МАРИЯ ГЕОРГИЕВА
Застанал на ръба на тронната зала и днешният турист може да се наслади на панорамната гледка, която и древните тракийски царе са гледали.
Само на 15 километра от Кърджали, в сърцето на Родопите, се намира едно от най-древните творения на човешката ръка - Перперикон. Върху хълм с височина близо 500 метра над морското ниво се издигат руините на древен храм, светилище, дворец, акропол, манастир и базилика. Монолитното съоръжение на възраст над 7 хил. години ясно пази следите на една изчезнала цивилизация и раздвижва въображението на тръгналия по пътя на древните траки турист, изпълва мислите му с легенди за пророчества, велики царе и кървави ритуали.
Перперикон е светилището - главен съперник на прочутото прорицалище на Аполон в Делфи. Според легендата именно на това място Александър Македонски е получил предсказанието, че ще създаде велика империя. Сред хипотезите за предназначението, което е имал храмът-дворец, е и тази, че мястото е било уникална древна обсерватория, пред която британският Стоунхендж бледнее.
От транса му на пътешественик във времето обаче го изважда една тъжна констатация. Двете години от превръщането на Перперикон в популярен туристически обект вече са нанесли своите неизлечими следи.
Плашеща е ситуацията на върха на хълма, където се намират наследилите тракийското светилище християнски постройки. Голяма част от ограждащите стените на манастирския комплекс ленти, които трябва да спират посетителите, са паднали и туристите свободно се разхождат по руините, без да осъзнават факта, че бързо изтриват вековната история. От дъното на огромния каменен басейн, издялан в скалата, нахално над жабунясалата вода се е подала пластмасова бутилка. Оцелелите през вековете, вкопани в земята глинени делви се пазят от един единствен надпис на български: "Моля не пипайте", който не спира по-любопитните да разместят капаците им, за да надзърнат във вътрешността.
Намиращият се на върха на хълма издялан в скалата басейн впечатлява с размерите си.
Тръгвайки си от света на древните обратно към платения паркинг и преносимите тоалетни, посетителят си прави тъжни изводи. В съзнанието му мрачно се е настанил коментарът на минаваща наблизо екскурзоводка, че Перперикон е оцелял през хилядолетията, но дали ще се справи с още 10 години постоянен туристически наплив е трудно да се предвиди.
Дворецът е имал 50 стаи
Проходът към двореца впечатлява с ширината си от 3-4 м и с височината на страничните си канари, които на места достигат до 7-8 м.
Без да се усети, най-вече поради липсата на каквито и да било табели, пътешественикът попада в древния дворец светилище и пред погледа му се разкриват близо 50 помещения с обща площ от 17 хил. кв. м. Ясно в страничните стени личат дупките за греди, които са държали подовете на следващите етажи. Преминавайки по запазените от древни времена стълби през различните нива на първия етаж пред очите на туриста се разкрива и прекрасната панорамна гледка на околността.
В стените и подовете около него са запазени следите от огромни врати и техните панти. Различава се "леглото" на гигантска макара, с помощта на която се е задвижвал асансьор, който някога е пренасял храна и напитки между кухнята и тронната зала. Мераклията може да се настани и в издълбания в огромната скала трон и за миг да се почувства като някои от древните царе, седели в него. От тронната зала туристът попада почти веднага в овалната зала без покрив, където се е намирал свещеният олтар на Дионис, и въображението започва да разиграва древните ритуали с хвърлено в огъня вино.
Самотният надпис на български е единствената охрана на запазилите се през вековете делви.
Със самото си пристигане посетителят се сблъсква със странно усещане. Още не слязъл от колата си, той веднага е посрещнат от "обслужващия" персонал на паркинга, който услужливо му събира такса от левче за паркирания автомобил. Покрай паркинга, в подножието на хълма са разположени типичните сергии с най-различни дрънкулки, картички и сувенири и няколко табелки с надпис на български "Екскурзовод". Натрапват се и разположените в линия преносими тоалетни, от типа "влизам само по принуда", макар цената им да конкурира тази на събратята им по морето - 50 стотинки .
Всичко това не изненадва българския турист, свикнал на тази странна смесица между историческото и културното наследство и битпазара, и той тръгва нагоре по хълма с изпълнено с вълнение сърце. Въпреки усилията му обаче да открие къде да си плати входната такса и да получи така желания печат в книжката със 100-те национални туристически обекта, погледът му не открива каса. Преди броени дни обаче общинският съвет в Кърджали гласува такса от 3 лв. за посетители.
За първи път на Скалния град на траките са разкрити и надписи
Вилдан Байрямова
Засега е разчистен малък участък от пътя Перперикон - Рим.
Перперикон е имал пътна връзка с Рим през „магистралата" Виа Егнация, а за първи път тези дни екипът археолози на професор Николай Овчаров се е натъкнал и на писмени знаци. След сигнал от лесничеи, които попаднали на иманярски изкопи, водещи към сгради на югоизточния склон на Скалния град, археолозите започнали разчистването на изключително тежък терен. „Не е вестникарска сензация. Действително това е бил пътят, по който се е достигало от главните центрове Константинопол и Рим по време на Римската епоха", обясни Овчаров. До момента е разчистен само един малък участък, но иначе е проследено почти цялото трасе през гората. Така се стига до южното подградие на Перперикон. Преди около 3 г. пак по сигнали е била открита крайпътна чешма с 5 корита от Римската епоха (3 - 5 век), но отново учените са били изпреварени от иманяри, разказа Овчаров. Основният път Виа Егнация от Изтока към Запада - Солун - Константинопол и Босфора, е минавал по Бяло море, но освен него е имало няколко разклонения на Балканския полуостров. Едното от тях е минавало над Арда и всъщност е било от особена важност, тъй като е стигало до Адрианопол (днешния Одрин) и се е вливало във Виа Егнация. Това разклонение е било пазено от крепости, които екипът на Овчаров е фиксирал и в Кърджалийско, и в Смолянско. От него пък е започвал пътят за Перперикон, който тези дни е обект на проучванията. До момента е разкрита дясната му подпорна стена, а върху самото трасе са запазени и „павета" - трамбовани камъни. Този път е водел до областния център и през 3 - 4 - 5 век, по него е било превозвано златото на Перперикон. Край самия път пък учените са се натъкнали на цял производствен център, който тепърва ще бъде проучван. Разкрит е уникален кръгъл зид с диаметър 10 метра, в единия му край има по-малък кръг като постамент. Намерените там шлака, железни улеи за вода и други материали показват, че това място е било ковачница. Намерените фрагменти от надписи пък са поредният сюрприз на Перперикон, тъй като подобни писмени знаци излизат за пръв път след 10-годишните проучвания. Вчера следобед той е изпратил находките до ст. н. с. Василка Герасимова, която е най-големият специалист у нас по антични надписи. След нейната експертиза ще може да се градят хипотези и твърдения, уточни Овчаров.
monitor.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар