Агенция "Фокус"
Велико Търново. При проучването на една от големите обществени сгради в Никополис ад Иструм, разположена в западната част на форума (площада) на римския град е открита изключително богата архитектурна декорация, украсявала вътрешните стени на едно от помещенията. Това заяви н.с. д-р Павлина Владкова, ръководител на разкопките. То е с размери 5 х 5 м и заема югозападната част на постройката. При разкопките студентите попадат на дебел пласт от натрошени мраморни облицовъчни плочи, които през първи строителен период на сградата – след 70-те години на ІІ до средата на ІІІ в., са били монтирани върху стените. Елементите от украса и огромното количество мрамор дават основание да се приеме, че залата от пода до тавана е била с „мраморни стени”. Елементите макар и фрагментирани дават възможност да се установи, че чрез мраморната облицовка се е целяла прилика на помещението с фасадата на сграда. Плочите са плоски от едната страна - тази, която е залепвана към стената, която е била измазана равно и прецизно с хоросан. На някои от облицовките по страничните ръбове се откриват отвори, пробити със свредел, чрез които, посредством железни и оловни скоби, са съединявани отделните детайли. Лицевата страна на мраморните облицовки е релефно оформена. В най-долната част на стените са били разположени паната, които представят бази. Над тях са следвали
колоните, увенчани с капители в коринтски стил. Многобройни са детайлите, върху които се откриват релефи от акантови листа. Над тях мраморните плочи са оформяли зъборед, имитиращ архитравите на представителни обществени сгради. Най-голямо е количеството на мраморите с канелюри. По този начин вероятно се е целяло въздействие върху посещаващите стаята и то е било много силно. Посетителите все едно са заставали пред храмова постройка. Самите плочи са с различна дебелина в зависимост от това върху коя част от стените са били монтирани – долна, средна или горна. Най-тънките са дебели 1,0 см, а някои достигат до 3,5 см. Мраморите са с различен цвят – бял, жълтеникав и такъв със сини жилки. Изследване за произхода на мрамора ще бъде направено от специалисти, образците са подготвени и след края на археологическия сезон ще бъде предвижена процедурата за изпращането на проби в Минногеоложкия институт. Първото впечатление обаче е за мрамор, внос от гръцките острови, но категорично това предположение ще бъде потвърдено или отхвърлено едва след анализите на фрагментите от различини мраморни плочи.Най-важният въпрос, на който се търси отговор, е какво е било предназначението на въпросната стая. На този етап е проучена само част от сградата, към която тя принадлежи. Но археологическите и епиграфските данни (само през този сезон вече са открити 4 надписа, очакват се и нови) дават основание да се приеме, че тя е свързана с жреческа колегия, която се е грижела за организирането и честването на култа към Кибела. Както беше съобщено още в началото на археологическия сезон, култът към тази богиня от източен произход е бил доста популярен в Никополис ад Иструм. За съжаление много са малко историческите и археологическите данни, които дават информация как са протичали ритуалите при отбелязване на нейните празници. От един надпис, открит в града още в началото на миналия век, е известно, че са били поставяни специални трапези, където вероятно са правени възлеяния и различни приношения. От друг се разбира, че честванията се правят чрез оргиастични мистерии, придружавани със звън на медни чинели и съпровод на тъпани и флейти. Още по-малко, за да не кажем, че изобщо липсва, е информацията за жреците, които организират тържествата, както и за сградите, където те са подготвяли честванията, вероятно събирали даровете и средствата и провеждали различни тайни ритуали, на които са присъствали само посветените. Кибела, наричана още „Великата майка на боговете”, е фригийска богиня, покровителка на земята, възраждащата се природа и плодородието. Обикновено се изобразява с корона на главата, седнала на трон между два лъва или в колесница с впряг от лъвове. Култът към нея прониква в съвременните български земи по време на гръцката колонизация по бреговете на Черно море. Преди два сезона в Балчик беше открит храм на богинята, съществувал близо 7 века. По-късно култът се разпространил в някои от големите провинциални римски градове като Марцианопол и Сердика, но най-много епиграфски данни за честването й и за нейни жреци и почитатели са намерени в Никополис ад Иструм. Причината са многобройните малоазийски преселници, заселили се в града след средата на II в., както и войници от източните провинции, които след отбиване на редовната си служба са останали в провинция Долна Мизия и са се заселили за постоянно в близост до града, в границите на неговата административна територия.
Проучваната в Никополис ад Иструм сграда е с големи размери и се намира на едно от централните места в града. Смятам, че във въпросната стая, толкова богато и скъпо украсена, са били извършвани посвещавания в тайнствата на култа към богинята и там са допускани само хора с определен статут в жреческата колегия.
През следващите две седмици разкопките в сградата ще продължат с цел нейното цялостно разкриване, както ще продължи и разкопаването на по-раната постройка, разположена под основите на описаната и чиято площ вече надхвърля 500 кв. м.
Няма коментари:
Публикуване на коментар