Ждрелото на Ерма от двете страни на границата

Кандидат за едно от седемте чудеса на планетата
Ждрелото на Ерма от двете страни на границата
Каменни порти ограждат девствената райска долина откъм Трън и с. Поганово

Само неколкостотин метра след поляната с Погановския манастир пътят навлиза в страховитата клисура.
Красимир Миланов
9 Януари, 2010

Снимки: Авторът
Ждрелото на Ерма откъм Трън.
Църквата "Свети Йоан Богослов" е добре реставрирана и поддържана.
Надписът на манастирската порта предупреждава, че който бога хули, къща затрива.
Изградената с евросредства екопътека откъм Трънското ждрело преминава по дъсчено мостче над Ерма.
Трасето на трънската екопътека преминава и през изоставения тунел.
Ждрелото на река Ерма можеше спокойно да е един от кандидатите за новите седем природни чудеса на планетата, ако не беше разделено от сръбско-българската граница. За да го разгледате откъм нашата територия, ще трябва да изминете с кола от София до Трън 57 км. След това продължавате още 3,5 км. по течението на Ерма, където оставяте автомобила и хващате изградената през 2002 г. екопътека. По нея обаче може да минете само още десетина километра до граничното село Банкя. И дотук. За да видите останалата част от фантастичния пролом, ще трябва да се върнете обратно в столицата, да вземете задграничния си паспорт (с лична карта не става, тъй като Сърбия не е член на ЕС) и да хванете друг път за Калотина. След като минете границата, ще трябва да продължите още 24 км., за да се доберете до прочутия Погановски манастир. Оттук, но в обратна посока, започва сръбската част от ждрелото на Ерма. По права линия разстоянието между двата му входа - Трънския и Погановския, е 13,9 км. По километража на автомобила обаче ще трябва да биете точно 10 пъти повече път за да видите изцяло разделения от граничната бразда природен феномен.По това време на годината от София до който и да било от двата входа на ждрелото се стига приблизително за едно и също време. Трафикът на турските гастарбайтери е минимален, така че границата се минава за петнадесетина минути. Още толкова са нужни, за да стигнете по главния международен път до разклона за с. Суково. Той се намира на 13 км. след границата и е означен със стандартна синя указателна табела. Още една по-голяма табела с кафяв фон (за исторически забележителности) и надпис "Погановски манастир "Св. Йоан Богослов" ще ви подсети да се отбиете вдясно от главния път и да хванете пътя за светата обител.За надписа на табелата, както и за принадлежността на манастира към българската или сръбската страна, отдавна се водят ожесточени спорове. Последният опит за приобщаването му към комшийската кауза бе направен преди няколко години. Вместо Погановски, манастирът осъмна с табела "Jовановски манастир", което предизвика буря от протести и недоволство в Цариброд (Димитровград). Когато властите и църквата видяха, че нещата могат да тръгнат в нежелана посока, върнаха старата табела с името на манастира, но нетърпимостта в отношенията между местните българи и свещениците си остана", пише по този повод Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия.Но да оставим политиката и да продължим по пътя за манастира. От разклона до с. Суково е една ръка разстояние - 2,5 км. Оттук нататък трябва само да следвате кафявитетабели с правилното име на храма.Пътят навлиза постепенно покрай левия бряг на Ерма в ставащата все по-тясна речна долина. От двете страни на коритото са разположени ниви, ливади, запустели къщи и плевни със стени от кал и преплетени клони. Тук-там се вижда по някоя стегната от грижовен наследник стара или построена наново къща или викендица, както є казват по сръбски. Но повече от очевидно е, че тази част от Българските покрайнини е бедна и изоставена. От Суково та чак до другия край на сръбската част от Ждрелото няма да откриете нито ресторант, нито хотел или къща за гости. Или поне по никаква табела не можеш да разбереш, че има нещо подобно. По това време на годината не работи и ресторантчето на пътя край разположения в близост до едноименното селце Погановски манастир. Допреди десетина години много популярен беше туристическият комплекс в Звонска баня, разполагащ с хотелска част, ресторант и два басейна с минерална вода. За да стигнете до него ще трябва да подминете манастира и да продължите още няколко километра по пътя. Но ще останете разочаровани, защото от някогашната красива постройка са останали само голи тухли и бетонни колони. Явно и на съседите не им се размина пътят, по който и ние преминахме…Самият манастир е разположен на разкошна поляна на десния бряг на Ерма. От пътя до нея се стига по висящ пешеходен мост, който е бил няколко пъти отнасян от придошлата река. На старата дървена манастирска порта е лепнат лист хартия със стряскащ надпис: "Православни србине НЕ ПСУЙ БОГА". Предупреждението сигурно е уместно, след като отдавна е известно, че местните попържат здраво от слънцето и небето, та до къщата и тъщата.Прекрачвам външната порта с леко свито сърце, тъй като още помня предишното ми посещение отпреди петнадесетина години. Тогава ме посрещна доста зла и опака сръбска монахиня, която ми отказа достъп до църквата заради уж течащата по това време реставрация. Този път домакин е гостоприемен млад монах, също сърбин. "Може да платите и с левове свещите и църковните сувенири", подканя ме любезно той. Явно нашенци са вече чести и далеч по-желани гости.Самият манастир и жилищните постройки край него също изглеждат доста по-добре поддържани в сравнение с това, което видях преди години. На поляната извън манастирските стени е вдигната с бетон и тухли до груб строеж голяма сграда. "Па то йе за поклоници, за гости", уточнява отчето, допълвайки, че ще завършат строежа "кад стижу паре". В този момент разговорът ни е прекъснат от започналия да звъни като православно песнопение джиесем на отеца.Връщам се към колата, за да продължа срещу течението на реката. Само след неколкостотин метра навлизам в страхотен каньон. От двете страни на шосето и реката се вдигат отвесни скални стени. Източната е на Гребен планина, а срещуположната е на планината Влахи. Освен че става все по-тесен, пътят се вие под издълбани в скалата ниши и тунели. Мнозина се чудят как Ерма е успяла да изреже като с нож яката скала. В отговор на този въпрос всеки геолог ще ви поясни, че реката вече е текла милиони години преди планините наоколо да започнат да се нагъват и издигат. По същата логика и родният Искър е единствената река, която пресича от юг на север Балкана. И това е още едно доказателство за уникалността на феномена Ждрелото на Ерма. Много интересна е и историята на самия път. До средата на миналия век през Ждрелото е преминавала само жп линия, обслужваща близката каменовъглена мина. През 1950 г. Ерма наводнява рудника. Той е изоставен, а на мястото на линията е построен днешният тесен асфалтиран път.Откъм сръбската страна шосето се ниже по Ждрелото в продължение на още няколко километра до с. Трънске Одоровце, разположено на 16 км. от разклона на главния път. Вдясно от него се отклонява шосето за пограничното с. Искровци. От него по черен път се стига до трънското с. Банкя. Преди седемдесетина години край Банкя е имало граничен пункт (пролазница), по който е можело да преминават само пешеходци. Идеята за неговото възстановяване отдавна има свои поддръжници от двете страни на границата, още повече че общините Трън и Димитровград (от сръбска страна) кандидатстват съвместно за европейско финансиране. Двете общини планират да отворят пешеходен граничен пункт и да прокарат екопътека по цялото протежение на Ждрелото. Нашата страна вече е изградила с отпуснати по програма ФАР средства дълга 13 км. екопътека. Тя се вие много атрактивно през Ждрелото на Ерма след Трън, прескачайки реката по висящ дървен мост. След това пътеката преминава и през изоставения 300-метров тунел, който е бил пробит преди години за жп линия или шосе, които така и не били прекарани. Но като туристическа атракция тунелът си е супер, още повече, че той преминава като байпас през най-тясната и екстремна част от Трънското ждрело. Ждрелото на Ерма се състои всъщност от две страховити клисури - трънска и погановска. Те ограждат една райска долина с тучни ливади, девствени гори, кристални планински потоци и минерални извори. Границата не позволи на този край да стане един от новите 7 световни природни феномена, но пък го запази такъв, какъвто е бил от памтивека.
.
Щастливеца: Какво? Швейцария ли?...

В сръбската част на ждрелото река Ерма тече между планините Гребен (вдясно) и Влахи.
В прочутия си пътепис "Какво? Швейцария ли?… Алеко Константинов описва по следния начин ждрелото на Ерма откъм с. Поганово: Още малко, още един хълм... Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжена с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание... Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам: - Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!..."Щастливеца завършва през 1895 година пътеписа с послеслова: "Ще доживеем ли до свободни екскурзии по Пирин и Шар планина, господа туристи?" По ирония на съдбата по онова време цялото Ждрело на Ерма е било разположено на българска територия, за разлика от Пирин, който е бил извън пределите на Царство България…
.
Наши и сърби спорят за манастира “Св. Йоан Богослов”

Жилищната сграда в двора на манастира не е в много добро състояние.
Погановският манастир „Свети Йоан Богослов" е православна света обител на левия бряг на река Ерма, в околностите на село Поганово, Царибродско, Западните покрайнини, Сърбия. Манастирът е част от Нишката епархия. Една от версиите за изграждането на манастира е, че той е дело на деспот Константин Драгаш в края на XIV век. След неговата смърт в битката при Ровине през 1395 г. строителството на светата обител е поето от неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог.Манастирската църква е изографисана в края на XV век, за което свидетелства надпис над входа на църквата. Той гласи, че изографисването на църквата е завършено през месец октомври 1499 г. Фреските с обща повърхност от около 360 м? са сред най-добрите образци на иконографското изкуство от това време на Балканите. В тях са смесени византийски и италиански влияния.От 1871 година манастирът е под ведомството на Българската екзархия. След Освобождението през 1878 г. Погановският манастир е в територията на България чак до ноември 1920, когато по силата на Ньойския мирен договор е включен в състава на кралството на сърби, хървати и словенци и е подчинен на Сръбската православна църква.




Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.