
© Снимка: Венета Николова

Може би сте разлиствали албуми, посветени на птиците, съдържащи снимки на великолепни пъстропери екземпляри с подробни описания на техните местообитания и навици. Но срещата „очи в очи” с някой рядък вид е преживяване, което не се забравя лесно! Това твърди всеки, който е имал късмета да се доближи до тези загадъчни и крехки създания, населяващи най-дивите кътчета на българската природа. Оказва се, че България е една от страните на Стария континент с най-много видове птици. Нищо чудно, че у нас пристигат орнитолози от цял свят.
Тези чуждестранни посетители не се интересуват от нашите плажове, ски писти и луксозни хотели, нито от възможностите за нощен живот и други развлечения. Те посещават България с една единствена цел – да наблюдават птици в естествената им среда. Придружени от опитни водачи, орнитолозите се насочват към природни резервати и влажни зони, за да „надникнат”, макар и за миг, в света на хвъркатите. За орнитолозите, които пристигат у нас, любовта към пернатите се е превърнала в неудържима страст, обсебваща свободното им време и…банковата им сметка. Защото подобни специализирани турове са сравнително скъпи и не са за всеки джоб – твърди Павел Симеонов от природозащитната организация Льо Балкан. Затова пък България е златна мина за „колекционери” на пернати екземпляри. Оборудвани с бинокли и скъпа фотографска техника, в джипове или пеш, „навитаците” не щадят сили, време и средства, за да видят някой определен вид, който не са срещали досега. „България разполага с уникално биоразнообразие” – казва Павел Симеонов и добавя:
„В това отношение заемаме едно от първите места в Европа, след Испания. А невероятното богатство на хабитати обяснява защо на нашата територия са регистрирани 426 вида птици. Така че за един 10-дневен тур ние наблюдаваме повече от 200 вида птици! Това е огромно богатство! Коя друга европейска държава може да предложи такова преживяване ?”
Виа понтика – прелетната магистрала на птиците, която свързва

„Ходим и по поречието на река Струма в Кресненското дефиле, близо до старинния град Мелник – добавя Павел Симеонов. – Поради средиземноморското влияние, което прониква по река Струма, там вирее необичайна за географските ни ширини растителност, която привлича такива южни видове като белочелата сврачка, големия маслинов присмехулник и скалната зидарка . Тези видове не се срещат в Западна Европа и затова западните орнитолози са доволни, когато ги видят у нас. Не по-малко интересно за бърд уочърите е българското поречие на река Дунав, където се намира езерото Сребърна, обявено за природен резерват. Там нашата фондация се грижи за единствената в България т.нар. гнездова колония от къдроглави пеликани . Но наред с тях ще видите и различни видове чапли, червеноврати гмурци и др. В биосферните резервати на Стара планина пък се наблюдават реликтни популации като уралската улулица, например, която по принцип се среща на територията на Беларус.”
Малко са дивите кътчета в Европа, където човек може все още да се порадва на природата такава, каквато е била преди столетия. А България с многобройните си планини, гори, защитени зони и биорезервати, населени от сладкопойни, екзотични, хищни и всякакви други видове птици, е уникална в това отношение! Организаторите на орнитологичните турове обаче държат да се спазва т.нар. етика при наблюдение на дивата природа. Защото всеки шум, замърсяване на околната среда или друга необмислена човешка намеса може да прогони завинаги птиците от гнездата им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар