ни спират, защото мечките охранявали сериозно района си. Сега това не е място на Попадински, а на мечките, казва ни човек, който навремето се е разхождал натам.

В средата на комплекса е новата църква - Храм „Покров на Пресвета Богородица”, която е построена през деветдесетте години. Зад храма има красива пътека, до която от двете страни са подредени параклисите на 12-те апостола. На самия връх на тази пътечка е и кръста, който всеки трябва да докосне. Той е окичен с дрехи от вярващите, а до него се стига на опашка по стълбички.


Параклисите на апостолите

Кръстът е откраднат в края на 80-те, началото на 90-те, като е рязан на две места. 7 месеца го е нямало, след което свещениците са го намерили с бележка „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли по децата ми”, пишело на листа. След това кръста е запоен и отново сложен на мястото му.


Кръста на Кръстова гора

На голямо разстояние надолу в гората е и Аязмо „Очното”. За него се носят легенди, че ако някой се кара, то водата спира да тече. Святата чешма представлява ламаринен улей, по който съвсем леко тече вода. Бъзикам спътничката ми „Ти каквато си скандалджийка, само като те види ще спре да тече”. Пътят до чешмата е толкова стръмен, че много хора се отказват да се доберат до чешмата. Познататата ми, която обича скандалите изпуска бутилка със светена вода по нанадолнището, което се завърта надолу по пропастта. „Аз оставам тука, не мога да стигна до там”, казва с разочарование в гласа спътничката ми след „инцидента”.


Аязмо "Очното"

След 18,00 часа започва първата молитва, след което хората насядат по хълмовете и чакат да стане полунощ. В 22,30 часа в Кръстова гора са вече около 2 000 човека, като поляните са запълнени от хорски тела. Точно в полунощ започва литургията на открито, като целият хълм пред храма блести от хиляди свещи на вярващите. Към 2,00 часа, когато свършва молитвата, хората лягат на тревата и заспиват, вярвайки, че ще им се случи чудото.

Ранната сутрин Кръстова гора е отново пълна с хора, този път пластмасовите бутилки от минерална вода са пълни със свята течност, а хората си разказват преживяното от нощта и се радват на красивата природа.