14 златни мини крият недрата на България, твърди ясновидецът Михаил Наков
В недрата на България има толкова много злато, че още не е измислен склад, за да го побере, казваше навремето баба Ванга. И може би е права, имайки предвид колко легенди, митове и предания има за съкровища, които още не сме открили. "Ако ги извадим, ще си платим външния дълг и ще остане толкова, че всеки българин и неговите деца да живеят като Крез до края на дните си", пророкува пък един от наследниците на петричката врачка Михаил Наков. Според ясновидеца освен безчет царски богатства на територията на страната ни се намират и 14 златни мини. Те са били експлоатирани още от траките и от онези, които са били преди тях. А къде нашите предшественици са ни оставили бяло злато за черни дни, разкрива дванадесетата книга от мистериозната поредица на "Стандарт" "Треска за злато". Четивото, което утре излиза на пазара, е събрало много нишани, водещи до родното Елдорадо - древни карти, легенди и точни указания как се вади имане.
Племето на иманярите
Днес едно особено племе обитава нашата територия. То е дълбоко интегрирано в обществото. Неговите представители се подвизават като счетоводители, художници, застрахователни агенти или фермери. Но прибирайки се вкъщи, те свалят своята цивилизована маска и започват да се молят на древни божества, да спазват отдавна забравени традиции и обичаи, да коват талисмани срещу страшни проклятия. Ловците на съкровища имат неповторим начин на мислене, описан великолепно още от патриарха на българската социология Иван Хаджийски. Те условно се делят на две категории. Едните са романтиците от "старата школа", които търсят хазната на цар Иван Шишман, имането на Вълчан войвода и поп Мартин.
Другите са брутални материалисти. Те копаят без страх от проклятия, а очите им пламтят, сякаш самият дявол се е вселил в тях.
Елдорадо под Троянския Балкан
Икономическата криза, тръгнала от САЩ, обаче е на път да внесе у нас и треската за злато такава, каквато я познаваме от романите на Джек Лондон. Тя всъщност никога не е спирала, коментират запознати. Навярно най-претърсваното място за скрити съкровища у нас е Троянският Балкан. Разкопаван, раздрусван от взривове, претършуван и изследван педя по педя, той още пази тонове злато в прегръдката си. Неслучайно преди две години се наложи 15 000 карти на района да бъдат отпечатани повторно, след като златотърсачи изкупиха първия тираж картографски документи заради нанесените подробно върху тях местности, пешеходни маршрути, долове, забележителности и маркировки.
Освен с карта търсачите на съкровища са добре въоръжени и откъм легенди. Те подробно анализират скритите посланията във всеки местен мит и предание, а символиката им тълкуват старателно като кандидат-студенти лириката на Яворов.
Пещерите на
Черни вит
В село Черни вит има доста предания за съкровища в близките пещери. Още в древността траките планинци са ги ползвали като складове да крият плячкосаното от керваните на Александър Македонски. Славният пълководец е имал доста ядове с набезите на местните племена.
Легендите всъщност посрещат още от входа на селото. Там се намират две естествени галерии, които се спускат надолу, надолу чак до ада, разказват местните хора. "Чедо, и ти ли за имането си дошлo? Да не влизате надоле, че нема да излезнете повече", предупреждава ни възрастна жена. Тя варди стадо от прословутата тетевенска овца - дребна, млечна, с щръкнали уши и козина.
Пъргавата баба разказва, че пещерата, която сме дошли да снимаме, взимала жертви открай време. "Мойта майка ми разказваше, че долу има несметни богатства на траките. Но златото не се вижда от труповете на юнаци отгоре му", разказва пенсионерката. По думите й приказката пари при пари отиват била вярна, защото именно в тая пещера след Освобождението богатите турци заровили жълтиците си. След 1879 година османлиите от тоя край, страхувайки се от вендета, тръгнали да бягат с цялата покъщнина. Керванът тъкмо поел надолу, когато хората се сетили, че по пътя дебнат много разбойници, които ще им светят маслото заради имането. Чудили се турците що да правят и най-старият предложил да скрият всичките ценности в пещерата досами пътя. И когато "жегата" отминела да се върнат и да си вземат богатствата. Според селското предание бежанците спуснали с въжета в подземните галерии над 100 кила жълтици, пендари и други накити.
"През 1979 година, по времето на Тодор Живков, военните дойдоха с едни странни уреди (вероятно скенери - б.а.) и започнаха да мерят дълбочината на галериите под земята. Точно след една седмица две войничета умряха от задушаване долу. От Генщаба си свиха такъмите и повече не се веснаха", спомнят си по-старите хора. Те са убедени, че прокълнатото тракийско злато е причинило нелепия инцидент.
Любомир Старидолски
Няма коментари:
Публикуване на коментар