Скалните олтари на Перперикон

Жреците гадаели бъдещето по огъня и виното



Един от откритите през 2009 г. скални олтари
Проф. дин Николай Овчаров 
Миналото лято отново бе благосклонно към българските археолози. Откритията им следваха едно подир друго. Както винаги, Перперикон даде едни от най-впечатляващите резултати. Това вече не учудва никого предвид огромната популярност на скалния град.
Мащабните археологически разкопки хвърлиха обилна светлина върху най-ранната история на траките. Днес обикновено свързваме културния им възход със златните съкровища, които са основно от IV-III в. пр.Хр. Всъщност първият подем на тяхната цивилизация е още в късната бронзова и ранножелязната епоха (II - първата половина на I хил. пр.Хр.) Това са героичните времена на Троянската война и столетията, които я последват. Откритото на Перперикон отлично се илюстрира от Омировата "Илиада", където нееднократно се говори за участвалите в нея тракийски царе. А проучванията показаха, че когато в ХII-ХI в. пр.Хр. високата култура в съседните гръцки земи се сгромолясва вследствие на нашествия и природни бедствия, тази на траките в Източните Родопи процъфтява и бележи връх в своето развитие.
В края на бронзовата и началото на желязната епоха на каменния хълм се оформя грандиозно светилище. Всъщност то е център на още по-голяма свещена територия, която според доц. Красимир Лещаков от СУ "Св. Климент Охридски" е цели 12 кв.км. Това религиозно средище наследява още по-древно светилище от каменно-медната епоха (V-IV хил. пр.Хр.).
В цялата северозападна част на Акропола на Перперикон се попадна на дебел до 2 м културен пласт от къснобронзовата и ранножелязната епоха, натрупан при култовите дейности, извършвани в свещеното пространство. Съвсем естествено са многобройни глинените идоли. Сред тях се откриват антропоморфни фигури с подчертани мъжки и женски полови белези. Особено любопитно е изображението на разярен нападащ бик, представящ според тогавашните разбирания мощта на боговете. За пиршествата при извършваните ритуали били използвани богато орнаментирани делви, където съхранявали вино и различни храни.
Към древните светилища от епохата на бронза е имало специални работилници за обработка на рудата и претапяне на вече негодните бронзови оръдия на труда и оръжия. При разкопките на Перперикон попаднахме на следи от всички дейности в металургичния процес - поти, крици, керамични мундщуци от духала и капки метал от етапа на топене; както и каменни калъпи с прецизно издълбани форми за изливане.
От земята излязоха и много крайни продукти на този процес. Това са брадви, секачи, стрели, кукички за риболов. Сред тях блестят две великолепни оръжия от бронз. Едното е връх на копие, което се датира в ХIII-ХII в. пр.Хр. То е от типа на метателните дротици, с които траките били известни във времената на Троянската война. Другото е уникален меч, датиран от специалистите в ХI-Х в. пр.Хр. Като тип той е едва трети екземпляр, открит по българските земи. Оръжието е счупено ритуално - факт, който се наблюдава често при царските погребения от тази епоха.
При всички тези чудесни находки ние все още не бяхме сигурни как са се изпълнявали култовете в светилището. През 2002-2003 г. на южния склон под Акропола за пръв път попаднахме на гигантски олтар, издялан в материковата скала. Той е висок почти 3 м, а по загладената му горна част е оформен вдълбан кръг с висок перваз и диаметър 2 м. Повърхността е обгорена от многократно палени огньове. Олтарът е в центъра на просторна зала, изсечена грубо в скалния масив. Именно към нея е водел 100-метровият скален проход, представлявал свещеният път към храма.
Този паметник позволи да обосновем хипотезата за дълго търсеното от учените светилище на тракийския Дионис в Родопите, което е споменато още от Херодот. Според по-късни римски автори на неговите олтари се изливало вино и бил пален огън, като се гадаело по височината на пламъка. Точно така там получават прорицания Александър Велики преди похода в Азия и римляните, преди да станат империя.
През последните две години по северния венец на Акропола бе открита система от подобни скални олтари. Досега на бял свят са извадени 9, които са подобни на първия, но по-малки от него. Те са издялани върху изявени и допълнително обработени канари. Горната част е щателно заравнена и с вдълбан кръг за палене на свещения огън. Олтарите бяха намерени под дебел насип, застъпени от основите на различни антични и средновековни сгради.
След откриването на тези паметници и тази древна загадка на Перперикон бе решена. През бронзовата епоха почитането на огъня става особено популярно в Източното Средиземноморие. Освен огнени жертвоприношенията могат да бъдат кръвни или безкръвни. Те винаги са извършвани върху заравнена площадка, играеща ролята на олтарната маса. В някои случаи тя е високо издигната и тогава съоръжението носи наименованието "бомос". Когато са по-ниски пък, е прието то да бъде наричано "есхара". При всички случаи на тях са почитани небесните и домашните богове. За подземните божества се правели други олтари, "раздиращи" и проникващи под нивото на земната повърхност.
Подобна система от олтари се открива за пръв път. Практикуваните на Перперикон обреди в края на II хил. пр.Хр. намират аналогии в Крит, Гърция, Западна Мала Азия и средиземноморските острови. Особено близки са прочутите светилища на минойски Крит като Гурния, Малия и уникалното "Светилище на двойните брадви" в столицата Кносос. Извършването на металургични дейности в свещеното пространство пък е отлично регистрирано при разкопките в Енкоми на остров Кипър.

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.