На специална пресконференция днес кметът на община Бяла Анастас Трендафилов, ръководителят на археологическите разкопки на нос св. Атанас до града ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей и председателят на Общинския съвет София Кирова представиха резултатите от близо петмесечните проучвания в района, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
"Искаме да ви покажем едно уникално място в град Бяла, свързано с историята на града, защото около това място се е развивало и съвременното селище. Археологическите разкопки около Бяла бяха инициирани от общината, финансирани от нея и бяха проведени от д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей. Искам специално да му благодаря за куража, защото в началото обектът се считаше за безперспективен, но се оказа за радост на всички, че не е така. Един беленец преди месец като обсъждахме темата каза – да, Бяла има история, но няма факти. Вече може да кажем, че историята ще бъде подплатена и с факти" каза пред журналистите кметът на Бяла Анастас Трендафилов.
Археологическите разкопки през последните няколко месеца са показали, че се очертава откритото и съществувалото на това място да бъде не само от местно и регионално, но и от национално значение, продължи кметът на Бяла. Става дума за откритата раннохристиянска базилика. "В базиликата наистина има нещо много уникално и това е една част от притвора. Обикновено в края на 5 век предверията на църквите започват да се разделят на три части. В нито една друга църква от 5-6 век по нашите земи няма такава трета част, представляваща полукръгла абсидна ниша. Имаме всички основания да предполагаме, че там е имало един допълнителен параклис, който се е ползвал от все още непокръстени-т.е. такива, които е предстояло да приемат християнството" добави н.с Александър Минчев от Варненския свободен университет.
Д-р Валери Йотов каза, че последната новина буквално от вчера е откриването на основата на голяма кула, с диаметър над 14-15 метра, която явно е била и зърнохранилище, за което подсказват наредените долиуми, досега само три, но с капаците общо пет, добави Валери Йотов. Комисията от Националния институт за паметниците на културата вече има становище, че тази основа на всяка цена трябва да бъде съхранена и консервирана.
"Идеята е да бъде възстановена в пълната си височина, а защо не и да се възстанови самата базилика и да се превърне в атракция и запазен знак на Бяла" предложи Йотов. Той разказа историята на началото на разкопките като обърна внимание, че всичко започва с една среща в началото на юни с кмета на Бяла Анастас Трендафилов и председателя на Общинския съвет София Кирова. "Това, което се знаеше до този момент за района е, че има една кратка бележка от две-три изречения от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил, които споменават, че има на нос Св. Атанас малка антична крепост. Споменава се и за църква, т.е. всичко това е било известно на братята Шкорпил, но те не са правили никакви разкопки. До 70-80-те години на ХХ в. за крепостта не се знае повече. Една оглавена от проф. Михаил Лазаров подводна археологическа експедиция в залива, южно от носа дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното тогава списание "Космос". Няколко оловни и каменни щокове на котви, множество фрагменти от керамични съдове открити от тази експедиция се пазят в туристическия център в града.
Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлахос се намира Лариса, но това навярно се отнася за пристанището споменатия залив, което безспорно е локализирано и при подводните проучвания" сподели Йотов. Къде е населеното място от това време е трудно да се предположи, но различни сведения сочат платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти смята той. Те дълго време са стояли настрани от вниманието на историци и археолози.
”Към времето на ранното средновековие се отнася противодесантния вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение, за датировката и предназначението на което има различни хипотези към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известния камък с врязани рунически букви/знаци, които се свързват с прабългарската митология. Описвайки вала проф. Рашо Рашев също споменава за укреплението на нос св. Атанас като я определя като "малка късноантична крепост", допълни Йотов.
Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е обстоятелството, че оценявайки добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море в продължение на десетилетия тук е имало военно поделение, което прекратява дейността си преди няколко години. Археологическите проучвания започнаха в средата на юли 2009 г. и за краткото време бяха изяснени: въпроси на укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура.
На този първоначален етап на проучване може да се приеме, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхваща площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които бе частично проучено. Най-интересният археологически резултат може би е откриването на сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са запазени над 150 см височина. Планът на сградата, както и първите открити находки – части от капители, кръстове позволяват да се направи предположението, че става дума за раннохристиянска базилика."
Няма коментари:
Публикуване на коментар