Единственият каменен часовник, открит по българските земи, който отмерва часовете през деня спрямо движението на слънцето, вече може да се види в Националния исторически музей. Той е открит още преди година, но се наложило да бъде реставриран.
Часовникът не е оригинал - прабългарите взимат идеята от античната култура на Източната римска империя още в края на 8 век. Часовникът обаче показва изключителния интелект на прабългарите, които, според историците, успяват винаги да са в крак с времето.
Часовникът е разграфен на 12 части, като показва часовете само през светлата част от денонощието. Колко е часът измерва стрелка, чиято сянка върху часовника се движи с преместването на слънцето. И тъй като през лятото и зимата в един и същи час сянката пада на различно място, прабългарите са намерили начин да четат по камъка - с по-малки и големи кръгове.
Ивайло Кънев, историк: "Денят през зимата е къс, лятото е дълъг, имали са си начин да измерват времето с буква. Когато сянката падне върху една и съща буква, през зимата означава едно, през лятото - друго."
Часовникът започва да се използва, когато прабългарите от номади стават замеделци и трябва точно да разграфят часовете през деня. След като се просвещават в християнството, прабългарите "покръстват" и часовника - в центъра изобразяват врязан кръст - за да продължат да го ползват.
Часовникът е поредната амбициозна изява на българите през средновековието. Часовникът може да се ползва и днес, ако се сложи на подходящото място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар